Р Е Ш Е Н И Е
№
262114/30.06.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 533 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Етажна собственост на сграда в гр. *, представлявана от управителя „*“ ООД, ЕИК *,
с която срещу Н.М.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявен положителен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 391,06 лв. /триста деветдесет и един
лева и шест стотинки/, представляваща сбор от неиздължени месечни вноски за ап.
3 към етажната собственост на жилищна сграда находяща се на адрес в гр. *, за
периода 11.2014 г. – 08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 6243 от
12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12726/2019
г. на ВРС.
В
исковата молба ищецът Етажна собственост на сграда в гр. * твърди, че
ответникът е собственик на ап. 3 в ЕС и дължи сумата в общ размер от 391,06 лв.
разноски за поддръжка и управление на ЕС, фонд ремонт и обновление за периода
11.2014 г. – 08.2019 г. Сочи, че ОС на ЕС е взело няколко решения за дължимостта
на тази сума, но изпълнение не е последвало. Моли за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение и за присъждане на разноски.
Ответникът Н.М.Н., чрез
назначения му особен представител, не подава писмен отговор в срок.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си
представител, оспорва исковата молба. По същество оспорва взетото решение на ОС
на ЕС за сключване на договор за поддръжка и управление, поради липсва на
кворум. Твърди, че от доказателствата не се е доказало, че доверителят му не е
платил дължимите такси към ЕС. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли
за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
приема следното от фактическа страна:
От
Протокол от 09.10.2014 г. за проведено ОС на ЕС на жилищна сграда находяща се в
гр. * се установява, че ОС е взело решение по т. 3 да се сключи договор за
поддръжка от * ООД срещу 4 лв. на апартамент и по т. 4 таксите за поддръжка да
се дължат от всеки член на етажната собственост и да се събират по 2 лв. на
апартамент в касата за текущи ремонти.
От
Протокол от 11.02.2019 г. за проведено ОС на ЕС на жилищна сграда находяща се в
гр. * се установява, че ОС е взело решение по т. 3 за образуване на заповедни
производства срещу длъжници към ЕС със задължения по-големи от 150 лв.
От Нотариален
акт за учредяване на право на строеж №
192, т. I, рег. № 4798, дело
№ 162 от 27.08.2013 г. на нотариус * се установява, че в полза на ответника е
учредено право на строеж върху жилище-апартамент № 3 на ет. 2, с
административен адрес: гр. *.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен
е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземания по издадена заповед за изпълнение във връзка с незаплатени месечни
вноски към етажната собственост, дължими на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена
тежест ищецът е следвало да докаже съществуването на претендираните вземания,
за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че ответникът е собственик на
обект в сградата в режим на етажна собственост; че по надлежния ред са
определени претендираните такси за поддържане и управление и за фонд „ремонт и
обновяване“ на Етажната собственост за процесния период в посочения размер,
както и настъпилата изискуемост на вземанията, както и забавата на ответника. В
тежест на ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил надлежно задълженията
си към етажната собственост.
Съгласно чл. 6, ал. 1 т. 9 и 10 ЗУЕС собствениците
са длъжни да: заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части; заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните
вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване", както и за разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения
по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред
поради незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни
норми/ по реда на чл. 40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен
срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са
задължителни за етажните собственици, включително за тези, които не са
присъствали на събранието.
Видно
от представените по делото доказателства ответникът е собственик на обект в
етажната собственост в гр. *. Няма данни същият да е прехвърлил
жилището на друго лице в исковия период. Налице са решения на ОС на ЕС, за
които няма данни да са оспорени по надлежния ред, поради което и са породили
правните си последиците. Със същите са определени такси в ЕС в размер на 4 лв.
към професионален домоуправител и 2 лв. за фонд „ремонт и обновление“, както и
да бъдат заплащани таксите за поддръжка и консумативни разходи, като същите се
разпределят на апартамент. Последните са начислявани само в месеците, за които
ЕС е имала информация, че процесният апартамент е бил обитаем и са дължими
съобразно разпоредбите на ЗУЕС. Изискуемостта на вземанията е настъпвала след
изтичането на съответния месец, поради което и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение същите са били изискуеми.
Възражението
на ответника за погасяване на част от вземанията по давност е преклудирано с
изтичане срока на отговор на исковата молба, а е релевирано едва след
приключване на съдебното дирене. Останалите оспорвания са неотносими, доколкото
касаят обстоятелства във връзка с взетите на събранието решения, за оспорването
на които е предвиден специален ред по чл. 40 ЗУЕС и не следва да се обсъждат в
настоящото производство. Също така ответникът носи доказателствена тежест да
докаже, че е заплатил процесните суми, а не ищецът.
Предвид
гореизложеното за процесният период 11.2014 г. – 08.2019 г. се доказа
дължимостта на сумата в размер на общо 391,06 лв., представляваща сбор от неиздължени месечни вноски за ап.
3 към етажната собственост на жилищна сграда находяща се на адрес
в гр. *,
за периода 11.2014 г. –
08.2019 г. Предявеният иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение е
основателен и следва да се уважи изцяло.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника.
Ищецът е представил списък, доказателства за плащане и е претендирал разноски в
размер на 25 лв. държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, и 25 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за особен представител в исковото
производство, които разноски следва да се присъдят изцяло.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът Н.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на ищеца Етажна собственост на сграда в гр. *, представлявана от управителя „*“ ООД, ЕИК *, сумата от 391,06 лв. /триста деветдесет и един
лева и шест стотинки/, представляваща сбор от неиздължени месечни вноски за ап.
3 към етажната собственост на жилищна сграда находяща се на адрес в гр. *, за
периода 11.2014 г. – 08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 6243 от
12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12726/2019
г. на ВРС.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост
на сграда в гр. *, представлявана от управителя „*“ ООД, ЕИК *, сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща дължими
разноски в заповедното производство и сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща
дължими разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: