Решение по дело №742/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230200742
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №260178

 

Гр. С., 10.12.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от председателя  АНД №742 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба против НП №1/08.06.2020г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- С. З., с което на жалбоподателя на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците е наложено наказание- „Имуществена санкция“ в размер на 7200 лева за извършено нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от същия закон. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът направи следната фактическа обстановка:

На 22.11.2019г., служител от РИОСВ- С. З., св. П.П. съвместно с представител от ОД на МВР- С., св. С.С. извършили проверка във връзка с постъпил сигнал на имот с местонахождение гр. К., общ. С., индустриална зона, в непосредствена близост до ж. п. гара К.в УПИ V- 597, кв.93, собственост на С.С.В.. В този имот проверяващите установили, че се съхраняват 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства, а именно: „Рено Сценик”, без двигател, рама не се чете, „БМВ 320Д”, рама не се чете, „Ауди А4” с рама …., „Фолксваген Голф” с рама …., „Мерцедес 220Е” без двигател рама не се чете, „Рено Меган” рама не се чете, „Фиат Стило” с рама ….., „Форд Фокус” …., „Фолксваген Голф 4” с рама …., „БМВ 320Д” с рама …., „Мерцедес” с рама …., „Опел Астра” с рама …., „Ягуар Соверинг” с рама …...

Всички автомобили били с липсващи основни компоненти двигатели, брони, скоростни кутии и други. Нямали и регистрационни табели. При проверката не били представени документи за произход на тези автомобили. Проверяващите извършили справка в Търговския регистър и се установило, че С.С.В. е управител на търговско дружество „……” ЕООД с ЕИК … Св. П.П. приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, вр. чл.17 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), а именно че е съхранявал ИУМПС без да притежава разрешение по Закона за управление на отпадъците, издадено от РИОСВ- Стара Загора. Свидетели по съставянето и връчването на акта станали колежките й Р.Т. и Т.И..

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите- С. З. издал обжалваното наказателно постановление като му наложил наказание „Имуществена санкция” в размер на 7200 лева.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Свидетелите П.П. и полицейския служител С.С. в своите показания категорично изложиха, че при проверката са установили въпросните 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства, къде са се намирали и кой стопанисва въпросния обект. Съдът счита, че действително на посоченото място в гр. К. от страна на  търговско дружество „…” ЕООД с управител С.С.В. се извършвала дейност по третиране (оползотворяване) на отпадъци без изискващото се съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗУО разрешение, издадено от Директора на РИОСВ- С. З.. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.П. и С.С., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.

Разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците въвежда изискването, че: „За извършване на дейност по третиране на отпадъците се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I”. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 от глава пета, раздел I: „Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от Директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите”.

При извършена проверка от органите на РИОСВ- Стара Загора на 22.11.2019г. съдът счита за безспорно установено, че в обект стопанисван от жалбоподателя „…..” ЕООД се е осъществявала дейност по третиране (оползотворяване) на отпадъци, описани подробно в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и в тази на наказателното постановление. Съгласно т.42 от допълнителните разпоредби на ЗУО „Съхраняването на отпадъци е дейност, свързана с тяхното складиране от събирането им до тяхното третиране за срок не по- дълъг от три години при последващо предаване за оползотворяване и една година при последващо предаване за обезвреждане”. Легална дефиниция за третиране на отпадъци е дадена в т.44 от допълнителните разпоредби на ЗУО, съгласно която третирането на отпадъци е дейност по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането. В хода на осъществената проверка на площадката в гр. К. са били установени подробно описани излезли от употреба моторни превозни средства. Тъй като в тези моторни превозни средства липсват основни компоненти, същите са без регистрационни номера, спокойно могат да бъдат третирани тези автомобили като отпадъци. Безспорно е установено по делото, че търговско дружество „…..” ЕООД не притежава издадено разрешение от Директора на РИОСВ- С. З.. Ето защо съдът следва да приеме, че „……” ЕООД с управител С.С.В. е осъществило фактическия състав на административно нарушение по чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба. При определяне и налагане на наказанието наказващият орган се е съобразил в пълен обем с броя излезли от употреба моторни превозни средства- 13 на брой. Съдът намира, че с оглед обществената опасност на нарушението и предвид значимостта на обществените отношения, които то засяга наказанието за търговското дружество жалбоподател е определено правилно и законосъобразно и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяната на същото. Ето защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Предвид изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №1/08.06.2020г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- С. З., с което на „….” ЕООД с ЕИК ………. с управител С.С.В. с ЕГН ********** е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 7200 (седем хиляди и двеста) лева на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците за нарушение на чл35, ал.1, т.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: