Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на пети юли през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело № 236/2022
г по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145
и сл. от АПК,
във вр.
с чл.
68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано
е по жалба от Целодневна детска градина „Дъга“, ЕИК ***,
с адрес: ***, чрез М. Г. Л. – директор,
срещу Решение №257/10.05.2022
г., постановено
по преписка №235/2021
г. от ad hoc заседателен състав на Комисията
за защита от дискриминация
/КЗД/. Жалбоподателят
намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в нарушение на чл.
36, ал. 3 от АПК и чл. 63, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.,
не били обсъдени
документите, приложени към становището на Община Кърджали
– Заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и Разрешение
№ 7/11.03.2022 г. за поставяне на
рампа, издадено от главния архитект на общината.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени решението на КЗД. В представено
по делото писмено становище, поддържа подадената жалба.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, в писмено
становище от пълномощник,
намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Председател на Комисия за
защита от дискриминация,
не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по доклад вх. №12-11-1981/04.06.2021
г. на председателя на КЗД, изготвен във връзка с извършена на 09.04.2021 г., в рамките на кампания „Достъпна България“,
проверка от представител на КЗД, на ЦДГ
„Дъга“, находяща се в ***, ***. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №12-11-1261/09.04.2021
г., в който е
посочено, че в детската градина няма осигурен достъп за
хора с увреждания. Във връзка с горното,
в доклада е прието, че са налице данни
за осъществено нарушение по смисъла на чл.5, предл.
последно от ЗЗДискр., с оглед на което
е направено предложение за образуване на производство за защита от дискриминация
по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. Образувана е преписка
№ 235/2021 г. по описа на КЗД, разпределена
за разглеждане от ad hoc заседателен състав. Изискани
са становища от директора на детската градина
и от кмета на община Кърджали.
След проучване на преписката е изготвен Доклад-заключение. Комисията е провела едно
открито
заседание,
за което страните са били надлежно призовани.
Въз
основа на проведената
процедура и събраните доказателства,
КЗД постановила процесното Решение №257/10.05.2022 г., с което е: I. Установено, че при осъществяване
на своята дейност ЦДГ „Дъга“,
представлявана от директора М. Л.,
е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на
ЦДГ „Дъга“, с което е осъществена дискриминация по признак
„увреждане“, по смисъла на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.; II. За установената
дискриминация по т.I,
на основание чл. 47, т.3, във вр. с чл. 78, ал.1 от ЗЗДискр.,
на ЦДГ „Дъга“
е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв.;
III.
На основание чл. 47, т.4 от ЗЗДискр., на ЦДГ
„Дъга“ е предписано, да предприеме необходимите действия
за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща
свободен, самостоятелен и независим достъп на лица с ограничена
подвижност до и в сградата на детската градина, както и
задължение за писмено уведомяване на Комисията за предприетите мерки по изпълнение
на даденото предписание; IV. Установено
е, че Община Кърджали не е извършила нарушение на ЗЗДискр.; V. На основание чл. 47, т.6 от ЗЗДискр., на Община Кърджали е препоръчано предприемане на действия за осигуряване
на изграждането на достъпна архитектурна среда за свободен и самостоятелен достъп
на лица с ограничена подвижност до и в сградата на ЦДГ „Дъга“. За да постанови горното решение, решаващият състав на КЗД е приел за безспорно
установено, че при осъществяване на своята дейност, ЦДГ „Дъга“
е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата на детската
градина, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла
на чл.5 от ЗЗДискр., по признак
„увреждане“. Така установеното е прието за нарушение по
чл.37 от ЗЗДискр.,
поради неспазване на разпоредбите на чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и на чл.4, т.4 от Закона за хората с увреждания.
По делото са приети като доказателства
материалите, съдържащи се в образуваната преписка №235/2021 г. описа на КЗД, в т.ч. и Разрешение №7/11.03.2022 г., издадено от гл.
архитект на община
Кърджали, за поставяне на рампа за достъпна среда към ОДГ
„Дъга“ в УПИ ** от кв.** по плана
на гр. Кърджали, изпратено на КЗД, заедно с писмено становище
изх.№92-00-210-/1//18.03.2022 г.
от кмета на община Кърджали.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
За жалбоподателя
липсва правен интерес от оспорване на решението в частта му, с която е установено, че Община
Кърджали не е извършила нарушение на ЗЗДискр., като на горната община е препоръчано предприемане
на действия за осигуряване на изграждането на достъпна архитектурна среда за свободен
и самостоятелен достъп на лица с ограничена подвижност до и в сградата на ЦДГ „Дъга“.
В тази част, решението не засяга пряко и непосредствено интересите
на оспорващия, поради което жалбата по оспорване на т. IV
и т. V
от решението се явява
процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Оспорването на решението в частите по т.I, т.II и т.III , с които е установено поддържането, от страна
на жалбоподателя, на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на ЦДГ
„Дъга“, осъществяващо дискриминация по признак „увреждане“,
по смисъла на чл. 5, вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.; на
основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр.,
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
250 лв.; на основание чл. 47, т.4 от ЗЗДискр. е предписано предприемане на необходимите
действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, е процесуално допустима - подадена е в срок от
надлежна страна, срещу административен акт,
който в тези части засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия.
След проверка на оспорения акт,
съобразно чл. 168, ал.1 АПК,съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията
за форма и съдържание,
съобразно изискването на чл.66 от ЗЗДискр.,
като е спазена
и процедурата по издаването му. Страните в производството са били надлежно уведомени
за насрочените заседания, като им е дадена възможност да
се запознаят с представените доказателства, както и да представят
нови. В тази връзка, възраженията в жалбата, че Комисията не е събрала
всички относими за случая доказателства, както и че не е
преценила и обсъдила, наличните такива, съдът намира за неоснователни. Административният орган е предприел необходимото за изясняване на фактите
и обстоятелствата, имащи значение за конкретния случай.
При проверката за съответствие
с материалния закон,
съдът взе
предвид следното:
Нормата на чл.4,
ал.1
ЗЗДискр.
забранява всяка пряка или непряка
дискриминация,
основана на пол,
раса,
народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия
или вяра, образование,
убеждения,
политическа принадлежност, лично
или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени
в закон или в международен договор,
по който Република България е страна.
Разпоредбата
на чл.5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането
и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа
на лица с увреждания до публични места. Липсата на достъпна среда, лишавайки хората с
увреждания от възможността да участват самостоятелно и пълноценно в обществения
живот, сама по себе си представлява неравноправно третиране,
поради което в тази хипотеза не е необходимо съпоставяне с други
лица в сходно положение.
Изискването
за достъпност на архитектурната среда е предвидено и в чл. 9 от Конвенцията
на ООН за правата на хората с увреждания (ратифицираната
със закон на 26.01.2012 г., ДВ,
бр.12 от 10.02.12 г.), според който, държавите,
ратифицирали конвенцията са длъжни да предприемат мерки,
които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред
достъпността по отношение на: а/ сгради, пътища, транспортни
и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително
училища, жилищни постройки, здравни
заведения и работни места; б/ информационни,
комуникационни и други услуги, включително
информационни системи и услуги за спешна помощ.
Съгласно §1, т.2
от Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021 г.
за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията
(обн., ДВ, бр.
12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.) „достъпна среда“ е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек
с намалена подвижност, със или без увреждания може да се
ползва свободно и самостоятелно.
Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., не
се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на
стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата
на признаците по чл. 4, ал. 1.
Съдържанието на посочените
разпоредби, в контекста на установените факти, водят до извод,
че за жалбоподателя ЦДГ „Дъга“, като ползвател
на сграда – общинска собственост, в
която се предоставят обществени услуги по отглеждане и възпитание на малки деца, съществува
задължение за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Респ., в оспореното
решение на КЗД правилно е прието, че ЦДГ „Дъга“ е адресат
на задължението за осигуряване на архитектурна среда, която
не затруднява достъпа на хора с увреждания.
На следващо място, съдът намира
за безспорно установено, че в ЦДГ „Дъга“ няма изградена достъпна архитектурна среда за хора с огранчена
подвижност. Тази констатация е направена на
16.03.2021 г., при извършена проверка на
сградата на детската градина от представител на КЗД. Нито
в хода на административното производство, нито в хода на
съдебното такова, от страна на жалбоподателя са представени
доказателства, оборващи фактическите констатации на административния
орган за липсата на достъпна архитектурна среда на сградата на ЦДГ „Дъга“.
В тази връзка, следва да се отбележи,
че Разрешение №7/11.03.2022 г.,
издадено от гл. архитект на община Кърджали,
за поставяне на рампа за достъпна среда към ОДГ „Дъга“ в УПИ
** от кв.** по плана на гр. Кърджали, не води до извод за наличието на изградена
архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен
достъп на лица, включително и с ограничена подвижност до
сградата на детската градина, а се явява доказателство за
предприети действия за изграждане на такава среда, което
е относимо към определяне размера на санкцията и изпълнението на предписанието на
КЗД. По изложените съображения, правилен се явява изводът за нарушение на чл.37 от ЗЗДискр., тъй като жалбоподателят е допуснал
предоставянето на обществени услуги, при по-неблагоприятни условия за хората с ограничена подвижност. В тази връзка оспореното решение е законосъобразно в частта по т.I
и т.III, с които е установено поддържането на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата на ЦДГ „Дъга“,
осъществяващо дискриминация по признак „увреждане“, по смисъла на чл. 5, вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Правилно, съобразно своите правомощия по
чл. 47, т.4 от ЗЗДискр, административния орган е предписал и предприемане на необходимите действия
за преустановяване на нарушението.
С т.II от
решението, за установената по т. I дискриминация, на основание чл.47, т.3, във вр. с чл.78, ал.1 от ЗЗДискр.,
на ЦДГ „Дъга“, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв.
Тук следва
да се отбележи, че по аргумент от чл.29,
ал.1, вр. с чл.24, ал.1, вр. с чл.35, ал.1
от Закона за предучилищното и училищното образование, общинските детски
градини са юридически лица.
Съгласно чл. 78, ал.
1 от ЗЗДискр., въз основа на който е наложена санкцията, който извърши дискриминация
по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание. В приложената от административния орган законова разпоредба
не е предвидено налагане на наказание "имуществена
санкция". С оглед вида на предвиденото наказание, съдът намира, че разпоредбата
е приложима само по отношение на физически лица.
Съгласно чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, приложим на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗДискр., в предвидените в съответния
закон, указ, ПМС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични
търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В чл. 80, ал. 2 от
ЗЗДискр. е предвидено налагане на "имуществена
санкция" за юридическите лица и едноличните търговци, като тази санкция е за
неизпълнение на задължение, а не за осъществяване на дискриминация, така както и
прието в оспореното решение. Тази е била и приложимата към случая санкционна разпоредба, а не посочената в т.II от
решението. Изложеното налага извод за неправилно приложение на санкционната норма, а последното винаги води до незаконосъобразност
на акта, с който е приложена. Ето защо, оспореното решение се явява незаконосъобразно
в частта му по т. II и следва да бъде отменено в тази му част.
При
този изход на спора,
предвид направеното от ответника искане и на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Кърджали
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЦДГ „Дъга“, с адрес:
***, ЕИК ***, срещу т. IV
и т. V
от Решение №257/10.05.2022
г., постановено
по преписка №235/2021
г.
на Комисията за защита от дискриминация и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ т. II от Решение №257/10.05.2022
г., постановено по преписка №235/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация,
с която на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр., на ЦДГ „Дъга“, е наложена имуществена
санкция в размер на 250 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЦДГ „Дъга“, с адрес:
***, ЕИК ***, срещу т. I
и т. III от Решение №257/10.05.2022
г.,
постановено по преписка №235/2021 г., на Комисията за защита от дискриминация, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Целодневна детска
градина „Дъга“,
с адрес: ***, ЕИК ***, да заплати на Комисията за защита от дискриминация, разноски по делото в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му, пред Върховен административен
съд
на Република България.
Препис от решението,
на основание чл. 138 от АПК,
да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: