РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. В., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110107947 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.“ ООД срещу „Е.– П. П.“ АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1 736.88 лева, представляваща сума,
получена без основание от ответника в качеството му на взискател по изп. дело № 2696 по
описа за 2018 г. на ЧСИ Х. Г.в, вписан в КЧСИ под рег. № ***, с район на действие ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителен лист от 22.07.2014 г., съгласно който ищцовото дружество е осъдено да
заплати на първия сумата от 7 524.30 лева, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от 03.10.2013
г. до окончателното погасяване на задължението и 1 138.00 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски. Въз основа на издадения от СГС изпълнителен лист е било заведено
изп. д. по описа на ЧСИ Х. Г.в. На 15.01.2019 г. на ищеца е била връчена покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/, с която е било доведено до знанието на ищеца, че следва да
заплати освен сумите по ИЛ и още 708.00 лева – адвокатски хонорар по изп. дело и 1 168.15
лева – пропорционална такса по ТТРЗЧСИ, като размерът на законната лихва към датата на
връчване на поканата е възлизал на 3 895.28 лева.
Поддържа се, че на 11.01.2019 г. – преди датата на получаване на ПДИ – ищецът по
Б. път е заплатил в полза на ответника-взискател по изп. дело сумата от 7 524.30 лева,
представляваща присъдената в полза на същия главница.
След получаване на ПДИ ищецът уведомил ЧСИ за стореното извън индивидуалното
производство по принудително изпълнение плащане, като кумулативно с това е инвокирал
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност досежно вземането за законна
лихва и обективирал искане за редуциране на адвокатския хонорар, претендиран в хода на
1
изп. дело.
С постановление на ЧСИ от 08.02.2019 г. последният е редуцирал адвокатското
възнаграждение от 708.00 лева на 240.00 лева, включително е намалил и общия дълг с
размера на платената главница от 7 524.30 лева. С постановлението се сочи още, че
съдебният изпълнител е редуцирал и вземането за законна лихва, начислена за периода от
03.10.2013 г. до 03.10.2016 г., като дължима останала лихвата за периода от 03.10.2016 г. до
11.01.2019 г.
Производството по изп. дело било прекратено с постановление на ЧСИ от 01.03.2019
г.
Сочи се, че ищецът впоследствие е завел срещу ответника иск с правно основание чл.
439 от ГПК с предмет недължимост на сумата в размер от 1736.88 лева, представляваща
законната лихва, начислена върху платената главница от 7524.30 лева за периода от
03.10.2016 г. до 11.01.2019 г., чието присъждане в полза на ищеца е предмет на настоящото
производство. В резултат на предявения специален отрицателен установителен иск е
образувано гр. д. № 4861/2019 г. по описа на РС-В.. С влязло в законна сила решение №
2261 от 10.06.2020 г. съдът е уважил предявени иск по чл. 439 от ГПК.
С молба от 22.10.2020 г. ищецът е замолил съдебния изпълнител да му бъдат
възстановени всички суми, събрани извън установените от съда и ЧСИ.
С платежно нареждане от 13.11.2020 г. ЧСИ е превел по сметка на ищеца сумата от
10 398.53 лева.
Поддържа се, че съгласно издадената от съдебния изпълнител сметка от 08.03.2021 г.
общо събраната от ищеца сума била 14 820.93 лева. От тази сума ЧСИ е превел по сметка на
ответника сумата от 3 192.40 лева, като за такси към ЧСИ е удържана сумата от 1300.00
лева.
Излага се, че от преведената от ЧСИ в полза на ответника сума в размер от 3 192.40
лева същият с правно основание следва да получи единствено сумата от 1 378.00 лева, от
която 1 138.00 лева – съдебните разноски присъдени с ИЛ и 240.00 лева – адвокатския
хонорар по изпълнителното дело.
Твърди се, че разликата от 1814.40 лева е получена без правно основание от
ответното дружество, доколкото е било установено по несъмнен начин в хода на
производството по чл. 439 от ГПК, че законната лихва за периода от 03.10.2016 г. до
11.01.2019 г., възлизаща в размер на 1 736.88 лева, не се дължи на ответното дружество
поради погасяването му давност.
По същество се моли съдът да уважи по основание и размер предявения иск.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника. Ответникът не оспорва, че между страните е водено арбитражно дело № 24/2013
г., въз основа на което в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за сумите в размер
от 7 524.30 лева – главница и 1 138.00 лева – разноски; че ответникът в качеството си на
взискател е образувал изп. д. № 2696/2018 г. по описа на ЧСИ Х. Г.в, чийто предмет са
сумите по цитирания ИЛ; че в рамките на изп. дело е получил по своята сметка сумата в
размер от 7 542.30 лева от ищеца и сумата в размер от 3 192.40 лева от ЧСИ; че
производството по изп. дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 01.03.2019 г.; че
между страните е водено гр. д. № 4861/2019 г. по описа на РС-В. с предмет предявен от
ищеца срещу ответника иск по чл. 439 от ГПК; че с решение, постановено от РС-В., е
признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 1 736.88 лева,
представляваща законната лихва, начислена върху главницата от 7 524.30 лева за периода от
03.10.2016 г. до 11.01.2019 г.; че сумата в размер от 1 736.88 лева е част от преведената от
ЧСИ в полза на ответника сума в размер на 3 192.40 лева.
Ответникът обаче оспорва предявения осъдителен иск както по основание, така и по
размер, като навежда подробни доводи, за това че сумата е получена на годно и валидно
2
правно основание, а именно издадения в полза на ответното дружество ИЛ, който не е
обезсилен нито към датата на получаване на процесната сума, нито впоследствие. Към
датата на плащане на проценсата сума, а и към настоящия момент правното основание на
вземането от 1 736.88 лева съществува в правния мир. Излага се, че самото субективно
материално притезателно право на парично вземане за законна лихва не е отпаднало, а
единствено е признато със съдебна санкция по реда на чл. 439 от ГПК, че същото не може да
бъде удовлетворено за в бъдеще по реда на индивидуалното производство по принудително
изпълнение, без обаче да лишава ответника от основанието, на което е получил сумата по
изп. дело. Сочи се, че установената недължимост на процесната сума е последващ
юридически факт, който се основава на обстоятелства настъпили след съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание на вземането. Този
юридически факт не влияе по никакъв начин на съществуването на самото основание за
получаване на сумата.
Ответникът сочи, че с преведената от ЧСИ на 21.02.2019 г. сума в размер от 3 192.40
лева са погасени първо сторените разноски, включително и тези по изп. дело, а именно –
1 138.00 лева - разноски по ИЛ; 240.00 лева – адвокатски хонорар по изп. дело и 92.00 лева –
авансови такси по изп. дело. С разликата между вземането прихванато за погасяване на
разноските /1 470.00 лева/ и преведената от съдебния изпълнител сума /3 192.40 лева/,
възлизаща в размер на 1 722.40 лева е било погасено вземането за законна лихва, което е
присъдено на основание валиден изпълнителен титул, т.е. сумата е получена на годно
правно основание.
По същество се моли съдът да отхвърли предявения осъдителен иск.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. М.И.
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Н.Н. поддържа
отговора си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се
констатират по несъмнен начин, следните обстоятелства:
Между страните е водено арбитражно дело № 24/2013 г., въз основа на което в полза
на ответника е издаден изпълнителен лист с дата от 22.07.2014 г. за сумите в размер от 7
524.30 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2013
г. до окончателното погасяване на задължението и 1 138.00 лева – разноски;
Ответникът в качеството си на взискател е образувал изп. д. № 2696 по описа за 2018
г. на ЧСИ Х. Г.в, рег. № ***, с район на действие *** за принудителното удовлетворяване на
сумите предмет на цитирания ИЛ, издаден от СГС по т. д. № 2818/2014 г.
В хода на изп. дело ищецът на 11.01.2019 г. е превел по сметка на ответника сумата в
размер от 7 542.30 лева, а на 21.02.2019 г. ЧСИ е превел по сметка на ответника сумата в
размер от 3 192.40 лева.
С постановление на ЧСИ от 01.03.2019 г. висящността на производството по изп.
дело е преустановена.
Между страните е водено гр. д. № 4861/2019 г. по описа на РС-В. с предмет предявен
от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за признаване
със сила на пресъдено нещи, че ищецът в настоящото производство не дължи на ответника в
настоящото производсвто сумата в размер от 1 736.88 лева /предмет на сезиралия настоящия
съдебен състав осъдителен иск/, представляваща законната лихва, начислена за периода от
03.10.2016 г. до 11.01.2019 г. върху гланвицата от 7 524.30 лева, като с решение, влязло в
3
законна сила на 30.09.2020 г., постановено от РС-В. по цитираното дело, предявеният
отрицателен установителен иск е уважен изцяло.
Не се спори, също така че сумата в размер от 1 736.88 лева е част от преведената от
ЧСИ в полза на ответника на 21.02.2019 г. сума в размер на 3 192.40 лева.
От ангажираното експертно заключение по назанчената ССчЕ се констатира по
несъмнен начин, че по сметка на ЧСИ, в резултат от предприетите изпълнителни действия, е
постъпила сума в общ размер от 14 820.93 лева, която е разпределена, както следва:
сумата в размер от 3 192.40 лева в полза на ответника-взискател, от която: 1 138.00
лева – разноскии по ИЛ; 332.00 лева – разноски по изпълнителното дело и 1 722.40
лева – законна лихва;
сумата в размер от 1 300.00 лева в полза на ЧСИ за покриване на дължимите нему
такси по ТТРЗЧСИ, включително пропорционалната по т. 26;
сумата в размер от 10 398.53 лева е възстановена на длъжника-ищец на 13.11.2020 г.,
което е в унисон и с представената вносна бележка /л. 23/;
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изовди:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. За да бъде
ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирал процесната сума в
полза на ответника без основание в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.
На първо място следва да се посочи, че иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в
изпълнително производство, след успешно проведен от длъжника срещу взискателя
отрицателен установителен иск за недължимост, решението по който е влязло в сила след
приключване на принудителното изпълнение, е процесуално допустим /Решение №
45/19.03.2021 г. по гр. дело № 1281/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о/.
Недължимостта на вземането за законна лихва, начислена за периода от 03.10.2016 г.
до 11.01.2019 г. върху главницата от 7 524.30 лева по издадения изпълнителен лист е
установена с влязло в законна сила решение в отделно исково производство, а именно по гр.
дело № 4861/2016 г. по описа на РС-В.. Уважаването на този иск обаче няма за последица
отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по т. д. № 2818/2014 г. по
описа на СГС нито обезсилване на изпълнителния титул, който продължава да съществува в
правния мир, поради което и няма как да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Ето
защо, правото на връщане на принудително събраните от ищеца сума в изпълнителния
процес, която е призната по реда на чл. 439 от ГПК за недължима с влязло в сила решение,
постановено след приключване на изпълнителното производство, изисква провеждането на
състезателен исков процес, тъй като в тази хипотеза, не е предвиден облекчен ред за
длъжника за снабдяване с обратен изпълнителен лист.
За да събере своите вземания, длъжникът следва да инициира производство по
снабдяване с изпълнително основание – да предяви осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Решението по чл.
439 от ГПК отрича със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на
вземането по издадения въз основа на арбитражно решение изпълнителен лист, поради
което съдът, разглеждащ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е длъжен да приеме, че сумите,
които са принудително събрани от длъжника, взискателят е получил без основание. В този
смисъл е и трайната каузална съдебна практика на ВКС, обективирана освен в
горепосоченото решение и в решение № 26/18.04.2012 г. по т. д. № 150/2011 г.; решение №
139/28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г. на ТК и др., в които са разгледани искове по чл. 55, ал.
4
1 от ЗЗД, предявени от длъжника срещу взискателя, след влязло в сила решение по успешно
проведен от длъжника отрицателен установителен иск за връщане на принудително
събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е отречено.
Даденото в посочената съдебна практика на ВКС разрешение, че след успешно
проведен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск, решението по
който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение, длъжникът следва
да предяви иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу взискателя за връщане на
сумите, събрани принудително в изпълнително производство, се споделя изцяло от
настоящия състав, доколкото материалната законосъобразност на изпълнителния процес е
двуаспектна. Тя обхваща и е обусловена, на първо място, от съществуването на
субективното материално изпълняемо право в патримониума на взискателя спрямо
длъжника по изпълнението и второ, от възможността взискателят да се удовлетвори
принудително от имуществения актив, върху който е насочил изпълнението.
В случая по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение, като следва
да се отбележи, че плащането на сумата в размер от 7 524.30 лева в хода на изпълнителния
процес от длъжника-ищец директно по сметка на взискателя-ответник не е равнозначно на
доброволно изпълнение и не представлява признаване на вземането по чл. 116, б. „а” ЗЗД,
нито изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД се отнася до
случаите, когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на свои естествени задължения,
какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е във връзка с предприето
принудително изпълнение. В този смисъл е и решение № 112/11.02.2010 г. по гр. дело №
179/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С предявеният иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът-длъжник се брани против материалноправната
незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, като поддържа липса на
изпълняемото право в частта досежно законната лихва. Тази защита винаги е искова, тъй
като се отнася до възникнал спор за материално право. Искът е предявен след приключване
на принудителното изпълнение и цели да поправи последиците от незаконното
принудително изпълнение.
С решението по чл. 439 ГПК е отречено съществуването на едно събрано вземане, т.
е. несъществуването на част от изпълняемото право - фактически събраното вземане за
законна лихва за периода от 03.10.2016 г. до 11.01.2019 г. по проведено принудително
изпълнение спрямо ищеца. В конкретния случай не може да се мисли и в насока, че с това
съдебно решение е погасено само правото на принудително изпълнение. Последното би
било налице, ако искът е проведен по време висящността на изпълнителния процес, когато
при уважаването му принудителното изпълнение ще бъде прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 7 от ГПК. Отрицателно установителният иск в случая е уважен след приключване на
принудителното изпълнение. С решението, постановено по гр. д. № 4861/2019 г. по описа на
РС-В., ищецът доказва със сила на пресъдено нещо несъществуваването на част от
изпълняемото право, т. е. на вземането на ответника-взискател, което претендира да му бъде
върнато, чрез сега предявения иск против ответника, като недължимо платеното по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, без основание, поради неоснователно обогатяване.
Ето защо, съдът приема иска за доказан по основание. От експертното заключение
обаче се констатира, че от общата сума в рзмер от 3 192.40 лева, преведена на 21.02.2019 г.
от ЧСИ в полза на ответника-взискател по изп. дело, начислената законна лихва възлиза на
1 722.40 лева. Т.е. до този размер искът следва да бъде уважен, а за горницата до предявения
от 1 736.88 лева следва да бъде отхвърлен, доколкото същата не е начислена като законна
лихва, а е послужила за погасяване на сторените от взискателя-ответник разноски по
изпълнението.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, която представлява своебразна покана за връщане на платеното без
5
основание по арг. от ТР № 5, постановено на 21.11.2019 г. по тълк. дело № 5 по описа за
2017 г. на ОСГТК на ВКС до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски съразмерно
с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 663.86 лева, формирана, както
следва: 68.86 лева – държавна такса; 396.67 лева – адвокатски хонорар, съобразно
ангажирания договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 198.33 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в позла на ответника следва да се присъдят
разноските съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ размер възлиза на 7.00 лева –
адвокатски хонорар с ДДС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.– П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.
„В. В.“ № ***, В. Т. к. Г да заплати на „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В., к.к. „З. п.“, сп. „Р.“, „К. п. х.“ сумата в размер от 1 722.40 лева /хиляда
седемстотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща сума,
получена без основание от ответника в качеството му на взискател по изп. дело № **** по
описа за ****г. на ЧСИ Х. Г.в, вписан в КЧСИ под рег. № ***, с район на действие ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В., к.к. „З. п.“, с. „Р.“, „К. п. х.“ против „Е.– П. П.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.“ № ***, *. Т. к. Г осъдтителен иск с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъджане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер от 14.48 лева /четиринадесет лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща разликата над уважения размер от 1 722.40 лева до предявения
от 1736.88 лева - получена сума без основание от ответника в качеството му на взискател по
изп. дело № 2696 по описа за 2018 г. на ЧСИ Х. Г.в, вписан в КЧСИ под рег. № ***, с район
на действие ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Е.– П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.
„В. В.“ № ***, В. Т. к. Г да заплати „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В., к.к. „З. п.“, сп. „Р.“, „К. п. х.“ сумата в общ размер от 663.86 лева
/шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени
по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., к.к. „З.
п.“, сп. „Р.“, „К. п. х.“ да заплати на „Е.– П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „В. В.“ № ***, В. Т. к. Г сумата в общ размер от 7.00 лева /седем
лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в
6
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7