№ 88
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.268 -273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби против решение № 261251/ 09.04.2021г.
постановено по гр.д.№ 16091/ 2019г. на Районен съд-Варна, както следва :
1.Въззивна жалба от СВ. Т. Й., представляван от упълномощен процесуален
представител- адвокат Т.Б., АК-Русе, срещу решението в частта , в която е осъден да
заплати на ЦВ. Й. ХР. сумата 500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, причинени на 10.08.2018г. от противоправно поведение
на Й., със законната лихва от 10.08.2018г., до окончателното й изплащане, на основание чл.
45 ЗЗД, и направени по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 157.50лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност, постановяване на
решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост.
Оспорва изводите за осъществените към другата страна действия, които според
жалбоподателя не се подкрепят от събраните гласни доказателства, установяващи, че е
действал в условия на неизбежна отбрана. Искането е за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на насрещния иск като недоказан по основания и размер.
2.Насрещна въззивна жалба от ЦВ. Й. ХР., чрез процесуалния представител адв.Г.Я.,
срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на С.Т. Й. сумата 1000лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
вследствие нанесен на ищеца побой на 09.08.2018г., със законната лихва от датата на
увреждането -09.08.2018г., до окончателното й изплащане, на основание чл.45 ЗЗД; и в
частта, в която е отхвърлен насрещния иск за разликата над присъдения размер от 500лв. до
претендирания размер от 2000лв.
Счита решението в посочените части за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, противоречащо на доказателствата по делото. Наведените доводи обобщено
1
се свеждат до неправилен анализ на фактите и обстоятелствата, установени с показанията на
двете групи свидетели , и безкритично възприемане твърденията на ищеца за противоправно
поведение на ответника. Според жалбоподателя посочените увреждания не могат да бъдат
удостоверени три години след инцидента, чрез допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
С оглед на установените факти необосновано е присъден по -голям размер на
обезщетението по главния иск от обезщетението по насрещния иск. Отправя искане за
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявения
главен иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, а предявеният
насрещен иск да се уважи в пълен размер.
Представен е отговор на насрещната въззивна жалба в срока по чл. 263 ГПК.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, на
основание чл.269 ГПК и чл. 235 от ГПК, констатира:
Производството пред районен съд е образувано по предявен от СВ. Т. Й. срещу ЦВ.
Й. ХР. иск за сумата 1250лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди- болки и страдания , вследствие нанесен побой на 09.08.2018г. в ***, със законната
лихва от датата на увреждане.
Според обстоятелствата на исковата молба на 09.08.2018г. при среща с ответника във
входа на блока бил заплашен, че ще „ яде бой“, след което блъснал входната врата върху
него, нанесъл му силен удар с дясната ръка ,свита в юмрук, в областта на устата,
причинявайки му силна болка. Последвали още няколко удара в областта на лицето, корема
и лявата гръдна половина. Цялото му лице било в кръв, изпитвал силни болки и бил леко
замаян. За причинените телесни увреждания е издадено медицинско удостоверение № 799/
2018г., Съдебна медицина, МБАЛ „Света Анна Варна“ АД. В продължение на месец
изпитвал болки в областта на гръдния кош и затруднения в храненето, поради болки в
областта на зъба. Преживявал страдания от факта, че побоят е нанесен в присъствието на
жената, с която живее, станал достояние на съседи , пред които изпитвал неудобство, както
и на околните, поради видимите травми по лицето.
Ответникът Ц.Х. изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
изложените факти, като навежда твърдения, че при срещата на 09.08.2018г. около 17.00ч.
Ц.Х. е излизал, отваряйки вратата навън към стълбищната клетка, като закача стоящият зад
нея С.Й.. Й. започнал да му крещи,бил агресивен и го заплашил, че ще го набие и съди .
Предявява насрещен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, общо в размер на 2000лв. , със законната
лихва от 10.08.2018г.В молбата посочва, че при срещата с ответника на 09.08.2018г. , около
17.00ч., на входа на жилищния ***, между двамата започнал спор по повод на общите части
в етажната собственост, конкретно и за това, че Й. изхвърлил доставения от Х. диван ,
монтиран и аранжиран във входа. Й. започнал да го обижда и блъска Й. изненадан от
реакцията се обърнал с гръб към стълбите, подпрян на парапета. През това време, Й.
оставил торба с вещи на пода и се обърнал към него с думите „ Ти ще ядеш бой“, на което
Х. отвърнал „ То не се знае кой ще яде бой“ В следващия момент бил нападнат от Й. в гръб
и изблъскан с тялото му към стълбите, като Х. слязъл с едно стъпало по-ниско, опитвайки
се да се изправи на нивото на Й.. След секунди бил захванат от него и изблъскан назад, след
което паднал в седнало положение на тротоарните плочки, подпирайки се с две ръце.
Дясната му ръка останала под седалището. Изправил се много трудно, изпитвайки остра
болка в ръката и кръста. В резултат на падането е получил травми по гръбначния стълб,
усукване и кръвонасядане на лакътя и китната на дясната ръка , с ясно изразен травматичен
отток , кръвонасядане с диаметър 10-11 с, и кафеникави охлузвания.
В продължение на няколко месеца след инцидента получавал неволеви конвулсии на
дясната ръка, изтръпвания на пръстите. Появили се болки в гръбначния стълб, в областта на
кръста. Веднага след инцидента започнал лечение.
Ответникът по насрещния иск С.Й., изразява становище за неоснователност на иска.
Оспорва фактическите твърдения за обстоятелствата при които е възникнал конфликта, кой
2
е бил активната страна, и за увреждания, причинени в резултат на негово противоправно
поведение.
По релевантните факти и обстоятелства:
Ищецът СВ. Т. Й. представя медицинско удостоверение № 799/ 2018г.,
удостоверяващо, че на 10.08.2018г. е прегледан в МБАЛ „ Света Анна-Варна“ АД,
отделение „Съдебна медицина“, за установяване вида на получени травматични увреждания.
Констатациите сочат на травматичен отток , кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в
областта на долната устна, травматичен периодонтит на втори втори горен десен зъб;
кръвонасядане в областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош, получени в резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети, които в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето ,неопасно за живота.
По искане на ищеца е назначена съдебно-медицинска експертиза . Заключението на
вещото лице- д-р В.Д., е депозирано на 13.11.2020г., и прието в съдебно заседание на
10.03.2021г. Ответната страна оспорва заключението, като счита, че изминалият
продължителен период от твърдяното деяние до момента на изследване с посочения
предмет, не може да обоснове обективността на дадените отговори.
Заключението се възприема като обективно и компетентно дадено в частта, в която е
прието, че констатираните увреждания и травми се възстановяват напълно за период от 2-3
седмици, и не се нуждаят от специализирано лечение. При отсъствието на други
доказателства следва, че ищецът е преодолял болката от причинените травми в посочения
възстановителен период.
Ищецът по насрещния иск ЦВ. Й. ХР. представя медицинско удостоверение № 806/
2018г., удостоверяващи, че на 13.08.2018г. е прегледан в МБАЛ „ Света Анна-Варна“ АД,
отделение „ Съдебна медицина“, за установяване вида на получените травматични
увреждания. Констатациите сочат на травматични оттоци , кръвонасядания и ожулвания в
областта на дясната ръка и десния лакът, които са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, които в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето ,
неопасно за живота.
Представени са амбулаторен лист № 000684/ 07.11.2019г. и амбулаторен лист №
003450/ 13.08.2018г., удостоверяващи проведени мед.преглед на Цв.Х., с установена
анамнеза на дясна китка –хематом и отток на дясна гривнена става / амб.л-ст 2018г./ , болки
в ръката, китката и лакътя / амб.л-ст. 2019г./.
В съответствие с разпределената доказателствена тежест, с определението по чл.142
ГПК, страните са ангажирали гласни доказателства за обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното увреждане.
Като свидетел на ищеца С.Й. е разпитана С. И. П., с която живее на семейни начала.
Твърди, че е присъствала на инцидента на 9-ти август 2018г. Пренасяли багаж от входа до
колата и С. се върнал за още торби. Видяла като Ц. нанася на С. три удара с юмрук в
областта на корема, сърцето и в областта на устата. С. не пуснал торбите и вдигнал ръце за
да се предпази, а Ц. залитнал и паднал надолу. Свидетелката била на стъпалата, когато Ц.
си тръгнал. На поставени от другата страна въпроси пояснява, че това се е случило пред
входа, на самата площадка. С. бил с гръб към вратата на блока, а Ц. срещу него. С. реагирал
на ударите за да се предпази, отблъсквайки ответника. Той полетял по стълбите отвисоко и
паднал в седнало положение на земята, после станал и тръгнал нагоре.
Като свидетел на ответника и ищец по насрещния иск Ц. Й. Х. е разпитана
съпругата му Р. И. Х.а, и Т. Н. М.- без родство със страните.
Свидетелката Р. Х.а твърди, че по време на инцидента се намирала с внучето на
детската площадка пред блока. Не е чула разговор между страните, освен викане „ Аз имам
две висши образования“. Когато се обърнала видяла ,че някой напада мъжа й, блъска го и
той падна надолу по гръб до тротоара. Ударът бил страхотен, от високо през 7-8 стъпала.
Имал охлузвания, ръката му „ почти счупена“. По-късно разбрала, че се срещнали пред
вратата на входа и С. се заканвал, че ще го бие.
3
Свидетелката Т. М. заявява, че е разхождала кучето си на поляната пред блока.
Видяла внучката на Ц. на площадката, после и Ц., който излизал от входа с колелото на
детето, застанал на парапета и започнал му маха с ръка. Твърди, че видяла да разговарят с „
другия господин“ , който влизал във входа, но не можела да чуе за какво. Според
свидетелката той излязъл от входа, хванал Ц. за раменете и започнал да го блъска с тялото
си надолу по стълбите. По време на инцидента била на 10-15 метра разстояние, но имало
добра видимост към входа и площадката. На повторно зададените въпроси от съда отговаря,
че преди да блъсне Ц. носел торби , които внесъл във входа. При инцидента не носел нищо.
Анализът на събраните данни обосновава следните фактически и правни
заключения:
В посочения ден и на посоченото място между страните възникнал сблъсък, след
разменени реплики, повод за който бил оставен от ответника Х. стар диван във входа на
блока, по-късно изхвърлен от ищеца Й.. Всяка от страните твърди, че спрямо нея е
упражнено физическо насилие и причинени травматични увреждания.
Доказателства насочващи към изводи за механизма на причиняване на
констатираните увреждания на участващите лица, са показанията на свидетелите С. П. и Р.
Х.а, преценявани при условията на чл.172 ГПК.
Част от доказателствения материал са показанията на втория свидетел на ответника
Т. М., които съдът по спора не е кредитирал на процедурно основание.
Становището е неправилно. Съдът служебно следи за редовността на процесуалното
действие и основанията за недопустимост на свидетелите-чл.164 ГПК. С определението по
чл.140 ГПК е дадена възможност на страните да ангажират гласни доказателства,
посредством разпита на един свидетел в режим на водене. В съдебно заседание на
14.10.2020г. е проведен разпит на водения от ищеца свидетел и водените от ответника двама
свидетели,след снемане на самоличността им. Не са направени възражения от
процесуалните представители, с посочени правни основания за недопускане на свидетелката
М., поради които нейните показания не следва да се зачитат. Независимо, че съдът не е
диктувал определение за допускане на свидетелите /персонализирани в съдебно заседание/,
от значение е извършеното съдопроизводствено действие, удостоверено с протокола, на
основание чл.152 от ГПК.
Всеки от свидетелите твърди лични възприятия за отделни епизоди от срещата на Й.
и Х. пред входа на блока на 09.08.2018г., получени от разстояние, които преценявани във
връзка с писмените доказателства водят до изводи за взаимен сблъсък на площадката пред
входа на блока. Свидетелката С. П. е била близо до стълбището- на около пет-шест метра, с
лице към страните, и визуално е можела в по-голяма степен да възприеме действията на Ц.Х.
към С.Й., както и обратната реакцията към Ц.. Показанията й са последователни и
непротиворечиви за нанесените удари от ответника към ищеца, кореспондиращи с вида на
причинените увреждания в медицинското удостоверение от 10.08.2018г., констатирани
непосредствено след инцидента.
Не са опровергани с показанията на втория свидетел Р. Х.а, която е очевидец от
момента, в който съпругът й пада, политайки надолу по стълбите до тротоара. На поставени
от съда въпроси уточнява, че до този момент е била с гръб и не е видяла ситуацията, а
самото падане, очаквайки най-лошото.Установените увреждания на 13.08.2018г. съвпадат с
обясненията на свидетелката за начина, по който са получени.
Според свидетелката Т. М. ответникът е бил избутван назад към стълбите, като това
действие е предхождано от влизането на Й. с две торби във входа и връщането му обратно
без багаж, след което започнал да го бута с тяло надолу, а когато стигнал „на долните
стъпала“, го хванал за раменете и го блъснал. През това време свидетелката е била на
разстояние 10-15 метра, на площадката за игра.
Казаното внася нови детайли в хронологията на инцидента във втория епизод, за
поведението на ищеца към ответника, но обективността на възприятията остава
непотвърдена с други доказателствени факти. Свидетелката е била на значително разстояние
4
от страните, разхождала е кучето си на поляна от другата страна на площадката, на която се
е намирала св.Х.а. Показанията им съвпадат за механизма на причиняване на
констатираните физически травми на ответника и ищец по насрещния иск.
Предявените граждански искове са с основанието по чл.45 ЗЗД- клауза за
непозволено увреждане, която включва наличието на обективни елементи : противоправно
деяние- действие или бездействие, конкретно настъпила вреда, причинна връзка между
деянието / в съответната форма/ и настъпилия вредоносен резултат, които са в кумулативна
свързаност със субективния елемент- вината. Корелацията между всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане е доказана.
