Р Е Ш
Е Н И
Е №
Гр.София, 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря : РУМЯНА
АВРАМОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 858
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.694,ал.1,т.1 от ТЗ по иск предявен от Р.М ЕООД ЕИК *******срещу
П.2. ЕООД ЕИК *******/ в несъстоятелност / и синдика Е.Г.Т., в качеството й на
постоянен синдик ответното дружество .
ИЩЕЦЪТ твърди, че е кредитор на
ответника и е предявил в срок вземанията си в производството по несъстоятелност. Твърди, че вземанията му
не са приети
от синдика и са включени в списъка
с неприети вземания по чл. 686, ал.
1, т. 3 ТЗ. Твърди, че в срок е направено възражение срещу неприемането на предявените вземания, което възражение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Твърди, че вземането му
произтича от Договор №013CL-L-000004/20.04.2011г. за
кредитна линия и Анекс № 1 от 01.03.2012 г. към него, сключен
между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор, и „Р. – Р.” ЕАД, „П.-21”
ООД, „С.- 58” АД, (правоприемник
на ,,С.- 58”
ООД, „Т. М.- 97”
АД, „К. –п. завод” АД, като солидарно отговорни съдлъжници.
Твърди, че с договор за цесия
от 28.07.15г. „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на „Р.м“ ЕООД вземането на банката от
„П.-21“ ЕООД, като солидарен
длъжник по Договор № 013CL-L- 000004/20.04.2011г. за
кредитна линия и Анекс № 1/01.03.2012 година, за което вземане има издадени
четири изпълнителни листа по четири заповедни производства от РС Раднево. Уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД е получено на
19.08.2015г.
Твърди, че по
силата на този договор за кредит на петте посочени солидарно задължени дружества е предоставен банков кредит в размер на 22 500 000 лева, като е била усвоена сума от
13 205 128.72 лв. и 2 973 897.98 лв.. Твърди, че сумите по
кредита са предоставени за обезпечаване изпълнение на задълженията на съкредитополучателите по други предоставени
им от банката
кредитни суми . Твърди, че сумите е можело да се погасяват
от деня следващ този на усвояването им, като крайният срок за
усвояване на кредита е 01.04.2021 година. Твърди, че вземането
на банката по договора е обезпечено
с учредени в нейна полза договорни ипотеки и особени залози. Твърди, че по договора
са усвоени суми съответно в размер на 13 205 128.72 лева и сума в размер
на 2 973 897.98 лева. Твърди, че въпреки отправените покани не е
последвало погасяване задълженията от страна на кредитополучателите, поради
което са заведени заповедните производства, като срещу издадените заповеди и изп.листове не са подадени възражения.
С ДИМ излага съображения, че издадените изпълнителни листове стабилизират и материализират годно за принудително изпълнение изпълнително основание. Счита, че по делото
единствено е спорно дали договорът за цесия е породил
действие спрямо ответника. Допълва, че към датата
на извършената цесия законен представител
на ответното дружество е бил М.М.К., поради което уведомление
следва да се счита за
надлежно осъществено. Допълва, че дружеството
„П.-21“ ЕООД /н/ следва
да се приеме, че е потвърдило действията на мнимия представител/ ако не се приеме за редовно
връчването/ , доколкото не са
оспорени от дружеството действията по приемане на
уведомлението. Допълва, че за спора
е правно ирелевантен момента на настъпване
на транслативното действие на цесията.
Моли съдът да приемете за
установено по отношение на ответника
и при участие на синдика, че
„Р.М“ ЕООД има вземане от „П. 21“ в общ размер на 2 000 000 - главница, представляваща частично предявена претенция от първоначалното предявено вземане пред Софийски градски
съд по търг.дело
№ 580/2019 г. в общ размер както следва: 9 752 170.51 лева/
в тази сума се включват : - 5
633 775.25 лева - главница;- законна лихва за периода
от 18.06.2014 г. до
06.07.2015 г. в размер на
858 163.17 лева; - Законна
лихва от 07.07.2015 г. до 09.10.2019 г. - 2 435 886.36 лева;
- неприсъдена
главница - 804 365,80 лева;
- неприсъдени лихви -
19 979.93 лева/.
ОТВЕТНИКЪТ „П.2.“ ЕООД уведомен по реда на чл.50,ал.2 от ГПК не подава отговор.
