Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 9874 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 23783 от
28.01.2019 г. по гр.д. № 43662/2017 г. по описа на СРС, 151 с-в, са отменени по
предявените от ищеца Ц.Д.Н., ЕГН ********** против ответниците – етажни
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, с
адрес: гр. София, кв. „******, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
/Закон за управление на етажната собственост/,
решения №1, 2, 3, 4, 5 и 6 на Общото събрание на Етажната собственост на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, кв. „******, проведено на 27.04.2016 г. С постановеното
решение са осъдени ответниците – етажни собственици на самостоятелни обекти в
сградата да заплатят на основание чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца сумата от 430.00 лв. –
разноски по делото.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от етажната собственост, представлявана от управителя
на ЕС - С.Т.М., в която са развити съображения за недопустимост, незаконосъобразност
и неправилност на атакувания акт. Изложени са доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на решението на СРС, нарушение на материалния закон и
производствените правила. Заявено е, че неправилно съдът не приел, че на
30.04.2016 г. по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС ищецът е уведомен за съставения
протокол от проведеното Общо събрание на ЕС на 27.04.2016 г. Така с изтичането
на 30-ет дневния срок до 30.05.2016 г. било преклудирано правото на ищеца да
иска отмяна на решенията на ОС на ЕС по реда на чл. 40 ЗУЕС. По твърдения
изготвения протокол от проведено ОС на ЕС бил съобщен на ищеца на 30.04.2016 г.
с нарочно съобщение ведно с протокол за поставянето му на видно и общодостъпно
място в общите части на ЕС-съставен е протокол за предоставяне на документи с
подписи на двама свидетели – Л.Д.– ап.№ 5 и ******. Тези документи вече са били
предмет на съдебен контрол по друго производство – гр.д.№ 53877/2016 г. по
описа на СРС с приложено решение.
Според въззивника, съдът
основал решението си на противоречиви свидетелски показания, които били недопустими
на основание чл. 164, ал.1 ГПК и същевременно били непротивопоставими на
приложените в производството писмени доказателства.
На следващо място съдът бил
разпределил погрешно доказателствената тежест, като е посочил, че ищецът следва
да докаже твърденията си за незаконосъобразност на атакуваните решения. По този
начин СРС е нарушил съдопроизводствените правила, като ответникът не е имал
възможност за защита срещу доводите на ищеца за липса на кворум за провеждане
на ОС на ЕС, за неточно идентифициране на ид.ч. и т.н.
Заявява, че следвало да
бъдат кредитирани показанията не на свидетелката Р.Д., за която е установено,
че не е собственик или ползвател в ЕС, а на свидетеля Л.Д., при положение, че
за последният е имало индикации, че е бил собственик/ползвател на обект в ЕС.
Излага доводи за наличие на кворум, който се установява чрез съставените
писмени документи- протокол за проведеното ОС на ЕС и списък на присъстващите
етажни собственици /67.658% ид.ч. от общите части на ЕС/. Освен това този
въпрос не бил спорен в проведеното производство.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ц.Д.Н., с който оспорва, като недопустима и
неоснователна въззивната жалба. Излага доводи за допустимост, законосъобразност
и правилност на обжалваното решение. Заявява становище, че въззивната жалба не
е подадена от надлежна страна в производството – етажните собственици,
доколкото в случая ЕС не е правосубектна и не е страна в производството. В
проведеното пред първата инстанция производство представения протокол от
проведено ОС на ЕС е бил оспорен, като антидатиран. В производството ищецът е
оспорил и съобщението по чл.16, ал.7 от ЗУЕС от 30.04.2016 г. за обявяване на
протокола от проведеното на 27.04.2016 г. ОС на ЕС. Въпреки правилно
разпределената от съда доказателствена тежест ответникът не установил при пълно
и главно доказване спазване изискванията на закона, законосъобразно свикване и
провеждане на ОС на ЕС, чийто решения се атакуват. Именно поради това и СРС
правилно приел, че достоверна дата по см. на чл.181 ГПК относно обявяване на
протокола с посочена дата 30.04.2016 г. е 07.02.2017 г., когато е приет като
доказателство по гр.д.№ 53877/2016 г. по описа на СРС, 120 с-в, както и че
препис от протокола от проведеното ОС на ЕС от 27.04.2016 г. е представен в
с.з. на 31.05.2017 г. по гр.д.№ 2873/2016 г. по описа на СРС, 143 с-в. С оглед
това, правилно и законосъобразно съдът е приел, че обявяване на протокола с
неговите решения фактически е станало на 31.05.2017 г., от която дата тече
предвидения в закона 30-ет дневен срок. Правилно и законосъобразно в своето
решение СРС е съобразил заинтересоваността на свидетеля Д.с оглед събраните в
производството доказателства. Пред първата инстанция не били ангажирани
доказателства от ответника за качеството на лицата присъствали на ОС на ЕС на
27.04.2016 г.-собственици или ползватели, не били представени и материали за
притежаваните от тях ид.ч. Поддържа, че по т.1 и т.2 от предварително обявения
дневен ред разискване и гласуване не е било провеждано, материали за отчет и финансова
наличност не са били представени, а в съставения протокол било отразено, че са
приети решения. Последното нарушавало правото му на защита за пореден път. По
т.3 от предварително обявения дневен ред нямало отразяване за начин на
гласуване на всеки от присъстващите, което било направено с цел манипулиране на
взетите решения. Поддържа, че при свикване и провеждане на ОС на ЕС на
27.04.2016 г. са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Освен това не му бил представен протокола от проведеното
общо събрание, като не била доказана датата на съставения по реда на чл.16,
ал.7 ЗУЕС протокол от 30.04.2016 г. Правилно районният съд приел, че датата на
изготвяне на протокола от ОС на ЕС била на 07.02.2017 г. Не бил спазен срока по
чл. 13 ЗУЕС. Протоколът не бил съставен по надлежния ред.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 41 ЗУЕС собствениците или сдружението се
представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя).
Следователно управителят е легитимиран да подаде настоящата жалба.
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен
от посоченото в жалбата.
По своя характер производството
е исково и за него намират приложение разпоредбите на ГПК, включително и
относно доказването и доказателствените средства. Доказателствената тежест
между страните се разпределя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно което
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В този смисъл в тежест на ищеца е да докаже, че е било взето
решението, чиято отмяна иска, а ответникът следва да установи пълно и главно,
че решението е взето при надлежно свикано и проведено общо събрание, както и че
взетото решение не противоречи на императивни материалноправни норми или на
правилника за вътрешния ред в ЕС.
За всяко проведено
заседание на общото събрание на етажната собственост следва да се състави протокол,
в който се вписват обстоятелствата по провеждането му - дата, час и място;
лицата, които присъствуват; дневния ред на събранието; решенията, които са
взети; лицата, които не са били съгласни с тези решения. Протоколът се подписва
от председателя на общото събрание и от избрания протоколчик и съставлява
доказателство за отразените в него обстоятелства.
Съгласно
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Председателят на управителния съвет (управителят в 7-дневен срок от провеждането на събранието поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите.
Разпоредбата на чл. 40,
ал. 2, вр. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС в приложимата редакция ДВ, бр. 26 от 2016 г.,
тълкувана граматически и в исторически аспект, налага извода, че срокът за
оспорване на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажните собственици
започва да тече от връчване на етажните собственици на протокола от проведеното
общо събрание. В този смисъл е използвания от законодателя израз в чл. 40, ал.
2 ЗУЕС "получаване" на решението, а в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС –
"предоставяне" на собствениците на копие от протокола и приложенията
към него. Както "получаването", така и "предоставянето" се
свързват с връчване, достигане до заинтересованите лица – собственици,
ползватели или обитатели. Законът има предвид реалното получаване на препис от
протокола с оглед запознаване с неговото съдържание, а не латентната възможност
етажният собственик да се снабди него. За сравнение при предходната редакция на
текста на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС срокът за оспорване на решение на общото събрание
тече от "оповестяването" на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
т. е. чрез поставяне на съобщение за изготвяне на протокола от общо събрание, а
копие от протокола се предоставя при поискване. Не е достатъчно следователно
при настоящата правна уредба да бъде поставено на общодостъпно място в сградата
съобщение, че протоколът е изготвен, нито дори да бъде поставен самият
протокол, тъй като по този начин няма да е изпълнено изискването на закона за
реално "получаване" или "предоставяне" на протокола.
Съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК със свидетелски показания могат да бъдат установявани всякакви юридически и
доказателствени факти освен изрично изключените в чл. 164, ал. 1, т. 1 - т. 6 ГПК. Следователно свидетелските показания като доказателствено средство са
недопустими само по изричното разпореждане на правна норма. Чл. 16, ал. 7, изр.
второ ЗУЕС предвижда писмена форма - протокол - за доказване обстоятелството,
че е изготвен протокол от общо събрание на етажни собственици в сграда в режим
на етажна собственост. Следователно обстоятелството кога е изготвен протокола
от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на етажна
собственост и съответно от кога започва да тече срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
може да бъде установено само с писмени доказателства, но не и със свидетелски
показания, поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Именно в този смисъл е
и изразеното становище в Решение № 295 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
212/2012 г., I г. о., ГК, което обаче е неотносимо към настоящия случай, в
който чрез гласните доказателства се цели не установяване на обстоятелство, за
което законът изисква писмен документ, а установяване на факта, че протоколът
по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не е бил залепен на посочената дата и на указаното в него
място. Твърденият отрицателен факт не попада в нито една от хипотезите на чл.
164, ал. 1, т. 1 - т. 6 ГПК, поради което е допустимо установяването му с
гласни доказателства.
Установява
се от приложената мейл кореспонденция, че с писма от 27.04.2016 г., 15.05.2016
г., 30.06.2016 г. и 24.08.2016 г. ищецът е помолил за предоставяне на препис от
протокола. В отговор е получил от управителя на ЕС писмо от 28.04.2016 г., че
предстои обявяването на протокола, като същевременно не е посочена дата на
предстоящото обявяване. С последващи писма от 15.05.2016 г., 30.06.2016 г. и
24.08.2016 г. ищецът е поискал отново препис от протокола. Правилно с
постановеното решение СРС приема, че в производството не се твърди, а и не се доказва
препис от протокола от проведеното ОС на ЕС да е бил изпратен по електронен
път. Следва да се посочи, че от показанията на свидетеля Р.Д. се установява, че
протоколът за провеждане на общото събрание е бил изпратен на мейл-адреса
ѝ, като не е виждала на таблото да е бил залепен процесния протокол. Действително
свидетелят Д.не е етажен собственик, но се явява пълномощник по чл. 14, ал.3 ЗУЕС, което се установява от представения протокол за присъстващи на общото
събрание и даденото в нейна полза пълномощно. Правилно е аргументирано, че показанията
й съответстват на събраните по делото доказателства, а именно представената
мейл-кореспонденция, която както правилно посочва районният съд изцяло
кореспондира по съдържание с предмета на делото. Следователно принадлежността
на изявленията от мейл-кореспонденция се установява, че е на управителя на
етажната собственост – С.М.. Така представеният протокол за отказа за
получаване на протокола от общото събрание на Ц.Н. не съответства на
изпратените електронни съобщения от управителя до ищеца, в които е посочено, че
към 28.04.2016 г. не е изготвен процесния протокол, както и че на ищеца ще бъде
изпратено копие от протокола. След като срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тече от
фактическото получаване на протокола, а такова не се доказва в производството, то,
следва да бъдат възприети като неоснователни доводите за недопустимост на иска,
поради предявяването му извън преклузивния едномесечен срок.
По същество решението е
правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на
чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че сградата е в режим на етажна
собственост, като ОС на ЕС проведено на 27.04.2016 г. е свикано надлежно именно от управителя по реда на чл.12, ал. 1,
т. 1 ЗУЕС. За недоказано съдът е приел качеството на лицата, участвали в общото
събрание - дали са собственици или ползватели, с което е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Освен това с постановеното решение СРС е
приел за недоказано в производството, че участвалите в ОС на ЕС
собственици/ползватели притежават посочените идеални части от общите части на
ЕС. С оглед на това първоинстанционния съд е възприел, че не може да се прецени
наличието на кворум. Изложени са и мотиви за нарушение на разпоредбата на чл. 14 ЗУЕС, тъй като етажният
собственик М.М.е упълномощила лицето Д.И.Г., което не е етажен собственик, а е
друго лице по смсл. на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС, и пълномощното не е изготвено в
надлежната форма - нотариална заверка на подписа.
Фактическите
обстоятелства са били правилно установени от първата инстанция.
От правна страна, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС предоставя на всеки собственик правото да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание на етажната собственост. Ответници в това
производство са собствениците, които не са обжалвали решението. Етажната собственост,
която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се
управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните
собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16,
ал. 7. Председателят на управителния съвет (управителят в 7-дневен срок от
провеждането на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се
съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото
на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание,
заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите.
По своя характер то е
исково и за него намират приложение разпоредбите на ГПК, включително и относно
доказването и доказателствените средства. Доказателствената тежест между
страните се разпределя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно което всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В този смисъл в тежест на ищеца е да докаже, че е било взето
решението, чиято отмяна иска, а ответникът следва да установи пълно и главно,
че решението е взето при надлежно свикано и проведено общо събрание, както и че
взетото решение не противоречи на императивни материалноправни норми или на
правилника за вътрешния ред в ЕС.
За всяко проведено
заседание на общото събрание на етажната собственост следва да се състави
протокол, в който се вписват обстоятелствата по провеждането му - дата, час и
място; лицата, които присъствуват; дневния ред на събранието; решенията, които
са взети; лицата, които не са били съгласни с тези решения. Протоколът се
подписва от председателя на общото събрание и от избрания протоколчик и
съставлява доказателство за отразените в него обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 40,
ал. 2, вр. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС в приложимата редакция на ДВ, бр. 26 от 2016 г.,
тълкувана граматически и в исторически аспект, налага извода, че срокът за
оспорване на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажните собственици
започва да тече от връчване на етажните собственици на протокола от проведеното
общо събрание. В този смисъл е използвания от законодателя израз в чл. 40, ал.
2 ЗУЕС "получаване" на решението, а в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС –
"предоставяне" на собствениците на копие от протокола и приложенията
към него. Както "получаването", така и "предоставянето" се
свързват с връчване, достигане до заинтересованите лица – собственици,
ползватели или обитатели. Законът има предвид реалното получаване на препис от
протокола с оглед запознаване с неговото съдържание, а не латентната възможност
етажният собственик да се снабди него. За сравнение при предходната редакция на
текста на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС срокът за оспорване на решение на общото събрание
тече от "оповестяването" на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
т. е. чрез поставяне на съобщение за изготвяне на протокола от общо събрание, а
копие от протокола се предоставя при поискване. Не е достатъчно следователно
при настоящата правна уредба да бъде поставено на общодостъпно място в сградата
съобщение, че протоколът е изготвен, нито дори да бъде поставен самият
протокол, тъй като по този начин няма да е изпълнено изискването на закона за
реално "получаване" или "предоставяне" на протокола.
Съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК със свидетелски показания могат да бъдат установявани всякакви юридически и
доказателствени факти освен изрично изключените в чл. 164, ал. 1, т. 1 - т. 6 ГПК. Следователно свидетелските показания като доказателствено средство са
недопустими само по изричното разпореждане на правна норма. Чл. 16, ал. 7, изр.
второ З. предвижда писмена форма - протокол - за доказване обстоятелството, че
е изготвен протокол от общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на
етажна собственост. Следователно обстоятелството кога е изготвен протокола от
проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на етажна
собственост и съответно от кога започва да тече срока по чл. 40, ал. 2 З. може
да бъде установено само с писмени доказателства, но не и със свидетелски
показания, поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Именно в този смисъл е
и тълкуването по Решение № 295 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 212/2012 г.,
I г. о., ГК, на което се е позовал въззивния съд. Това тълкуване обаче е
неотносимо към настоящия случай, в който чрез гласните доказателства се цели не
установяване на обстоятелство, за което законът изисква писмен документ, а
установяване на факта, че протоколът по чл. 16, ал. 7 З. не е бил залепен на
посочената дата и на указаното в него място. Твърденият отрицателен факт не попада
в нито една от хипотезите на чл. 164, ал. 1, т. 1 - т. 6 ГПК, поради което е
допустимо установяването му с гласни доказателства.
Установява се от
приложената мейл кореспонденция, че с писма от 27.04.2016 г., 15.05.2016 г.,
30.06.2016 г. и 24.08.2016 г. ищецът е помолил за препис от протокола. В
отговор е получил от управителя. на ЕС писмо от 28.04.2016 г., че предстои обявяването
на протокола. В отговора от Управителя обаче не е посочена дата на предстоящото
обявяване. С последващи писма от 15.05.2016 г., 30.06.2016 г. и 24.08.2016 г.
ищецът е поискал отново препис от протокола. Правилно посочва районният съд, че
не се твърди, а и не доказа да е изпратил по ел. път препис от протокола.
Следва да се посочи, че от свидетелските показания на Р.Д. се установява, че
протоколът за провеждане на общото събрание е бил изпратен на мейл-адреса
ѝ, като не е виждала на таблото да е бил залепен процесния протокол.
Действително свидетелят Д.не е етажен собственик, но се явява пълномощник по
чл. 14, ал. ЗУЕС, което се установява от представения протокол за присъстващи
на общото събрание и от пълномощното в нея полза. Правилно е аргументирано, че
съответстват на събраните по делото доказателства, а именно представената
мейл-кореспонденция, която както правилно посочва районният съд изцяло
кореспондира по съдържание с предмета на делото. Следователно принадлежността
на изявленията от мейл-кореспонденция се установява, че е на управителя на
етажната собственост – С.М.. Така представеният протокол за отказа за
получаване на протокола от общото събрание на Ц.Н. не съответства на
изпратените електронни съобщения от управителя до ищеца, че към 28.04.2016 г.
не е бил изготвен процесния протокол и е щял да получи копие от протокола. След
като срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тече от фактическото получаване на протокола,
а такова не се доказва, следователно неоснователни са наведените доводи за
недопустимост на иска, поради предявяването му извън преклузивния едномесечен
срок.
За да постанови обжалваното
решение, съдът е приел, че че сградата е в режим на етажна собственост, като е
свикано надлежно именно от управителя по
реда на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, но не
било доказано качеството на лицата, участвали в общото събрание, дали са
собственици или ползватели, с което е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, както и недоказано е притежанието на идеалните части. С оглед на което не
може да се прецени наличието на кворум. Приел е, че е нарушена разпоредбата на
чл. 14 ЗУЕС след като етажният собственик М.М.е упълномощила лицето Д.И.Г.,
което не е етажен собственик, а е друго лице по смсл. на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС, и
пълномощното не е изготвено в надлежната форма - нотариална заверка на подписа.
На основание чл. 14, ал.
1 от ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание,
може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в
книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява.
Упълномошаването може да бъде направено устно на същото или на предходното
заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или
в писмена форма. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба собственик или
ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с
нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно. На основание
ал. 5 от цитираната разпоредба участието на пълномощник се отразява в протокола
на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него.
Правилно районният съд е
приел, че след като е възникнал спор относно принадлежността на идеалните части
на собствениците за недоказани, то в тежест на ответника е да докаже
принадлежността на идеалните части. С доклада по делото съдът е указал на
страните да докажат твърдените от тях обстоятелства. Така първоинстанционният
съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение (направил е доклад по
делото, в който е определил правната квалификация на исковете, разпределил е
доказателствената тежест в присъствието на представители на страните, които не
са възразили по доклада. Въпреки това
ищецът не е представил доказателства, които да установят по безспорен начин
принадлежността на идеалните части на посочените в протокола лица, като по този
начин не е доказан наличието на кворум по чл. 15 ЗУЕС.
По разноските:
Въззиваеамата страна е
претендирала разноски с отговора на въззивната жалба, но не представя
доказателства за направени такива, нито представя списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23783 от 28.01.2019 г. по гр.д. 43662/2017 г. по описа на СРС,
151 с-в.
Решението е постановено
при участието на Ю.Г.Н. като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.