Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Велико Търново , 2.01.2019 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,
в публично заседание на 29.11.2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Д. Бабекова , като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №1555 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство за прекратяване на брака с
развод по реда на чл. 49 от СК.
Ищецът К.Т.К. твърди, че с ответницата са
съпрузи от 27.04.1980 г. От съвместния си живот имали родени две пълнолетни
вече деца. От девет години той живеел в с. Стежерово при неговата майка, а
ответницата в семейното им жилище в гр.Велико Търново. Заявява, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен и излага доводи относно
липсата на грижи от страна на ответницата към него, пренебрежително отношение, липса на съпружески контакти. Твърди, че след
преместването си в с. Стежерово съпругата му го посещавала от време на време,
но само за да настройва децата да му искат пари. Сочи, че между съпрузите няма никаква
взаимност, налице е огромна пропаст в отношенията им, поради което бракът им не
може да продължи. Моли съда да го прекрати с развод, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира ползване на
семейното жилище. В съдебно заседание се представлява от адв.А. ***, който
поддържа исковата молба. Претендира разноски.
Ответницата Т.А.К. е депозирала в
срок отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва
фактическите твърдения на ищеца относно фактическата раздяла и липсата на грижи
, като твърди, че и до момента се грижи за него предвид здравословното му
състояние. Заявява, че винаги е подкрепяла съпруга си, отношенията им били
основани на взаимно уважение , а подадената молба е резултат на спонтанно
решение. Счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на брака с
развод и моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание се представлява от
адв.Г. от ВТАК. Поддържа становището изложено в отговора. Претендира разноски.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение , страните са сключили граждански брак на 27.04.1980 г. , за
което е съставен акт за граждански брак № 1/27.04.1980 г. на Кметство с. Стежерово, Община Левски,
Окръг Плевен. От брака страните имат родени две пълнолетни
деца. Ищецът е регистриран на настоящия
си адрес в с. С., ул. "Г. " № 28 от 6.02.2014 г., видно от
приложеното удостоверение изх. №АО-У070/6.07.2017 г. Преосвидетелстван от ТЕЛК Общи заболявания В.Търново с решение
от 14.03.2017 г. със 100% ТНР с чужда помощ и водеща диагноза -последици от
мозъчен инфаркт, получен през м.март 2015 година. Ищецът е упълномощил
ответницата да го представлява пред Дирекция "Социално подпомагане"
Велико Търново, "ЦКБ" АД и НОИ.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаният свидетел Р. заявява,
че живее в с.Стежерово и познава страните. Твърди, че ищецът живее в селото от
около десет години, първоначално, за да гледа родителите си, но впоследствие,
след като починала майка му, останал в
селото. Ищецът не можел да се придвижва сам след получения инсулт. Свидетелят
му помагал, карал го с неговата кола до магазина в центъра , за да напазарува,
после го връщал. Помагал му с каквото може от две години. Свидетелят твърди, че
освен преди месец, когато е видял ответницата в двора, не знае за друг път, в
който тя да е била в къщата, но децата идвали при баща си. Ищецът му споделял, че не желае повече да е
женен , не искал да са заедно и твърдял, че 35 години са му достатъчни. Св. К. е син на страните. Той твърди, че баща
му отишъл в с.Стежерово през 2007 година, за да се грижи за болната си майка. Имал много заболявания , които налагали майка
му, той и неговият вуйчо да се грижат за него. В продължение на година и
половина ходели до селото, вземали го и го водели на лекари и по процедури. Майка му се грижела
за баща му, носела му лекарства , всяка събота и неделя отивала на село и спяла
там. Свидетелят заяви, че баща му искал да живее на село и имал претенции и
майка му да отиде там. Познава св.Ро.,който
помагал на баща му да си купува храна и алкохол и да осъществява социални
контакти, слизайки до центъра на селото. Когато попитал за причините, поради
които е подал молба за развод, баща му започнал да изтъква хиляди факти, според
свидетеля, свободен поток на съзнанието му. Отговорил отрицателно на молбата му
да оттегли иска за развод. Според него бракът на родителите му трябва да
продължи. Св. К. е дъщеря на страните.
