Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 823/ 24,06,2019
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на осми май 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. гр. д. № 2333/2018 г., и съобрази следното:
Производство
по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение № 367/10,08,2018 г., постановено по гр. д. № 1611/2017 г. на РС Асеновград,
II гр. състав; е разрешен спор между К.Й.П. с ЕГН **********; и В.Ю.М. с ЕГН **********;
за упражняване родителски права спрямо децата им Н., родена на **** г., и Д.,
родена на **** г., определяне режим за осъществяване на лични отношения с
децата, разрешение за издаване на паспорти и разрешение за задгранични
пътувания на децата.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 11426/27,08,2018 г. от К.Й.П. с ЕГН **********; против
посоченото по-горе решение В ЧАСТИТЕ с които: упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА спрямо детето Н.В.М. с ЕГН **********; се предоставя на бащата В.Ю.М. и
се определя местоживеене на детето при бащата; определя се режим за
осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето Н. и майката К.Й.П., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа
неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата, както по 3 дни по време на зимната и пролетната ваканция, и по два дни
по време на: Коледните/новогодишни празници и Великден; и майката К.Й.П. с ЕГН **********
е осъдена да заплаща на детето си Н.В.М., чрез нейния баща и законен
представител В.Ю.М., месечна ИЗДРЪЖКА в размер на 150 лв., ведно със законната
лихва в/у всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
С
оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон,
необоснованост, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от
въззивния съд са иска да отмени решението в посочените части и вместо това да
предостави на майката упражняването на родителските права спрямо детето Н. и да
определи местоживеене на детето при нея, като определи режим за осъществяване
на лични отношения между бащата и детето и осъди бащата да заплаща издръжка на
детето в размер на 150 лв. месечно.
Постъпила
е и въззивна жалба вх. № 11585/28,08,2018 г. от В.Ю.М. с ЕГН **********; против
посоченото по-горе решение В ЧАСТИТЕ, с които: упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА спрямо детето Д.В.М. с ЕГН **********; се предоставя на К.Й.П. и се
определя местоживеене на детето при майката; определя се режим за осъществяване
на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето Д. и бащата
В.Ю.М., както следва: втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в
петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както по 3 дни по време на зимната и пролетната
ваканция, и по два дни по време на Коледните/новогодишни празници и Великден; и
бащата В.Ю.М. е осъден да заплаща на детето си Д.В.М., чрез нейната майка и
законен представител К.Й.П., месечна ИЗДРЪЖКА в размер на 140 лв., ведно със
законната лихва в/у всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в
сила, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване;
както И В ЧАСТТА с която се разрешава
издаване на ЗАДГРАНИЧНИ ПАСПОРТИ на децата Н.В.М., ЕГН ********** и Д.В.М., ЕГН
**********, както и се разрешава същите да напускат пределите на Република
България за неограничен брой пътувания до страни-членки на Европейския съюз,
Турция и Сърбия, както и такива с които РБ има договор за правна помощ –
придружавани от майката К.Й.П..
С
оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон,
необоснованост, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от
въззивния съд са иска да отмени решението в посочените части и вместо това да
предостави на бащата упражняването на родителските права спрямо детето Д. и да
определи местоживеене на детето при него, като определи режим за осъществяване
на лични отношения между майката и детето и осъди майката да заплаща издръжка
на детето в размер на 140 лв. месечно, както и да отхвърли исковете да се
разреши издаване паспорти и задгранични пътувания на децата.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127
и чл. 127а от СК.
Ищецът
К.Й.П. с ЕГН **********; твърди, че с ответника В.Ю.М. с ЕГН **********; са
родители на децата Н.В.М. с ЕГН **********; и Д.В.М. с ЕГН **********. Твърди,
че не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата. След
раздялата голямата дъщеря останала да живее в дома на бащата, където за
отглеждането й се грижела бабата по бащина линия, тъй като ответникът в
по-голямата част от времето бил на път в чужбина. С времето и в резултат на
влияние и натиск върху детето от страна на разширеното семейство по бащина
линия, Н. отказала да контактува с майка си. Малкото дете Д. след раздялата
живее при майката, привързано е към нея, посещава дома на бащата, където се
среща и с голямата си сестра.
От
съда се иска да постанови решение, с което да предостави на майката
упражняването на родителските права спрямо двете деца, като определи режим аз
осъществяване на лични отношения с бащата и присъди издръжки на децата в размер
на 150 лв. месечно за Н. и 140 лв. месечно за Д., както и да разреши на децата
да бъдат издадени паспорти и същите да пътуват зад граница, придружавани от
тяхната майка.
Ответникът
оспорва исковете. Предявява насрещни искова – на него да се предостави
упражняването на родителските права спрямо децата, като се определи режим за
лични отношения между децата и майката и последната бъде осъден ада заплаща
издръжки за децата в размери 150 лв. – за Н. и 140 лв. – за Д..
Страните
не спорят, че са родители на децата Н., родена на **** г., и Д., родена на ****
г. (това се установява и от представените удостоверения за раждане), както и че
са разделени от края на 2016 г. След раздялата майката и децата напуснали
жилището на ответника, в което дотогава живели. Скоро след това – през март
2017 г., голямата дъщеря Н. се върнала в жилището на ответника и оттогава живее
с баща си. При честите и продължителни пътувания на ответника в чужбина детето
остава на грижите на неговите родители, които обитават приземния етаж в същата
къща. Майката и малката дъщеря живеят в собствено на ищцата жилище в близост, в
грижите за отглеждане на детето се включва и майката на ищцата.
Отношенията
между родителите са изключително изострени. Още от самото начало след раздялата
те не могат да постигнат съгласие относно начина на отглеждане на децата, не
осъществяват диалог помежду си, не си сътрудничат и не комуникират по никакъв
начин. Това се отразява емоционалното състояние на децата, на отношенията им с
родителите, както и на отношенията между двете деца.
С
решението си РС е обсъдил подробно начина, по който от пролетта на 2017 г. се
отглеждат децата: Н. – от бащата, а Д. – от майката, и е приел, че по този
начин следва да се определи местоживеенето на децата и занапред, като
упражняването на родителските права спрямо Н. се предостави на бащата, а спрямо
Д. – на майката, като се определи разширен режим за осъществяване на лични отношения
между бащата и Д., и между майката и Н., по начин, осигуряващ възможност на
децата да прекарват време заедно при всеки от родителите си. Изложените в тази
насока съображения настоящата инстанция споделя и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях, като в допълнение следва да се посочи и следното:
По
повод жалба от ищцата до ДСП, Отдел Закрила на детето – гр. **** е извършена
проверка и въз основа на констатациите от нея двете деца са регистрирани като
деца в риск. Във връзка с констатираните по отношение на голямото дете Н.
признаци на синдром на родителско отчуждение в отношенията й с майката, в първоинстанционното и във въззивното
производство са извършени комплексни съдебни експертизи с вещи лица психиатър и
психолог. От заключенията им безпротиворечиво се установява, че острите
конфликти между родителите, постоянното им противопоставяне и липса на диалог
помежду им действително са създали риск за емоционалната стабилност на децата.
По
отношение на голямото дете Н. се констатира понастоящем да е налице изразен
синдром на родителско отчуждение.
Според
заключението на СПЕ в първоинстанционното
производство, Н. е с изцяло негативни емоции спрямо майка си, като на етапа на
експертизата (м. април 2018 г.) не е налице възможност за предоговаряне на
отношенията им, което е белег за сериозен конфликт на детската психика.
Експертизата констатира, че Налице проявява отхвърлящо отношение към майката и
потребността й за общуване с нея е потисната до степен на нежелание и
емоционалната й връзка с майката е на критично ниво, като изразяваното
отношение е лишено от амбивалентност. От това
експертите обосновават извод за податливост на детето към влияние от значими
фигури и авторитети до степен, която да възпрепятства възможностите й достоверно
да пресъздава фактите. Според заключението, начинът, по който се отглежда Н. –
лишена от общуване с майката, поставя затруднения за хармоничното и балансирано
развитие на детето поради липсващия женски модел за подражание.
Заключението
на СПЕ във въззивното производство също отчита наличие на синдром на родителско
отчуждение от страна на Н. към нейната майка. Детето е прекъснало връзката
помежду им и демонстрира нежелание за комуникация. Експертите констатират в
хода на производството нарастваща тревожност у детето и невротични прояви.
Сочат риск от неблагоприятно развитие и задълбочаване на кризата в периода на
юношеството. С оглед на това експертите сочат,
че за преодоляване отчУждението между детето и
майката е необходима поетапност и постепенност на
мерките, поради което считат за необходима от специализирана помощ в
сътрудничество с двамата родители и с членовете на разширените семейства. При
изслушването им в открито съдебно заседание (вж. протокол от о. з. на
08,05,2019 г.) вещите лица мотивират извод да е налице риск от деструктивни
прояви на детето при евентуалното му извеждане от средата, с която то е
свързано. В юношеската възраст, в която то навлиза и която е естествено свързана
както с хормонален дисбаланс, така и с промени в емоционалните и личностови нагласи с оглед формиране на независимост и
автономност, всяка рязка и насилствена промяна крие риск от задълбочаване на
отчуждението и от диструктивно и асоциално поведение
на детето. Поради това настоящата инстанция, макар да счита, че основната
причина за настъпване на отчуждението между детето и майката е поведението на
бащата и неговите близки, приема, че в разрез с интересите на детето би било
насилственото му извеждане от тази среда и това би поставило в необоснован риск
здравето и емоционалната стабилност на Н..
От
друга страна за детето Д. категорично се установява, че е привързано към
майката, помежду им е изградена близка доверителна връзка. Майката е значимият
за детето родител. Тя посреща и адекватно удовлетворява емоционалните
потребности на детето; осигурява му
усещане за сигурност и подкрепа. В същото време майката съдейства за запазване
на близките отношение между Д. и бащата, не нарушава добрия образ на другия
родител, като по този начин осигурява необходимите условия за емоционална
стабилност и сигурност за детето. Несъмнено в интерес на детето е то да остане
при своята майка.
По
отношение режима за лични отношения между бащата и Д. и между майката и Н.
настоящата инстанция приема за подходящ и съобразен с интересите на децата
този, определен с първоинстанционното решение.
По
отношение на издръжките, както и по отношение исковете по чл. 127а от СК,
въззивните жалби имат бланкетен характер, с тях не се
предявяват конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка настоящата
инстанция приема и в тази част първоинстанционното решение за правилно и
съобразено с интересите на децата.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед
изхода на спора, разноските следва да останат за сметка на всяка от страните,
както са направени.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
367/10,08,2018 г., постановено по гр. д. № 1611/2017 г. на РС Асеновград, II
гр. състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: