№ 87
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. о. с., III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Елизабета Д. Николова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241800600005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.
С. о. с. е сезиран с въззивна жалба, подадена от адв. М. С. от САК –
повереник на частния тъжител Ц. П. Й., срещу присъда № 4 от 18.10.2023 г.,
постановена по НЧХД № 295/2022 г. по описа на РС – П..
С атакуваната присъда състав на първоинстанционния съд е признал
подсъдимия А. Х. Ф. за невиновен, в това че на 09.12.2022г., в 21:41ч.
публично, чрез коментар на публикация на П. Д. в публична Фейсбук група „Г.
на М.“ е казал/разгласил неверни твърдения - „Удобно е да заличава 140
годишна история, без мисъл“, които са унизителни за честта и достойнството
на Ц. Й., кмет на община М., а така също е разгласил позорни обстоятелства за
тъжителката, които са неверни - престъпления по чл.148, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от
НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така
повдигнатите обвинения.
Със същата присъда на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният
тъжител – Ц. П. Й., е осъдена да заплати сторените от подсъдимия разноски в
размер от 1400,00 лева.
Във въззивна жалба се правят оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановената присъда.
1
Посочва се, че в първоинстанционното производството били установени
по безспорен и категоричен начин извършените от подсъдимия Ф.
престъпления по чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
и чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. Присъдата се обжалва и в частта, с която на
частния тъжител са възложени разноски в размер на 1400,00 лева. Отправя се
иксане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде принат за виновен по повдигнатите с тъжбата
обвинения.
Срещу депозираната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от адв.
М. П. от АК – П., защитник на подсъдимия Ф., в който се изразява становище
за неоснователност на жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. С.
поддържа подадената въззивна жалба и пледира за нейното уважаване.
Подсъдимият Ф. и защитникът му адв. П., не са се явили в открито
съдебно заседание, за което са били редовно призовани. От защитника е
постъпило становище за даване ход на делото в негово отсъствие и със
становище по съществото на делото, в което се отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
С. о. с., след като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата
на страните, и след като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 от НПК, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от
доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното
решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и
проверка на доказателствата в наказателното производство. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по
делото, която е следната:
Подсъдимият А. Х. Ф., ЕГН ********** е роден на ************ в
гр.С., българин, български гражданин, неосъждан с адрес в с. М., общ. М.,
обл. С., ул. „О.“ №**
Тъжителката Ц. П. Й. е кмет на община М., като същата има свой
профил в социалната мрежа Фейсбук, чрез който членува в публичната
Фейсбук група „Г. на М.“. Подсъдимият А. Ф. също има свой профил в
социалната мрежа Фейсбук, чрез който членува в публичната фейсбук група
„Г. на М.“. На 09.12.2022 г. друг член на публичната Фейсбук група „Г. на М.“-
П. Д., която също има свой профил, направила публикация със следното
съдържание: „Искам да запитам от кога читалище „Х. Б.“ е частна
собственост?“. Повод за публикацията била публично известна конфронтация
на ръководството на Народно читалище „Х. Б.- 1884“, ЕИК: ******** с
другите културни организации в с.М., изразяваща се в недопускането им до
единствената читалищна сграда в селото за провеждане на културни прояви.
Читалищната сграда е общинска собственост и е предоставена за
безвъзмездно ползване на Народно читалище „Х. Б.- 1884“. В коментарите под
2
публикацията подсъдимият написал следното: „Дани евала ти за ентусиазма,
но с глупаци е трудно да се спори. Ти, с кой спориш, погледни реакцията на
кметицата в този спор. Сложила е палец. Трагедия. Много смешно. Удобно, е
да заличава 140 годишна история, без мисъл. Отърва ли и, незнаем. Да не ти
пука, нали виждаш, първия коментатор, е човек на който, на бизнеса му е
кръстен с името „Г.“.“
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е
анализирал писмените доказателствени източници и свидетелските показания,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на
определени доказателствени източници и не е кредитирал други. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не
е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста (Решение № 181/2012 г. на ВКС, I НО, решение № 372/2012 г. на
ВКС, III НО, Решение № 513/2012 г. на ВКС, I НО, Решение № 371/2016 г. на
ВКС, III НО).
При така приетата фактическа обстановка, установена на база
съвкупния анализ на доказателствения материал, настоящият въззивен състав
намира, че подсъдимият Ф. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, до какъвто изод е достигнал
и първоинстанционния съд.
За постановяване на осъдителна присъда по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК е необходимо съдът несъмнено да установи, че деецът, чрез
разпространените чрез средствата за масова информация обидни думи,
умишлено е накърнил личната самооценка и чувство за достойнство на
пострадалия (частен тъжител), като същевременно казаното от дееца следва
да не може да се подведе под правото на свободно изразяване на мнение по
смисъла на чл. 39 - 41 КРБ и чл. 10 ЕКПЧ.
В настоящия случай първият съд правилно е приел, че инкриминираният
израз „без мисъл“ няма характер на обидна квалификация или сравнение по
отношение на тъжителката. По своето съдържание изразът не представлява
изразяване на негативната оценка на подсъдимия по отношение личността и
достойнството на частния тъжител. Както правилно е приел
първоинстанционния съд, в конкретния случай става въпрос за изразяване на
гражданска позиция, по отношение на обществен въпрос и във връзка с
упражняваните правомощия на пострадалата като кмет на Община М..
Съгласно практиката на ВКС и на ЕСПЧ публичните личности, каквато
3
несъмнено се явява частната тъжителка Й. следва да проявяват по-високо
ниво на толерантност към отправената към дейността им критика.
По отношение на второто обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК въззивната инстанция също
намира, че подсъдимият Ф. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението.
Разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от НК криминализира две форми на
изпълнителното деяние на престъплението клевета – разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за другиго (довеждане до знанието на
трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което
дееца свързва с личността на пострадалия) или приписване на извършено от
него конкретно престъпление, за което деецът знае, че не е извършено. За
престъпната съставомерност по този текст от НК са изискуеми и определени
субективни признаци на противоправното посегателство – пряк или
евентуален умисъл, като разновидности на виновното поведение.
Правилно първият съд е приел, че от данните по делото не се установява
наличието на конкретни факти, които биха могли да изпълнят съдържанието
на обективните признаци на престъплението клевета, чрез използваните от
подсъдимия инкриминирани изрази. Предмет на престъплението клевета
могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице, каквито
в случая не са налице. На следващо място, изразите трябва да са обективно
позорни, т.е. чрез разгласяването на конкретните факти и обстоятелства да се
поставя в опасност доброто име на човека. В тази връзка контртолираният съд
е изложил подробен анализ, като настоящият въззивен състав не намира за
необходимо да го преповтаря.
Следва да се посочи единствено, че преди постановяване на обжалваната
присъда е настъпила законодателна промяна със ЗИДНК, ДВ, бр. 67 от 4
август 2023 година. Съгласно последните промени в материалния закон от
квалифицирания състав на престъплението обида, респективно клевета,
отпада обстоятелството същите да са нанесени „на длъжностно лице или на
представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата
или функцията му“ (чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК – отм.), каквото квалифициращо
обстоятелство е прието от първоинстанционния съд.
Предвид признаването на подсъдимия за невиновен във въздигнатите
престъпления, в настоящия случай това не влияе на правилността на
атакуваната присъда, но следва да се вземе предвид от първоинстанционния
състав.
Правилно с оглед изхода на делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК с
присъдата си районният съд е възложил на частния тъжител Й. разноските по
делото, сторени от подсъдимия Ф..
Предвид направеното искане от защитника на подсъдимия и
представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и
съдействие от 19.12.2023 г., и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният
тъжител - Ц. П. Й., следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия А. Х. Ф.
4
направените от него разноски за адвокатска защита пред настоящата съдебна
инстанция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения,
постанови своето решение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338, от
НПК, Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 18.10.2023 г., постановена по НЧХД
№ 295/2022 г. по описа на РС – П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5