Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1539 30.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на втори
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина ПЕТРОВА,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2915 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* против И.С.С., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1,
вр. с чл. 9, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните
възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както
следва:
1.по рамков договор от 06.12.2013 г. за номер ****
– 32,64 лева – главница за
предоставени ел. съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода
26.05.2016 г. – 26.10.2016 г.
2. по рамков договор от 29.12.2015 г. – за
номер **** – 150,77 лева – главница
за предоставени ел. съобщителни услуги и 1323,88
лева – дължими суми за предоставен апарат на изплащане iPhone6s 64GB Space
Grey SBC MAT 30, за които са издадени фактури за периода 02.02.2016 г. –
03.08.2016 г.
3. по рамков договор от 29.12.2015 г. – 425 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на абоната
Поради липса на плащане се дължало и
обезщетение за забава в размер на общо 350,37
лева върху главницата от общо 1507,29 лева за периода 23.02.2016 г. – 26.10.2018
г.
За сумите ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 9310/30.10.2018 г. по ч.гр.д. № 16875/2018 г. на
ПРС, V гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за
уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител. Оспорва исковете в т.ч. – не бил представен твърденият договор от
06.12.2013 г., а само приложенията към него; оспорват се основанията за
възникване на задълженията и техния размер, както и представените фактури и
данните в тях; заявява се, че неустойката и законната лихва са недължими. Моли
се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 16875/2018
г. на ПРС, V гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /вкл. според
посоченото в заявлението/. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По
исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1,
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:
Относно
договора за мобилни услуги от 29.12.2015 г.:
От
представения на лист 29 договор, ведно с приложения и ОУ се установява, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение на твърдяната
от ищеца дата – 29.12.2015 г., съгласно което операторът е предоставил мобилен
номер ****. Бил е уговорен план с месечна абонаментна такса от 30 лв. с ДДС.
Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването му по
вина на потребителя преди изтичането на срока, се дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на
срока.
Този
договор и всичките му приложения, които индивидуализират отношенията и
уговорките между страните, носят подписи за ответника – потребител на услугите,
които не са оспорени откъм авторство. При това положение, наличието на
облигационно правоотношение по договора за мобилни услуги с предоставения номер
се приема за доказано, предвид представените писмени доказателства, при което
страните са обвързани от уговорените права и задължения. Операторът е
предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса, условия и
срок на действие на договора, срещу задължението за плащане на уговорената цена
на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния
тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на
абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключването на договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от А1 след предварително уведомление до абоната, като
неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане
на дължимите суми. В чл. 54 от Общите условия е предвидено, че при неплащане на
дължими суми след изтичане на срока за това, ищцовото дружество има право
едностранно да прекрати договора за услуги, като в случай, че забавата е
продължила повече от 124 дни, договорът се счита автоматично прекратен.
За
този номер съгласно твърденията на ищеца в исковата молба по фактурите са
начислени - абонаментни такси, такива за ползвани услуги, международни
разговори, смс и др., ведно с направени отстъпки в размер на исковата сума от 150,77
лева за периода 02.02.2016 г. – 03.08.2016 г.
Размерът на задълженията и съответно
начислените суми се установяват и от заключението на приетото, неоспорено
заключение на ССЕ, което съдът кредитира като ясно и компетентно изготвено.
Видно от таблица № 5 на стр.4, сумите по този договор за исковия период
съвпадат изцяло с търсените от ищеца.
Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен и следва да бъде уважен в
търсения размер.
Относно
договора за продажба на изплащане от 29.12.2015 г.:
Искът
за лизингови вноски се установява от представения договор /л.38-41/. Той също
носи подпис за ответника, който не е оспорен, при което и за него е възникнало
задължението за плащане на дължимите вноски. Получаването на вещта – апарат iPhone6s 64GB Space Grey SBC MAT 30 се установява от съставения приемо –
предавателен протокол /л.42 – подписан/.
Плащане
за процесния период не се доказва, поради което се дължи търсената сума от общо
1323,88 лева – сбор от падежирали 6 вноски и
978,52 лева – предсрочно изискуем остатък от 7 до 23 вноска. Предвидена е
месечна такава от 57,56 лева, като видно от чл. 12.3 от договора, изрично е
постигната уговорка
за настъпване на предсрочна изискуемост, поради което се дължат всички суми
като цена на лизингованата и предадена вещ, за която са издадени фактури за
исковия период.
По
договора е извършено само едно плащане - на първата вноска, платима при предаването
на вещта, съгл. чл. 6, което се установява от заключението на ССЕ /вж. таблица
№ 2, стр.3/. Други плащания не се доказват, а според данните от ССЕ, търсената
от ищеца сума от общо 1323,88 лева, за която са издадени фактурите, не е
платена и съвпада с уговорената и начислена. Поради това и не се споделя
възражението в ОИМ за неоснователност на иска, респ. за разминаване в твърдения
на ищеца и отправено искане /с ут. ИМ л.65-66 са изложени твърдения именно за
фактите, които се установяват в процеса/.
Искът
следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
Предвид
изложеното и ангажираните доказателства, съдът приема посочените главни искове
за дължимост на суми за предоставени услуги и цена на лизингованата вещ по
договора от 29.12.2015 г. за основателни и доказани, вкл. по размер. Възраженията
на особения представител, макар принципно резонни и изразяващи обяснима защитна
позиция, не се споделят. Валидни облигационни правоотношения се доказват от
представените и подписани за ответника договори с приложения, в които
достатъчно ясно са индивидуализирани услугите, вещта, сроковете и цените за
плащане. Предоставените услуги са описани в издадените фактури, като
ангажиментът за плащане на потреблението е изцяло за ответника. Видно от
съдържанието им /л.43-45; л.49-52/ – изрично е посочено, че касаят именно
ползването на предоставения с договора моб.номер – ****, респ. вноските на
предоставената вещ - iPhone6s 64GB Space Grey SBC MAT 30, като са
начислявани уговорените месечни абонаментни такси в посочения в договора размер,
описани са всички ползвани от абоната услуги, респ. месечни лизингови вноски от
по 57,56 лева. Поради това и не се приема възражението, че не става ясно кой
договор касаят. Фактурираните суми съответстват на условията, договорени между
страните. Няма данни месечните сметки да са били оспорени от абоната в
6-месечния срок след фактурирането им, съгл. възможността по чл.26.6 от ОУ.
Последните обвързват ответника, т.к., съгл. чл. 6 ОУ – имат задължителна сила
за Мтел /А1/ и потребителите, което обстоятелство последните удостоверяват с
подписа си под договора за услуги, като във всеки от процесните е упоменато, че
неразделна част са ОУ, а с подписването им – абонатът е декларирал, че е запознат и съгласен с ОУ
/вж. чл.5.2 от договора за услуги/.
Налице
са и основания за прекратяване на договорите, предвид неизпълнението – за този
за услуги спират плащанията от момента на издаване на първата фактура на 02.02.2016
г. /респ. след падежа й/, а по този за лизинг – изобщо няма плащания на посочените
по – горе вноски за исковия период. Чл. 54.12 ОУ дава възможност на оператора
едностранно да прекрати правоотношението при неизпълнение, продължило повече от
124 дни, както е в случая. Що се касае до лизинга – такава възможност е уредена
в чл. 12.3, чийто ФС е осъществен, поради неплащането на повече от 2 вноски.
Ответникът не доказва да е изправна страна в правоотношенията, при което са
налице уговорените предпоставки за едностранното им прекратяване от оператора.
Дължат се обаче начислените и уговорени суми за ползвани услуги и цена на
получената вещ.
В
производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че
ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, което обстоятелство не е
било и спорно, като е предал и вещта, чиято цена следва да бъде заплатена. Липсват
както твърдения, така и данни за извършено плащане от страна на ответника, а в
тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да
заплаща месечните такси и цени на доставени услуги и получен мобилен апарат. Това
не е сторено, като падежите по издадените фактури са настъпили и вземанията са
изискуеми.
Предвид
изложеното, посочените главни искове следва да бъдат уважени в размер на общо
1474,65 лева, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до
погасяването като последица.
Относно
договора за мобилни услуги от 06.12.2013 г.:
По
него се претендира сумата от 32,64 лева за
предоставени ел. съобщителни услуги за периода 26.05.2016 г. – 26.10.2016 г.
Искът за нея е неоснователен, т.к. договор от сочената дата така и не бе
представен по делото. Въпреки изричното оспорване на ответника и искане в тази
насока, както и изричните указания на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК /вж.
Определението по чл. 140 ГПК - л.105-106/, ищецът не представи договор между
страните от сочената дата. При това положение, следва да се приеме, че
наличието на облигационно правоотношение не е доказано, а оттам – дължимостта
на сумата не може да бъде установена.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая доказване на основания елемент от ФС –
наличието на правоотношение с конкретни параметри, които да бъде преценени, не
бе извършено, поради което недоказаното се приема за
нестанало.
За
пълнота – по делото фигурират две приложения, които е упоменато да са към
сочения договор от 06.12.2013 г. /л.27-28/. Те обаче представляват само
допълнения към основното правоотношение, на което ищецът се позовава, за да
обоснове дължимост на исковата сума, поради което и не могат да послужат за
база за уважаване на иска, т.к. не може да бъде изследвано съдържанието на
основния договор. Нещо повече – видно от уговореното в прил. на л.28 – абонатът
е избрал ценови пакет за BlackBerry
Internet Servise – „BlackBerry Basic“ /таблица 1/, чиято месечна аб. такса е
14,90 лева с ДДС. Същевременно, видно от издадените фактури по този договор
/л.46-48/, на абоната е начислявана месечна такса за друг пакет – BlackBerry Light + 250 MB,
която видно от приложението е по – висока от избраната за пакет „BlackBerry Basic“. Остава неясно по каква причина е
сторено горното и защо са начислявани различни от упоменатите като предпочетени
в това приложение суми.
С
оглед горното, съдът приема иска за недоказан както по основание, така и по
размер, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По
иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:
Претендира
се неустойка от 425 лева – за предсрочното
прекратяване по вина на абоната на рамковия договор от 29.12.2015 г. Тя се
формира като сбор от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки
и ДДС/ за моб. номер ****, от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване на услугата – в случая от 17 месечни аб. такси по 25 лева без ДДС от
15.07.2016 г. до 29.12.2017 г.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните
договор /чл.5.3.1 от приложението му – л.33/, уреждаща задължение за заплащане
на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края
на срока на договора, е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не
поражда задължения за ответника.
Съобразно
чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й функция, която се
извлича от възможността неустойката да бъде единствено намалена. В
конкретния случай, твърденият размер на неустойката
/сбор от стандартни абонаменти до края на срока/, всъщност е равен на цената на самата услуга за
оставащия период от договора, през който услугите реално не се предоставят и
ползват, като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо
от това, че след прекратяването не
предоставя услугите.
При преценката за валидността на клаузата следва да се
изходи от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я
плати. Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя ползването на услугата.
Следователно, уговорена по този начин, клаузата за
дължимост на неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно
обогатяване и излиза извън присъщите й функции, като
не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването. В този смисъл константната практика на ВКС -
Решение
№ 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС , I т.о.; ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи, когато те са свързани с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Ето
защо, искът за сумата за неустойка от 425 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
исковете по чл. 86 ЗЗД.
Съдът
достигна до извод за наличие на главни дългове по договора за услуги и лизинг
от 29.12.2015 г. Не се доказва плащане, поради което ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Уговорен е конкретен ден за
изпълнение, при което след изтичането му, ответникът изпада в забава /чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/. Видно от издадените фактури, падежът за плащане на първата е
изрично посочен –22.02.2016 г., при което от 23.02.2016 г. /работен ден/ се
дължи обезщетение. Именно това е и началният момент на предявените претенции. За
исковия период 23.02.2016 г. – 26.10.2018 г., според
заключението на ССЕ /таблици № 5 – стр.4 и стр.6 – т.3.1/ – размерът на
обезщетението за забава върху главницата от общо 1474,65 лева е в размер на
342,25 лева. До същия искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния претендиран по този договор от 342,66 лева
/вж. ут. молба л.66 гръб/ - отхвърлен.
Не се установи наличие на главен дълг по
договора от 06.12.2013 г., поради което и търсеното акцесорно вземане от 7,71
лева – обезщетение за забава /съвпадащо по размер според ССЕ с търсения/,
следва да бъде отхвърлено като обусловено. Относно периода – той е 16.06.2016
г. – 26.10.2018 г., част от /включен в/ общия присъден със заповедта, като началният
момент е определен съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД - от деня след падежа на първата
неплатена фактура – л.46 до края на посочения в заявлението /същият е използван
и от ВЛ при изчисляване на размера - таблица № 4 – стр.4/.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК /л.113 / и доказателства
за сторени такива от: общо 207,31 лева
– ДТ и 389,79 лева – депозит за особен представител /б. такси не се присъждат,
т.к. не са разноски по производството/. По съразмерност се дължат общо 475,27 лева,
които ще се присъдят в тежест на ответника.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на 36,33 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да плати в полза на съда сумата от 200
лева – депозит за приетата ССЕ.
Ответникът
не е представил доказателства за сторени разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че И.С.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: общо 1474,65
лева – главница, представляваща сбор от неплатени суми за ползвани услуги
от 150,77 лева и 1323,88 лева -
дължими суми за предоставено устройство на изплащане по договор от 29.12.2015
г. за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане за периода 02.02.2016
г. – 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
постъпване на заявлението в съда – 26.10.2018 г. до окончателното погасяване; 342,25 лева – обезщетение за забава
върху посочената главница за периода 23.02.2016
г. – 26.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни – иска за посоченото обезщетение за забава върху главницата
от общо 1474,65
лева за разликата над уважения до пълния предявен
размер от общо 342,66 лева за
посочения период, както и исковете за – 425
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 29.12.2015 г.; за
32,64 лева – главница, представляваща
неплатени суми за ползвани услуги за периода 26.05.2016 г. – 26.10.2016 г. по
договор от 06.12.2013 г. за електронни съобщителни услуги и за 7,71 лева – обезщетение за забава върху
главницата от 32,64 лева за периода 16.06.2016 г. – 26.10.2018 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9310/30.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 16875/2018 г. на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми: общо 475,27 лева /четиристотин седемдесет и
пет лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство и общо 36,33 лева /тридесет
и шест лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 16875/2018
г. на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 200
лева /двеста лева/ - разноски за приетата по делото ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Михаела Боева
Вярно с оригинала!
РЦ