Безспорните данни за нанесени телесни увреждания на страните, вида на
причинените вреди, съвпадащи по време и място, и механизма на причиняването им,
обосновават категоричен извод, че са резултат от доказано противоправно поведение на
всеки един от тях към другия, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
въведеният с чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост. Според Постановление №4 от 23. XII.
1968г., Пленум на ВС, за всеки конкретен случай съдът преценява комплексно обективно
съществуващи обстоятелства/ характер на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, други.
По иска за неимуществени вреди на С.Й. приема, че адекватно на действително
претърпените болки и страдания, при доказано краткия период на възстановяване от
травматичните увреждания, отсъствието на други усложнения, обезщетението следва да
бъде в размер на 700лв.
По иска за неимуществени вреди на Ц.Х. приема, че адекватно на претърпените
болки и страдания, с оглед вида на претърпените травматични увреждания, при отсъствието
на доказателства за провеждано лечение и усложнения , обезщетението следва да бъде в
размер на 1800лв. Доминиращо съображения в преценката на съда е начина на извършване
на деликта, чрез избутване на пострадалото лице по наклонено стълбище от височина, което
предвидимо води до негативни последици за живота и здравето му.
Съдът отчита обстоятелството, че пострадалия е инициирал конфликта с
предхождаща агресивна реакция към ответника по насрещния иск, чрез която е съпричинил
настъпилия вредоносен резултат. На основание чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението следва да
бъде намалено със 70% и присъдено в размер на 740лв., на основание чл. 52 от ЗЗД във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Поради изложеното решението следва да бъде коригирано в обжалваните части, с
частична отмяна по отношение на присъденото обезщетение в полза на С. Т. Й., за
разликата над 700лв. до 1000лв., и постановено отхвърляне на предявения иск за сумата
300лв., частична отмяна по отношение на отхвърления иск на Ц.Х., за разликата над 500лв.
до 740лв., и уважаването му в тази част с произтичащите законни последици. В останалата
обжалвана част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съпоставимо с уважените искови претенции следва да се коригират с частична отмяна
присъдените разноски в полза на ищеца С.Й., за разликата над 308лв. до присъдените в
размер на 440лв. В полза на ищеца Ц.Х. следва да се присъдят допълнително направени в
първа инстанция съдебни разноски в размер на 88лв., общо 236лв.
С оглед частичната основателност на жалбите, разноските за въззивно производство
следва да останат в тежест на всяка страна, както са направени.
На основание чл.271 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261251/ 09.04.2021г. постановено по гр.д.№ 16091/
2019г. на Районен съд-Варна, в частта, в която на основание чл. 45 от ЗЗД СВ. Т. Й., ЕГН-
**********, е осъден да заплати на ЦВ. Й. ХР., ЕГН- **********, сумата 500лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания , резултат от непозволено увреждане на 09.08.2018г., със
законната лихва върху посочената сума от 10.08.2018г., до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 261251/ 09.04.2021г. постановено по гр.д.№ 16091/ 2019г. на
Районен съд-Варна,в частта, в която е отхвърлен иска на ЦВ. Й. ХР., ЕГН- **********,
срещу С.Т. Й., ЕГН- ********** , с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на нанесен
от ответника побой на 09.08.2018г., за разликата над 500лв. до 740лв., и и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СВ. Т. Й., ЕГН- ********** , да заплати на ЦВ. Й. ХР., ЕГН- **********,
сумата 240лв./ общо 740лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди , изразяващи се в претърпени болки и страдания , резултат от непозволено увреждане
на 09.08.2018г., със законната лихва върху посочената сума от 10.08.2018г., до
окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 261251/ 09.04.2021г. постановено по гр.д.№ 16091/ 2019г. на
Районен съд-Варна, в частта, в която на основание чл. 45 от ЗЗД ЦВ. Й. ХР.,ЕГН-
**********, е осъден да заплати на СВ. Т. Й., ЕГН-**********, за разликата над 700лв. до
1000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, резултат от непозволено увреждане на 09.08.2018г., със
законната лихва върху посочената сума от 09.08.2018г., до окончателното й заплащане, и в
частта на присъдените разноски, за разликата над 308лв. до 440лв., вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на СВ. Т. Й. срещу ЦВ. Й. ХР., за сумата 300лв., на
основание чл. 45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта в която е отхвърлен иска на ЦВ. Й. ХР. срещу
СВ. Т. Й., за разликата над 740лв. до претендирания размер от 2000лв., като неоснователен,
на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА СВ. Т. Й., ЕГН-**********, да заплати на ЦВ. Й. ХР., ЕГН- **********,
сумата 88лв.- съдебни разноски пред ВРС, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
В необжалваните части решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6