№ 53
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202372 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на М. В. Н., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-033297 от 15.01.2024 г., издадено
от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, отдел „Пътна полиция“ (ОПП), с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на сумата от 100 /сто/ лева, за това, че на 23.12.2023 г., около 02:45 часа
в гр. София, на ул. „Хан Кубрат“, като водач на лек автомобил, марка
*****************, с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Христо Силянов“, управлявал посочения лек автомобил, собственост на ВИ
Н. с ЕГН: **********, като навлиза и преминава на червен забранителен
сигнал при наличието на светофарна уредба, работеща в нормален режим, с
което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалноправните норми,
поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че в НП и в АУАН липсва
изискуемото от закона описание на обективните признаци на нарушението, с
което е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване
правото на защита. Според жалбоподателя, в случая не става ясно посочения в
АУАН свидетел дали е свидетел на съставянето на АУАН или на описаното в
него нарушение. Освен това се сочи заинтересованост на този свидетел с
оглед служебните му отношения с актосъставителя.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
1
Въззиваемата страна началник сектор в СДВР, ОПП, редовно призована,
не се представлява. От юрисконсулт Силвия Михайлова са депозирани
писмени бележки, с които е изразено становище за неоснователност на
жалбата и е направено искане за потвърждаване на атакуваното НП.
Претендира се в полза на страната да се присъди юрисконсултско
възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на евентуално
претендирани от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Този извод следва поради недоказаност на описаното в АУАН и в НП
административно нарушение.
Въз основа на доказателствата по делото се установява единствено, че на
23.12.2023 г. свидетелят Любомир Н., заемащ длъжността „командир на
отделение“ при СДВР, в присъствие на свидетеля М. Д. е съставил срещу
жалбоподателя М. Н. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия ГА № 1151808/23.12.2023 г., като АУАН е предявен за
запознаване на жалбоподателя, който го подписал на 23.12.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН на 15.01.2024 г. началник сектор в
СДВР, ОПП издал обжалваното наказателно постановление, препис от което
бил връчен на жалбоподателя на 24.01.2024 г., а на 26.01.2024 г. била подадена
и жалбата срещу наказателното постановление, по повод на която е
образувано настоящото съдебно производство.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на
23.12.2023 г., около 02:45 часа в гр. София, на ул. „Хан Кубрат“, като водач на
лек автомобил, марка *****************, с посока на движение от бул.
„Ломско шосе“ към ул. „Христо Силянов“, управлявал посочения лек
автомобил, собственост на ВИ Н. с ЕГН: **********, като навлиза и
преминава на червен забранителен сигнал при наличието на светофарна
уредба, работеща в нормален режим, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
За установяване на обективната истина по делото и релевантната
фактическа обстановка са разпитани актосъставителят Любомир Н. и
свидетелят М. Д., посочен в акта за установяване на административно
нарушение като очевидец на нарушението и при съставяне на АУАН.
От показанията на свидетеля Н., които съдът приема за достоверни, се
установява, че именно той е съставил процесния АУАН, като след предявяване
на АУАН свидетелят потвърждава, че подписът в графа „Актосъставител“ е
негов. Свидетелят заявява, че не си спомня конкретния случай, поради това, че
многократно пише такива документи. Поради това и за изясняване на
обективната истина по случая, за разпит в качеството на свидетел е призован и
2
посочения в АУАН свидетел М. Д., показанията на който също се ценят като
достоверен източник на гласни доказателства. Тези показания обаче също не
могат да допринесат за изясняване на обективната истина по случая, тъй като
свидетелят не си спомня случая, а единствено след предявяване на АУАН
потвърждава, че подписът в графа „свидетел“ в процесния АУАН е негов.
Липсват други гласни доказателствени средства, въз основа на които да е
възможно да се изясни какво се е случило в обективната действителност, респ.
извършено ли е деянието, за което административнонаказващият орган твърди
да съставлява административно нарушение. По делото липсват писмени
доказателства, въз основа на които да се приеме, че описаното в АУАН и в НП
административно нарушение е извършено. Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа
обстановка не е доказана по изискуемия от процесуалния закон безспорен
начин. Съдът не споделя становището на въззиваемата страна, изразено в
депозираните писмени бележки, съгласно което е достатъчно позоваването на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна
доказателствена сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на
АУАН е приложима единствено в административната фаза на производството.
В хода на съдебното производство задължителни се явяват правилата за
доказване по НПК, към който препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. В чл. 14,
ал. 2 НПК е установено принципното правило, съгласно което доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, като действаща е презумпцията за невиновност,
представляваща своеобразна гаранция на правото на защита и гаранция за
справедливост на производството. Ето защо в хода на съдебното производство
е в тежест на административнонаказващия орган да докаже с всички
допустими доказателствени средства твърдяното нарушение и е недопустимо
да се предполага, че щом обвинителния титул АУАН е изготвен
законосъобразно от формална страна, то обвинението е доказано. Подобен
подход противоречи на базисни изисквания към дейността по доказване в
случаите на повдигнато обвинение, вкл. от административнонаказателен
характер, представляващи гаранция за справедливост на производството и
постановяване на правилно решение.
Освен гласните доказателства, в случая липсват други обективни
доказателства за извършване на нарушението, с оглед на което и предвид
изложеното по-горе относно свидетелските показания, твърдението на
административнонаказващия орган е недоказано.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН.
Съдът приема, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са
издадени от компетентни за това органи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
3
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня, в който се
твърди да е извършено нарушението, а НП е издадено малко над месец по-
късно. В хода на административнонаказателнотно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на
становището на жалбоподателя, заявено с жалбата. Нарушението е описано
достатъчно ясно, точно и конкретно, дадена му е съответна на фактическото
описание правна квалификация, като от жалбоподателя не се изискват
прекомерни усилия, за да разбере извършването на какво точно нарушение се
твърди – къде, кога и по какъв начин. Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
също е достатъчно ясна в изискването към водачите на моторни превозни
средства да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
В случая издаденото НП се основава на фактическите констатации,
посочени в АУАН, които са оспорени, респ. тежестта да докаже извършването
на нарушението е на административнонаказващия орган. В хода на съдебното
производството от страна на административнонаказващия орган не бяха
ангажирани достоверни доказателства, установяващи извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя М. Н.. Ето защо атакуваното НП
следва да се отмени, тъй като повдигнатото с него обвинение за извършено от
жалбоподателя административно нарушение не е доказано.
При този изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, но
липсват доказателства последният реално да е направил разноски във връзка с
настоящото съдебно производство по делото, с оглед на което разноски в
полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Възииваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се
присъждат в нейна полза.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-033297 от
15.01.2024 г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ (ОПП), с което на М. В. Н., ЕГН: **********, на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 100 /сто/ лева, за
това, че на 23.12.2023 г., около 02:45 часа в гр. София, на ул. „Хан Кубрат“,
като водач на лек автомобил, марка *****************, с посока на движение
от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Христо Силянов“, управлявал посочения лек
автомобил, собственост на ВИ Н. с ЕГН: **********, като навлиза и
преминава на червен забранителен сигнал при наличието на светофарна
уредба, работеща в нормален режим, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от страните на основанията, предвидени
в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5