СИНДИКЪТ Е.Т. намира искът за допустим,
но неоснователен. Намира, че при предявяване на вземането не
са ангажирани доказателства за установяване на главното задължение на ответникът като
съдлъжник по договора, нито за акцесорното за лихва. Тези
задължения не са възникнали за
първоначалния кредитор ПИБ
АД, и съответно не са възникнали и за ищеца, въз
основа на цесията. Оспорва на ответника да
има надлежно връчване на уведомление
по реда на
чл.99,ал.3 от ЗЗД и съответно
за него да
е възникнало задължение да се издължи
на ищеца. Известието е връчено на Мони К. на
19.08.2015г. без посочен час, а същия е освободен като управител на ответника
, на тази дата в 10.36 часа поради което намира,
че нямаме редовно връчено уведомление и за ответника не е възникнало задължение към ищеца.Самото предявяване също не дава основание
да се приеме,
че имаме редовно уведомяване за цесията, тъй
като дружеството има редовни управителни
органи към този момент и уведомяването
на дружеството може да става
само чрез тях, а не чрез
синдика.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Няма
спор, и от служебно извършената справка по партидата на ответното дружество
ответник се установява, че същото е в производство по несъстоятелност.
Няма спор, че вземанията на ищеца
предмет на исковата молба са предявени в производството по несъстоятелност, но
не се включени в списък на приетите вземания от синдика и възражението на този
кредитор подадено по реда на чл.692 от ТЗ срещу списъка на неприети вземания касателно неговите такива, е оставено без уважение от съда
по несъстоятелността, което се установява и от представеното по делото
Определение № 1839 от 29.04.2020г., постановено по т.д. № 580 от 2019г. от съда
по несъстоятелността.
От представения по делото договор
за кредит № 013CL - L –
000004 от 20.04.2011г. се установява, че „Първа инвестиционна банка“АД е
предоставила на пет дружества, с дейност в областта на машиностроенето , в
качеството им на съкредитополучатели кредит в общ размер от първоначално
17 200 000 лв., която сума е увеличена като размер с Анекс 1 към
договора на 22 500 000 лева. Не е представена покана , с която
договора да е направен предсрочно изискуем, като съгласно чл.11 вр.чл.6 срокът му изтича на 1.04.2021г., поради което същият е изтекъл, към момента на
постановяване на съдебния акт.
По делото са представени три
заповеди за незабавно изпълнение в едно с разпорежданията за издаването им – по
ч.г.д. № 566,567 и 568 от 2014г. на РС Раднево. Две от тях касаят само лихви и
са неотносими към спора, който в конкретния случай е
само за вземане за дължима главница. С разпореждане и заповед за незабавно
изпълнение постановено по ч.гр.д.566/ 2014г. РС Раднево е присъдена сумата от
700 000 лв. за главница, която съдлъжниците са
осъдени да заплатят солидарно на ПИБ АД , дължима като част от усвоените суми
по процесния договор – 13 205 128.72 лв. усвоена
на 02.01.14г. и 2 973 897.98 лв.усвоена на 09.07.2014г. За тази сума
е представен и издаден изп.лист от 20.06.2014г., като
поканата за доброволно изпълнение е връчена от ЧСИ В.по изп.д.20148130400706
чрез действащия към този момент управител на длъжника П. 21- М.К..
Представени са и два изпълнителни
листа издадени в заповедни производства на РС Раднево, също за вземания за
главница по този договор, а именно :- ИЛ от 23.09.2014г. издаден по ч.гр.д. 984/2014
на основание заповед за изпълнение 515/14г. като сумата по него е общо в размер
на 16 710 039.38 лв., от които 12 505 128.72 лв. изискуема
просрочена главница от 12.01.14г. и сума
от 2 973 897.98 лв. изискуема главница. Този изп.лист
е годно доказателства да установи проведено заповедно производство пред РС
Раднево за издаване на заповед за незабавно изпълнение за тази част от
главницата. . Останалите два изп.листа са неотносими, доколкото касаят вземания за дължими лихви.
Общо по този договор се
установяват издадени заповеди за изпълнение и изп.листове
за главница в размер на твърдените като усвоени суми по кредита
13 205 128.72 лв. и 2 973 897.98 лв. . Поканата за
доброволно изпълнение на тези вземания е връчена от ЧСИ Гергана Илчева чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47 от ГПК.
В тежест на ответната страна е и
същата не установи да е подала възражение и тези вземания за главница да се
оспорват и съответно да се установяват
по исков ред. Предвид на това следва да се приеме, че банката кредитодател има ликвидни, изискуеми и изпълняеми
вземания за главница спрямо петте фирми съкредитополучатели
между които и ответника за сумите по договора за кредит , както са посочени
по-горе.
Чрез договор за продажба на вземане от 28.07.2015г. банката кредитодател като цедент е
прехвърлила вземанията си спрямо всичките пет кредитополучателя , отговарящи
при условията на солидарност за целия дълг, които към 06.07.2015г. възлизат в
размер на 7316284.15 лв., като главницата е в размер на 5 633 775 .25
лв. присъдена главница и 804 365.80 лв. неприсъдена главница.
Представено е и
уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД изпратено до всичките съкредитополучатели.
Видно от двете обратни разписки същото е получено за П. 21 от М.К. на
19.08.2015г. Същото е било изпратено и съответно връчено на адреса на
управление, който към този момент е вписан в ТР или това е ул.*******.
Действително след служебно извършена справка на тази дати е вписан нов
управител на това дружество в 10.23 ч.Съдът намира, че доколкото няма точен час
за връчване на уведомлението ,връчено е
в офис на длъжниковото дружество и стария управител
приемайки връченото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД има задължение да го предаде на новия управител, както по
ГПК, така и като предаващ търговската документация на новия управител. Не са
представени доказателства новото ръководство по някакъв начин да се е
противопоставил на това връчване, поради което сме й пред хипотезата на чл.301
от ГПК.Предвид на изложеното настоящия състав приема, че уведомлението по
чл.99,ал.3 от ЗЗД е редовно връчено. Предвид на това правото да претендира
вземането е такова на ищеца като цесионер по това
вземане.
От приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че
сумите по договора за кредит са усвоявани по една обща банкова сметка ***ата на
цесията е такова, каквото е посочено в договора за продажба на вземане.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Ищецът е легитимиран да предяви
искът по чл.694,ал.1,т.1 от ТЗ , в качеството си на цесионер
на вземането за главница и в качеството си на кредитор в производството по
несъстоятелност като предявил вземането , което не е прието в производството от
синдика и съда по несъстоятелността.
Съобразно изложеното по-горе
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата за главница, така както е
придобита тя от ищеца чрез цесията. Същият я дължи като солидарен съдлъжник по договора за кредит и съответно по този начин
вземането е прехвърлено и към ищеца цесионер. Не се
установя по категоричен начин ответникът да е усвоил конкретна сума, сумата е
усвоявана от една банкова сметка.***лжили като
кредитополучатели на цялата сума, то всеки един от тях носи отговорност по
кредита до пълния размер като солидарен длъжник, а относно отделно потребени и издължени суми същите уреждат вземанията по
между си съобразно вътрешните си отношения. В рамките на производството по
несъстоятелност следва да се съобразява погашенията извършвани от всеки съдлъжник, което ще се отразява върху задължението на
несъстоятелния длъжник . Предвид на изложеното ответното дружество дължи на
ищеца сума за главница в размер на 5 633 775.25 лв.. Доколкото
претенцията на ищеца е предявено частично, то вземането следва да се признае
само до този размер от
2 000 000 лева главница.
Разноски не се претендират от
страна на ищеца. Предвид, че по тези спорове държавна такса не се внася
предварително, то с оглед уважаване на иска несъстоятелния ответник следва да
се осъди да заплати на СГС дължимата ДТ в размер на 1 % от материални интерес
или 20 000 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПО ИСКЪТ с пр.осн.чл.694,ал.1,т.1
от ТЗ предявен от Р.М ЕИК *******&
ПРИЗНАВА за установено спрямо „П.2.„
ЕООД ЕИК *******/в несъстоятелност/,гр.София,ул.*******, офис 13 и при
участието на синдика Е.Г.Т., с адрес на упражняване на дейността: гр.София,ул.*******,
че Р.М ЕИК *******, гр.София, ул.*******, ет.2, офис 3
има вземане спрямо „П.2.„ ЕООД ЕИК *******/в
несъстоятелност/ по силата на цесия / договор за продажба на вземане/ от
28.07.2015г. в размер на 2 000 000 лева / два милиона лева / частичен
размер главница от пълен такъв 5 633 775.25 лв..
ОСЪЖДА „П.2.„ ЕООД ЕИК *******/в
несъстоятелност/,гр.София,ул.*******, офис 13 да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД ,гр.София, бул.Витоша № 2 държавна такса в размер на 20 000
лв. / двадесет хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва в двуседмичен срок от уведомяването
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :