РЕШЕНИЕ №\
гр. Ямбол, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, V-ти граждански състав в открито заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря И.
Златева, като разгледа докладваното от съдия В. Спасова т.д. №54 по описа на
2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Подадена е искова молба от Е.Я.С.
със съгласието на майка му Я.Д.С., чрез адв. Ч. като преставител на адв.
дружество „Ч., Петкова и И.нова" срещу ЗД „Бул инс" АД-гр.София, в
която ищецът твърди, че е пътувал на 14.04.2018 г. с л. а. марка „Форд",
модел „Транзит" с д. к. № У1981АТ, който е претърпял ПТП на АМ
„Тракия" при км 297+300, в посока гр. София. Произшествието е настъпило по
вина на водача на автомобила Васил Илиев Йорданов, който е нарушил правилата за
движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост и е загубил
управлението. Нарушил е чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като с поведението си е
създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и
здравето на хората; чл. 20, ал. ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато превозното средство, което е управлявал и се е движил със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се
движил с неразрешена скорост. При ПТП са нанесени телесни увреждания на
пътника. Автомобилът е имал сключена застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника. Ищецът непосредствено след ПТП-то е бил
объркан и дезориентиран. Имал е силни болки в областта на главата и цялото
тяло. В непосредствена близост до него са починали двама души, пострадали са
много други и самия той. Стресът от преживяното и самият удар в областта на главата
са довели до загуба на всякакъв спомен за случилото се. Момчето е било
неадекватно няколко дни след катастрофата. Имало е продължително главоболие,
гадене и всетовъртеж и е прието в МБАЛ ..Св. Панталеймон" АД гр. Ямбол.
Причинени са му били контузио капитис и комоцио церебри. Все още има оплаквания
от силно главоболие, световъртеж и гадене. Приемало е множество медикаменти, но
въпреки това, чувството на дискомфорт е било постоянно. Било е затруднено да се
грижи само за себе си и е разчитало на помощта на семейството и близките си.
Ищецът е спазвал постелен режим за лечение. Губел е равновесие, чувствал се е
постоянно замаян и отпуснат. Не е излизал, не е можел да спортува. Затворил се
е и изолирал от околните и връстниците си. Силният стрес, уплаха и шок от
случилото се не са отшумяли и са прераснали в остра стресова реакция и душевно
разстройство, като са го направили нервен и избухлив. Поради това ищецът счита,
че следва да бъде обезщетена със сумата от 26 000 лева. Предявил е претенция за
обезщетение директно към застрахователя, но той не се е произнесъл. Твърденията
се поддържат в допълнителната искова молба. Поради това се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26 000 лв.- частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 497,
ал. 1, т.1 от КЗ считано от 21.09.2018 г. -датата, на която изтича тримесечният
срок за произнасяне на застрахователя по отправената пред него претенция за
обезщетение, както и да заплати разноските по делото.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска като
неоснователен. Оспорва участието на ищеца в инцидента, настъпването на
твърдените вреди и причинната им връзка с твърдения пътен инцидент, механизма
на ПТП, извършването на противоправно деяние и вината на водача за настъпването
на ПТП. Твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като не е ползвал
предпазен колан, а се е качил в препълнен микробуса със съзнанието, че ще
остане прав, отделно не е изпълнил лекарските препоръки. Счита, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и застрахователното
обезщетение да бъде съразмерно намалено. Ответникът оспорва и размера на
исковете като несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Възразил е
и срещу претенцията за законната лихва. Поддържа и възраженията си в отговора
на допълнителната искова молба.
В с.з.
искът се поддържа от процесуалния представител.
В с.з. ответникът чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на иска и
присъждане на разноските по делото. Намира за прекомерно възнаграждението на
адвоката на насрещната страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г. от мл.
автоконтрольор на ПТП при РУ-Стралджа се установява, че на 14.04.2018 г. е
настъпило ПТП на автомагистрала "Тракия", км.297+300, в посока
гр.София, с лек автомобил с рег.№ У 1981 АТ, марка „Форд", модел
„Транзит", собственост от В . Йорданов от с.Хаджи Димитрово, обл.Ямбол,
който го е и управлявал. В протокола са изброени имената на пострадалите десет
лица, между които не е това на ищеца. От лицата двама са починали, а останалите
са получили телесни увреждания. За обстоятелствата и причините за ПТП е
посочено, че е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа.
Не се спори, че за автомобила е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул Инс" АД с полица № BG
/02/ 117001152317, валидна към 14.04.2018 г.
Съгласно заключението на
автотехническа експертиза, на 14.04.2018 г., около 17.00 ч., по автомагистрала
„Тракия" в посока от гр.Бургас към гр.София лек автомобил „Форд
Транзит" се е движел със скорост от около 135 км/ч в лявата активна
скоростна лента. Водачът е насочил автомобила косо надясно, в резултат на което
е изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение, изразяващо се в странично
плъзгане надясно по посока на движението си с водеща предна лява част. В това
си състояние се е завъртял около вертикалната си ос. Автомобилът е пресякъл
косо двете пътни ленти -дясна активна и аварийна, след което е напуснал
платното за движение отдясно. Преминал е през десния банкет, „прелетял" е
през ската и отводнителния канал и със задните си десни състави се е „приземил"
в затревените площи, намиращи се отдясно на десния отводнителен канал.
Вследствие на това задните десни състави на автомобила са „заорали" в
крайпътните площи, което е довело до преобръщането му. Аварийното движение на
автомобила се е изразявало в загуба на контрол над управлението. Причина за
това е рязкото завъртане на волана надясно от страна на водача му. Последният е
имал практическа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако
е контролирал непрекъснато управлението на автомобила по такъв начин, че да
запази траекторията му на движение върху пътното платно, без да го напуска и
навлиза в крайпътните площи. Технически правилно е било да задейства аварийно
спирачната система на управлявания от него автомобил и да държи непрекъснато
волана. Не е превишил допустимата скорост за леки автомобили при движението им
по автомагистрала, но е следвало да съобрази факта, че автомобилът е бил
претоварен с пътници и да ограничи скоростта си на движение до около 100 km/h. Броят на седящите места в автомобила е 9 (седалка за водача, двойна
седалка отпред за пътници, следва тройна седалка за пътници, още една тройна
седалка за пътници и багажно отделение). В автомобила са се возили 1 водач и 15
бр. пътници - водача с двама седящи пътници на предна седалка, петима седящи
пътници на втори ред седалки, петима седящи пътници на трети ред седалки, двама
стояши пътници и един лежащ в багажното отделение на автомобила. Ищецът по
време на пътуването се е намирал в багажното отделение изправен, без поставен
обезопасителен колан.
Представена е Епикриза от 03.05.2018 г. на ХО на МБАЛ
„Св. Панталеймон" АД- гр. Ямбол, според която ищецът е постъпил на лечение
на 01.05.2018 г. и е изписан на 03.05.2018 г. Оплакванията му са били от
главоболие и световъртеж. Нямало е позиви и опити за повръщане. Постъпването е
по спешност. Поставена е диагноза "Контузио капитис.Комоцио церебри".
Посоченият изход от заболяването е „с подобрение. Стабилизирано соматично и
неврологично състояние.". Препоръките за хигиенно охранителен режим след
изписването са за „щадящ физ. и нервно-псих. режим".
В Амбулаторен лист № 858 от
11. 05. 2018 г. от д-р Димитър Брънков е посочена диагноза „Мозъчно
сътресение".
Св. Г. и М. - без родство с ищеца, ищци по аналогични
дела срещу ответника- дават показания, че са пътували в катастрофиралия
микробус заедно с ищеца, който е бил в багажника с още двама души. Според
първия свидетел е бил изправен, а според втората -седнал върху мотиките.
Пътуващите са били общо 16-17 човека. В багажника е имало мотики, с които
пътниците са окопавали преди пътуването лавандула. Ищецът също е работел.
Микробусът се е обърнал по време на движението настрани. Паднал е в канавката.
След катастрофата свидетелката не е видяла Е. в болницата. Мъжът й е бил там в
тежко състояние- едвам се е движил. Срещнала е ищеца на улицата месец -месец и
половина след катастрофата и той й се е оплакал, че има още болки в гърба и
главата, че му се вие свят. Не знае дали е ходел на училище.
Св. Н. Х. К. -твърдящ да е биологичен баща на ищеца- дава неясни,
вътрещно противоречиви и противоречащи на писмените документи показания.
Твърди, че след катастрофата- след около един-два часа- синът му е припаднал
вкъщи. С линейка е транспортиран до болницата същия ден. Имал е комоцио, ударен
е бил в гърба. Лекуван е в болницата два-три-четири дена с лекарства.
Впоследствие, тъй като е повръщал, отново го е взела линейка. Същевременно
свидетелят заявява, че след катастрофата синът му сам се е движел, работел е.
Сочи и, че все още не може да работи, тъй като когато се навежда, му се замайва
главата и му причернява пред очите. Преди ПТП не е имал такИ. проблеми.
Свидетелят твърди, че синът му не може да пусне телевизора, не знае какво
прави. Завършил е десети клас. След ПТП не е ходел на училище, а преди него е
ходел. В деня на произшествието е отишъл да работи, „да си изкара някой
лев". Тогава е бил на 15 години.
По делото е изслушана
медицинска експертиза, според която от ПТП ищецът е получил травми. Със
санитарен автомобил е бил транспортиран в спешно отделение при МБАЛ „Свети
Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, където е било преценено, че не е задължително
хоспитализирането му и че установените увреждания в областта на тялото могат да
бъдат излекувани и при домашно-амбулаторни условия. При прегледа на пострадалия
е била установена контузна рана в областта на гръбначния стълб. На 01.05.2018
г. пострадалият е бил приет в хирургичното отделение на болницата и е бил
изписан на втория ден от приемането му с диагноза „контузия на главата;
сътресение на мозъка". Според вещото лице при правилно протичане на
оздравителните процеси, такИ. увреждания заздравяват за срок от около три
седмици. По време на пътнотранспортното произшествие пострадалият е пътувал в
багажното отделение на микробуса, където няма монтирани обезопасителни колани.
Контузната рана в областта на гръбначния стълб е получена вследствие удряне на
гръбнака на пострадалия по твърди тъпи и тъпоръбести предмети, намиращи се в
непосредствена близост до него в багажното отделение на микробуса по време на пътуването
му. Видно от епикризата, пострадалият е получил и контузия на главата, която е
довела до болки в областта на главата и сътресение на мозъка. Според вещото
лице последното не винаги протича с изпадане в безсъзнателно състояние, т. е. с
изпадане в коматозно състояние. В конкретния случай в.л. е категорично, че
пострадалият не е получил сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно
състояние. Не са били налице категорични индикации за хоспитализация и тя не е
била задължителна. При приемането на ищеца на лечение в болницата след около
две седмици не са били констатирани някакви усложнения вследствие сътресението
на мозъка. Причините за хоспитализацията му след толкова дълъг период от време
са комплексни. От една страна това са данните за главоболие, което няма как да
бъде доказано, а от друга страна са налице и икономически съображения на
болницата. В отделението лечението е било проведено правилно. В делото няма
данни, които да сочат, че пострадалият се е възползвал от предоставените му
възможности за безплатни контролни прегледи след изписването му. От друга
страна тези прегледи не са задължителни.
В с.з. вещото лице заявява, че раната на гърба на
пострадалия може да е получена от мотика. Тялото му не е било фиксирано, както
и предметите, които са се намирали около него. Това увреждане не е било тежко,
не се е налагало специални медицински вмешателства - операции, зашИ.я и др. такИ.
и раната е заздравяла. Не може да се търси връзка между оплакванията към
настоящия момент, посочени от св. К., с травмите, които са получени по време на
произшествието. Ищецът не е получил тежки травми по време на катастрофата, при
направените изследвания не са установени такИ. увреждания, които да застрашават
живота му или да окажат влияние върху функционирането на останалите вътрешни
органи и на нервната система.
С Молба от 21.06.2018 г. от адвокат Ч. като
пълномощник на ищеца, адресирана до ответната компания, е поискано изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, в размер на
50 000 лв. по посочена банкова сметка *** „Ч., Петкова и И.нова". В
отговор с писмо от 10.07.2018 г. ответникът е поискал представяне на
допълнителни документи, което е сторил и с писмо от 15.08.2018 г. Няма данни по
делото застрахователят да се е произнесъл по претенцията.
Въз основа
на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно тази разпоредба,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията начл. 380.
Искът е допустим. Ответникът
не се е произнесъл по предявената пред него претенция за застрахователно
обезщетение.
В случая съществуването на
застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователя е безспорно,
както и осъществяването на ПТП с участието на застрахования автомобил.
Спорни са твърдените в
исковата молба факти на участие на ищеца в ПТП, противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования автомобил, настъпването на твърдените
вреди, претърпени от ищеца.
От гласните доказателства и
данните от автотехническата експертиза се установява, че ищецът е участвал в
ПТП. Фактът, че не е записан в протокола на пътната полиция, е свързан с
липсата на тежки травми на това лице.
По отношение на противоправното и виновно поведение на
водача на автомобила действително не е налице влязла в сила присъда, каквито
доводи се излагат в отговора на исковата молба, но деянието е установено от
заключението на автотехническата експертиза. Вещото лице автоексперт е основало
изводите си и на лични наблюдения при огледа на претърпелия ПТП автомобил.
Заключението не е оспорено и като компетентно и обективно следва да бъде
кредитирано. От него се установява, че водачът на МПС е извършил действия, с
които е изгубил контрола над управлението му- рязко е завъртял волана надясно.
Не е контролирал непрекъснато управлението на амтомобила по такъв начин, че да
запази праволинейната му траектория на движение върху пътното платно и да
съобрази радиуса на завИ.не с наличната постъпателна скорост. С поведението си
е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва
маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за
движение. Нарушил е и чл. 20 ал. 1, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Следователно поведението е противоправно. Вината на дееца се презюмира на оси.
чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена. С оглед на това фактическият
състав на деликта е налице.
Спорни са твърдените в
исковата молба вреди, претърпени от ищеца. Уврежданията се установиха от
заключението на вещото лице по медицинската експертиза, от медицинските
документи и съответстващите на тях гласни доказателства. Съдът счита, че
показанията на близкия на ищеца за припадане, наличието на повръщане не следва
да се кредитират, съобразно критериите за преценка на гласните доказателства по
чл. 172 от ГПК, тъй като не са в съответствие с всички обстоятелства по делото.
В епикризата не са описани такИ. оплаквания на пациента, напротив, записано е,
че няма позиви и опити за повръщане. Вещото лице медик категорично сочи, че
ищецът не е изпадал в безсъзнателно състояние. Според свидетеля синът му е постъпил
в болницата в деня на ПТП (14.04.2018 г.), което противоречи на епикризата (с
дата на постъпване 01.05.2018 г.). Противоречи и на показанията на св.М., която
не е видяла ищеца в болницата след ПТП.
Вещото лице по медицинската
експертиза дава категорично заключение за настъпилите увреждания: сътресение на
мозъка и контузна рана в областта на гръбначния стълб, сочи и причинната връзка
между ПТП и вредите като пряка и непосредствена. Следователно ищецът има право
на обезщетение.
Що се отнася до размера на
дължимото от ответника обезщетение за неимуществените вреди, следва да се
вземат предвид критериите, приети в задължителната за съдилищата съдебна
практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д.
№ 461/2011 г., т. к., II т. о.), справедливостта като критерий за определяне на
размера на обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически
последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, на приноса им спрямо увреждането. В
Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., II т. о. на ВКС е
прието, че обезщетението е онзи точен паричен еквИ.лент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура
(индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, установени с § 27
ПЗР на КЗ отм.) и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
самото общество в конкретната държава.
В контретния случай ищецът е претърпял телесни
увреждания- леко сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнание, и
повърхностна рана. Претърпял е неудобства и страдания във връзка с това: болки
в главата и в областта на раната. Периодът на възстановяване е с малка
продължителност- три седмици според вещото лице по медицинската експертиза. В
случая се касае за непълнолетно лице, при което оздравителният период е
значително по-кратък. Експертът е категоричен, че твърдените от св.К.
оплаквания към момента нямат причинна връзка с ПТП, т.е. уврежданията са
напълно отшумели. Налице е бил кратък болничен престой, който според вещото
лице въобще не е бил наложителен. След ПТП не е извършена спешна
хоспитализация, а е приет половин месец по-късно.
Не следва да се обсъждат показанията на св.К. във връзка с училищното
обучение на ищеца, доколкото в исковата молба не са наведени никакви доводи в
тази насока. А и ищецът в деня на ПТП не е посещавал училище, а е отишъл да
работи с група работници, за да получи възнаграждение (което за децата от
ромския етнос на тази възраст не е изолиран случай).
Не са ангажирани никакви
доказателства за твърденията в исковата молба, че ищецът е спазвал постелен
режим за лечение, че не е излизал, не е можел да спортува. Напротив,
свидетелката М. го е срещнала на улицата. Няма доказателства, че се е затворил
и изолирал от околните и връстниците си. Също така липсват данни за твърдения
силен стрес, шок от случилото се, прераснали в остра стресова реакция и душевно
разстройство. Все пак, доколкото при ПТП е имало двама починали и множество
ранени, обичайно би могъл да настъпи стрес. В случая от значение е фактът, че
се касае за непълнолетно дете, чиято психика не е укрепнала.
Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът
счита, че интензитетът на болките и страданията не е много висок и размерът на
обезщетението следва да се определи на сумата от 3000 лв., за която сума искът
следва да бъде уважен.
По отношение на твърдението в отговора на исковата
молба, че ищецът е допринесъл за увреждането, съдът приема следното:
В съдебната практика се
приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди.
Ищецът е пътувал в багажното отделение, където не е предвидено място за
пътници, съответно предпазни колани. Няма данни обаче дали е бил там по свой
избор или по решение на пълнолетните пътници. Поради това не може да се говори
за принос на ищеца за настъпване на вредите. ЯОС не споделя доводите за принос,
изразяващ се в качване в препълнено МПС, тъй като преценката за допустимия брой
на пътниците
7
1
следва да направи водачът на автомобила и негова е
отговорността за допускане на повече лица. Поради това ЯОС счита, че
възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредите е
недоказано и неоснователно.
С оглед на основателността на
главния иск е основателна и претенцията за законна лихва, уредена в чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрИ. отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице). Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал.
1 КЗ, лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение по договора
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ. Съгласно
Чл. 496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая няма данни по делото
дали и кога ищецът е представил всички доказателства по КЗ на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. Следователно застрахователят не дължи
лихва от датата в първата хипотеза на чл. 497 ал.1- на която изтича срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ, а ще дължи лихвата
от датата по втората хипотеза- след изтичане на тримесечния срок по чл. 496
ал.1 КЗ, изтичащ на 21.09.2018 г.
При този изход от делото
искането на ищеца за разноските е основателно и следва да се уважи, съразмерно
на уважената част от иска, а искането на ответника -съразмерно на отхвърлената
част от иска. На ищеца са дължими за адвокатско възнаграждение съразмерно на
сумата от 1310 лв. - 151,15 лв., съобразно чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, съгласно която разпоредба в случаите по ал. 1 (при безплатна
адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Представено е адвокатско пълномощно и договор за правна защита с
адвокат И. М. от САК, в които е отбелязано, че на основание чл.38, ал.1, т.1 от
ЗА адвокатът оказва безплатно правна защита. Сумата от 1310 лв. е изчислена по
реда на чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ №1/2004 г. въз основа на цената на частичния
иск.
Следва на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът да заплати държавна такса за иска и съдебните разноски за вещи
лица.
Водим от изложеното,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс" АД-гр.София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.
„Джеймс Ваучер" № 87, да заплати на Е.Я.С., ЕГН**********, със съгласието
на майка му Я.Д.С., двамата от с.Хаджи Димитрово, обл.Ямбол, ул. "Хан
Аспарух" № 9, сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.09.2018
г. до окончателното Ли изплащане, а искът за разликата над 3 000
лв. до 26 000 лв. -частичен иск от 50 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс" АД-гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Ваучер"
№ 87, да заплати на адвокат И. М. от САК на осн. чл.38 от ЗА възнаграждение в
размер на 151,15 лв.
ОСЪЖДА Е.Я.С. *** направените по делото разноски в размер на
1690,68 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс"
АД-гр.София да заплати държавна такса в размер на 120 лв. и съдебни разноски в
размер на 247,69 лв.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването пред БАС.