Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ въззивен
състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Галина Иванова и прокурора Ирена Арменова, разгледа докладваното
от мл.съдия Атанасова ВНОХД № 2653 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.05.2017
г. по НОХД № 20802/2016 г. на СРС, НО, 5ти състав е признал подсъдимия Д.А.Г.
за виновен в това, че на 20.04.2016 г., около 02.10 часа, в гр. София, ж.к. „Левски
В“, на паркинга пред бл.24, в съучастие като извършител със З.С.П.(извършител),
чрез използването на техническо средство – тръборез, от паркиран лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Виваро“ с рег. № ******, направил опит да отнеме чужда
движима вещ – катализатор на стойност 172 лева, собственост на К.И.Р., от
владението на Д.В.С., без негово съгласие с намерение, противозаконно да го
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини
(били задържани от полицейските служители К.Г.С.и Н.Г.П.) – престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на Д.А.Г. са възложени направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 255.63 лева и разноските в хода на съдебното
производство в размер на 200лева.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Д.А.Г., чрез неговия
защитник адв. В.Д., в която се излагат аргументи за незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Посочва се, че при
провеждане на съдебното следствие пред първоинстанционния съд били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като не били допуснати направени
от защита доказателствени искания. Като особено съществено процесуално
нарушение се сочи, че съдебният състав не бил уважил искането на подсъдимия да
бъде защитаван в производството от защитник, отразено на лист пети и лист седми
от протокола от проведеното на 02.05.2018г. съдебно заседание. В жалбата се
подчертава, че съдът нямал възможност да задължи защитника да продължи защитата
на подсъдимия против волята му, след като той вече се е оттеглил от същата и е
заявил за това пред съда и пред подсъдимия, когото е защитавал преди
оттеглянето. Поддържа се, че така допуснатото нарушение не можело да бъде
отстранено от въззивния съд. Твърди се, че са допуснати и нарушение на
материалния закон. Излагат се аргументи, че постановената присъда не била
съобразена със събраните по делото доказателства, които не били обсъдени обстойно, всестранно и задълбочено, като не били
положени усилия за установяване на допълнителни факти и обстоятелства по
делото, а изводите за наличието на вина били основани изцяло на предположения.
Като неустановено обстоятелство се посочва коя е инкриминираната вещ, доколкото
от показанията на собственика и на ползвателя на МПС се установявало, че
катализатора, за който се твърди, че бил предмет на посегателството, не се
намирал на мястото, където автомобилът е бил срязан. Не били събрани и
категорични доказателства, от които да се установи по категоричен и безспорен
начин авторството на деянието. С оглед изложеното се моли присъдата,
постановена от Софийски районен съд, да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен. Във въззивната жалба не са
релевирани доказателствени искания.
В закрито съдебно заседание по реда на чл. 327
от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на веществени доказателства.
Пред въззивния
съд защитникът на подсъдимия Г. - адв. Д., поддържа подадената въззивна жалба,
като излага съображения, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Счита, че е било
налице основание за отвод на състава, тъй като след множество нарушения,
допуснати от съда, защитата била депозирала молба оа административния
ръководител на СРС, по която било образувано дисциплинарно производство срещу
съдията. Посочва, че с оглед проведен в последното съдебно заседание разпит на
един от най-важните свидетели е поискал делото да бъде отложено, за да подготви
защитата на подсъдимия, но съдът му отказал, поради което на основание чл. 95
от НПК защитникът уведомил подзащитния си, че се оттегля от поетата защита, тъй
като не бил запознат с всички събрани по делото доказателства. Поради това
седнал на банката, с оглед на което от този момент подсъдимият бил останал без
защитник в съдебното производство. Заявява, че съдът не бил предоставил и
последна дума на подсъдимия, а дала ход на съдебните прения, като подсъдимият
изрично заявил, че желае да има защитник и делото да бъде отложено. Защитникът
посочва, че все пак последна дума на подсъдимия била дадена, но след
приключването на прения на прокурора, което било съществено процесуално
нарушение. Предвид това, се моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура излага
доводи, че жалбата е неоснователна, а обвинението е доказано. По повод казаното
от защитата счита, че по делото не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Застъпва становището, че защитникът на подсъдимия е присъствал в
залата и че подсъдимият не може да черпи права от своето поведение, с което
шиканира процеса.
Подсъдимият Д.А.Г.
се явява пред въззивния съд и дава обяснения, като заявява, че след като
страните по делото са изказали становището си и той е искал да даде обяснения,
но не му е било позволено, като е искал да бъде защитаван и от адвокат, тъй
като явилият се в залата упълномощен защитник се бил отказал. Поддържа, че не е
виновен за деянието, в което го обвиняват, като моли присъдата да бъде
отменена, а делото да бъде разгледано повторно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата на подсъдимия Г., както и тези, изложени в съдебно заседание от явилите
се страни‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане. Аргументите
на въззивня състав в тази насока са следните:
Видно от
удостовереното в протокола от проведеното на 02.05.2018г. открито съдебно
заседание по делото пред Софийски районен съд, след приключване на разпита на
свидетеля Паунов, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Д. е направил
искане за събиране на доказателства и отлагане на
делото с цел запознаване с доказателствата и подготовка на защитата, което е
било оставено без уважение от съда, след което е приканил изрично подсъдимия Г.
да даде обяснения, но същият е отказал. С оглед обстоятелството, че съдът не е
допуснал поисканите от защитника доказателства, същият е счел, че не може
ефективно да защитава интересите на подзащитния си, поради което е заявил, че
се оттегля на основание чл. 95 от НПК от защитата на подсъдимия, като уведомява
за това подсъдимия и моли да бъде освободен от залата. С мотивирано определение
съдът оставя без уважение искането на адв.Д. за освобождаването му от залата и
от поетата защита по делото, като изрично в протокола от съдебното заседание е
записана констатацията на съда, че адв.Д. се оттегля от банката и сяда на
пейката, непосредствено зад подсъдимия. След като съдът е дал ход на съдебните
прения и след изслушването на прокурора, председателят на състава е предоставил
възможност на подсъдимия да изрази становището си, като Г. моли съда да има
защитник и делото да бъде отложено, а неговият защитник адв. Д. изрично
заявява, че само присъства в залата и се е отказал от защитата, като се
премества на втората пейка зад подсъдимия. Първоинстанционният съд е
предоставил право на последна дума на подсъдимия, в която той е посочил, че желае
делото да бъде отложено за друга дата, след което съставът се е оттеглил на
тайно съвещание и е обявил публично обжалваната пред настоящия състав присъда.
Въззивният съд
намира, че първата инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните
правила в рамките на проведеното първоинстанционно производство, като не е осигурила
възможност на подсъдимия да бъде представляван от адвокат, което е ограничило правото
на защита на подсъдимия Г..
В действителност
законодателят е предвидил възможност защитникът да се откаже от приетата
защита, доколкото съгласно чл. 95 от НПК защитникът не може да се откаже от
приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по
независещи от него причини, като той е длъжен да уведоми своевременно
обвиняемия и съответния орган. Следователно макар и поначало в закона да е
предвидена такава възможност, това право може да бъде реализирано при
определени, изрично посочени предпоставки, а именно ако стане невъзможно да
изпълнява задълженията си и то поради независещи от него причини, както и да
уведоми своевременно за това подсъдимия и съда. (в този смисъл решение
№504/27.11.2008г. по н.д.№ 509/2008г. на ВКС, ІІ н.о.).
Настоящият
състав счита, че молбата на упълномощения защитник адв.Д. не е отговаряла на
изискванията на чл. 95 от НПК, защото обстоятелството, че съдът е оставил без
уважение направено от защитника доказателствено искане, не попада в категорията
на независещите от него причини, които правят невъзможно изпълнението на
задълженията на адв.Д.. Същевременно не е спазено и изискването отказът от
приетата защита да бъде съобщен на подсъдимия своевременно. Това според въззивния
съд, в конкретния случай, представлява злоупотреба с право от страна на
защитника, която е недопустима и не съответства на принципите, заложени в Етичния
кодекс на адвоката.
Въпреки това,
въззивният състав намира, че укоримото поведение на защитника не следва да оказва
влияние върху правата на подсъдимия, които безспорно са накърнени, доколкото
същият е изразил изрично желание да бъде защитаван от адвокат и е помолил
делото да бъде отложено. С оглед несвоевременно направеното изявление на адв.Д.
за отказа от приетата защита, подсъдимият е нямал възможност на организира
защитата си и да упълномощи друг адвокат, като съдебният състав не е обезпечил
защитата му чрез назначаване на служебен защитник. Ето защо, делото е следвало
да бъде отложено с цел осигуряване на възможност на подсъдимия да организира
защитата си. Обстоятелството, че адв.Д. е останал в съдебната зала, не санира
допуснатото нарушение, тъй като той е отказал да осъществява каквито и да било
действия във връзка със защитата на Г., т.е подсъдимият е бил лишен от правото
му да бъде представляван от адвокат, въпреки изрично изразеното му желание за
това.
