РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
…………
гр. Пловдив, …………. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2410 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на община Карлово,
срещу решение (без номер и дата) на заместник – министър и ръководител на
Управляващия орган по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., при МРРБ, с което е
наложена финансова корекция, във връзка с изпълнение на административен договор
№ BG16RFOP001-1.038-0003-C01.
Жалбата е постъпила в съда със съпроводително писмо към
което е приложен цифров носител, за който се сочи, да съдържа оспорения
административен акт и документите от административната преписка. Съдът намира,
че така представената административна преписка не удовлетворява изискванията на
чл. 152, ал. 2 от АПК.
Според чл. 141 от АПК, пред съда могат да бъдат
представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис,
съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според
определението за електронен документ в чл. 3, т. 35 от регламента това е всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Автор на електронното изявление, съгласно
чл. 4 от ЗЕДЕУУ, е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител.
По правилото на чл. 152, ал. 2 от АПК, при подадена жалба
органът е длъжен в 3 – дневен срок
да я изпрати до съда заедно със заверено копие от цялата
преписка по издаването на акта. Това правило се явява специално по отношение на
чл. 183 от ГПК като поставя императивно изискване преписката да бъде
представена като съвкупност от заверени копия на хартиени документи.
Правилото на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ГПК борави с две
понятия – „заверен от страната препис“ и „официално заверен препис“, като
единствено завереният от страната препис може да бъде представен и като
електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.
Значението на посочените понятия е дефинирано в съдебната
практика /Решение №14/24.07.2017 по дело №2800/2015 на ВКС, ТК, I т.о.; решение
№362 от 15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. ВКС, КГ, ІІ г.о.; решение № 766 от
3.02.2011г. по гр.дело № 1590/2009г., съставът на ВКС, ГК/. Завереният от
страната препис има доказателствена стойност на копие от документ, а официално
заверения препис на документ има същата доказателствена стойност, като
оригиналния документ. Компетентен да извърши официално удостоверяване за
верността на препис от писмен документ имат само надлежно оправомощените
по закон лица – нотариус, съдия по вписванията, кмет на населено място и
др.
Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в
рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната
страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.183
от ГПК, е достатъчно представянето на копие от
документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на
официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 от ГПК.
Официален е документът, който се издава от длъжностно
лица в кръга на служебните му задължения, по установения затова ред. Не всеки
служител може да издава официални документи, а само този, който има
компетентност според разпределението на функциите в съответното ведомство.
Официален е преписът, издаден по реда чл. 591 ГПК. Копие от документ, съдържащо
заверка от лице – служител в държавен орган или общинска служба, на което не са
обозначени точното му длъжностно качество не представлява официален документ
нито официален препис и заверено по този начин копие от документ, оригиналът на
който не се съхранява в учреждението, в което е
извършена заверката. При поискване на оригинала заинтересованата страна трябва
да го представи, в противен случай преписът се изключва от доказателствата по
делото – чл.183 ГПК.
В случая преписката по издаване на оспорения
административен акт са представени под формата на сканирани цифрови образци от
документи, които са съставени на хартиен носител. Част от така представените цифрови
образци от документи представляват копия на издадени и подписани ръкописно от
ответния административен орган и страните в производството хартиени документи,
а друга - копия на съставени от ответната страна хартиени и електронни документи.
Всички копия са подписани с електронен подпис от лица, за които не е обозначена
длъжностно и качество, в което се подписват документите.
Съдът намира, че извършените действия не удовлетворяват
изискванията на чл. 152, ал. 2 от АПК, нито се поставят в хипотезата на чл. 141
от АПК.
Ето защо, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената жалба.
ЗАДЪЛЖАВА Ръководител на Управляващия орган по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.,
при МРРБ, в 3 - дневен срок от съобщаването, да представи заверено копие от цялата преписка по свое решение (без номер и дата), с което е наложена финансова корекция, във връзка с
изпълнение на административен договор № BG16RFOP001-1.038-0003-C01, обжалвано
от община Карлово.
УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020
г., при МРРБ, че задължението на административния орган по чл. 152, ал. 2 от АПК в случая изисква представяне на издадените в хода на административната
процедура административни актове и официални документи като „официално заверени
преписи“ на хартиени документи, за изпълнението на което задължение е
неприложима хипотезата на чл. 183, ал. 2 от
ГПК, допускаща единствено представяне на „заверени от страната препис“ под
формата на електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.
УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020
г., при МРРБ, че възможността за представяне на електронни документи пред съда
по реда на чл. 141 от АПК се отнася до тези документи, които първично са
съставени и подписани с квалифициран електронен подпис от орган или страните
като електронни документи.
УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020
г., при МРРБ, че подписването с квалифициран електронен подпис на електронен
образец от хартиен документ, от лице, което не го е издало, не му придава
качеството на електронен документ, нито на „официално заверен препис“ от хартиен
документ.
УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Региони в
растеж“ 2014 – 2020 г., при МРРБ, че при неизпълнение на съдебното разпореждане
може да му бъде наложена глоба по реда и в размерите, предвидени в Закона за
съдебната власт.
Разпореждането не подлежи
на самостоятелно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: