№ 42369
гр. София, 25.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110120062 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Н. Л. Р. срещу „София Комерс Кредит Груп”
АД. Исковата молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
„София Комерс Кредит Груп” АД.
На основание чл. 211, ал. 1 ГПК „София Комерс Кредит Груп“ АД е предявил
насрещен иск срещу ищцата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
С Определение № 25900 от 23.07.2023г. съдът е приел за съвместно разглеждане
предявените насрещни осъдителни искове.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С насрещния иск е релевирано искане за допускане на ССчЕ, което искане съдът
намира за ненеобходимо, доколкото ответникът по насрещния иск не въвежда твърдения за
погашение на суми по договора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск - „София Комерс Кредит Груп” АД, в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението с писмена молба с препис за
насрещната страна да посочи период на претенцията за мораторна лихва. При неизпълнение,
исковата молба в тази част ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.03.2024г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба, на ищеца по насрещния иск- препис от отговора на
насрещния иск.
1
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по насрещния иск за допускане на
ССчЕ.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на т. 7 във вр. с т. 6 от Договор за потребителски кредит от
31.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 592,02 лева при
непредоставяне на обезпечение поради противоречието й с добрите нрави и като
противоречаща на нормите на чл. 143, ал. 1 и 146 ЗЗП.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „София Комерс Кредит Груп“ АД
срещу Н. Л. Р. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г., дължима за периода от
30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от № 1 до № 6 включително по погасителния план),
ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от предявяване на искова молба –
02.06.2023г., до пълното погасяване на претендираното вземане.; 123,44 лева,
представляваща договорна лихва по Договор за потребителски микрокредит от разстояние
от 31.10.2022г., дължима за периода от 30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от № 1 до № 6
включително по погасителния план), както и 33,77 лева, представляващо обезщетение за
забава върху просрочените вноски по кредита.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 31.10.2022г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит между „София Комерс Кредит Груп“ АД – като заемодател и Н. Л. Р.
като заемополучател, за сумата в размер на 1000 лева, при ГПР - 49,89 % и ГЛП - 41,16 %.
Твърди, че съгласно т. 6 и т. 7 от сключения договор заемополучателят следва да предостави
на заемодателя едно от изброените в т. 6 обезпечения, като при непредставянето му в
тридневен срок от подписване на договора за кредит дължи заплащането на неустойка в
размер на сумата от 592,02 лева, разсрочена на 6 месечни вноски, всяка в размер на 98,67
лева. Счита, че клаузата на т. 7 е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като
същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като
потребител. Изложени са подробни доводи, че клаузата на т. 7 от Договор за потребителски
микрокредит от 31.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 592,02
лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите
нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 от
ЗЗП. Предвид изложеното иска да бъде установено, че клаузата на т. 7 във вр. с т. 6 от
Договор за потребителски кредит от 31.10.2022г. е нищожна, поради което не дължи
неустойка в размер 592,02 лева поради нищожността на клаузата, с която е уговорена.
Счита, че доколкото клаузата, уреждаща заплащане на неустойка за непредставено
обезпечение по заема се явява нищожна то дължи погасяване на отпуснатия й кредит в
размер на 1123,44 лева, от които 1000 лева- главница по задължението и 123,44 лева, лихва
по кредита за периода от 30.11.2022г. - 30.04.2023г. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника,
с който признава предявения иск. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит
от 31.10.2022г., както и съдържанието на т. 7 от същия и твърденията, че посочената клауза
е нищожна. Искането към съда е да уважи предявения иск като основателен и да възложи на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските в тежест на ищеца. Моли съда да уважи предявения
иск като постанови решение по реда на чл. 237 ГПК и да му присъди направените в
производството разноски.
2
В срока за отговор „София Комерс Кредит Груп“ АД предявява насрещни осъдителни
искове срещу Н. Л. Р. за заплащане на сумата в размер на 1000 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 31.10.2022г., дължима
за периода от 30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от № 1 до № 6 включително по
погасителния план), ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от предявяване на
искова молба до пълното погасяване на претендираното вземане.; 123,44 лева,
представляваща изискуема договорна лихва по Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 31.10.2022г., дължима за периода от 30.11.2022г. до 30.04.2023г. (вноски от №
1 до № 6 включително по погасителния план), както и 33,77 лева, представляващо
обезщетение за забава върху просрочените вноски по кредита. Поддържа, че на 31.10.2022г.
ищецът „София Комерс Кредит Груп“ АД и ответникът по настоящия насрещен иск Н. Л. Р.
са сключили Договор за потребителски микрокредит от разстояние на стойност 1 000 лева,
като съгласно т. 1 от договора Н. Л. Р. се задължила да върне получената в заем главница от
1000 лева на 6 равни вноски, заедно с фиксирана годишна договорена лихва от 41,16 % или
общо сумата от 1123,44 лева. Видно от т. 3 от Договора сумата от 1 123,44 лева следвало да
бъде заплатена от Н. Р. на 6 равни вноски от по 187,24 лева всяка, представляващи сбор от
договорна лихва и главница. Предвид извършеното с писмения отговор по чл. 131 ГПК
признаване на иска на Н. Л. Р. за нищожност на клаузата на т. 7 от процесния Договор за
кредит, уреждаща задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, такава не се дължала. Посочва, че въпреки че с първоначалната искова молба,
ответникът по настоящия насрещен иск е признал, че дължи заплащане на главницата и
договорната лихва в общ размер на 1123,44 лв., към настоящия момент не били постъпили
никакви плащания за погасяване на задълженията по кредита. Навежда твърдения, че
съгласно т. 5 от Договора „При просрочие в заплащането на някоя от погасителните вноски,
потребителят дължи на кредитора законна лихва за забава върху просрочената сума.
Размерът на дължимата законна лихва за забава бил променлив и се определял с
постановление на министерски съвет за определяне на размера на законната лихва по
просрочени парични задължения“, с оглед на което ответникът по насрещния иск следвало
да заплати на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, определена чрез електронен калкулатор - www.calculator.bg, съобразно датата
следваща падежа на всяка отделна неплатена вноска и датата на депозиране на насрещния
иск - 02.06.2023г. и съобразно размера дължим по всяка неплатена вноска, дължимото
обезщетение за забава е в общ размер на 33,77 лв. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Н. Р. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове като неоснователни.
Посочва, че липсата на постъпили плащания съгласно предоставения й погасителен план
към договора е вследствие неизправното поведение на кредитора спрямо нея и неизвестния
за Н. Р. до 02.06.2023г. реален размер на сумата за пълното погасяване на задължението й, с
оглед на което не дължи неустойка за забава, а само сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски микрокредит от разстояние от
31.10.2022г. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да
докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави.
По предявените насрещни осъдителни искове в тежест на ищеца по насрещния иск е
да докаже: сключване на договор за заем, предоставяне на заетата сума, размер на
възнаградителната и мораторна лихва.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит на 31.10.2022г., по силата на
3
който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 41,16 %
и ГПР - 49,89 %, както и че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4