Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../……………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на дванадесети
ноември 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КНАХД № 2185/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Вайн“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.*****, обл.****,
представлявано от управителя А.А., чрез адв.И.Х., срещу Решение № 80/08.07.2020
г. по АНД № 313/2019г. на Районен съд – Девня, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-010476/10.10.2018г. като наложеното на дружеството административно наказание
имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е намалено на 1 500 лв.
Касаторът по подробно изложени
съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради
постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон. Оспорва описаната в НП и
възприета от съда фактическа обстановка, като твърди, че същата не съответства
на събрания по делото доказателствен материал, доколкото с НП е прието, че Ш. Я. А. е допусната до работа, да изпълнява трудови фенкции като „берач“. Сочи, че
дори не е установена самиличността на лицето. Счита за недоказано и
обстоятелството, че дружеството има качеството на „работодател“. В тази връзка
твърди несъставомерност на деянието. Сочи, че в случая е налице гражданско, а
не трудово правоотношение, което е установено по безспорен начин в хода на
въззивното производство, като съдът не е обсъдил част от доказателствата, а
останалите е ценил неправилно. Оспорва изводите на съда за липса на допуснати
процесуални нарушения при издаване на НП, в частност – налице е позоваване на
КП от 04.09.2018г., който не е връчен; като доказателство е приобщен Протокол,
в който е посочена дата на извършване на проверката 04.09.2017г., поради което
счита, че е изтекъл срока по чл.34 от ЗАНН и са налице основания за
прекратяване на админстративнонаказателното производство /АНП/. На изложените
основания, моли да се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени НП. В депозирана по делото молба, чрез пълномощник
адв.Х., поддържа жалбата на изложените основания и моли съда да я уважи, като отмени
НП. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б.Н.,
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, като решението на ДРС
е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което
е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Вайн“
ЕООД против гореописаното НП. За да се
произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 04.09.2018г. служители
в Дирекция ”ИТ” - Варна – свид.Н.И. и П.М., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект „лозов масив“, находящ се в землището на гр.Суворово,
стопанисван от дружеството, при която на место били установени около 30 лица
осъществяващи гроздобер, сред които и Ш. Я. А.. Лицето се подписало лично за декларираните обстоятелства, вписани в сведение по чл.402 от КТ - че работи за въззивното дружество от м.09.2018г., с
уговорено възнаграждение от 25 лева на ден,
работно време от 08.00 до 17.00 часа и седмични почивки в събота и
неделя. Тъй като при последвалата документална проверка „Вайн“ ЕООД не представил трудово договор, сключен с А., контролните органи приели, че е допуснато нарушение по чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 вр. чл.61 ал.1 от КТ, поради което бил съставен АУАН на 04.10.2018г. в присъствието на упълномощен
представител на дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството били подадени възражения. Административнонаказващия орган
/АНО/ като възприел изцяло констатациите и дадената правна квалификация в акта,
а направените възражения за неоснователни, издал процесното НП, като на
основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на въззивника, в качеството на
работодател, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 600
лв.
Въззивният съд е приел горната
фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства и депозираните свидетелски показания, като взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви. Посочил е, че тази фактическа
обстановка на практика не се
оспорва от въззивника, но същият чрез своя процесуален
представител твърди, че лицето А. е била ангажирана от дружеството за един ден,
за постигане на определен резултат, а именно - прибиране
на определено количество грозде.
Съдът е изложил мотиви, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както
и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна
квалификация на деянието.
ДРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение –
чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, тъй като Ш. А. била допусната до работа на обект на „Вайн“ ЕООД, да
изпълнява трудова дейност като берач на грозде, в изпълнение на възложена й от
дружеството работа, с уговорено работно време и трудово възнаграждение /факти
декларирани от самото лице/, без да е налице сключен трудов договор.
Обсъдил е възраженията на въззивника: 1.за отразената в
протокола година на извършване на проверката; невръчването на протокола и
вписване качеството на свидетел в АУАН; и 2.че
лицето е било наето
само за извършване на определена
работа; като е приел същите за неоснователни доколкото първата група не са
довели до нарушаване правото на защита на наказаното дружество, а втората –
противоречи на установената фактическа обстановка, а дори и лицето да е наето
за кратротрайна сезонна работа при условията на чл.114а от КТ, то отново се
изисква сключване на договор в писмена форма, какъвто не е представен.
За да измени размера на
наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се касае за
първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при което е
приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административните
наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона
размер.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не
кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни
разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221
ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от същите са идентични с тези от въззивната
жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия
състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за
необходимо да изложи следното: Съответен на събраните по делото доказателства
е изводът на съда, че между „Вайн” ЕООД и лицето Ш. А. е възникнало правоотношение и че същото е с характер
на трудово. Този факт се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и най-вече от данните предоставени от самото лице и удостоверени
от същото с подпис, както и установената на място от проверяващите обстановка.
Няма основание същите да не бъдат кредитирани от АНО, респ. и от съда, предвид
отсъствието на други надлежни доказателства оборващи същите. Неотносими към
казуса, а и недоказани са възраженията, че лицето евентуално е било неграмотно
и не е разбирало каква информация се изисква от проверяващите.
Изобщо не следва да се обсъжда от настоящия
състав възражението, че не е установена самоличността на лицето и съответно
може и да не е това, което е посочено в НП. Това възражение се навежда за първи
път едва в касационната жалба, а чл.220 от АПК въвежда забрана за нови
фактически установявания в касационното производство.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, преди постъпването на работника на работа, като неизпълнението на
това задължение се санкционира по чл.414 ал.1 от Кодекса. Релевантните факти са
предоставяне на работна сила за конкретен работодател, без тези отношения да са
уредени в писмена форма. Установената по делото фактическа обстановка,
безспорно води до извода за наличие на всички посочени елементи. Абсолютно
обосновани от събраните по делото доказателства са изводите на съда, че
посоченото в НП лице е извършвало трудова дейност по бране на грозде, при
определено работно време, възнаграждение и почивки /обстоятелства отразени в
протокола, посочени от А. и установени от
свидетелските показания и на двете групи сидетели/, на обект стопанисван от
касатора, без да е представен трудов договор при извършената документална
проверка. Правилни са изводите на съда, че подписването на договор е необходимо
и при случаите на чл.114а от КТ /каквато хипотеза твърди касатора, че е
налице/.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ДРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019г. основателно се явява направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от
ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
80/08.07.2020 г. по АНД № 313/2019г. на Районен съд – Девня, с което
е изменено Наказателно постановление № 03-010476/10.10.2018г. като наложената на „Вайн“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.*****, обл.****,
представлявано от управителя А.А., имуществена санкция в размер на 1 600 лв., на
осн. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е намалена на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „Вайн“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с.******, обл.********,
представлявано от управителя А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.