Тя твърди, че майка и винаги се е грижела за баща и. Тримата ходели заедно на
село. Майка и искала или тя да отиде на село, или баща и да
се върне в града, след като баба и починала. Майка и ходела в къщата, стояла
там, грижела се за него. Твърди, че двамата трябва да живеят заедно, защото
баща и не може да се грижи сам за себе си , имал параноя и натрапчиви мисли. Последно
били заедно на рождения ден на брат и на 22.11.2018 година.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Страните са
законни съпрузи от 1980 година и имат две деца, които са пълнолетни. Доказа се,
че от десетина години ищецът живее в с. Стежерово,
а ответницата в гр. Велико Търново. Страните не оспорват, че причината, поради
която ищецът е заминал да живее на село е да се грижи за родителите си. Не се
спори още, че след смъртта на майка му пред около две години ищецът е останал в
къщата на село. Ищецът е освидетелстван със 100% ТНР с чужда помощ след
прекарани инсулти и други съпътстващи заболявания. Ищецът заявява наличие на
дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения поради липсата на
грижи, добро отношение и съпружески контакти между двамата. Ответницата оспорва
изложеното и навежда, че полага всички необходими грижи за него, посещава го
всяка седмица, цени го като съпруг и го уважава. Според нея желанието на ищеца
за развод е в резултат на необмислено, спонтанно решение и няма причина бракът
им да бъде разтрогнат. Свидетелят,
доведен от ищеца сочи, че като живущ *** негов приятел му помага, като го
посещава и поне два пъти в седмицата го извежда
с автомобила си до центъра на селото, за да пазарува. Твърди, че децата
посещават ищеца, но жена му видял преди около месец, преди това не я е
виждал в къщата. Свидетелят не изнася
конкретни факти от живота на съпрузите, които да навеждат на влошени техни
отношения, но твърди, че ищецът е споделял желанието си този брак да бъде прекратен,
тъй като не желае повече да продължава. Свидетелите Кирилови-деца на страните,
изложиха различни обстоятелства, свързани с ежеседмично посещение от страна на
тяхната майка в дома на баща им, полаганите грижи за него, изисквани от тежкото
му здравословно състояние, подкрепата, която му оказвала. И двамата считат, че
баща им има някакви отклонения, тъй като не дава разумни според тях обяснения
на желанието си за развод.Твърдят, че брака на родителите им трябва да продължи,
тъй като баща им няма да се справи без грижите на майка им. Съгласно
разпоредбата на чл.49 ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод ,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Според ППВС №10/1971 г. на ВС
дълбоко е разстройството, при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и
уважение, другарски отношения, бракът съществува само формално. Непоправимо е
разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните
съпружески отношения. Продължителната фактическа раздяла може да е причина, или
проявление на дълбокото разстройство на брака. В конкретния случай съпрузите
живеят в различни населени места от около десет години. Не се изложиха
твърдения дали решението за тази фактическа раздяла е било взето взаимно, но се доказа, че тя се
е наложила поради нуждата от грижи за
родителите на ищеца /обстоятелство, което е безспорно/. Въпреки това, след отпадане
на тази необходимост, страните не са
заживели отново заедно. Св.К. потвърди, че майка му се е пенсионирала през
2013-2014 година и тогава се е грижела
за баща му и за болната му майка, с помощта на нейния брат и на
свидетеля. Св. К. изложи, че майка и много често е оставала в къщата на село,
преспивала е там и е изявявала желание
да живее на село. От друга страна св.Р. не си спомня да е виждал ответницата, освен преди месец в двора на къщата. Дори да кредитира
показанията на децата на страните, които са заинтересовани от изхода на спора,
то следва да е само в тази част от тях, в която същите свидетелстват за грижите
положени относно закупуването на лекарства и придружаването на ищеца до
различни болнични заведения. В частта, в която двамата твърдят ежеседмични посещения с преспиване в дома на
ищеца на село от страна на тяхната майка, показанията им не се подкрепят от
изложеното от независимия към спора свидетел Р..Обстоятелството, че ответницата
се е пенсионирала през 2013-2014 година, но не е отишла да живее при съпруга си
на село води до извода за липса на желание от нейна страна за съвместно
съпружеско съжителство, въпреки изложеното от св. К.. Нещо повече, при
положение, че и двамата свидетели К.заявяват, че баща им не може сам да се
грижи за себе си, учудващо е пребиваването на ответницата в жилището във Велико
Търново при все необходимост от ежедневна помощ за съпруга и. Посещенията ,
които тя вероятно е правила, според съда не са достатъчни и не изпълват
съдържанието на брачната връзка. Не се доказа след смъртта на родителите му да
е настоявала съпругът и да се върне в семейното им жилище в гр. В. Търново.
Напротив, св.К. заяви, че баща му е "зациклял" на темата относно
желанието си да живее в родното си място и е претендирал, че майка му трябва да
отиде при него. Въпреки "претенциите", ответницата не е сторила това,
след като е отпаднала причината да живее в града / след пенсионирането си/. Не
се твърди ответницата да има задължения към непълнолетни деца или възрастни
родители, които да налагат оставането и в гр.Велико Търново , което потвърждава
липсата на желание за съвместно съжителство със съпруга. Това нежелание и у
двете страни да живеят съвместно е проява на липсата на взаимност,
разбирателство и уважение, както и общи стремежи за осигуряване благополучието
на семейството. Брачната връзка съществува само формално , изпразнена е от
съдържание и това състояние не може да бъде преодоляно. Нежеланието на
ответницата брака да бъде прекратен не е
достатъчно да се приеме, че той може да
продължи. Твърденията на децата на страните за неадекватно поведение на ищеца
поради налични заболявания съставляват техни умозаключения, подкрепящи това
нежелание и не почиват на факти от обективната действителност. От решението на
ТЕЛК, в което е описано състоянието на ищеца не се констатират личностни
дефицити свързани с някакъв вид разстройство
на съзнанието. Ищецът е потвърдил неколкократно волята си за развод пред св.Ро.,депозирайки
исковата молба и поддържайки я в съдебно заседание, чрез пълномощника си, както
и пред сина си, при проведения между тях разговор на семейното им събиране през
м.ноември 2018 година, тоест не е налице спонтанно и необмислено решение. Изложеното мотивира съда да приеме, че са
налице предпоставките за допускане на развод поради наличието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между съпрузите. Ищецът не е поискал съдът да се
произнася по въпроса за вината, а ответницата не е въвела алтернативни искания
извън оспорване на иска за развод , поради което бракът между страните следва
да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася за вината. По отношение ползването на
семейното жилище ищецът не го претендира, а ответницата не е направила искане същото да и
се предостави. Към исковата молба не са представени доказателства по отношение
собствеността на жилището, няма събрани данни дали то е поделяемо. Родените от
брака деца са пълнолетни и живеят в жилището заедно с майка си. При липса на
претенции от ищеца на основание чл. 56,ал.5 от СК съдът счита, че
следва да предостави за ползване семейното жилище на ответницата, която
продължава да живее в него. По
отношение фамилното име на съпругата няма искане за противното от нейна страна,
следователно след развода ответницата
следва да носи брачното си фамилно име. На
основание чл. 329, ал.1 от ГПК всяка от
страните следва да носи разноските си така, както ги е направила. При завеждане на делото първоначалната ДТ в
размер на 25 лева е платена от ищеца. Допълнителната ДТ по допускане на
развода, която съдът определя на 25
лева, следва да се възложи върху ответницата , която да я плати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС , ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от
горното и на основание чл. 49 ,ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт № 1/27.04.1980 г. на Кметство с.
Стежерово, Община Левски между К.Т.К. с ЕГН ********** *** и Т.А.К. с ЕГН ********** *** , като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище находящо се в гр.Велико Търново, ул. "Ил. Драгостинов"
№ 7, вх.А, ет.6,ап.16 на Т.А.К. .
ЖЕНАТА след
прекратяване на брака ще носи брачното си фамилно име-К..
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС допълнителна държавна
такса по допускане на развода в размер на 25 /двадесет и пет/ лева , ведно с 5 лева такса при служебно издаване на
изп.лист .
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд
Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………