Осъществяването
реално на действия по защита на подсъдимия от неговия защитник е от съществено
значение за реализирането на правото на защита, прогласено в чл. 6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В този смисъл в
решение от 13.05.1980г. на ЕСПЧ по делото Артико срещу Италия съдът е
подчертал, че замисълът на Конвенцията е да гарантира не права, които са
теоретични или илюзорни, а права, които са практически и реални, като това важи
особено за правото на защита. В цитираното решение изрично е заявено, че самото
назначаване на защитник, не осигурява ефективно защита, тъй като е възможно
адвокатът да бъде трайно възпрепятстван или да се опитва да избегне
изпълнението на задълженията си. Във връзка с това ЕСПЧ посочва, че ако
властите са уведомени за положението, те следва или да заместят защитника с
други или да го заставят да изпълни задълженията си, като съдът не е задължен
да преценява уместността на изтъкнатите от защитника обстоятелства, поради
които не изпълнява задълженията си. Въззивният състав счита, че именно такава
хипотеза е налице в разглеждания случай, тъй като адв.Д. само е присъствал в
залата, но е отказал да изпълнява задълженията си и е демонстрирал изцяло
пасивно поведение. Предвид това, Софийски районен съд е следвало да предостави
възможност на подсъдимия да организира защитата си, като упълномощи друг
адвокат, който да го представлява пред съда. За първоинстанционния съд е
съществувала и възможност да обезпечи законосъобразното протичане на
наказателното производство, като назначи на Г. служебен защитник, доколкото съгласно решение от 25.09.1992г. на
ЕСПЧ по делото Кроасан срещу Германия, правото на обвиняемия да избере
личността на защитника си не е абсолютно.
С неизпълнението
на това задължение първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, което не може да намери оправдание дори в принципа за решаване на
делата в разумен срок. В действителност съгласно дадените в решение от
05.07.2001г. на ЕСПЧ по делото Джананджели срещу Италия разяснения, при всяко
положение своевременното правораздаване отговаря и на обществените интереси,
защото в много случаи забавеното правосъдие се приравнява на фактически отказ
от правосъдие, поради което държавата е длъжна да вземе всички допустими мерки
за преодоляване на неоправданото забавяне на процеса. Лишаването на подсъдимия
от защита обаче не попада в обхвата на допустимите мерки за преодоляване на
забавянето. Въззивната инстанция намира, че следва да се отчете и
обстоятелството, че в разглеждания случай в рамките на наказателното
производство, видно от доказателствата по делото, подсъдимият не е
злоупотребявал с правото си да бъде защитаван от адвокат, но дори и при опит за
злоупотреба с това право, законодателят е предвидил възможността съдът да
назначи служебен защитник на подсъдимия, но не и да лиши от защита. Предвид
това, въззивният съд счита, че като е дал ход на делото по същество
първоинстанционният съдебен състав е допуснал съществено нарушение на
процесуалните права по чл. 55, ал. 1 от НПК, което е основание за отмяна на
решението и връщането му за ново разглеждане. В този смисъл безпредметно е да
бъде обсъждана правилността на фактическите и доказателствени изводи на СРС и
следващите от тях правни изводи.
За пълнота на
изложението въззивният състав намира, че следва да бъдат разгледани и
останалите възражение на защитника и на подсъдимия за допуснати съществени
процесуални нарушения, а именно, че на подсъдимия не била дадена възможност да
даде обяснения и че бил лишен от последна дума, доколкото същата му била дадена
едва след пренията на прокурора. След преценката на събраните по делото
доказателства и установени факти, настоящият състав счита, че подобни нарушения
не са налице.
Досежно
оплакването на Г., че е желаел да даде обяснения, но не му била дадена
възможност, настоящият състав счита, че то не намира упора в представените
доказателства по делото. В протокола от
проведеното последно съдебно заседание по делото (л. 157 от първоинстанционното
производство) изрично е записано,че съдът е приканил подсъдимия да даде
обяснения, но той е заявил, че не желае да дава такива. Същевременно протокола
от съдебното заседание представлява доказателствено средство за извършените от
съда действия, като и за реда, по който са извършени (в този смисъл решение №
499/01.12.2010г. о н.д.№ 497/2010г. на ВКС, ІІ н.о.), а при липса на
доказателства, които да опровергаят удостовереното в него, въззивният съд
приема, че подсъдимият не е бил лишен от правото да даде обяснения.
Неоснователно е
и възражението на защитата, че правата на Г. са били накърнени, след като съдът
е дал последна дума на подсъдимия след пренията на прокурора. Съгласно
разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК след завършване на съдебните прения
председателят дава на подсъдимия последна дума. Следователно, едва след като
всички страни в наказателното производство изразят становището си, в това число
и прокурора в своите прения, съдът следва да предостави възможност на
подсъдимия за последна дума. Предвид това, обстоятелството, че
първоинстанционният съд е предоставил последна дума на подсъдимия Г. след като
е изслушал пренията на прокурора не представлява нарушение на процесуалния
закон, напротив – това действие напълно е съобразено с правилата, заложени в
НПК.
С оглед гореизложеното, доколкото е налице допуснато
от първата инстанция съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия, то са налице предпоставките на чл. 334,
т. 1, вр. д чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и
първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на СРС за ново разглеждане.
Водим
от горното Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 02.05.2017 г. по НОХД № 20802/2016 г. на СРС, НО, 5ти
състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението не
подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.