№ 20
гр. Варна, 10.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000749 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 122 от ГПК, образувано за разрешаване на
спор за подсъдност, повдигнат с определение № 1714/23.12.2021г. по гр. д. №
880/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, между съда, постановил
определението, и Варненски районен съд, за разглеждане на молба за
обезпечаване на бъдещ иск с вх. № 38393/20.10.2021г., по която е образувано
ч. гр. д. № 15168/2021г. по описа на ВРС, 53 - ти състав, препратена по
подсъдност с определение № 6582/21.10.2021г. по ч. гр.д № 15168/21г. по
описа на ВРС, потвърдено с определение № 4319/02.12.2021г. по ч. гр. д. №
2709/2021г. по описа на ВОС.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла на чл.
122 ГПК.
За да се произнесе по повдигнатата препирня за подсъдност съставът на
ВнАпС съобрази следното:
С молба вх. № 38393/20.10.2021г. по описа на вх. документи на ВРС,
подадена от „ЛКС Пропъртис“ ЕООД, по която е било образувано ч. гр. д. №
20213110115168/2021г. по описа на ВРС, 53 – ти състав, е поискано допускане
обезпечение на бъдещ иск, които молителят възнамерява да предяви срещу
„Алианц Банк България“ АД, Пламен Димитров Занков и „Вито – Супер –
Диян Вълчев“ ЕООД, за обявяване за относително недействително по
отношение на „ЛКС Пропъртис“ ЕООД на даденото от „Алианц Банк
1
България“ АД нотариално заверено съгласие вх. рег. № 271/17.01.2020г., дв.
вх. рег № 217/17.01.2020г., акт № 145, том 1 на Службата по вписванията –
Добрич, за частично заличаване на договорна ипотека. Заявява се и
намерение да се претендира в бъдещото исково производство отмяна на
заличаването, като правна последица от уважаването на установителния иск.
Посочена е обезпечителна мярка по чл. 397, ал.1, т. 1 ГПК- възбрана върху
имота, по отношение на който е частично заличена договорна ипотека.
В исковата молба са наведени твърдения, че бъдещият ищец „ЛКС
Пропъртис“ ЕООД е погасил, при наличие на правен интерес, част от дълга на
Светла Иванова Славчева към „Алианц Банк България“ АД по договор за
кредит № 22511/22.03.2007г., в размер на сумата 100 000 лв. Сочи се, че с
осъществяване на плащането дружеството се е суброгирал в правата на
банката за частта на погасеното задължение, поради което има право да
ползва обезпеченията, дадени за това задължение, в това число и договорна
ипотека върху имот с идентификатор № 72624.623.525.1.76, дадена от трето
лице. Според молителя, въпреки че банката е знаела за кредиторовото
качество на бъдещия ищец, придобито в резултат на законова суброгация, в
нарушение на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, без неговото участие е подала
ножтариално заверена молба– съгласие за частично заличаване на процесната
договорна ипотека.
С определение № 6582/11.02.2021г. по т. д. № 15168/2020г. съставът на
ВРС е отказал да разгледа молбата за допускане на обезпечение по чл. 390
ГПК поради неподсъдност, като е прието, че предявеният установителен иск
за недействителност на заличаване на ипотечно право, е оценяема искова
претенция, като цената на иска следва да се определи въз основа на сумата, за
която бъдещият ищец има право на регрес или за която е учредена ипотеката,
като и в двата случая родово и местно компетентен да разгледа молбата е
Окръжен съд – Варна, с оглед седалището на молителя.
Варненският окръжен съд е отказал да зачете определението на
районния съд за препращане на делото по подсъдност, по съображения за
приложение на правилото на чл. 390, ал. 2 ГПК за специална местна
подсъдност, и с определение № 1714/23.12.2021г. по гр. д. № 880/2021г. е
повдигнат процесният спор за подсъдност.
В рамките на компетентността си по чл. 122, предл. 3 от ГПК съставът
2
на ВнАпС намира следното:
При извършване на преценката за приложимите правила за подсъдност
по чл. 118, ал.1 ГПК, съдилищата са изхождали не от петитума на
възнамерявания иск, така както е посочен в молбата за допускане на
обезпечение, а въз основа на квалификация на иск или искове, които според
заявеното фактическо основание в обстоятелствената част на исковата молба,
е счетено, че биха съставлявали адекватна съдебна защита на заявените от
молителя права в бъдещ исков процес.
Бъдещият иск е с петитум за установяване на относителна
недействителност на едностранен акт – нотариално заверено съгласие на
банка за частично заличаване на ипотека, който е само елемент от фактически
състав на вписване на обстоятелства във връзка с ипотечни права /като родово
понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ и
самостоятелно няма вещно - правни характеристики. Уважаването на този иск
не обхваща установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
ипотечно право в полза на бъдещия ищец, с източник договор за ипотека, или
отричане съществуването на ипотечно право на ответник по спора, към
момента на заличаването, в които случай цената на иска се определя от
данъчната оценка на ипотекирания имот съобразно правилото на чл. 69, ал. 1,
т. 4 от ГПК във вр. чл. 71, ал. 2 ГПК. В молбата за обезпечение не се твърди
възникнал спор за вещно право върху недвижим имот, а се излага, че въпреки
знанието на банката за придобитото от бъдещия ищец ипотечно право в
резултат на частична законова суброгация, е подадено нотариално заверено
съгласие за частично заличаване на учредена от трето лице ипотека, което се
явява относително недействително по отношение на молителя, поради
суброгирането му в правата на кредитора за частта на погасеното задължение
в размер на 100 000лв.
Петитумът на бъдещия иск не позволява и правна квалификация по чл.
90 ЗКИР, за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство,
съставляващо в случая отбелязване на съдията по вписванията на заличаване
на договорна ипотека в партидата на ипотекирания имот, което е вид
нотариално производство, съгласно чл. 569, т. 5 ГПК. Същевременно,
заявеното намерение от молителя да претендира в бъдещото исково
производство отмяна на заличаването, като правна последица от уважаването
3
на установителния иск за относителна недействителност на едностранен акт –
съгласие на кредитор, като част от фактическия състав за вписване / като
родово понятие/ във връзка с ипотечни права, не само не може да се приеме за
отделен оценяем или неоценяем иск, но и не подлежи на правна
квалификация, поради липса на правна норма за претендираното
ретроактивно действие. В хипотезата на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД законът придава
погасителен ефект на заличаването на ипотеката, независимо от
правилността, допустимостта или действителността на вписаното заличаване,
а според изричния текст на чл. 179, ал. 3 ЗЗД, при порок на акта, въз основа на
който е станало заличаването, / установен по съдебен ред/, ипотеката може да
се впише отново и ще има ред от новото вписване.
За преценката относно допустимостта на възнамерявания иск и за
прецизиране на петитума/ петитумите съобразно заявеното фактическо
основание, очевидно са необходими уточнения от молителя. Предвид обаче
липсата на текст в ГПК в част ІV Обезпечително производство, препращащ
към част ІІ Общ исков процес, молбата за допускане на обезпечение се
разглежда само въз основа на заявеното в нея и представените доказателства,
тя не може да бъде оставяна без движение за отстраняване на нередовности
или произнасянето на съда да бъде отложено по повод необходимостта от
допълнителни уточнения във връзка с допустимостта, или за основанието и
петитума на бъдещите искове. Следователно, произнасянето на съда, сезиран
с молба за допускане на обезпечение, включително и преценката за
подсъдност по чл. 118, ал. 1 ГПК, може да се основе единствено на заявеното
от молителя.
По изложените мотиви съдебният състав прави крайния правен извод,
че няма основание за приложение на правилото на чл. 390, ал. 2 ГПК за
специална местна подсъдност по местонахождение на недвижим имот по вх.
№ 38393/20.10.2021г., тъй като цената на бъдещия установителен иск, с
петитума, посочен в молбата за допускане на обезпечение, не се определя от
данъчната оценка на недвижим имот съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4
от ГПК във вр. чл. 71, ал. 2 ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, I-ви състав,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛЯ ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД за компетентен съд да
разгледа молба за обезпечаване на бъдещ иск с вх. № 38393/20.10.2021г. по
описа на вх. документи на ВРС, подадена от „ЛКС Пропъртис“ ЕООД, по
която е образувано ч. гр. д. № 15168/2021г. по описа на ВРС, препратена по
подсъдност с определение № 6582/21.10.2021г. по ч.гр.д № 15168/21г. по
описа на ВРС, потвърдено с определение № 4319/02.12.2021г. по ч. гр. д. №
2709/2021г. по описа на ВОС.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Варненски районен
съд, за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5