мотиви към присъда по н.о.х.д. №
721
/ 2017 г. по описа на СпНС, НО, 8 състав
Специализирана прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу Л.И.И. за това, че на 11.07.2012 г. в гр. София, на ул. *,
с цел да набави за себе си имотна облага, принудил С.Д.П., ЕГН ********** и В.П.П., ЕГН **********, чрез заплашване – заплашил ги с
убийството им и с причиняване на тежка телесна повреда на племенника им Антъни П.,
да извършат нещо противно на волята им – да му прехвърлят с нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на дълг правото на собственост
върху собствената си ½ ид. част от поземлен
имот, находящ се в гр. София, местността в.з. *, целия с площ от 1505 кв. м.,
заедно с построените в него сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ по нотариален акт от 62, 80 кв.м. и РЗП от 126, 90 кв. м. и
едноетажна жилищна сграда със застроена площ по нотариален акт от 51,10 кв.м. и
РЗП от 116,80 кв.м., и с това на 19.07.2012г., когато бил изготвен нотариален
акт за прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на дълг *, им причинил значителни
имуществени вреди в размер на 465 236, 03 лева, представляваща левовата
равностойност на имота – престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.
т.1, вр. ал.1, вр. чл.
213а, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от НК.
При съдебните прения прокурорът
изцяло поддържа обвинението относно извършеното деяние. Счита, че в хода на съдебното
следствие е било установено по безспорен и категоричен начин авторството на
инкриминираното деяние, както и съпричастността на подсъдимия към същото. Представителят
на държавното обвинение намира, че подс. И. следва да
бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като предлага да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от пет години, както и глоба около средния, предвиден в закона,
размер. Относно предявеният гражданския иск счита, че същият е доказан по
основание и размер, поради което и следва да бъде изцяло уважен.
Повереникът на частните
обвинители и граждански ищци С.Д.П. и В.П.П. - адв. Д. моли за постановяване на присъда, с която подс. Л.И.И. да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение. Счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Прави кратък анализ на доказателствата по делото, като счита, че доверие следва
да бъде дадено на показанията на свидетелите В.П., С.П., В.Х. и К.К., като намира същите за еднопосочни и взаимно допълващи
се. По отношение на предявеният граждански иск, моли същия да бъде уважен в
пълен размер.
Повереникът на частните
обвинители и граждански ищци С.Д.П. и В.П.П. - адв. М. излага съображения само по отношение по предявения
граждански иск. Счита, че обвинението е безспорно доказано и че нейните
доверители са претърпели страдания, които са довели до увреждане на тяхното
здраве, изразяващо се във влошено емоционално състояние. Счита, че предявеният граждански иск е категорично доказан
и подсъдимият дължи обезщетение, което следва да бъде определено от съда по
справедливост. В тази връзка моли съда да уважи така предявеният граждански
иск.
Защитата на подс.
Л.И. – адв. М. счита, че в хода на делото не са
събрани категорични и безспорни доказателства, които да подкрепят така
повдигнатото обвинение. Посочва, че събраните гласни доказателства са
противоречиви, поради което не би могъл да се направи категоричен извод за
виновността на подсъдимото лице. При анализа на доказателствения материал,
защитата намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите В.Х.
и К.К., тъй като счита, че същите са изолирани и не
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Относно заключенията
на приетите по делото съдебно - психиатрични експертизи счита, че от същите не
се установява въз основа на какво изпитан основателният страх от страна на
частните обвинители. Относно предявеният граждански иск, адв.
М. счита същия за недоказан по основание и размер. Моли съда да признае подс. И. за невиновен и да го оправдае изцяло по така повдигнатото
му обвинение.
Подсъдимият Л.И.И. дава подробни обяснения, като не се признава за виновен
по така повдигнатото му обвинение. Моли съда за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Л.И.И., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, безработен, с постоянен адрес:***
г. свидетелите В.П., Л.Б. и Д.Д. съвместно учредили
търговско дружество „*а“
ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*. Дружеството било с основен
предмет на дейност извършване на сделки с валута в наличност. Своята дейност дружеството
осъществявало в обменно бюро, находящо се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 26.
Цялостната организация на работа
на обменното бюро била условно разпределена между тримата съдружници.
Финансовата дейност основно се осъществявала от свид.
В.П.. Свид. Л.Б. се занимавал с определянето на
валутните курсове за деня. Задълженията
на свид. Д.Д. се
изразявали в лицензиране охраната на обменното бюро и кадровото й обезпечаване.
В процеса на работа, търговското
дружество изпитвало периодична нужда от допълнителни финансови средства, които
били компенсирани чрез заеми от физически лица. За предоставените парични суми,
дружеството издавало запис на заповед в полза на лицата, които предоставяли
финансови средства, като уговаряло съответна лихва и период за тяхното връщане.
Свид. Л.Б. имал дългогодишно
познанство с подс. Л.И.. При разговор по между им, подс. Л.И. споделил, че разполага със свободни парични
средства и търсел вариант, по който да ги реализира. Поради това, към края на
1999 г. свид. Л.Б. запознал подсъдимото лице със свид. В.П.. Подс. И. и свид. П. постигнали съгласие, по силата на което
подсъдимият започнал да предоставя парични заеми на обменното бюро, за което му
били издавани записи на заповед, с уговорена лихва и период на връщане на така
заетите суми.
През годините, отношенията между подс. Л.И. и свид. В.П. се
развивали безпроблемно, като всеки изпълнявал коректно своята част от задълженията
си. Поради това, когато през 2005 г. подс. И. останал
без работа, свид. П. го назначила в търговското дружество
на длъжност „счетоводител“. Двамата постигнали съгласие, че подсъдимият единствено
ще бъде осигуряван, без реално да осъществява трудова дейност или да получава
възнаграждение.
В началото на 2012 г. обменното
бюро започнало да изпитва финансови затруднения, изразяващи се в невъзможност
да изплаща договорените по издадените записи на заповед лихви, както и да
спазва сроковете за връщане на предоставените парични суми. Между свид. П. и подс. И. били
провеждани няколкократни срещи, на които свидетелката твърдяла, че се касае за
временни затруднения, тъй като е вложила пари за осъществяване на по – големи
проекти, вкл. търгуване на ценни книжа и откриване на обменни бюра на морето. Уверявала го, че предоставените от него
парични средства ще бъдат възстановени в най – кратки срокове. Независимо от
така дадените уверения, свид. В.П. не успяла да върне
на подс. И. дължимите парични средства.
Невъзстановяването на претендираните от подс. И.
парични средства довело до значителното влошаване на взаимоотношенията между него
и свид. П.. Подс. И. многократно
търсил по телефона и лично ходел в обменното бюро при свид.
П., като искал тя да му върне дадените пари. Подсъдимият претендирал сума в
размер на около 540 000,00 лева, които бил предоставил лично на свид. П. срещу издадени записи на заповед с уговорени лихви
и срок на тяхното връщане. Свид. П. от своя страна започнала
да твърди, че не дължи претендираните суми и че
същите са били вече върнати, като в последствие спряла да отговаря на
обажданията и предложенията за срещи от подсъдимото лице.
На 11.07.2012 г. следобед подсъдимият
излязъл на разходка в Южен парк със сестра си – свид.
Т.И.. Подс. И. споделил за възникналите проблеми на управляваното
от свид. П. обменно бюро и невъзможността същото да
му се издължи. Свид. Т.И. изразила сериозно съмнение,
че обменното бюро не разполага с парични средства, като убедила подсъдимия незабавно
да проведе разговор със свид. В.П.. Поради това, подс. И. се
отправил, заедно със свид. Т.И. ***. На посоченият
адрес било регистрирано търговското дружество, но за подсъдимият било известно,
че това е и адреса на свид. П.. Междувременно, подс. И. се обадил по телефона на свид.
Л.Б. и го попитал къде точно живее свид. П., тъй като
искал да разговаря с нея, но тя не си вдигала телефона. Свид.
Б. му отговорил, че се намира в непосредствена близост до ул. *, заедно със съпругата си
– свид. К.Б. и също ще дойдат.
Малко по – късно, около 18:30
часа, подс. И. и свидетелите Т.И., Л.Б. и К.Б. се
срещнали в близост до заведение „Марая“ на ул. *“. Те отишли пред кооперацията, находяща се на № *, в която на трети етаж живеела свид. В.П. и я повикали. След няколко минути свид. П. слезнала пред жилищната
сграда. По нейно искане, срещата се провела в страни от кооперацията.
Първоначално свид.
В.П. изразила учудване за причината да бъде повикана. Тогава подсъдимият казал,
че е притеснен за неговите пари и че трябва да намерят начин да уредят
отношенията си, тъй като нямал гаранция, че същите ще му бъдат върнати. На така
заявеното, свид. П. отговорила, че претендираните суми по лихви и главници били отдавна върнати,
поради което не следвало да бъдат давани други пари на подс.
И.. Въпреки, че разговорът между двамата прераснал в спор, никой от останалите
присъстващи на срещата свидетели не възприел отправяне на заплахи от страна на подс. Л.И. към свид. В.П. или
членове на нейното семейство.
Тъй като подс.
И. и свид. П. не могли да постигнат съгласие относно претендираните парични суми, след около половин час срещата
между тях била преустановена, като всяко от присъстващите лица си тръгнало.
Към посоченият период, свид. В.П. имала сключен граждански брак със свид. С.П.. Двамата съпрузи притежавали недвижим имот,
представляващ ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в гр. София,
местността в.з. *, целия с площ от 1505 кв. м., заедно с построените в него
сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ по нотариален
акт от 62, 80 кв.м. и РЗП от 126, 90 кв. м. и едноетажна жилищна сграда със
застроена площ по нотариален акт от 51,10 кв.м. и РЗП от 116,80 кв.м. Стойността
на недвижимия имот, оценен като средна пазарна стойност към 2012 г., била в
размер на 417 455,00 лв.
Независимо от така развилата се
на 11.07.2012 г. среща, в периода от 12.07.2012 г. до 18.07.2012 г. подс. И. и свид. П. продължили да
осъществяват контакти по между си, за да намерят вариант да уредят своите
отношения. Така, на неустановена дата в посоченият период, подс.
И. и свид. В.П. постигнали съгласие последната да му
прехвърли ½ идеална част от горепосочения недвижим имот, находящ се в
гр. София, кв. „*“ срещу погасяване на
паричните й задължения към подс. И.. За целта, от
страна на свид. П. били предприети действия за
издаване на част от документите, необходими за прехвърляне на имота.
В резултат на това съгласие, на
18.07.2017 г. подс. И. и свид.
П. се явили в кантората на адв. Х. Н. На срещата присъствал и свид. Л.Б., който докарал свид. П..
В присъствието на посочените лица било изготвено споразумение от адв. Н. за прехвърляне на процесния
имот. Споразумението било подписано от подс. И. и свид. П., като адв. Н. заявил, че
същото следва да бъде подписано и от свид. С.П., тъй
като имота бил съпружеска имуществена общност. Тогава свид.
Б. върнал свид. П. до домът й, където свид. С.П. на свой ред подписал споразумението, след което
той го върнал в кантората на адв. Н..
Подс. И. и свид. П. се били разбрали, че изповядването на сделката по
прехвърляне на недвижим имот щяла да се осъществи на следващия ден в кантората
на нотариус Милена Г.,*** срещу сградата на НАП. Свид.
Б. поел ангажимент да закара с личният си автомобил свидетелите С.П. и В.П. до
посочената нотариална кантора.
Сутринта на 19.07.2017 г.,
свидетелите С.П. и В.П. били докарани от свид. Б. до
нотариалната кантора на ул. „*“. Когато пристигнали обаче, подс.
И. позвънил на свид. Б. и го помолил да дойде заедно
с двамата свидетели до кантората на нотариус - свид. Й.Л.,***,
тъй като нотариус М. Г. нямало да може да изповяда сделката в рамките на
уговорения ден. Свид. Б. закарал свидетелите П. и П.
до адреса на нотариалната кантора на свид. Л. и
заявил, че не може да присъства на сделката, тъй като имал направление за прием
в болница за същия ден, поради което си тръгнал.
Свидетелите С.П. и В.П. се качили
в кантората на свид. Й.Л., където вече ги чакал подс. Л.И.. Подписаното в кантората на адв.
Н.споразумение било изготвено повторно и отново подписано от същите страни,
като в чл.3 от новото споразумение вече било записано, че сделката ще се изповяда
пред нотариус Й.Л..
Непосредствено след това и след
като проверил самоличността на явилите се лица, свид.
Л. изготвил нотариален акт с наименование „Прехвърляне на недвижим имот за
погасяване на дълг“, съгласно който свидетелите П. и П. прехвърляли на подс. И. правото на собственост върху собствената си
½ ид. част от
поземлен имот, находящ се в гр. София, местността в.з. *, целия с площ
от 1505 кв. м., заедно с построените в него сгради – двуетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ по нотариален акт от 62, 80 кв.м. и РЗП от
126, 90 кв. м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ по нотариален акт
от 51,10 кв.м. и РЗП от 116,80 кв.м.
След като изготвил нотариалния
акт, свид. Й.Л.
го прочел и предявил на присъстващите лица - подс. И.
и свидетелите П. и П.. След прочитане на съдържанието на нотариалния акт, трите
лица го подписали пред нотариуса доброволно, като последният удостоверил положените
подписи със съответната нотариална заверка. През времето на целия престой на подс. И. и свидетелите П. и П. в нотариалната кантора, свид. Й.Л. не възприел наличие на напрегнатост, уплаха или
смущение от страните по сделката. Нотариалният акт бил вписан в регистъра на
нотариалната кантора под *2012 г. Още на същия ден, нотариалният акт бил
представен и вписан Службата по вписванията с вх. рег. № * г.,
акт № *, том *, дело № *.
Така изложената фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства : гласни доказателства – обясненията
на подс. Л.И., показанията на свидетелите В.П., С.П.,
В.Х., К.Б., Л.Б., К.К., А.А.,
Й.Л., Д.Д., Т.И.
и Т.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на В.Х.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК ; писмени доказателства –
2 броя искови молби (том / папка №1, л.48 – л.52), Решение от 16.12.2014
г. на СГС, ГО, 1 отделение, 13 състав по гр. д. №*, / 2012 г. по описа на СГС
(том / папка №1, л.54 – л.56), въззивна жалба (том /
папка №1, л.57 – л.59), 2 броя копия от самолетни билети (том / папка №1, л.79
– л.81), приложени разпечатки от получени съобщения на мобилни телефони (смс) (том / папка №1, л.83 – л.116), списъци на
обажданията, изготвени от С.П. през 2014 г. (том / папка №1, л.117 – л.143),
писмо до С.П. от „*,“ ЕАД от 15.01.2014 г. (том / папка №1, л.144), писмо до С.П. от „*,“ ЕАД от 04.04.2014 г. (том / папка №1, л.145), 2 броя жалби до 04 РУ –
СДВР от 11.08.2014 г. (том / папка №1, л.64 – л.69), жалба от В.П. до СРП от
05.03.2014 г. по пр.пр. №*,/ 2014г. и Постановление
за отказ от образуване на наказателно производство от 18.08.2014 г. (том /
папка №1, л.70 – л.72), жалба от В.П. до 04 РУ –СДВР с приложение СМУ от 11.01.2013
г. (том / папка №1, л.73 – л.77), жалба срещу „*,“ ООД до КФН от 18.12.2012 г.
с приложения (том / папка №1, л.149 – л.150), сигнал срещу „*,“ ООД до ГД „БОП“
(том / папка №1, л.151 – л.153),
докладна записка до Началника на 04 РУ – СДВР от 04.12.2013 г. с
приложения (том / папка №1, л.156 – л.157),
приложени разпечатки от получени съобщения на мобилни телефони (смс) (том / папка №2, л.9 – л.24), 1 брой оптичен носител,
предоставен от В.П., съдържащ запис от гласова поща (том / папка №2, л.30),
приложени разпечатки от получени съобщения на мобилни телефони (смс) (том / папка №2, л.46 – л.62), Нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на дълг от 19.07.2012 г. (том /
папка №2, л.68 – л.69; л.275 – 277 от съдебното дело), Споразумение от
19.07.2012 г. (том / папка №2, л.70 – л.74; л.271 – л.274 от съдебното дело),
списък на обаждания през м.03 – м.04, 2014 г., изготвен от С.П. (том / папка
№2, л.75 – л.79), записи на заповеди, издадени от „*,“ ООД с поемател Л.И. и приложения към тях – разписки, приходни
касови ордери и квитанции (том / папка №2, л.80 – л.143), нотариална покана от
16.12.2012 г. (том / папка №2, л.144), записи
на заповеди, издадени от „*,“ ООД с поемател Л.И. и
приложения към тях – разписки и приходни и разходни касови ордери (том / папка
№2, л.156 – л.175), удостоверение за трудово правоотношение, образец УП – 3 от
18.07.2012 г. (том / папка №2, л.177), 2 броя платежни нареждания до НЗОК (том
/ папка №2, л.176), Заповед №1 от 16.07.2012 г. за прекратяване на трудово
правоотношение (том / папка №2, л.178), справка от НОИ за осигурителен стаж и
доход Л.И. (том / папка №2, л.179 – л.184), писмо с изх. № *, / 26.03.2015 г.
от ”*,” ЕАД с приложения (том / папка №3, л.22 от ДП), писмо с изх. № 5963 / 24.03.2015
г. от ”*,” ЕАД (том / папка №3, л.23 от ДП ), писмо с изх. № 6429 / 24.03.2015
г. от ”*,” ЕАД с приложения (том / папка №3, л.2 от ДП), писмо с изх. № 36 – 00
– 277 / 02.04.2015 г. от НАП – ТД на НАП – София с приложения (том №4,
л.19 - л.22 от ДП), жалба от В.П. и С.П.,
вх. № 276 / 14 от 08.07.2015г. (том №4, л.12 – л.13), жалба от В.П. и С.П., вх.
№ 276 / 14 от 15.04.2016г. с приложения (том №4, л.32 – л.54), жалба от В.П. и С.П.,
вх. № 276 / 14 от 28.10.2016г. (том №4, л.85 – л.87), Решение №*, от 31.10.2015
г. на СГС, ГО, 9 състав (том №5, л.4 - л.8; том №6, л.14 – л.20), Решение №*,
от 24.01.2017 г. на САС, ГО, 1 състав (том №6, л.20 - л.23), Постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 07.04.2015 г. по пр.пр. №35240 / 2015 г. на СРП (том №6, л.24 - л.25),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 11.10.2013 г.
по пр.пр. №*, / 2013 г. на СРП (том №6, л.26- л.27),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.07.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.28 - л.30),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.05.2013 г.
по пр.пр. №*,/ 2012 г. на СРП (том №6, л.31 - л.33),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.02.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.34 - л.36),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.03.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.40),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 29.09.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.41 - л.42),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.08.2014 г.
по пр.пр. №*,/ 2014 г. на СРП (том №6, л.43),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 04.04.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.46), писмо
от 10.05.2017 г. от СГП (л.39 от съдебното дело); писмо от 22.06.2017 г. от МВР
– ГД „НП“ с приложения (л.91 – л.100 от съдебното дело); етапна епикриза за В.П. от 18.05.2017г. (л.118 от съдебното дело);
удостоверение за данъчна оценка от 19.07.2012 г. (л.119 – л.120 от съдебното
дело); протокол от общо събрание на съдружниците на „*,“
ООД от 25.06.2012 г. (л.121 от съдебното дело); 2 броя договори за продажба на
дружествени дялове (л.122 – л.125 от съдебното дело); сигнал, заявление и обяснение от М. В. до
Началника на 04 РУ – СДВР от 24.02.2015 г. (л.126 – л.129 от съдебното дело);
етапна епикриза на С.П. от 03.04.2017 г. (л.130 от
съдебното дело); етапна епикриза на Й. П. от
м.02.2014 г. (л.131 от съдебното дело); Постановления на СРП и СГП по пр.пр. №*, / 2015 г. (л.131 от съдебното дело); Постановление
на СРП по пр.пр. №*,/ 2015 г. (л.139 – л.141 от
съдебното дело); Постановление на СРП по пр.пр. №*, /
2017 г. (л.1142 – л.143 от съдебното дело); Постановление на СРП по пр.пр. №*, / 2014 г. (л.144 от съдебното дело); Постановление
на СГП по пр.пр. №*, / 2012 г. (л.145 – л.189 от
съдебното дело); скица на поземлен имот от 13.07.2012 г. с приложения (л.278 –
л.279 от съдебното дело), 2 броя скица на сграда от 13.07.2012 г. с приложения
(л.280 – л.283 от съдебното дело) и справки за съдимост; доказателствени способи : заключението от съдебно - техническа
(фоноскопна) експертиза (том №5, л.19 – л.28); заключението
от комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза за свид. В.П. (том №5, л.30 – л.47); заключението от
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза за свид. С.П. (том №5, л.49 – л.62); заключение от оценителна
експертиза (том №5, л.64 – л.69), заключението от допълнителна съдебно - оценителна
експертиза (л.240 – л.250 от съдебното дело), заключение от съдебно – психиатрична
експертиза за В.П. (л.231 – л.235 от съдебното дело), заключение от съдебно –
психиатрична експертиза за С.П. (л.236 – л.239 от съдебното дело), както и
справки за съдимост за подс. И..
Посочените по – горе и
изчерпателно изброени доказателства са
приобщени по реда и начина, предвиден в НПК. Същите са с годна
доказателствена основа за обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на
доказване факти и обстоятелства. Доказателствата установяват напълно
еднопосочно и безпротиворечиво времето и мястото на
случилото се. В тях се съдържат данни относно регистрацията на търговско
дружество „*,“ ООД, както и лицата, които били вписани като негови учредители;
наличието на предходно познанство между свид. Л.Б. и подс. Л.И., както и последващото запознанство на последния със свид. В.П.; наличието на трайно установени отношения по
предоставянето на парични средства от страна на подс.
И. в полза на обменното бюро и издаваните за това записи на заповед с уговорена
лихва и период на тяхното връщане; наличието на собственост от страна на
свидетелите С.П. и В.П. върху процесния недвижим имот;
наличието на осъществена среща на 11.07.2012 г. между подс.
И. и свид. В.П., в присъствието на свидетелите Л.Б., К.
Б. и Т.И.; наличието на осъществена нотариална сделка за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на дълг при нотариус – свид.
Л.. Досежно изброените факти няма противоречия в
доказателствения материал, поради което и отделното обсъждане на
доказателствата в тази насока не се налага.
Показанията на свид. Т.Б. не са източник на конкретна информация,
включително и такава, разкриваща факти от значение за делото, свързани с отправена
заплаха или упражнен натиск под някаква форма от подс.
И. към свид. П.. Действително, в показанията на
посоченият свидетел се съдържат данни за влошени отношения между подс. И. и свид. В.П., но същите
касаят период, следващ инкриминирания такъв, поради което съдът не намира
основание да ги обсъжда. В останалата
част, касателно влошеното емоционално състояние на свид. П., показанията на свид. Б.
представляват преразказ на възпроизведени й от свид. П.
събития, без да са основани на някакви лични впечатления или лична
интерпретация въз основа на собствени субективни възприятия. С оглед на това
съдът намери, че посоченият свидетел не е в състояние да възпроизведе лично възприети
факти, поради липса на съпричастност към обстоятелствата във връзка с предмета
на делото, а съдържат единствено общи изложения.
Съществените противоречия в
посочените източници се отнасят до наличието на престъпление и участието на
подсъдимия в извършването му. Така подсъдимият И., в дадените обяснения твърди,
че между него и свид. В.И. са съществували заемни
правоотношения, тъй като през посочения период от време е предоставял различни
парични суми, необходими за функционирането на обменното бюро, като впоследствие
поради невъзможност да върне същите, свид. П. е
изразила съгласие и прехвърлила семейния недвижим имот, замествайки по този
начин част от дадените й заеми. Противоположна е информацията, съдържаща се в
показанията на свид. В.П., която заявява, че подс. Л.И. е отправил конкретни заплахи към нея и нейните
близки, с което я принудил противно на волята й да му прехвърли процесния недвижим имот.
Относно спорните по делото
обстоятелства – основанието за
прехвърлянето на недвижимия имот от страна на свидетелите В.П. и С.П., както и
предхождащите взаимоотношения между подс. И. и свид. П., съдът намира за необходимо да отбележи, че по
делото са налице две взаимоизключващите се твърдения на двете групи лица -
т.нар. „дума срещу дума”. Поради това и за изясняването на обективната истина
по делото съдът счете, че се налага събирането на доказателства за множество контролни
по отношение на главния факт на процеса обстоятелства, с оглед извършването на
преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания,
респ. обяснения на подсъдимия, като априори не може
да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид изложеното,
съдът счете за необходимо да изследва както характерът на взаимоотношенията
между подс. И. и свид. П.
към инкриминираната дата, така и съответствието на застъпената от всеки от
двамата версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската
им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и
логичността им.
След направен съвкупен анализ на
показанията на свид. П., уличаващи подс. И. в извършването на престъпление и обясненията на
подсъдимия, твърдящ наличието на облигационни отношения (осъществена сделка за
погасяване на заем) между тях, съдът прие, че обясненията на подс. И. отговарят на обективната истина и не представляват
израз единствено на правото му на защита, а показанията на свид.
П. са недостоверни. Основанията за този доказателствен извод са следните :
Съдът изгради изводите си въз
основа на обясненията на подс. Л.И., като намери
същите за обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи
на събрания по делото доказателствен материал. С оглед преценката, че
обясненията на подсъдимото лице, освен доказателствено средство, могат да
представляват изградена от него защитна позиция, съдът игнорира последното,
доколкото изложеното от подсъдимият досежно основните
факти, подлежащи на доказване в процеса, изцяло кореспондира на останалите
събрани по делото доказателства. В хода на съдебното следствие, от страна на подс. И. бяха дадени обяснения, с които той отрича да е принудил
свидетелите П. и П., чрез заплашване, да му прехвърлят процесния
недвижим имот. Подс. Л.И. допълнително сочи, че
двамата със свид. П. са били във влошени
междуличностни отношения по повод отказа да бъдат върнати предоставените от
него парични средства на обменното бюро, за което и последният неколкократно е
провеждал срещи и изразявал конкретни финансови претенции към свид. П.. В подкрепа на така заявеното, подсъдимият посочи,
че при срещата си със свид. П. пред дома й,
последната първоначално изцяло е отхвърлила неговите финансови претенции, но
впоследствие доброволно се е съгласила да прехвърли процесния
недвижим имот. Подс. Л.И. допълнително сочи и
обстоятелството, че след тръгването от мястото на срещата на ул. *, той не е
ходил отново до жилището на свидетелката и не е вземал участие в инцидент на
18.07.2012 г., за който свид. П. твърди, че е бил
нанесен побой на съпругът й – свид. С.П., както и били
взети лични документи. Поради това подс. И. счита, че
е могло описаният от свид. П. инцидент по нанасяне на
побой и насилствено прехвърляне на процесния имот да
е бил, за да му се навреди, тъй като лицата вероятно са искали впоследствие да
предотвратят последиците от сключената нотариалната сделка и прехвърлянето на
имота.
В тази насока обясненията на подс. Л.И. не са изолирани, а намират потвърждение в
показанията на свид. Т.И., която е придружавала
подсъдимото лице при срещата му със свид. В.П., както
и от показанията на свидетелите К.Б. и Л.Б., които са се намирали в
непосредствена близост и са присъствали при възникналия спор между лицата на
проведената среща. От друга страна, заявеното от подс.
Л.И., че не е упражнявал под каквато и да била форма заплаха или принуда към
свидетелите С.П. и В.П., както и че не бил ходил на адреса на 18.07.2012 г. намира
косвено потвърждение в показанията на свидетелите Й.Л. и Д.Д.,
и в констатациите от приложената по делото докладна записка до началника на 04
РУ – СДВР.
С оглед на това съдът, като
прецени дадените обяснения от подс. Л.И. с останалите
събрани по делото доказателства счете, че макар и същите обяснения да са
останали неподкрепени от други доказателства относно постигнатото съгласие за
прехвърляне на имота при срещата им на ул. „*,, то в останалата им част,
обясненията на подсъдимия за проведена среща, при която не е имало отправени
заплахи, както и последващо постигнато съгласие между лицата за прехвърляне на
имота на инкриминираната дата, напълно съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
На първо място, от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л.Б., К.Б. и Т.И. се
установява, че при провеждане на срещата между подс. Л.И.
и свид. В.П. на 11.07.2012 г., двамата действително са
спорили помежду си, но не е имало отправяне на заплахи или закани. Нещо повече,
всички посочени свидетели, които са присъствали на срещата възпроизвеждат, че същата
е инициирана от подс. И. единствено за да се разберат
за дължимите му парични суми и след като свид. П. слязла
от дома си, двамата започнали да разговарят пред останалите присъстващи лица.
На второ място, от приложената по
делото докладна записка до Началника на 04 РУ – СДВР от 04.12.2013 г. ( том /
папка № 1, л.156 – л.157 ) се установява, че действително на 18.07.2012 г. е
постъпил сигнал от свид. П. в 04 РУ – СДВР.
Подаденият сигнал обаче е бил срещу свид. Д.Д., за който свидетелката е съобщила, че й е взел
документи. В сигналът няма изложени данни за подс. И.,
вкл. и такива, касаещи негово противоправно или друго поведение. Соченото
обстоятелство се подкрепя и от показанията на самия свидетел В.П., която в разпита
си пред съда не отрича на дата 18.07.2012 г. свид. Д.
да е бил в дома й и да е взел нейни лични документи. Изцяло в тази насока са и
показанията на свид. Л.Б., който е посетил домът на свид. П. на същата дата. Свид. Б.
с категоричност заявява, че свид. П. е посочила
именно свид. Д. като лицето, което на 18.07.2012 г. е
взело нейни лични документи от дома й, както и че при възникнало спречкване, е
повредил част от огледалото в коридора.
На следващо място, от показанията
на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.Д.,
се установи по последователен и непротиворечив начин, че той също е отправял
претенция за определена парична сума към свид. П.,
тъй като също бил предоставял заемни пари в обменното бюро. Свидетелят сочи, че
по този повод бил провел няколко срещи със свид. П.,
като именно на една от срещите си той отправил претенция за процесния
недвижим имот, но свид. П. му заявила, че вече имала
уговорка за имота с подс. И.. Обяснила му, че дължала
много повече пари на подс. И., поради което „той пръв си ги е поискал, затова се е
наложило да му прехвърли вилата“. В същото време свид.
Д. изрично заяви, че през време на проведените между тях срещи, свид. П. не е била притеснена или обезпокоена, както и не
му е споделяла да е била принудена или заплашена, под каквато и да била форма, за
прехвърлянето на имота.
В тази връзка, посочените по – горе
обстоятелства намират пълна подкрепа и в показанията на свид.
Л.. В същите, свидетелят посочва, че след прочитане на съдържанието на
нотариалния акт, трите присъстващи лица го подписали доброволно, като
последният удостоверил положените подписи със съответната нотариална заверка.
През времето на целия престой на подс. И. и
свидетелите П. и П. в нотариалната кантора, свид. Й.Л.
заявява, че не е възприел наличие на напрегнатост, уплаха или смущение от страните
по сделката.
Съдът особено внимателно
анализира и показанията на пострадалите С.П. и В.П.. Действително НПК дава
възможност пострадалите от престъплението да бъдат разпитани в качеството на
свидетели. За разлика от другите свидетели, които имат само това качество, свид. С.П. и свид. В.П. са
конституирани и като страни в процеса ( частни обвинители и граждански ищци ).
В този смисъл показанията им са едновременно източник на доказателства, но и
средство за защита на накърнените от престъплението права, което ги прави малко
или повече заинтересовани от изхода на процеса. Това налага съдът, когато
преценява показания на пострадалите лица, да ги подложи на много подробен и
задълбочен анализ. Следвайки тези принципни положения в основата на
доказателствените си изводи, съдът постави под съмнение заявеното от
пострадалите относно осъществяване на деянието от подсъдимото лице. Това е
така, тъй като в случаи, сходни с настоящия, мотивацията на пострадалия,
излагащ уличаващи показания, може да бъде най – различна – от желание да се
разкрие обективната истина до желание да се навреди на подсъдимия по една или
друга причина. В настоящия казус свидетелстването на С.П. и В.П. не може да
бъде прието за изходящо от безпристрастни и непредубедени лица, доколкото по
делото се установи тяхно недобросъвестно поведение срещу подсъдимия. От една
страна, то е продиктувано от финансовите задължения на свид.
П. към подс. И.. От друга страна е напълно разбираемо
желанието на свид. П. да застъпи позицията на своята
съпруга. Същевременно, изповядването на такава сделка, каквато е процесната, би засегнала в значителна степен и неговата
имуществена сфера. Поради това, информацията в показанията на частните обвинители,
макар и стриктно синхронизирана по между им, не се подкрепя от обективно
установени по делото находки, а единствено от показанията на лица, намиращи се
в приятелски отношения с тях и без последните да са последователни, логични и безпротиворечиви.
Изследването на взаимоотношенията
между подс. И. и свид. П.
към инкриминирания период води до извода, че те не са били от такова естество,
което да прави твърдението на двамата свидетели С.П. и В.П. за упражнена
принуда спрямо тях чрез заплашване, съответна на житейската логика и адекватна
на несъмнено съществуващите отношения на доверие между тях, които подобна
сделка ( за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг ) предполага. За изясняване
взаимоотношенията между подс. И. и свид. П. по делото са събрани сравнително непротиворечащи
си гласни и писмени доказателства, установяващи тяхното познанство ( а не
приятелство ), произтичащо от длъжността, която свид.
П. е заемала в обменното бюро ( отговаряла за финансовата част ) и служебния
характер на взаимоотношенията им при предоставяне на парични заеми от страна на
подс. И.. Така самата свид.
П. сочи, че се познава с подс. И. от 1999 г., а
когато същият останал без работа през 2005 г., тя го назначила с трудов договор
в търговското дружество и дори заплащала осигуровките му.
Въз основа на изложеното съдът
прие за житейски нелогично като несъответно на характера на взаимоотношенията
между подс. И. и свид. П.,
твърдението на свидетелката, че тя, заедно със съпруга й, са били заплашвани и
принудени против волята им да прехвърлят посочения недвижим имот. Още по
необяснимо от житейска гледна точка е поведението на свидетелите С.П. и В.П. ако
се приемат за истини изложените от тях обстоятелства за посещение в дома им от подс. И. на 18.07.2012 г.
Поради това и след внимателен и
критичен анализ, съдът не счете, че дадените от подсъдимия обяснения за липсата
на съпричастност към упражнена принуда чрез заплашване са опровергани от показанията
на свидетелите С.П. и В.П., тъй като не кредитира последните в тази им част. Съдът
счита за напълно недостоверни показанията на двамата свидетели, в които същите
описват фактите на състоялата се среща с подсъдимото лице в жилището им на ул.
„*,в гр. София на 11.07.2012 г., както и за съобщения инцидент в дома им на
18.07.2012 г. За посочените обстоятелства подробни съображения бяха изложени по
- горе. В обясненията, дадени в хода на съдебното следствие, подс. И. изяснява възникването на отношенията си с
пострадалото лице В.П., стоящи в основата на техния конфликт, като посочва
факти и обстоятелства, неизвестни до този момент по делото, каквито са формално
възникналите трудови правоотношения в дружеството. Направените от него
разкрития, намират подкрепа в приложените материали по досъдебно производство –
удостоверение за трудово правоотношение, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, записи на заповед, ордери и квитанции, които установяват предходните
финансови взаимоотношения на лицата в стопанисваното и експлоатирано от свид. П. обменно бюро. Фактът на неуредени финансови
взаимоотношения и заявената парична претенция от страна на подс.
И. е станало достояние на другите присъствали на срещата лица, като свид. П. не била съгласна за наличието на такова задължение.
В разпита си пред съда, самата свид. П. не посочи по
достатъчно категоричен начин причините, поради които е преценила, че такива
парични средства не се дължат и не е следвало да разговаря с подсъдимия за това.
От показанията на свидетелите К.Б., Л.Б. и
Т.И. се установи, че при инцидентно проведената среща между лицата,
двамата са разговаряли помежду си за дължими на подсъдимото лице пари от свид. П.. Мястото, на което подсъдимият и свид. П. са разговаряли помежду си е било достатъчно
публично, при което факта на проведения разговор между лицата и техните
действия са станали достояние на останалите присъстващи. В тази връзка присъствалите
на срещата лица впоследствие дават непротиворечиви сведения за нея.
На следващо място, показанията на
свидетелите В.П. и С.П., в които те твърдят, че на 18.07.2012 г. подс. И. се е явил в дома им, нанесъл е побой на свид. П., счупил е огледало и е взел лични документи, бяха
опровергани от съдържанието на депозираната по делото докладна записка до
началника на 04 РУ – СДВР, видно от която сигналът е бил заведен срещу лицето Д.Д.. Така дадените показания на свидетелите В.П. и С.П. при
съдебното следствие, съпоставени с факта на уведомяване на органите на
полицията, води до еднозначния извод, че същите са сезирали компетентните
органи в деня на инцидента със свид. Д.Д., за което свидетелства и свид.
Б.. Доколкото в своите показания свидетелите В.П. и С.П. не посочиха значими обстоятелства
за развилия се инцидент със свид. Д., а го
интерпретираха на плоскостта на конфликта си с подс. И.
и поставяйки този инцидент в основата на причината да се прехвърли имота, съдът
счете показанията им за недостоверни и в останалите им части, в които твърдят,
че още при първоначалната им среща са били принудени чрез упражняването на
конкретна заплаха, а впоследствие на 18.07.2012 г. на свид.
П. бил нанесен побой и били отнети лични документи. Самото съдържание на тези
показания съдът също намира за недостоверно. По делото не са събрани други
доказателства, които да подкрепят показанията на свидетелите С.П. и В.П., че
подсъдимият е поискал да разговаря с тях на посочената втора дата. От
показанията на двамата свидетели не става ясно защо, ако между тях и
подсъдимият не са били установени някакви конкретни отношения и ако
действително подсъдимото лице се е явило в дома им и е извършило описаните
действия по нанасяне на побой и вземане на посочените документи, е било необходимо подс.
И. и свид. П. да се виждат по - късно на същия ден и
да изготвят споразумение при адвокат и въобще да разговарят помежду си. Не
става ясно и защо ако такъв инцидент действително е имало, единственият подаден
сигнал за този ден да е бил само за действия от свид.
Д., а подс. И. е бил “спестен“ пред органите на
полицията. Не става ясно, защо след това описано „дръзко“ поведение на подс. И. е било наложително лицата да се срещнат на същия
ден, както и да се явят с подсъдимото лице пред нотариус на следващия ден. В
тази хипотеза не става ясно и защо при изповядване на сделката на 19.07.2012 г.
свидетелите В.П. и С.П. са разполагали с документи за прехвърляне на имота, от
съдържанието на които е видно, че същите са били заявени за издаване на дати,
предхождащи първата проведена среща между лицата на 11.07.2012 г. ( скиците за
имота и сградите са били заявени за издаване на 06.07.2012 г., съответно
издадени на 13.07.2012 г. – вж. л.278 – л.285 от съдебното дело ) или съвпадащи
с датата на твърдения инцидент на 18.07.2012 г. ( удостоверението за данъчна
оценка на целия имот и сгради е заявено за издаване на 18.07.2012 г., съответно
издадено на 19.07.2012 г. – вж. л.119 - л.120 от съдебното дело ).
Специално внимание съдът намира
за необходимо да обърне на лаконично съобщеното от страна на свид. П. трудово правоотношение на подс.
И. в „*,“ ООД. За него свидетелката единствено съобщава, че договорът е сключен
формално и подсъдимият реално не е осъществявал трудова дейност. В същото
време, видно от приложеното удостоверение от НОИ и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, същото е било прекратено на 16.07.2012 г. или непосредствено преди сключване на процесната сделка, осъществена чрез твърдяна принуда. В
тази връзка, недоумение буди обстоятелството поради каква причина свид. П. е намерила „смелост“ да прекрати трудовото
правоотношение еднолично под страх, че същата е принудена след два дни да
прехвърли собственият си недвижим имот на същото лице. Нелогично от правна
гледна точка се явява и обстоятелството, че свидетелката заявява, че лично е
разписала болничен лист за подс. И. след твърдения на
18.07.2012 г. инцидент, след като трудовото му правоотношение е било прекратено
от нея два дни преди това.
В тази връзка, по делото не може
да бъде изяснена и особено важната информация за дължимата от свид. П. парична сума и за проведената комуникация между нея
и подсъдимия през този инкриминиран период, която е била необходима за
доказване на твърдяната престъпна дейност. Самите показания на свидетелите С.П.
и В.П., дадени пред настоящия съдебен състав са непоследователни и вътрешнопротиворечиви – не стана ясно защо свидетелката П.,
която според собствените й думи първоначално е отричала изцяло съществуването
на парични задължения, е следвало да предприеме действия по издаване на процесните документи, както и въобще да се съгласи да прехвърли
процесния недвижим имот срещу твърдяния
несъществуващ дълг.
Доказателствената съвкупност не е
еднозначна и за обстоятелствата, при които на 11.07.2012 г. подс.
И. е отишъл пред дома на свид. В.П. *** и е провел
разговор с нея в присъствието на свидетелите Л.Б., К.Б. и Т.И.. Преки източници
за обсъжданите данни са обясненията на подс. И., показанията
на самите свидетели Б., Б. и И. и показанията на свид. П.. При съпоставка между заявеното от свидетелите Л.Б.,
К.Б. и Т.И. не се наблюдават противоречия. Твърдението от страна на подс. И., че не са били отправяни заплахи към свидетеля се
подкрепя от показанията и на тримата свидетели Л.Б., К.Б. и Т.И.. Последните
споделят непосредствените си възприятия за отношенията между двете лица. По
безпристрастен и убедителен начин свидетелите установява, че не е имало нищо смутително в поведението на подс.
И., уточнявайки че свид. П. не изглеждала обезпокоена
и по никакъв начин не индикирала, че се е почувствала
застрашена за себе си и здравето на свои близки. Заявеното от свидетелите В.П.
и С.П., че срещата е била проведена във входа на жилищната сграда,
непосредствено пред жилищната площадка и входната врата на апартамента им на
трети етаж, звучи неубедително и недостоверно. Освен че свидетелите Л.Б., К.Б.
и Т.И. са категорични, че срещата е била на улицата пред кооперацията, а не в жилищната
сграда, също така на свид. П. й била обяснена и целта
на посещението. Освен това свидетелите Л.Б., К.Б. и Т.И. са категорични, че на
срещата е присъствала само свид. П., като тя не е
била придружавана от други лица, както се твърди от останалите свидетели П., Х.
и К..
Интересен се явява въпросът в кой
момент свид. В.П. е взела решение да прехвърли процесния недвижим имот, като го замести за дълга си към подс. И.. Съдът приема, че най – ранен възможен момент за
постигане на съгласие, се явява времето след проведената среща между лицата на
ул. „*,“, тъй като между тях все още не е било постигнато окончателно становище
по основния въпрос дали изобщо се дължат парични средства от свид. П. на подс. И. и в какъв
размер. Най – късният възможен момент за постигане на съгласие между лицата се
явява денят, предхождащ сделката пред свид. Л.,
когато лицата са се явили пред адвокат и са изготвили проект на споразумение.
Поради това съдът счита, че за времеви интервал следва да се приеме времето от
края на срещата на 11.07.2012 г. до 18.07.2012 г. Допълнително следва да бъде
маркирано обстоятелството, че по делото са налице индиции,
свидетелстващи за намерението на свидетелите В. и С.П. да прехвърлят имота още
преди проведената среща на 11.07.2012 г., доколкото част от документи,
необходими за прехвърляне на имота, са били подадени за издаване още на
06.07.2012 г. (вж. л.278 – л.283 от съдебното дело). Поради това е житейски
възможно решението за прехвърляне на имота да е било постигнато между страните
и преди процесната дата, като все така осъществимо е
към този период лицата да са имали спор единствено по отношение размера на
задължението, но това обстоятелство излиза извън обхвата по чл.102 от НПК,
поради което съдът не следва да го анализира.
След внимателна преценка съдът
изцяло се довери на показанията на свидетелите Л.Б., К.Б. и Т.И., като отчете
обстоятелството, че свид. Т. И. се явява
заинтересовано лице, доколкото е сестра на подсъдимото лице. Независимо от това обстоятелство съдът прецени
показанията на свид. И. като обективни,
последователни, логични, правдиви, достоверни и кореспондиращи на събрания по
делото доказателствен материал и в частност показанията на другите двама
свидетели, присъствали на мястото на инцидента – свидетелите К.Б. и Л.Б.. В
показанията си и тримата свидетели по един логичен, последователен и
непротиворечив начин възпроизвеждат пред съда основните факти от значение за
делото. От една страна свидетелите посочват, че на инкриминираната дата срещата
била проведена на улицата пред кооперацията, а не в жилищната сграда, както и
кои са били останалите присъстващи лица, а именно подс.
И. и свид. П.. През цялото време на проведената среща
свидетелите не са възприели присъствието на други лица. От друга страна, свидетелите
Л.Б., К.Б. и Т.И. посочват, че подс. И. по никакъв
начин не е упражнил принуда спрямо свид. П.,
изразяваща се в отправяне на изрази или каквито и да е други действия,
създаващи индиции за заплашване.
От показанията на свидетелите Л.Б.,
К.Б. и Т.И. бе установено, че последните са имали обективна възможност да
възприемат поведението на подсъдимия и свид. П. при проведената
среща, както и да възприемат съдържанието на проведения между тях разговор.
Именно това е предпоставило категоричната възможност
свидетелите непосредствено да възприемат естеството на срещата, присъствалите
лица, както и да я възпроизведат по един последователен, непротиворечив и
кореспондиращ по между си начин пред настоящия съдебен състав.
С оглед на това, при преценката
между установената безспорна фактическа обстановка и противоречивите
доказателства относно спорната част от фактическата обстановка, съдът прие, че
следва да се кредитират показанията на свидетелите Л.Б., К.Б. и Т.И., както и
обясненията на подс. И., като съответно да не се
кредитират в тази им част показанията на свидетелите С.П. и В.П..
Съдът кредитира и показанията на свид. Й.Л., в които същият споделя непосредствените си
възприятия за отношенията между явилите се три лица в кантората му на
19.07.2012 г. По безпристрастен и убедителен начин свидетелят установява, че не
е имало нищо смутително в поведението на свидетелите С.П.
и В.П., уточнявайки че същите не са изглеждали обезпокоени и по никакъв начин
не са индикирали, че подписват документа въпреки
волята си: „Страните имаха доброволно
желание да сключат сделката, държаха се нормално, имаха съгласие по предмета,
както е посочено в НА“ (вж. л.84 от съдебното дело). Свид.
Л. допълнително посочва, че преди изповядване на сделката, лицата са
контактували по между си и с него, уточнявайки „какви точно задължения се погасяват и сроковете за това – под тяхна
диктовка….Нямаше никакви признаци на насилие.“ (пак там).
Съдът се довери и на показанията
на свид. Д.Д., доколкото
счита, че последните, макар и явяващи се производни доказателства, доколкото са
възпроизведени от непряк източник, са относими, непротиворечиви и дорпинасящи за изясняване на факти, имащи значение за
обстоятелствата по делото. От показанията на свид. Д.
се установява, че той също е отправял парична претенция към свид.
П. за предоставени пари в обменното бюро. Свидетелят сочи, че на една от
проведените срещи той също отправил претенция към процесния
недвижим имот, но свид. П. му заявила, че вече имала
уговорка за имота с подс. И.. В същото време свид. Д. изрично заяви, че не е възприел свид. П. да е била притеснена или обезпокоена, както и не
му е споделяла да е била принудена или заплашена, под каквато и да била форма,
за прехвърлянето на имота.
Действително по делото е налице
противоречие във връзка със заявеното от свид. П. и
отразеното в цитираната по – горе докладна записка, че на 18.07.2012 г. свид. Д. е бил в дома на вид. П. и е взел нейни лични
документи, за което е и подаден сигнал в полицията. В същият смисъл се явяват и
показанията на свид. Б.. В противоположен смисъл се
явяват показанията на свид. Д., който отрича
наличието на такъв инцидент. Същото обаче би могло да се обясни с нежеланието
на свидетеля да съобщи за свое собствено противоправно поведение, тъй като това
обстоятелство би могло да бъде санкционирано от компетентните органи.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите В.Х. и К.К., като прецени, че същите са нелогични,
вътрешно противоречиви и некореспондиращи, както помежду си, така и с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели. В своите показания
свидетелите В.Х. и К.К. посочват, че срещата между подс. И. и свидетелите В.П. и С.П. ( на 11.07.2012 г. ) се
е провела на третия етаж, непосредствено пред входната врата на жилището на
семейство Пенкови, находящо се на ул. *. Посочените
двама свидетели В.Х. и К.К. твърдят, че са присъствали
на срещата през цялото време и били очевидци на отправените заплахи от страна
на подс. И.. Така заявеното от тях обаче се
разколебава в значителна степен от показанията на свидетелите Л.Б., К.Б. и Т.И.,
които сочат, че също са присъствали на посочената среща. Освен, че тримата свидетели
Л.Б., К.Б. и Т.И. описват за място на срещата жилищната кооперация на ул. *, те
посочват и конкретни подробности относно начинът, по който е била инициирана самата
среща, присъствалите на нея лица, естеството на проведените разговори и начинът
по който срещата е приключила, когато всяко от присъствалите лица си е
тръгнало. През времето на цялата среща, посочените трима свидетели не са
възприели присъствието на други лица на срещата, още в по малка степен
присъствието на двамата свидетели В.Х. и К.К.. Изцяло
в този смисъл и напълно кореспондиращи на показанията на тримата свидетели се
явяват и обясненията на подс. И.. Между впрочем,
обясненията на последния, с изключение единствено на твърдяното от последния
постигнато съгласие за прехвърляне на недвижимия имот, се явяват изцяло
кореспондиращи на заявеното от свидетелите Б, Б и И..
Извън този факт, посочените лица - подс. И. и
свидетелите Б, Б и И, освен че не сочат за
присъствието на други лица извън свид. П., не сочат и
за наличие на осъществена заплаха към последната, респ. нейни близки.
В тази връзка съдът намира за
изключително лаконични показанията на двамата свидетели В.Х. и К.К., доколкото същите, твърдейки за присъствието си на
срещата, единствено възпроизвеждат за отправени закани към племенника на свид. П. (лицето А). Освен еднотипното и изолирано твърдение
за отправена заплаха към посоченото лице и независимо от продължителността на
срещата, двамата свидетели не са в състояние да възпроизведат каквито и да било
други факти от съдържанието й. По този начин, освен противоречието на заявеното
от свидетелите Б., Б. и И. и подс.
И., заявеното от свидетелите Х. и К. се явява в противоречие и със заявеното от
самата свид. П., която сочи за отправени заплахи и
към нея и нейният съпруг.
Нещо повече, твърдението на свид. В.Х., че се познава със свид.
Л.Б., поради което го е възприел на твърдяната среща пред входната врата на
жилището, както и след инцидента на 18.07.2012 г., се явява и в противоречие
със заявеното от самия свид. Б.. Последният в разпита
си пред съда сочи, че не само не е възприел участието на други лица на срещата,
извън описаните по - горе лица, но дори заявява в допълнение, че не познава свид. В.Х.. Така в съдебно заседание, проведено на
01.06.2017 г., при изрично зададен въпрос към свид. Б.,
същият посочи, че за пръв път вижда свид. Х. и че не
го познава ( „От свидетелите в днешното
съдебно заседание – първия свидетел не го познавам, виждам го за първи път“
вж. л. 61 - л.62 от съдебното дело ).
Освен, че изложеното от
свидетелите В.Х. и К.К. значително се разколебава и
не намира потвърждение в останалия събран по делото доказателствен материал,
съдът не кредитира техните показания и поради това, че същите страдат от
вътрешни противоречия, а в отделни части взаимно се изключват. Така от една
страна свид. К.К. твърди,
че освен подс. И. и свид. Т.И.,
на процесната среща 11.07.2012 г. не са присъствали
други лица. Така заявеното от свид. К. обаче се опровергава
в пълна степен както от обясненията на подс. И. и
показанията на свидетелите В.Х., Т.И., Л.Б. и К.Б., така и от показанията на
самата свид. В.П., тъй като всички изброени лица с
категоричност посочват, че на срещата са присъствали и свидетелите Л.Б. и К.Б..
Тук се поставя въпросът как след като подс. К.К. е присъствал на процесната
среща, не е възприел свидетелите Л.Б. и К.Б., за които са налице категорични
доказателства, че са били на мястото на срещата. Допълнителен аргумент се явява
и обстоятелството, че съгласно посоченото от свид. К.,
продължителността на срещата е била около 30 минути, който период от време
изрично предпоставя възможността да бъдат възприети
всички намиращи се на посоченото място лица.
Специално внимание следва да бъде
отделено и по отношение на заявеното от
свидетелите К.К. и В.Х. за твърдяната среща
между подс. Л.И. и свид. В.П.
на 18.07.2012 г. От една страна в своите показания, свид.
П. посочва, че на процесната дата свид.
В.Х. се е намирал в стаята на нейният племенник, тъй като той и свид. К.К. често посещавали
самостоятелно тяхното жилище в отсъствие на техния приятел Антъни П., дори
когато последният бил в чужбина. Поради това, свид. Х.
бил успял да възприеме непосредствено така развилият се с подсъдимия инцидент.
Също така, свид. П. разказа, че малко по – късно,
когато и свид. К.К. е
пристигнал в жилището им, последният е възприел полицейската патрулка, която тъкмо си тръгвала от посетения адрес, а в
последствие и счупеното огледало. В същото време, в своите показания свид. В.Х. категорично заяви, че никога не е посещавал
самостоятелно жилището на частните обвинители в отсъствието на лицето А.П., а е
започнал да ходи от време на време след така развилият се на 11.07.2012 г.
инцидент и то чак след като техният приятел А. заминал за Ш. на 18.07.2012
г. Посоченият свидетел не можа да даде
категоричен отговор за причината, която е наложила същият да се намира на 18.07.2012
г. самостоятелно в апартамента на частните обвинители. На така заявеното както
от свид. П., така и на свид.
Х. противостоят показанията на свид. К.К., който пък твърди, че е посещавал домът на частните
обвинители в отсъствие на лицето Антъни П., но същевременно свидетелят не сочи
обстоятелства за инцидент на 18.07.2012 г., а още по – малко за такива, описани
от другите двама свидетели.
Тук е момента да бъдат обсъдени и
показанията на свид. А.А.,
в които същата заявява, че на 18.07.2012 г. е чула, чрез случайно обаждане по
телефона, проведен разговор между свид. П. и подс. И., в който последният е отправял заплахи към свид. П. и нейният племенник. Въпреки, че това биха били
изгодни за свид. В.П. факти, в своите показания
същата не изнася такива данни. Нещо повече, свид. П.
дори не сочи да са й били възпроизведени такива обстоятелства от свид. А. на по – късен етап при проведена между тях среща,
както твърди самата свид. А.. На следващо място, в
своите обяснения подс. И. не сочи за познанство със свид. А., въпреки нейните разкази за техни многобройни
срещи в обменното бюро, както и впоследствие влошени между тях отношения. Нещо
повече, по делото не се намира нито едно друго пряко или поне косвено
доказателство, което да носи данни с посоченото съдържание или дори да
установява подобни обстоятелства. Дори свид. А. да е
станала свидетел на такъв разговор при описаните от нея обстоятелства, което
остава неизяснено за съда, то не би могло да се установи по никакъв начин, че
именно подс. И. е било лицето, чийто глас е чула
свидетелката.
За прецизност, съдът намира за
необходимо да маркира и следното: Единственото обстоятелство, за което свид. А. изразява категоричност е датата, на която
свидетелката е чула твърдяния разговор - 18.07.2012 г., свързвайки я с конкретно
събитие. От данните по делото обаче се изяснява, че на същата дата е имало
както инцидент със свид. Д. в дома на свид. П., за което е уведомена полицията, така и среща с подс. И. в адвокатската кантора. По делото е установено по
категоричен начин присъствието на свид. Б. и на двете
места. Свид. Б. е посетил дома на свид.
П. след станалия инцидент със свид. Д., за който тя
му е разказала. След това свидетелят е присъствал и на проведената среща в
адвокатската кантора с подсъдимото лице. В тази хипотеза е напълно възможно свид. А. да е възприела от телефонният разговор гласът на
всяко едно от посочените по – горе лица. Все така е възможна и вероятността
възприетият разговор да е проведен с всяко друго лице, различно от посочените. Изводът
не е изчерпателен. Невъзможността на едно лице да възприеме непосредствено
обстановката, присъстващите лица, начинът на изразяване, интонацията и характеровите специфики на разговарящите лица, като
единствено вземе отделни изрази от контекста на цял разговор, води до
категоричната невъзможност да бъде направен извод за действително съдържание на
разговора, а още по – малко за реалната воля на лицата. Поради това, съдът не
се довери и в тази връзка не кредитира показанията на свид.
А.А., като намери същите за изолирани и ненамиращи
потвърждение в нито едно друго доказателство по делото, явяващи се извън
контекста на установените по делото обстоятелства.
Съдът кредитира като компетентно
изготвено заключението от съдебно - техническа (фоноскопна)
експертиза (том №5, л.19 – л.28 от досъдебното производство), в което е възпроизведено съдържанието на
предоставени от свид. П. електронни носители на аудио
и видео файлове. Видно от заключението,
една част от приложените аудио и видео файлове може да бъдат предмет на идентификационно
изследване. Видно от заключението обаче, файловете са с посочени дати на
създаване от 2014 г. и 2015 г., поради което и заключението на вещото лице
излиза извън пределите на предмета на делото, доколкото възведения с
обвинителния акт инкриминиран период обхваща месец юли 2012 г.
Съдът не кредитира заключението
от оценителната експертиза (том №5, л.64 – л.69 от досъдебното производство),
която е дала пазарната стойност на инкриминирания недвижим имот, обхващащ
идеални части от земя и постройки върху имота. Изброените като относими обстоятелства, при даване отговора на задачата на експертизата, са били посочени по осреднени стойности от
използваните два метода, каквито са метод на приходите и метод на пазарните
аналози. При проведения
разпит в съдебно заседание, вещото лице заявява,
че не е бил извършен оглед на имота, както и че не е била
съобразена предоставената данъчна оценка на имота. Отделно от това, вещото лице
посочи, че тези показатели неминуемо биха оказали влияние за определяне на
средната пазарна стойност на имота. В този
смисъл е следвало изготвената оценка за
имота да бъде съобразена както с
предоставената данъчна оценка на имота, така и с инфраструктурата на обекта. Поради това за настоящия съдебен състав възникна съмнение за правилността
на заключението на оценителната експертиза (том №5, л.64 – л.69 от досъдебното производство), което
наложи съдът да допусне допълнителна съдебно - оценителна експертиза в разширен
състав.
Съдът кредитира заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно - оценителна
експертиза (л.240 – л.250 от съдебното дело), която е определила
средната
пазарна стойност на инкриминирания имот в размер на 417 455,00 лева. Видно е от същото, че така
определената стойност е изчислена
по математически начин въз основа
на показатели от обективно естество
– извършен е външен оглед на имота;
използвани са всички предоставени материали по делото, вкл. данъчна оценка; анализ
на пазарни аналози и др. Заключението на назначената
в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно - оценителна
експертиза в разширен състав
за стойността
на инкриминирания
имот, не противоречи
на събраните по делото доказателства.
Съгласно заключенията на
изготвените по делото комплексни съдебно – психиатрична и психологична
експертизи за свид. В.П. (том №5, л.30 – л.47 от
досъдебното производство) и за свид. С.П. (том №5,
л.49 – л.62 от досъдебното производство), двамата свидетели не страдат от
психично заболяване. Тяхното състояние е позволявало да възприемат правилно
фактите и да дават достоверни показания за тях. Съгласно експертите и от данните
на досъдебното производство, към инкриминирания период, те са изпитвали чувство
на витална застрашеност и хронично – стресово
състояние, което е довело до нарушаване на пълноценното им и социално
функциониране. Според експертите, това състояние на страх за здравето и живота
на лицата или това на техни близки, отговаря на юридическата категория
„основателен страх за живота“.
В същият смисъл се явяват и заключенията
от съдебно – психиатричните експертизи за В.П. (л.231 – л.235 от съдебното дело)
и за С.П. (л.236 – л.239 от съдебното дело), в които вещото лице е посочило, че
лицата страдали от генерализирана тревожност, която била свързана от
„описаните“ действия на подс. И..
От изложеното става ясно, че така
посочените заключения не държат сметка за реалната преценката на въпроса дали описаните
в обвинителния акт действията на подс. И. са били
действително осъществени. Поради това, в заключенията на посочените четири експертизи, вещите лица са излезли извън
пределите на своята компетентност, правейки недвусмислен извод, че с действията
си подс. И. е предизвикал основателен страх за живота
и здравето на лицата и техни близки. Категоричен извод в тази насока обаче може
да бъде направен само ако се докаже, че инкриминираното поведение на подсъдимия
е било осъществено, респ. ако отправените заплашителни изрази се приемат за верни. По този начин изводът за
осъществена заплаха е прехвърлен от експертно ниво към стадия, в който съдът следва
да извърши цялостен анализ на гласните доказателства и въз основа на това да постанови
своя съдебен акт. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция
приема, че както двете комплексни съдебно – психиатрична и психологична
експертизи, така и вторите две съдебно психиатрични експертизи за С.П. и В.П.,
са сами по себе си дискредитирани, поради което съдът не изгради върху тях
своите правни изводи.
Очевидно тези експертни
заключения са били и основното доказателство, въз основа на което прокуратурата
прави извод и поддържа в съдебно заседание, че частните обвинители са изпитали
основателен страх от осъществяването на заканата. По делото обаче беше
установено, че освен описаните контакти с подс. И., свид. П. е имала срещи и конфликти както със свид. Д., така и с други лица, свързани с възникналите в
дейността на обменното бюро проблеми. Поради това е житейски възможно описаното
психично състояние на частните обвинители да е било резултат от контактите им с
трети лица. Същото така и доколкото по делото не беше установено, че подс. И. е осъществил описаните действия, насочени към
двамата свидетели, с което е упражнил принуда под формата на заплашване, то съдът
не можа да обоснове изводите си въз основа на посочените заключения.
Съдът обоснова изводите си и въз
основа на писмените доказателства по делото : 2 броя искови молби (том / папка
№1, л.48 – л.52), Решение от 16.12.2014 г. на СГС, ГО, 1 отделение, 13 състав
по гр. д. №*,/ 2012 г. по описа на СГС (том / папка №1, л.54 – л.56), въззивна жалба (том / папка №1, л.57 – л.59), 2 броя копия
от самолетни билети (том / папка №1, л.79 – л.81), приложени разпечатки от
получени съобщения на мобилни телефони (смс) (том /
папка №1, л.83 – л.116), списъци на обажданията, изготвени от С.П. през 2014 г.
(том / папка №1, л.117 – л.143), писмо до С.П. от „*,“ ЕАД от 15.01.2014 г.
(том / папка №1, л.144), писмо до С.П.
от „*,“ ЕАД от 04.04.2014 г. (том / папка №1, л.145),
2 броя жалби до 04 РУ – СДВР от 11.08.2014 г. (том / папка №1, л.64 – л.69),
жалба от В.П. до СРП от 05.03.2014 г. по пр.пр. №9084
/ 2014г. и Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от
18.08.2014 г. (том / папка №1, л.70 – л.72), жалба от В.П. до 04 РУ –СДВР с
приложение СМУ от 11.01.2013 г. (том / папка №1, л.73 – л.77), жалба срещу „*,“
ООД до КФН от 18.12.2012 г. с приложения (том / папка №1, л.149 – л.150),
сигнал срещу „*,“ ООД до ГД „БОП“ (том / папка №1, л.151 – л.153), докладна записка до Началника на 04 РУ – СДВР
от 04.12.2013 г. с приложения (том / папка №1, л.156 – л.157), приложени разпечатки от получени съобщения на
мобилни телефони (смс) (том / папка №2, л.9 – л.24), 1
брой оптичен носител, предоставен от В.П., съдържащ запис от гласова поща (том
/ папка №2, л.30), приложени разпечатки от получени съобщения на мобилни
телефони (смс) (том / папка №2, л.46 – л.62),
Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на дълг от
19.07.2012 г. (том / папка №2, л.68 – л.69; л.275 – 277 от съдебното дело),
Споразумение от 19.07.2012 г. (том / папка №2, л.70 – л.74; л.271 – л.274 от
съдебното дело), списък на обаждания през м.03 – м.04, 2014 г., изготвен от С.П.
(том / папка №2, л.75 – л.79), записи на заповеди, издадени от „*,“ ООД с поемател Л.И. и приложения към тях – разписки, приходни
касови ордери и квитанции (том / папка №2, л.80 – л.143), нотариална покана от
16.12.2012 г. (том / папка №2, л.144),
записи на заповеди, издадени от „*,“ ООД с поемател
Л.И. и приложения към тях – разписки и приходни и разходни касови ордери (том /
папка №2, л.156 – л.175), удостоверение за трудово правоотношение, образец УП –
3 от 18.07.2012 г. (том / папка №2, л.177), 2 броя платежни нареждания до НЗОК
(том / папка №2, л.176), Заповед №1 от 16.07.2012 г. за прекратяване на трудово
правоотношение (том / папка №2, л.178), справка от НОИ за осигурителен стаж и
доход Л.И. (том / папка №2, л.179 – л.184), писмо с изх. № 8289 / 26.03.2015 г.
от ”*,” ЕАД с приложения (том / папка №3, л.22 от ДП), писмо с изх. № 5963 / 24.03.2015
г. от ”*,” ЕАД (том / папка №3, л.23 от ДП ), писмо с изх. № 6429 / 24.03.2015
г. от ”*,” ЕАД с приложения (том / папка №3, л.2 от ДП), писмо с изх. № 36 – 00
– 277 / 02.04.2015 г. от НАП – ТД на НАП – София с приложения (том №4,
л.19 - л.22 от ДП), жалба от В.П. и С.П.,
вх. № 276 / 14 от 08.07.2015г. (том №4, л.12 – л.13), жалба от В.П. и С.П., вх.
№ 276 / 14 от 15.04.2016г. с приложения (том №4, л.32 – л.54), жалба от В.П. и С.П.,
вх. № 276 / 14 от 28.10.2016г. (том №4, л.85 – л.87), Решение №*, от 31.10.2015
г. на СГС, ГО, 9 състав (том №5, л.4 - л.8; том №6, л.14 – л.20), Решение №*,
от 24.01.2017 г. на САС, ГО, 1 състав (том №6, л.20 - л.23), Постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 07.04.2015 г. по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.24 - л.25),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 11.10.2013 г.
по пр.пр. №*,/ 2013 г. на СРП (том №6, л.26- л.27),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.07.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.28 - л.30),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.05.2013 г.
по пр.пр. №*, / 2012 г. на СРП (том №6, л.31 - л.33),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.02.2016 г.
по пр.пр. №*,/ 2015 г. на СРП (том №6, л.34 - л.36),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.03.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.40),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 29.09.2016 г.
по пр.пр. №*, / 2015 г. на СРП (том №6, л.41 - л.42),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.08.2014 г.
по пр.пр. №*, / 2014 г. на СРП (том №6, л.43),
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 04.04.2016 г. по пр.пр. №*, / 2015
г. на СРП (том №6, л.46), писмо от 10.05.2017 г. от СГП (л.39 от съдебното
дело); писмо от 22.06.2017 г. от МВР – ГД „НП“ с приложения (л.91 – л.100 от
съдебното дело); етапна епикриза за В.П. от
18.05.2017г. (л.118 от съдебното дело); удостоверение за данъчна оценка от
19.07.2012 г. (л.119 – л.120 от съдебното дело); протокол от общо събрание на съдружниците на „*,“ ООД от 25.06.2012 г. (л.121 от
съдебното дело); 2 броя договори за продажба на дружествени дялове (л.122 –
л.125 от съдебното дело); сигнал,
заявление и обяснение от М. В. до Началника на 04 РУ – СДВР от 24.02.2015 г.
(л.126 – л.129 от съдебното дело); етапна епикриза на
С.П. от 03.04.2017 г. (л.130 от съдебното дело); етапна епикриза
на Й. П. от м.02.2014 г. (л.131 от съдебното дело); Постановления на СРП и СГП
по пр.пр. №*, / 2015 г. (л.131 от съдебното дело);
Постановление на СРП по пр.пр. №*, / 2015 г. (л.139 –
л.141 от съдебното дело); Постановление на СРП по пр.пр.
№*, / 2017 г. (л.1142 – л.143 от съдебното дело); Постановление на СРП по пр.пр. №*,/ 2014 г. (л.144 от съдебното дело); Постановление
на СГП по пр.пр. №*,/ 2012 г. (л.145 – л.189 от
съдебното дело); скица на поземлен имот от 13.07.2012 г. с приложения (л.278 –
л.279 от съдебното дело), 2 броя скица на сграда от 13.07.2012 г. с приложения
(л.280 – л.283 от съдебното дело) и справки за съдимост, като изготвени по
предвидения в НПК ред.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства не се установява по несъмнен начин подс. Л.И.И. да е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. т.1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от НК.
От наличните по делото
доказателства се установи, че на 11.06.2012 г., около 18,30 часа в гр. София, на
ул. „.*,“, в близост до №*,, свид. В.П. се е срещнала
с подс. Л.И. в присъствието на свидетелите Т.И., Л.Б.
и К.Б., на която провели разговор помежду си, като подс.
И. отправил конкретна парична претенция към свид. П..
С оглед на изложеното по – горе, съдът счита, че събраните по делото
доказателства не позволяват да се направи категоричен, несъмнен и безспорен
извод, че на описаната среща обаче подс. И. е
упражнил под каквато и да е форма принуда спрямо свидетелите С.П. и В.П. или
техни близки във връзка с прехвърлянето на инкриминирания имот.
Междувременно, по делото беше
установено, че свид. В.П. и подс.
И. са имали предшестващи отношения, по повод на които е станала и въпросната
среща между тях. Също така, по делото беше установено и наличие на извършена сделка
за прехвърляне на процесния недвижим имот от страна
на свидетелите В.П. и С.П. срещу заместване на дълг и в полза на подс. И.. Беше установено също така, че по време на
сделката от свид. Л., който е бил нотариус при
осъществяване на сделката, не са били констатирани неизправности или други
смущения във волята на свидетелите П. и П..
При така установените факти,
напълно възможен и съответстващ на доказателствата се явява и извод, че свид. В.П. е имала неуредени междуличностни отношения с подс. Л.И., като сделката между лицата е била ползвана като
повод от същата да постави в неблагоприятно положение или да уязви подсъдимото
лице.
Поради това, съдът не приема
изложените от обвинението в хода на съдебните прения твърдения, че събраните по
делото доказателства доказват, че подсъдимият е извършил престъплението, за което
е предаден на съд. Съдът намира, че посочените по - горе доказателства не са от
такова естество, че да послужат като основание за постановяване на осъдителна
присъда. Оценката на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, свързани с основния факт, не могат да доведат до единствения възможния извод, че подсъдимият е извършил
деянието, за което е привлечен да отговаря. Наличните доказателства не могат да
послужат като основа за изграждане на осъдителната присъда. Не е налице такава
система от косвени доказателства, които обсъдени в съвкупност, да водят до
еднозначния и несъмнен извод, че подсъдимият е принудил свидетелите В.П. и С.П.
да прехвърлят инкриминирания недвижим имот, употребявайки конкретна заплаха за
здравето на лицата или техни близки, тъй като събраните по делото доказателства
по един последователен начин обуславят и друга напълно съответстваща на
доказателствата възможност, а именно, че между свид. В.П.
и подс. Л.И. е имало неуредени междуличностни
отношения, като срещата между двамата е била ползвана от пострадалото лице да
постави подс. Л.И. в неблагоприятно положение. За
този решаващ при оценката на доказателствения материал извод, съдът прецени
спецификата на отделните обсъждани доказателства и доказателствени средства.
Съдът постановява осъдителна
присъда, когато обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.
Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни или несигурни
изводи. От материалите по делото не може да се направи еднозначен извод относно
това дали в действителност е имало отправени заплахи, довели до прехвърляне на
имота, реализиращи възникването на основателен страх.
Несъставомерността на деянието от обективна
страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на
престъплението от субективна страна. Поради това съдът счете, че както обсъждането
за наличието на умисъл, така и за съставомерността на останалите квалифициращи
признаци на състава на престъпление по повдигнатото с обвинителния акт
обвинение спрямо подс. Л.И.И.
се явява ненужно, тъй като е изцяло
безпредметно.
По изложените съображения съдът
прие, че повдигнатото от Софийска градска прокуратура срещу Л.И.И. за това, че на 11.07.2012 г. в гр. София, на ул. *, с
цел да набави за себе си имотна облага, принудил С.Д.П., ЕГН ********** и В.П.П., ЕГН **********, чрез заплашване – заплашил ги с убийството
им и с причиняване на тежка телесна повреда на племенника им А. П., да извършат
нещо противно на волята им – да му прехвърлят с нотариален акт за прехвърляне
на недвижими имоти за погасяване на дълг правото на собственост върху собствената
си ½ ид. част от поземлен имот, находящ се в гр. София, местността в.з. *, целия с площ от
1505 кв. м., заедно с построените в него сгради – двуетажна еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ по нотариален акт от 62, 80 кв.м. и РЗП от 126, 90
кв. м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ по нотариален акт от
51,10 кв.м. и РЗП от 116,80 кв.м., и с това на 19.07.2012г., когато бил
изготвен нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на дълг
*,/2012 г., им причинил значителни имуществени вреди в размер на 465 236, 03
лева, представляваща левовата равностойност на имота, не е доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което на основание чл. 304 от НПК съдът
оправда Л.И.И. по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. т.1,
вр. ал.1, вр. чл. 213а,
ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от НК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото съдът
намери, че направените разноските следва да останат за сметка на Държавата.
С оглед на тези съображения, съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ: