Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7693 по описа за 2019 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от Ц.Е.Ц. срещу „Р.(България)“
ЕАД гр. София и „Е.М.“ ООД гр. София следните установителни искове:
1. иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл.
110 от ЗЗД, срещу „Р.(България)“ ЕАД гр. София и „Е.М.“ ООД гр. София за
недължимост на сума от 30 337,50 лв, 13 % лихва върху тази сума от 08.08.2007
г. до 20.02.2008 г. в размер на 2158,17 лв, ведно със законната лихва върху
главницата от 30 337,50 лв от 21.02.2008 г. до окончателното изплащане, и
разноски в размер на 1143,88 лв, за които суми е издаден изпълнителен лист от
26.02.2008 г. по гр. дело № 5419/2008 г. на СРС и образувано изп. дело №
20087810400293 на ЧСИ Г. Д., поради погасяване по давност на вземането спрямо
ищеца като авалист по записа на заповед, който е бил изпълнително основание.
2. предявен при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че запис на заповед,
издаден на 08.08.2007 г. с издател „ХРД“ ЕООД гр. София, сума от 60 675
лева, поемател „Р.(България)“ ЕАД гр. София и авалисти Е.Ц.Ц., М.К.Й.и Н.А.Г.,
е нищожен.
3. при условията на евентуалност спрямо първия иск - установителен иск с правно основание чл. 439
във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 99 от ЗЗД, срещу „Е.М.“ ООД за недължимост на
сумите от 30 337,50 лв главница, ведно със законната лихва от 21.02.2008
г. до окончателното изплащане, 2125,31 лева лихви и 1143,88 лева, на основание
липса на вземане в полза на този ответник, поради прехвърляне на вземане,
различно от вземането, предмет на изпълнителния процес.
Ищецът Ц.Е.Ц. излага, че на 24.10.2014 г. получил
покана за доброволно изпълнение в качеството му на наследник на Е.Ц.Ц. (починал
на 24.10.2012 г.), от която узнал, че при ЧСИ Г. Д. било образувано изпълнително
дело № 20087810400293 за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден по гр.
дело № 5419/2008 г. на СРС 41 с-в. По силата на този изпълнителен лист
наследодателят на ищеца бил осъден да заплати на втория ответник „Е.М.“ ООД сумата
от 30 337,50 лева главница, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2008 г. до окончателното й изплащане, 2 125,31 лева лихви,
1 143,88 лева съдебни разноски, 494,63 лева юрисконсултско възнаграждение
и 3461,85 лева такси. Като основание за вземането вторият ответник представил
на ищеца договор за банков кредит с първия ответник „Р.(България)“ ЕАД като
банка кредитор, „ХРД“ ЕООД като кредитополучател и наследодателя на ищеца Е.Ц.Ц.
като солидарен длъжник. Ищецът твърди, че наследодателят му не е поемал
задължение по представения договор за банков кредит и не е полагал подпис върху
договора, защото по време на неговото сключване е изтърпявал наказание лишаване
от свобода. При условие на евентуалност твърди, че наследодателят му е бил
поръчител, а не солидарен длъжник. Позовава се и на погасяване по давност на
задължението по договора за кредит.
По искане на първия ответник „Р.(България)“ ЕАД по чл.
237 б. „е“ от ГПК (отм.), основано на запис на заповед от 08.08.2007 г., СРС по
гр. дело № 5419/2008 г. издал в полза на този ответник изпълнителен лист срещу
„ХРД“ ЕООД като главен длъжник и Е.Ц.Ц., М.К.Й.и Н.А.Г. като авалисти, за
сумата от 60 675 лева и 13 % лихва годишно върху сумата, считано от
08.08.2007 г. до 20.02.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата от
21.02.2008 г. и разноски в производството за издаване на изпълнителен лист в
размер на 2287,76 лева. На основание издадения изпълнителен лист било образувано
изп.дело № 20087810400293, по което наследодателят на ищеца Е.Ц.Ц. бил
съдлъжник. Ищецът оспорва валидността на писменото изявление на баща му за
поемане на менителничното поръчителство, и достоверността на подписа върху
записа на заповед. Позовава се и на непредявяване на записа на заповед за
плащане.
Вземането по банковия кредит било прехвърлено от
първия на втория ответник с договор за цесия от 22.02.2013 г. и вторият
ответник „Е.М.“ ООДгр. София бил конституиран като взискател по изпълнителното
дело. Ищецът се позовава на нищожност на договора за цесия, поради
неуточняването на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение
по договора за банков кредит, както и на непораждане на действието на договора
за цесия спрямо наследодателя му като длъжник. Според ищеца, изпълнителното
дело било образувано на основание вземане по записа на заповед, вземането по
което не било прехвърлено на втория ответник. Оспорва и съществуването на
изискуемо вземане по договора за банков кредит в полза на втория ответник „Е.М.“
ООДгр. София. Релевира твърдения и за настъпило прекратяване на изпълнителното
дело на 10.04.2010 г., поради неизвършване на изпълнителни действия за периода
от неговото образуване до тази дата. Оспорва законосъобразността на конституирането
на втория ответник „Е.М.“ ООД по изпълнителното дело.
На основание тези обстоятелства, ищецът твърди, че не
дължи сумите по издадения въз основа на запис на заповед изпълнителен лист,
поради следните съображения: липса на каузално правоотношение, с твърдение, че
записът на заповед не е издаден като обезпечение на договор за банков кредит
(молба от 27.09.2019 г. стр. 1); погасяване на вземането по записа на заповед
по давност; нищожност на записа на заповед; настъпила перемпция по изпълнителното
производство; липса на идентичност на претендираното от втория ответник вземане
с вземането – предмет на договор за цесия.
Като
се основава на изложените твърдения, ищецът прави искане до съда да постанови
решение, с което:
1.
да признае за установено, че ищецът Ц.Е.Ц. не дължи на ответниците „Р.(България)“ ЕАД гр. София и „Е.М.“ ООД гр. София: сума от 30 337,50 лева, представляващи ½
от сумата от 60 675 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
21.02.2008 г. до окончателното изплащане; сума от 2158,17 лева законна лихва
върху главницата от 30 337,50 лв за периода от 08.08.2007 г. до 20.02.2008
г.; сума от 1143,88 лева, представляваща ½ от сумата от 2287,76 лв
разноски в производството, за които суми е издаден въз основа на запис на
заповед изпълнителен лист от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 5419/2008 г. на СРС и
образувано изп. дело № 20087810400293 на ЧСИ Г. Д. рег. № 781, на основание
изтекла погасителна давност спрямо наследодателя на ищеца Е.Ц.Ц. като авалист
по записа на заповед (точка 1 от петитума, уточнен с молба от 27.09.2019 г.).
2.
при условията на евентуалност, искане до съда да признае за установена
нищожността на запис на заповед от 08.08.2007 г. за сумата от 60675 лв, ведно с
13 % годишна лихва, с издател „ХРД“ ЕООД гр. София, поемател „Р.(България“ ЕАД
гр. София и авалисти Е.Ц.Ц., М.К.Й.и Н.А.Г. (т. 3 от петитума на исковата
молба).
3.
при евентуалност спрямо първия иск, искане до съда да признае за установено, че
ищецът Ц.Е.Ц. не дължи
на ответника „Е.М.“ ООД
сумите от 30 337,50 лева, ведно със
законната лихва, сичтано от 21.02.2008 г. до окончателното изплащане; 2125,31
лева лихви; 1143,88 лева съдебни разноски, на основание несъществуване на
вземане в полза на този ответник, поради липса на идентичност между вземането –
предмет на цесията, и взематено – предмет на изпълнителния лист.
Съдът, като взе предвид изложеното в обстоятелствената
част и петитума на исковата молба и уточняващата молба , намира, че е сезиран с
три обективно съединени иска, като вторият и третият са предявени при условията
на евентуалност. Горното следва да бъде прието и за третия съединен иск,
независимо че ищецът не е направил изрично изявление в този смисъл. Съдът
следва да се произнесе по основателността на третия предявен иск за недължимост
на вземането спрямо „Е.М.“ ООД гр. София само в случай, че бъде отхвърлен
главният иск, предявен срещу „Р.(България)“ ЕАД гр. София и „Е.М.“ ООД гр.
