РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Плевен , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла И. Замфирова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ С. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла И. Замфирова Гражданско дело №
20204430104329 по описа за 2020 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** *** ***, против
***., с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска общо 1900, 19 лв.
В исковата молба се посочва следното:
Дружеството е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против ***., ЕГН *** от гр. Плевен, * *** № ***, ап.
***. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 383 / 2020 г. по описа на
Районен съд - гр. Плевен, е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение против длъжника. Съобщението за издадената ЗИ е връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. След извършена справка е
установено, че липсват данни за действащи трудови правоотношения, с оглед
на което съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Ишецът моли да бъде постановено решение,с
което да се признае за установено по отношение на ответника,че същият
1
дължи на *** *** *** сума за използвана топлинна енергия. Позовава се на
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Образувано е ч. гр.д. № 383 /2020 г. по описа на РС-
Плевен против ***. за сумата от общо 1900, 19 лева, както и законна лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението и
направените по делото разноски.
Депозирано е възражение против заповедта от длъжника,поради което
и с разпореждане на заявителя /ищеца в настоящето производство/ е
указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок,като довнесе дължимата държавна такса.
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК,с посочено основание чл. 415, ал.1 от
ГПК.Исковата молба е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 415,
ал.1 от ГПК.
Въпреки отправените покани до длъжника,същият до момента на
депозиране на исковата молба не е заплатил дължимата сума.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в
гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
2
смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за тях
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник *** от дата ***
г. и във вестник ***, бр.***. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно
до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума.
Приложена е по делото справка за задълженията на ответника ***., с
абонатен №***.
3
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422, ал.1,
в-ка с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим,като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч.г р. дело по описа
на РС - Плевен, по което и в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение против издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.
Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към момента
на депозирането му и приключване на устните състезания по делото страни.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен и доказан,предвид
писмените доказателства, депозирани с исковата молба и приетите и
неоспорени експертизи от вещите лица.
В хода на производството по предявения иск, ищецът следва да
докаже възникването на задължението на ответника, размера на
същото,основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните
задължения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане на цената за доставената услуга.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде уважен
изцяло,като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
сторените разноски в производството, възлизащи на сумата от общо 739 лева,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал.1 от ГПК и чл.
422, ал.1, по отношение на на ***., ЕГН *** , с адрес гр. Плевен, улица
Г. *** № ***, ап. ***, че дължи на *** – ПЛЕВЕН ***, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, *** № ***, представлявано от
изп. дир. ***, чрез пълномощник юрк. ***, сума за консумирана топлинна
енергия на имота, в общ размер на 1900,19 лв, от които: сума в размер на
1709,30 лв. - главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна
4
енергия за периода от *** г. до *** г . и 190,89 лв. лихва за периода ***
г. - *. ***. **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 383 / ****** г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***., ЕГН ***, гр. Плевен,
улица *** *** № ***, ап.***,
заплати на *** – ПЛЕВЕН ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, *** № ***, представлявано от ***. *** ***, чрез
пълномощник ***. *** ***, сумата от общо 739 лева, представляваща
направените деловодни разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен ,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5