РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330102031 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК ********** срещу АПИ чрез Областно пътно управление- Пловдив, с
която е предявен иск с правно основание чл. 410 КЗ, с който се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 252,12 лв.,
от която изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка
„Каско +” във връзка с щета № ******* в размер на 237,12 лв. и
ликвидационни разходи в размер на 15лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/13.11.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „Шкода Октавия” рег. №
***** е застраховано при него по силата на договор за имуществена
застраховка „Каско+”, обективирана в застрахователна полица № *******г. в
период на валидност от 03.08.2019 г. до 02.08.2020 г. На дата 15.03.2020 г.,
при движение на „Околовръстен път“ при с. *****, при участък с
приблизителни кооридинати ******, ******, водачът на посоченото МПС
преминал през несигнализирана необезопасена неравност на пътното
платно.Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили
материални увреди по предната броня на автомобила. Щетите били описани в
Уведомление по щета ********, опис на претенцията и опис-заключение по
щета. Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на ищеца –
„*****“ ООД. На 16.04.2020 г. автомобилът бил предаден на неговия
собственик отремонтиран. За стойността на ремонта била издадена фактура №
****** г. за сумата от 237,12 лева. С Ликвидационен акт от 26.05.2020 г.
ищецът одобрил да се изплати на собственика сумата в размер на 237,12 лева,
която била преведена на същия на 26.05.2020 г. Ищецът сочи, че след като е
удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с
регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната
1
отсечка- Агенция пътна инфраструктура, ОПУ- Пловдив. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Агенция
пътна инфраструктура чрез ОПУ Пловдив, с който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Възразява се, че между ищцовото дружество и
собственика на автомобила не е възникнало правоотношение, доколкото не са
представени доказателства дали дължимата застрахователна премия при
разсрочено плащане е изплатена. Оспорва се ПТП да е настъпила по
описаното в исковата молба място и описания начин, поради обстоятелството,
че не е представен документ, удостоверяващ настъпването на събитието от
страна на контролните органи. Излагат се доводи, че увреждането се дължи
на движението на автомобила с несъобразена скорост. Оспорват се описаните
вреди по процесния автомобил и тяхната стойност. Посочва се, че не е
възникнало валидно задължение на застрахователя да изплати на
застрахования обезщетение, доколкото предпоставка за това съобразно
Общите условия на ищеца е представяне на протокол за ПТП, какъвто липсва
по делото.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на
ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на
следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и
вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в
изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да
установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което
са нанесени увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. №
******), както и размерът на дължимото обезщетение.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и
собственика на МПС рег. № ****** за застраховка „Каско +”, обективирана в
полица № ***** /л.16 от гр.д. № 56697/2020 г. по описа на СРС/, с период на
валидност от 03.08.2019 г. до 02.08.2020 г. Същата е била валидна към
момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие - 15.03.2020 г.
Съобразно заключението по приетата по делото ССчЕ /л. 57-58/, в
счетоводството на „*****“ ЕООД е отразена постъпила сума в размер на
237,12 лева от ищеца по щета № ****** г. За извършената услуга по
посочената щета е издадена фактура № ****** г. с основание:
„автотенекеджийски и автобояджийски услуги на Шкода Октавия с рег. №
**** от РС „****“ ООД на стойност 237,12 лева с ДДС на ищеца „ДЗИ –
Общо застраховане“.
В хода на съдебното дирене е изготвена и САТЕ /л.88-97/, като
съобразно заключението на вещото лице на 15.03.2020 г. лек автомобил марка
и модел Шкода Октавия, с рег. № ******, управляван от водача И. Т. М., по
околвръстен път на гр.*****в посока гр. ***** /прибл. координати *****,
*****/ преминава през необозначена и необезопасена неравност на пътното
платно, вследствие на което настъпват увреди по предна броня на автомобила
2
в степен за боядисване. Зоната на изследваното ПТП попада в поземлен имот
с идентификатор ***** находящ се в землището на с. *****, общ. *****, обл.
****, вид собственост – държавна публична, вид територия – територия на
транспорта, начин на трайно ползване – за път от републиканската пътна
мрежа. При преминаването на лек автомобил марка и модел Шкода Октавия
през неравност на платното за движение, разположена над нивото на пътната
настилка, от техническа гледна точка е възможно вследствие на удар да
настъпят увреди по предната броня на автомобила. От техническа гледна
точка авточастите, материалите и труда по увредата на предна броя на лек
автомобил марка и модел Шкода Октавия, установи от ищеца, добре
съответстват да са настъпили при преминаване на автомобила през неравност,
като се открива пълно препокриване на увредени зони и детайли с описаните
в опис – заключение по щета № ******** г. При осъществяване механизма на
ПТП увреда и необходимост от подмяна на всички авточасти, в степен,
посочена от ищеца, са технически възможни. Предвид направения анализ, от
техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между описания
механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части.
Според вещото лице, общата стойност на части, материали и труд,
необходими за възстановяването на автомобила от увреди в причинно-
следствена връзка с изследваното ПТП, по пазарна стойност възлиза на 298,00
лева.
Съдът кредитира заключениията по изготвените ССчЕ и САТЕ в цялост,
като счита същите за пълни, обосновани и кореспондиращи с останалия,
приобщен по делото доказателствен материал.
По делото, в качеството на свидетел е разпитан И.М. / л. 81 гръб/.
Същият си спомня, че дружеството, в което същият заема длъжност по
трудово правоотношение, притежава лек автомобил марка и модел Шкода
Октавия. През 2020 г. свидетелят управлявал автомобила на околовръстния
път на гр. ******, посока с. **** и с. *****. По отношение на посочения
автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружеството.
Докато свидетелят шофирал автомобила посока гр. ****, на едно от
кръстовищата имало пропадане на пътната настилка. Вследствие на
посочената неравност и пропадане, било причинено оглузване на долната
част на предната маска или броня. Свидетелят усетил, че пропада в
неравността и че ожулва колата. По автомобила нямало счупени части,
единствено била наранена бронята. Свидетелят установил ожулването, когато
пристигнал в гр. *****. След установяването на повредата, свидетелят
посетил ищцовото дружество, автомобилът бил отремонтиран в доверен
сервиз.
Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита
поднесената от него информация за обективна и логически последователна.
Допълнително, гласните доказателства, както преки, така и първични
информационни източници досежно събитията от процесната дата.
От приложените към исковата молба писмени доказателства, се
установи, че на 20.03.2020г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, водачът
на автомобила, е съобщил на ищцовото дружество за настъпилото
застрахователно събитие, като е представил автомобила за оглед. В
изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено
застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования
автомобил, като заплатил по сметка на доверен сервиз сумата от 237,12 лева
(видно от заключението по изготвената ССчЕ ). От представените по делото
общи условия е видно и че настъпилото събитие представлява покрит риск
съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия договор ( договор
3
Автомобилна застраховка „Каско +“ ).
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г .
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
От приетата по делото САТЕ се установи, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.
1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП
и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с
поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни
дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по
делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени
увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 298,00 лева. Съдът счита
за нужно да посочи, че доколкото се касае до частична увреда на процесното
МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ ), то меродавна за
определяне размера на застрахователното обезщетението е именно
възстановителната стойност.
Горепосочената възстановителна стойност (298,00 лева), не съответства
на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума
в размер от 237,12 лева. Ищецът претендира именно сумата в размер от
237,12 лева, предвид което и с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, така предявеният иск следва да се уважи изцяло до претендирания
размер, като се прибавят и ликвидационните разходи в размер на 15 лева, или
сумата в размер на 252,12 лева.
Не може да се сподели възражението на ответникът, че водачът на
увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и
твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било
сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да
4
попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на
водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи,
че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за
знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Задължението да се поддържа процесната пътна отсечка в добро състояние,
годно за безопасно придвижване е в тежест на АПИ- Областно пътно
управление Пловдив. Съобразно изложеното, то съдът не счита за
основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносното
събитие от страна на водача на МПС.
Предвид гореизложеното, предявената претенция с правно основание чл.
410, ал. 1 КЗ се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло за
претенцираната сума от 252,12 лв. Върху посочената сума се дължи и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.11.2020г./
до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски
в настоящото производство в размер на 538 лева за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, депозити за ССчЕ, САТЕ и свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, чрез
Областно пътно управление- Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 252,12 лева (двеста петдесет и
два лева и дванадесет стотинки) - главница съставляваща размера на
застрахователното обезщетение, платено от ищцовото дружество по щета, на
основание договор за застраховка "Каско +”, обективиран в застрахователна
полица № *****, за лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“, рег. №
******, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 15.03.2020 г. при
движение по Републикански път, при което лекият автомобил, преминава
през необезопасена и необозначена нерваност на пътя, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 13.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК *********, чрез Областно пътно управление-
Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 538 лева /петстотин тридесет и осем лева/,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5