София за недължимост на вземанията, предмет на изпълнителното производство, поради
погасяването им по давност.
Ответникът „Р.(България)“ ЕАД гр. София прави следните
възражения:
- възражение за недопустимост на предявения иск,
поради прехвърляне на вземането на втория ответник;
- възражение за неоснователност на иска, с твърдение
за прекъсване на давностния срок на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД.
Ответникът „Е.М.“ ООД оспорва иска с доводи за
надлежната си материалноправна легитимация като кредитор в качеството си на
цесионер по договора за цесия на вземанията – предмет на договор за банков
кредит.
Съдът, като взе предвид изложеното в обстоятелствената
част и петитума на исковата молба и уточняващата молба , намира, че е сезиран с
три обективно съединени иска, като вторият и третият са предявени при условията
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
Наследодателят на ищеца Ц.Е.Ц. – Е.Ц.Ц., бил авалист
по запис на заповед, издадена на 08.08.2007 г. в гр. София, платима на
предявяване, с издател и платец „ХРД“ ЕООД гр. София и поемател „Р.(България)
ЕАД гр. София (л. 13). Записът на заповед е бил предявен за плащане на
18.02.2008 г. на издателя „ХРД“ ЕООД гр. София чрез неговия управител към
датата на предявяване Николай Ангелов Ганчев. По молба на поемателя „Р.(България)
ЕАД гр. София, СРС с определение от 26.02.2008 г. по гр. дело № 5419/2008 г.
постановил издаване на изпълнителен лист на основание чл. 242 във вр. с чл. 237
б. „е“ от ГПК (отм.). По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20087810400293 по описа на ЧСИ Г. *** действие СГС. Като солидарни длъжници
по изпълнителното дело са конституирани поемателят „ХРД“ ЕООД гр. София и
авалистите Н.А.Г., М.К.Й.и Е.Ц.Ц.. По настоящото дело е представено копие от
изпълнително дело № 20087810400293 на ЧСИ Г. Д.. Изпълнителното дело е било
образувано на 10.04.2008 г. Съдебният изпълнител е отправил до наследодателя на
ищеца – длъжника Е.Ц.Ц. покана за доброволно изпълнение на 12.05.2008 г. Поради
невъзможност за лично връчване, поканата за доброволно изпълнение била връчена
чрез залепване на уведомление на 16.05.2008 г. (ИД л. 36). На 29.10.2008 г. съдебният
изпълнител наложил възбрана върху собствена на длъжника Е.Ц.Ц. идеална част от
недвижим имот (ИД л. 60) и насрочил опис на имота (л. 59). На 20.03.2009 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху дрежуствен дял на длъжника Е.Ц.Ц. в
„И.К.“ ЕООД гр. София (л. 67). След тази дата изпълнителни действия срещу
длъжника Е.Ц.Ц. до датата на смъртта му на 24.10.2012 г.
След смъртта на длъжника Е.Ц.Ц., като длъжници са
конституирани неговите наследници – ищецът Ц.Е.Ц. и Г.Е.Ц..Срещу Ц.Е.Ц. е
отправена покана за доброволно изпълнение на 16.10.2014 г. (л. 138) и са
изпратени запорни съобщения за наложен запор върху вземания на ищеца на
19.01.2015 г. (л. 142-150).
В хода на изпълнителното производство, с договор за
цесия от 22.02.2013 г. взискателят „Р.(България)“ ЕАД гр. София е прехвърлил на
„Е.М.“ ООД гр. София вземания, описани в списък, пирложен към делото. В сипсъка
е отбелязано вземане срещу „ХРД“ ЕООД в размер на 60 675 леваи дата на
възникване 08.08.2007 г., без да е отбелязано основанието на вземането (ИД л.
120).
При така изложените обстоятелства съдът намира, че
вземанията, предмет на изпълнителния лист са погасени поради изтичане на
петгодишна давност спрямо ищеца Ц.Е.Ц.. Последното изпълнително действие,
насочено срещу наследодателя на ищеца, е било на 20.03.2009 г. След тази дата
до 20.03.2014 г. не са били извършвани изпълнителни действия. В тази връзка
съдът приема, че не е настъпило спиране на давностния срок с образуването и по
време на висящността на изпълнителното производство. Горното следва от
тълкуването наразпоредбата на чл. 116 б. „в“ във връзка с чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Тезата, че давност не тече по време на изпълнителния
процес, противоречи на смисъла и съдържанието на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, защото
може да бъде прекъсвана само давност, която тече, а е безсмислено да се
прекъсва спрял давностен срок. В същия смисъл е и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД
2-2013-ОСГТК, с която се обявява за изгубило сила постановление № 3 от 1980 г.
на Пленума на ВС. В конкретния случай, срокът е изтекъл преди приемането на
цитираното тълкувателно решение. Въпреки това съдът намира, че даденото с ТР
2-2013-ОСГТК тълкуване следва да се приложи и в настоящия случай. Съгласно чл.
50 ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, в
който е влязъл в сила актът, който се тълкува. При действието на отменените чл.
47-49 от ЗНА, разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от ЗНА се е прилагала във връзка с
тълкуване, извършвано от Държавния съвет, чието съществуване е преустановено с
изменение на КРБ (отм.) с ДВ бр. 29 от 1990 г. С отмяната на чл. 47-49 от ЗНА,
но запазването на действието на чл. 50 ал. 1 от ЗНА, тази разпоредба следва да
се счита приложима за тълкуване, дадено с тълкувателен съдебен акт на Върховния
касационен съд като съдебен орган, овластен да дава задължително тълкуване на
закона. С чл. 50 ал. 1 от ЗНА се прогласява изрично обратно действие на
тълкуването на закона, което обратно действие следва да се приложи за
тълкувателните решения и тълкувателни постановелния, издадени по реда на чл.
124 и сл. от ЗСВ. Поради това, цитираното тълкувателно решение по въпроса, че
по време на изпълнителния процес погасителната давност не се спира, следва да
се приложи и за давностни срокове, които са текли преди постановяване на
тълкуването, какъвто е конкретния случай.
Поради изложените съображения съдът намира, че
вземанията, предмет на изп. дело № 20087810400293 на ЧСИ Г. Д. в частта му в
която длъжник е Ц.Е.Ц. като наследник на Е.Ц.Ц., следва да се считат погасени
по давност на 20.03.2014 г., с изтичане на петгодишен срок от последното
действие на принудително изпълнение – налагането на запор върху дружествени
дялове на 20.03.2009 г. Предявеният от Ц.Е.Ц. срещу „Р.(България)“ ЕАД гр.
София и „Е.М.“ ООД гр. София иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с
чл. 110 от ЗЗД е основателен.
Предвид
основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявените иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД срещу „Р.(България)“ ЕАД гр. София и установителен
иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 99 от ЗЗД, срещу
„Е.М.“ ООД гр. София.
Ответниците дължат на ищеца разноски в размер на
3513,50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Ц.Е.Ц. ЕГН **********,
адрес: ***, „Р.(България)“ ЕАД гр. София ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:*** и „Е.М.“ ООД гр. София ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:*** 1766, р-н Витоша кв. „Малинова долина“ ул. ***** сграда „*****
етаж 4-6, че Ц.Е.Ц. не дължи на „Р.(България)“ ЕАД гр. София и „Е.М.“
ООД гр. София сума от 30 337,50
лева, представляващи ½ от сумата от 60 675 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.02.2008 г. до окончателното изплащане;
сума от 2158,17 лева законна лихва върху главницата от 30 337,50 лв за
периода от 08.08.2007 г. до 20.02.2008 г.; сума от 1143,88 лева, представляваща
½ от сумата от 2287,76 лв разноски в производството, за които суми е
издаден въз основа на запис на заповед изпълнителен лист от 26.02.2008 г. по
гр.д.№ 5419/2008 г. на СРС и образувано изп. дело № 20087810400293 на ЧСИ Г. Д.
рег. № 781, на основание изтекла погасителна давност.
Осъжда
„Р.(България)“ ЕАД гр. София и „Е.М.“ ООД гр. София да заплатят на Ц.Е.Ц.
разноски в размер на 3513,50 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: