Р Е Ш
Е Н И Е
№ 243
гр.
Шумен , 15.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева и в присъствието на зам.окръжен прокурор
Д.Димитров като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова гр.дело №45 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.340 от ГПК.
В
молбата си до съда С.Н.С. излага, че през 1999г. бил поставен под ограничено
запрещение. Бил настанен в ДВПР-с.Драгаш войвода, а след това преместен в
ДВУИ-с.Русокастро. Подал молба до съответната прокуратура за отмяна на запрещението
му, но същата била оставена без уважение. По този повод и с оглед задържането
му в продължение на години в институция, сезирал ЕСПЧ. На 17.03.2015г. съдът се
произнесъл с решение, с което признал, че по отношение на С. били допуснати
редица нарушения на човешките му права по чл.3, 5 и 6 от ЕКПЧОС, като му било
присъдено и обезщетение. След постановяване на решението, през м.юни 2015г., С.
бил преместен в защитено жилище в общността в с.Царев брод, Шуменска обл.. След
преместването си същият установил добра връзка с някои от останалите
потребители на услугата и с персонала. Получил онази подкрепа, която му била
необходима да изгради умения за самостоятелно справяне с предизвикателствата на
живота в общността. За изминалите години развил умения за извършване на
ежедневни дейности, за пазаруване и т.н.. Тези умения той притежавал и преди,
но поради дългогодишната изолация, в която живял преди 2015г., някои от тях
били несъответни на действителността, а други бил изгубил. Към момента ищецът
ползвал регулярно здравна грижа по отношение на своето физическо и психическо
здраве. Съществувал кръг от хора, които го подкрепяли при вземане на важни за
него решения. Изготвен бил план, според който, една от целите на настаняването
му в защитено жилище била да заживее напълно самостоятелно. Сочи, че в момента
запрещението било мярка, която не била съобразена нито с неговото действително
положение, нито с актуалните международно-правни норми, които гарантирали на
всяко лице, независимо от
увреждането му, пълен достъп до упражняване на правата му и самостоятелното им
упражняване. Излага, че още приз 2012г. РБългария
ратифицирала Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно чл. 12 т.2
от конвенцията, държавите признавали на всеки, независимо от увреждането му,
пълна правоспособност и дееспособност. Следователно, дори само на това
основание, след 2-12г. задържането на С. в положение на недееспособност било в
противоречие с неговите права и интереси. Министерскиат съвет приел и концепция
за създаване на законодателство, в което принципите на чл.12 от КПХУ ще бъдат
зачетени изцяло. Ищецът заявява, че можел добре да разбира значението и
свойството на постъпките си, разсъждавал логично и последователно по важни
житейски въпроси и бил внимателен при формиране на мнения и решение, касаещи
всякакви финансови проблеми. Болестта му имала други проявления, които нямали
общо с вземането на решения, разбирането на информацията и осъзнаване на
последиците от действията или бездействията
му. Ако изобщо имал затруднения, то те
се дължали не на заболяването му, а на факта, че в продължение на 15г. бил
живял в изолация. За него имало голямо значение да разполага с правото да взема
самостоятелни решения, още докато е настанен в защитеното жилище, тъй като щял
да има пълната подкрепа на персонала по време на ползването на тази услуга.
Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени
наложеното му запрещение изцяло.
Ответната страна – Прокуратурата на РБългария,
чрез Шуменска окръжна прокуратура взема становище по неоснователността на претенцията.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
С
решение №149/21.05.1999г. по гр.д.№248/1999г. на ТОС, ищецът С.Н.С. е поставен под ограничено запрещение
по реда на чл.275/отм./ от ГПК, по искова молба на прокурор.
Съгласно заповед №ПД 2А/2015 от
14.12.2015г. на органа по настойничество и попечителство при община Шумен,
променени са попечителя и заместник попечителя на поставения под ограничено
запрещение С.Н., като считано от 14.12.2015г. на лицето са назначени: за
попечител- А.Г.В./социален работник при
ЗЖХПР-с.Царев брод и досегашен зам.попечител на лицето/ и зам.попечител Ю.И.Б./ трудотерапевт при
ЗЖХПР-с.Царев брод/. Причина за промяната е депозирана молба от предишния
попечител за замяната му поради здравословни проблеми.
Видно от справка за данни по реда на
Наредба №14/18.11.2009г. ищецът няма
други живи роднини, освен една сестра,
живуща ***.
Със заповед №СУ/Д-Н/188-1/03.09.2018г.,
на основание чл.21, ал.1 от АПК и чл.40а , ал.1, т.1 и въз основа на социален
доклад по чл.40, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСП вр. с чл.16а, ал.1 от ЗСП и заявление с вх.№СУ/Д-Н/188/17.08.2018г., С.Н.С. е настанен в
специализирана институция /социална услуга в общността от резидентен
тип-защитено жилище за лица с психични разстройства-с.Царев брод, Шуменска
обл., ул.“...“№2 за срок до 02.09.2020г. В мотивите на заповедта е отразено
заявеното желание на лицето, изготвената социална оценка на потребностите на
кандидат-потребителя, становището от попечителя, като възможност да се осигури
среда на живот близка до семейната и пълно включване и участие в живота на обществото.
Представени са и индивидуален план на потребителя, специализирана оценка и
оценка на постигнатите цели.
В съдебно заседание ищецът бе
разпитан лично и отговаря адекватно на зададените му въпроси, но следва да се
отчете, че към момента на разпита същият е на медикаментозна терапия. В
последно съдебно заседание заявява че знае какъв е предметът на настоящото
производство и че на него лично ограниченото запрещение не му пречи.
Съгласно заключението на назначената
по делото СПЕ, от проведения първичен психиатричен преглед с динамично интервю
в условията на амбулатория на ищеца и от анализите на анамнестичните данни и
тези от медицинската документация, се очертавала недвусмислено диагностична
оценка за „Ендогенна психоза от шизофренния кръг.“ или по точно „Параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане. Изразена промяна на личността“. При
осъществения преглед в рамките на амбулаторията С. бил психомоторно видимо леко
забавен, амимичен. Установявал се вербален контакт, но не бил особено
информативен по отношение на вътрешните си изживявания. Активното му внимание
се изчерпвало бързо и било с намален обем и концентрация. Бил ориентиран на битово ниво, емоционално нивелиран, с изразено скъсен интензитет на
афекта, двойствен по отношение на преживяванията си, с проявяване на
амбивалентност. Отчетени били нестабилност и противоречивост при
емоционалния резонанс към събития и хора, мисловният процес бил с неравномерен
темп, асоциативно халтав, с приплъзвания, на моменти паралогичен, дискретен към
изживяванията си, но се долавяли бледи параноидни идеи. Ищецът отричал активна
психопатологична продукция. Критичността при него била непълноценна и формална - некритичен към
предходните и настоящи психотични преживявания. Поведението му било непродуктивно, стериотипно, паметта и
интелекта били болестно трансформирани. В личностовата сфера се отчитала
изразена промяна, характерна за шизофрениите психични процеси, в която се
открояват: емоционално скъсен диапазон на преживявания; невъзможност за
емоционално свързване с околните и резонанс към техните преживявания и
поведение, паратимия, афективна несъразмерност и загуба на контрол над
деструктивния афект; снижаване на житейската позиция и интереси до равнището на
примитивния бит; невъзможност за съразмерно отчитане на последиците от
собственото поведение и прогнозиране в бъдещето; странно поведение, загуба на
енергетичен потенциал и на основни умения за общуване и справяне в реалността,
социално оттегляне; висок риск от дезадаптивно поведение при обичайни житейски
затруднения или загуба на непрекъснатата медицинска и психологична подкрепа,
която получава в защитеното жилище. Много съществена за експертната оценка била
установената изразена промяна на личността, като следствие от болестния процес,
която променяла от една страна цялостната реактивност на С., когато поради
“етична деформация” вследствие на болестта се загубва регулиращото значение на
нормите и правилата на социума, но също и поради дефект на ценностовата система
на освидетелствания. Важен аспект на заболяването била и изразената тенденция
към хронификация т.е. непрекъснатия ход на заболяването, който изключвал
пълноценни ремисии.
Към момента, ищецът
приемал редовна поддържаща антипсихотична терапия /Сперидан тб. 6 мг.дн,
Конвулекс хр. 1500 мг.дн., коректор, вкл. парентерален-депо невролептик
Ксциплион/, под контрола на психиатър и служителите в защитеното жилище.
В
заключение вещото лице е посочило, че ищецът .страда от „Шизфрения, паранонидна
форма, непрекъснато протичане, изразена личностова промяна“, което състояние типично
се вгражда в правната категория “продължително разстройство на съзнанието” и
обуславя загубени годности да разбира и ръководи постъпките си, да се грижи
самостоятелно и разумно за работата си и да защитава делата си. Тъй като това психично
заболяване и етапа на развитие, в който
се намира /с изразена личностова промяна и непрекъснат ход на протичане/, се
характеризира с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и
възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието и
интелектуални възможности, то способността на ищеца да възприема, анализира,
оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността
и действията на другите лица, да определя и контролира собственото си поведение
и действие са безспорно нарушени. При С. се регистрирали изразени и трайни личностови
отклонения, в контекста на основното заболяване - Шизофрения, праноидна форма,
а протичането било хронифицирано и
непрекъснато. С оглед на установените и описани подробно дефекти по психични
сфери, С. не би могъл сам да се грижи за своето съществуване, да защитава
своите интереси. На този етап той съумявал да организира бита си /макар и под
контрол в защитеното жилище/, но са налице сериозни затруднения в сложните
взаимоотношения в социален план, където, поради описаните качествени нарушения
по психични сфери не би могъл самостоятелно да се ориентира и справя,
респективно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си и се
нуждае от подкрепа и помощ..
Отсъствала
медицинска документация, която да сочи дали ищецът е изпадал последните две
години в така наречените „кризи“. Заболяването му било тежко и хронично, с
изразена личностова промяна, което изключвало възможността от възстановяване,
както и от чисти ремисии. Ремисията предполагала редуциране на симптомите до
минимум, при редовно приемана поддържаща терапия при минимални дози. С. от
години приемал поддържаща терапия под контрол в значими дози, вкл. и депо
парентерално лечение, което бил избор при пациенти, които нямат инсайт за
заболяването си.
Съгласно заключението на комбинираната
съдебно-психологична и социална експертиза, С. бил със съхранени годности за обичайно
функциониране само в собствената формална група, където е под непрекъснат
контрол на персонала на защитеното жилище. Самостоятелно можел да се справя
само с елементарните и на битово ниво ситуации. За всичко останало му била
необходима помощ и подкрепа. Липсвали възможности да се справи с която и да е
по-сложна житейска ситуация, която налага наличие на вариативност на мисленето,
прогностичност, възможност да структурира адекватни решения и начини на
поведение. Настъпилото социално обедняване, правело невъзможно неговото
самостоятелно и адаптивно справяне със социалните изисквания. Изградена била
връзка на доверие, както между ищеца и персонала на защитеното жилище, на
основата на преживяването за разбиране, зачитане и оказване на подкрепа от
страна на помагащите професионалисти, така и между него и останалите
потребители. Най-изразена била връзката му със съквартиранта по стая, изградено
било добро приятелство и не били отчетени проблеми във взаимоотношенията им. С.С.
комуникира активно и със съседите на улицата, познавал ги, както и те него.
Лесно контактувал и изграждал връзка, което може да има и своя негативен
отзвук, попаднал в недобронамерени взаимоотношения. Търсел и приемал съвети
според моментното си състояние. Липсата на пълноценна критичност при него водела
до това, че не одобрявал предписаната
схема на лекарства, което сериозно
повдига хипотеза, че оставен без контрол на приема на медикаменти, ще спре
приема им. Възползвал се от даден съвет, но когато е от човек, на който се е
доверил. Цялата необходима психо-социална и трудова рехабилитация, от която се
нуждаел, С. получава в защитеното жилище от началото на престоя му там. Обстоятелството,
че не били настъпили съществени промени в неговото социално функциониране, налагало
извод, че липсвал личностов ресурс за промяна. Вещите лица са посочили също, че
при престой в специализирана институция настанените спазват определени правила
на живот, което отчасти им допада, защото не изисква от тях анализ на
ситуацията или преценка на избора на дейности и живота им се свежда до
определени заучени действия, без съзнателното им осмисляне. Неизбежно това води
до лошо развитие на социалните умения - право на избор ,отстояване на
направения избор ,планиране, контролиране. От друга страна сама по себе си „Параноидната
шизофрения“ е заболяване, което може да доведе до изразена личностова промяна с
изразен личностов и социален упадък, с дълготрайни и необратими промени.
Дългогодишният ход на болестта при С., факта, че още през 1999год. е
диагностициран с настъпила психопатоподобна личностова промяна не давала
възможността да се даде категорично становище дали само факта на продължителна
изолация в ДВУИ има отношение към настъпилите промени или те се дължат повече
на основното заболяване на ищеца.
В
съдебно заседание разпитаните свидетели А.В./попечител на ищеца/ и Ю.Б./зам.попечител
на ищеца/ заявяват, че откакто С. е в защитеното жилище се научил да се справя сам с хигиена и
готвене. Бил в добри отношения с екипа на жилището и останалите потребители.
Приемал редовно лекарствата си под контрол на екипа. Без контрол забравял да ги
взема. С. можел да пазарува сам, но ако реши, че има нужда от помощ, се обръщал
към екипа. Например, ако трябвало да отиде и изтегли пари от банкомат. Отговарял
адекватно на зададените му въпроси и бил ориентиран за време и място. Често се
занимавал с поддържането на зеленчуковата градина. Обитателите на защитеното
жилище можели да излизат по което време решат, като единствено ако отсъствали
24 часа се изисквало уведомяване на екипа. Обикновено до 22.ч. се прибирали,
заключвали и сами се справяли.
Съгласно представените справки от община
Шумен, мерките за подкрепа съгласно чл.66, р.V от ЗХУ не могат да се прилагат
от специалистите, работещи социалната услуга, в която в момента ищецът е
настанен/защитено жилище/. Към момента на депозиране на справката нямало
заявено или потърсено съдействие по прилагане мерките съгласно чл.66, раздел V
от ЗХУ на територията на община Шумен и такива не са прилагани.
На ищцовата страна, чрез процесуалния й
представител, също бе дадена възможност
да се снабди със справка относно
мерките за подкрепа съгласно чл.66, р.V от ЗХУ, като процесуалният представител
заявява в съдебно заседание, че получения отговор от АСП не допринасял за
делото, като към настоящия момент такива мерки имало само по закон. Към община
Шумен нямало регистриран доставчик на услугата „подкрепено вземане на решения“
и основният проблем бил, че Законът за социалните услуги влизал в сила от
следващата година., като към момента реално такива услуги не се прилагали.
Съгласно
представеното писмо от АСП, адресирано до процесуалния представител на
ищеца, условията за прилагане на мерките
за подкрепа, визирани в ЗХУ, следва да бъдат обект на подзаконова нормативна
уредба, при съгласуване на законодателството, относимо към достъпа до
правосъдие и правната защита на хората с увреждания. Посочено е и че на
електронната страница на МП в рубриката „Проекти и нормативни актове“ е
публикуван проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа и мотиви
към него, но агенцията не разполага с информация относно реализирането на законодателния
процес.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с правно
основание чл.340 от ГПК, за отмяна на наложено ограничено запрещение,
депозирана от лицето, което е поставено под ограничено запрещение, срещу
поискалия запрещението орган.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва
да установи, че е поставен под ограничено запрещение, както и наличието на
основания, налагащи отмяната на запрещението му- отпадането на двата, или на единия от кумулативно предвидените в
закона медицински и юридически критерии.
В настоящия случая безспорно се
установи, видно от представеното решение №149/21.05.1999г. по гр.д.№248/1999г.
на ТОС, че ищецът С.Н.С. е бил поставен
под ограничено запрещение. Не се
ангажираха доказателства досежно наличието на основания, налагащи отмяната на
запрещението му-че не страда от душевна болест, пречеща му да си грижи за
своите работи и защитава интересите си.
Напротив съгласно посоченото в
заключението на СПЕ, психично заболяване
на ищеца и етапа на развитие, в който се намирало /с
изразена личностова промяна и непрекъснат ход на протичане/, се характеризирало
с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и възприятията, в
емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието и интелектуални
възможности, поради което и способността на ищеца да възприема, анализира,
оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността
и действията на другите лица, да определя и контролира собственото си поведение
и действие са безспорно нарушени. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищецът е
с такива психични увреди, че дори поставеното му ограничено запрещение
се явява недостатъчно. Същият бил с много тежка личностова промяна. Не се
наблюдавала и критичост при лекуването му. Въпреки най-новото лечение на което
бил подложен в момента на освидетелстването, при същия пак се установявали
тежки нарушение по психични сфери. Освен това за провежданото от него
лечение била налице сложна процедура,
изискваща умения, с които последният не разполагал.
В този смисъл е и заключението на
СПСЕ, съгласно която С. бил със
съхранени годности за обичайно функциониране само в собствената формална група,
където е под непрекъснат контрол на персонала на защитеното жилище.
Самостоятелно можел да се справя само с елементарните и на битово ниво
ситуации. За всичко останало му била необходима помощ и подкрепа. Липсвали
възможности да се справи с която и да е по-сложна житейска ситуация, която
налага наличие на вариативност на мисленето, прогностичност, възможност да
структурира адекватни решения и начини на поведение. Настъпилото социално
обедняване, правело невъзможно неговото самостоятелно и адаптивно справяне със
социалните изисквания. Както в заключението, така и в съдебното заседание
вещите лица сочат, че С. спазвал реда в защитеното жилище, но липсвала
критичност, че страдал от психично заболяване.
Предвид
изложеното и съдът намира, че в психическото състоянието на С. не са настъпили
положителни промени, които да не оправдават продължаването на наложеното му
ограничение. Не
се установи и затрудненията му да се дължат не на заболяването, а на това, че е
живял в изолация.
Отмяната на запрещението, което е и
ограничено, би могла само да навреди на С.,
доколкото към настоящия момент не е налице възможност за прилагане по отношение
на лицето на някакъв друг специален режим, който би му дал адекватна защита
предвид неговото психично състояние. Понастоящем същият е подкрепян в решенията си от
попечител и помощник-попечител /служители в защитеното жилище/, чиито
задължения ще отпаднат с отмяна на ограничението. С. няма роднини и близки, на
които да се довери и които да му оказват подкрепа/единствената му сестра живее
в община Своге и дори отказва да се яви и свидетелства по делото/. С. заявява
собственост върху имот, получил е и немалка сума като обезщетение, и някой би
могъл да се възползва от състоянието му при отмяна на запрещението му. Съгласно представените справки от община Шумен, мерките
за подкрепа съгласно чл.66, р.V от ЗХУ не могат да се прилагат от
специалистите, работещи социалната услуга, в която в момента ищецът е настанен.
Действително Законът за хората с
увреждания/в сила от 1.01.2019 г./ предвижда прилагане на мерките за подкрепа,
които са социални интервенции, предназначени да улеснят личното упражняване на
отделните права на човека, който търси подкрепа/чл.66, ал.3 и ал.4 от ЗХУ/: 1.
консултации с обучен специалист;2. предоставяне на специализирани услуги за
подкрепено вземане на решение;3. осигуряване на наставник за подкрепа при
вземане на решение; 4. подготовка на антикризисен план; 5. подкрепено вземане
на решение чрез подкрепящи мрежи; 6. прилагане на защитни мерки, като мерките
за подкрепа се състоят в:1. разясняване на смисъла на правното действие и
неговите последици; 2. подпомагане на подкрепения да разбере другите участници
в извършването на правното действие или засегнатите от него; 3. подпомагане на
подкрепения да изрази желанията и предпочитанията си по разбираем за другите
начин; 4. оказване на друго съдействие, свързано с извършването на правното
действие. Но реално тези мерки към момента не се прилагат. Освен това и Законът
за социалните услуги влиза в сила от 01.01.2020г..
Сам ищецът заявява в съдебно заседание, че
наложеното му запрещение не му пречи.
Само
за пълнота следва да се отбележи и че с решението си по конституционно дело
№10/2014г. Конституционния съд не е открил противоречие на оспорения режим в
ЗЛС с КПХУ. В становището си по конституционно дело №10/2014г., ВКС е изразил
становище, че поставянето под пълно запрещение на лицето по чл.5, ал.2 от ЗЛС и
приравняването с недееспособния на основание влязло в сила съдебно решение е
предприета от държавата мярка в негова защита и подкрепа по смисъла на чл.4
КПХУ; че тя признава дееспособността на това лице и чрез приравняване на
неговите правни действия с тези на непълнолетните и допускането на възможността
да участва в гражданския оборот, подпомагано от дееспособно физическо лице, го
равнопоставя с останалите пълнолетни лица и че следователно правният режим,
който се оспорва, е в съответствие с КПХУ, включително с принципите на
конвенцията и след ратифицирането на КПХУ, нейното обнародвани и влизане в
сила, той остава годен регулатор на тази група обществени отношения, като част
от вътрешното право на страната./определение №14/08.01.2019г. по
гр.д.№2313/2018г., ІІІг.о./ .
Предвид изложеното, претенцията на ищеца за
отмяна на наложеното му ограничено запрещение се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена. На този етап, с оглед психичното
страдание на ищеца и степента на приложение на законодателството в областта на
хората с увреждания, не е в интерес на
последния ограниченото му запрещение да бъде отменено. Режимът на запрещението е създаден именно с
цел защита интересите на лицата с психически увреждания.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от С.Н.С. с ЕГН********** ***, чрез адв.А.Г. при
САК, адрес: ***, офис 7, иск с правно
основание чл.340 от ГПК, за отмяна на ограниченото
му запрещение.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: