РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500969 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни
жалби предявени от С. У. Б., гражданин на Република Ирландия, роден на **********г. в
Ирландия, Булстат *********, чрез адв.Нели Гюмова- БАК, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.,,Сливница“№26, ет.2 и от ,,Поморие Мениджмънт 2“ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Владимир Георгиев Добрев, ЕГН **********- управител на ЕС на сграда
Сигма с идентификатор №57491.509.24.3 по КК на гр.Поморие, ул.,,Княз Борис І“ №219,
к/с,,Сънсет ризорт“, чрез адв.Радостина Николова- БАК и адв.Евгения Гагашева-БАК, срещу
Решение №260043 от 18.03.2021г. по гр.д.№743/2020г. по описа на Районен съд- Поморие.
С посоченото решение, съдът е осъдил ответника С. У. Б. да заплати на ,,Поморие
Мениджмънт 2“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев
Добрев, управител на ЕС на сграда Сигма, идентификатор 57491.509.24.3 в комплекс,
„Сънсет Ризорт“ гр.Поморие, представлявани от адв.Е.Гагашева и адв.Радостина Николова,
сумата от 2657.92 лв– дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси, определена
на ОС на ЕС на сграда ,,Сигма“, проведено на 14.11.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата от 2657.92 лева от 12.11.2020г.- датата на предяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
1
Със същото решение, съдът е осъдил С. У. Б. да заплати на ,,Поморие Мениджмънт 2“
ЕООД, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, управител на ЕС на
сграда Сигма с идентификатор 57491.509.24.3 в комплекс “Сънсет Ризорт“ гр.Поморие,
сумата от 806.72лв– разноски по делото, като за сумата над 806.32 лева- разноски, искането
е отхвърлено.
С въззивна жалба вх.№261313 от 14.04.2021г., подадена от С. У. Б., чрез адв.Нели
Гюмова- БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.,,Сливница“№26, ет.2, се изразява несъгласие
с постановения съдебен акт на районния съд.
Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и
необосновано. Излага съображения.
Посочва, че съгласно решението по т.4 от дневния ред от проведеното на
14.11.2017г. ОСЕС, бил създаден фонд ,,Ремонт и обновяване“, с определен размер на
вноските, срокове и условия за плащане. Навежда доводи във връзка с направеното с
отговора на исковата молба възражение по чл.95 от ЗЗД..
Подчертава, че съобразно разпоредбата на чл.50,ал.2 от ЗУЕС, вноската следвало да
бъде платена еднократно по банков път до края на м.декември 2017г.(по специално открита
банкова сметка на името на управителя на ЕС). Счита, че откриването на сметка със
специално предназначение е гаранция за собствениците, че средствата по нея ще бъдат
разходвани само по предназначение.
Твърди, че от представените по делото доказателства, не се установило управителят
на ЕС на сграда ,,Сигма “ да е изпълнил задължението си да открие специална набирателна
сметка, като по този начин неоправдано отказал да изпълни решение на ОС.
Развива подробни съображения относно имеративния характер на нормата на
чл.50,ал.2 от ЗУЕС. Излага становище, че искането на управителя, вноските по фонда да се
плащат по начин, различен от приетия на ОС, представлявало злоупотреба с право.
Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхърляне исковите
претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ,,Поморие
Мениджмънт 2“ЕООД, с управител Владимир Георгиев Добрев, с който се оспорва
въззивната жалба изцяло.
Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата, свързани с
учредяване и управление на ЕС. Посочва се, че въззиваемото дружество било избрано за
управител на процесната сграда с решение на ОСЕС, проведено на 26/27.09.2019г.
(обжалвано по реда на чл.40 от ЗУЕС).
2
Твърди се, че след влизане в сила решението на второинстанционния съд(БОС),
дружеството- управител открило банкова сметка на свое име, по която се събирали средства
за фонд ,,Ремонт и обновяване“.
Излага се становище във връзка с приложение нормата на чл.50 от ЗУЕС.
Навеждат се доводи, че при плащане вноските в брой в касата на ЕС, същото се
считало прието, тъй като парите се внасяли от името на вносителя(етажен собственик) в
сметката на фонда.
Отбелязва се, че действително баннковата сметка, по която се събирали вноските
била различна от тази за такси за поддръжка и управление на общите части, но горното не
водело до извод за недължимост на търсените суми.
Подчертава, че създаването на такава сметка се предвиждало с оглед съхраняването
на паричните средства с целево предназначение(чл.50,ал.4 от ЗУЕС).
Иска се потвърждаване на първоистанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивна жалба вх.№261316 от 14.04.2021г. срещу Решение №260043 от
18.03.2021г. по гр.д.№743/2020г. по описа на Районен съд- Бургас, е постъпила и от
,,Поморие Мениджмънт 2“ЕООД, като управител на етажните собственици на сграда Сигма
с идентификатор №57491.509.24.3, по КК на гр.Поморие, чрез адв.Радостина Николова -
БАК и адв. Евгения Гагашева.- БАК.
Със същата се обжалва решението в частта, в която районният съд е отхвърлил
искането на ищеца, ответникът да заплати всички разноски в производството по делото,
включително и сторените в обезпечителното производство.
Посочва се, че в последното по делото открито съдебно заседание, бил представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК, с доказателства за тяхното извършване.
Навеждат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради
несъответствие правните изводи на съда с ТР№6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6 от
2012г. на ОСГТК.
Излага се становище, че направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждали с окончателното решение по съществото на спора, с оглед крайния
му изход(т.5 от ТР№6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6 от 2012г. на ОСГТК).
Развиват се подробни съображения относно отговорността за разноски при
обезпечение на иска.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на първоинстанционния съдебен
3
акт, че не били представени доказателства за извършване на разноските. Твръди се, че
ищцовото дружество приложило по делото платежно нареждане за платена държавна такса
(40 лева за обезпечително производство и 15 лева за вписване на обезпечителната заповед в
АВ) , както и договор за правна помощ(500 лева).
Моли за отмяна на решението в частта за разноските и осъждане на
ответника(въззивник) да заплати направените от ищеца разноски в производството по
обезпечение на бъдещ иск в размер на 555лв. съобразно представения пред районния съд
списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от С. У.
Б..
В съдебно заседание въззивникът не се явява, редвоно и своевременно уведомен.
В съдебно заседание въззиваeмата Етажна собственост се представлява от адв. Гагашева,
която поддържа, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което счита, че
решението следва да се потвърди. Поддържа подадената въззивна жалба в частта за
разонските направени в обезпичетлоното производство.Претендира разноски.
При извършване на проверката по чл. 267 от ГПК, съдът намира, че подадените въззивни
жалби са редовни и допустими. И двете жалби са подадени от лица, имащи правен интерес
от обжалването, депозирани са в законоустановения двуседмичен срок и са насочени срещу
подлежащ на обжалване акт.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Поморийския районен съд е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал.
1 т. 9 от ЗУЕС, с който ищцовата Етажна собственост на сграда „Сигма“ с идентификатор №
57491.509.24.3 в комплекс „Сънсет ризорт“ град Поморие, представлявана от избрания по
реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС управител – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД иска ответника
С. У. Б. да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1358,78 еввро, в левова равностойност
от 2657,92 лева, представляваща дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси,
определена на ОС на ЕС на сграда „Сигма “, проведено на 14.11.2017 г. , ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба.
В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича претендираното право, а
именно: качеството на етажен собственик на ответника С. У. Б. същата притежава
апартамент № 5, находящ се в сграда С, етаж 3 в комплекс „Сънсет Ризорт“; взето решение
4
на проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС за извършване на необходим ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, в която се намира притежавания от ответникаобект;
определяне на припадащата се на ответницата дължима сума съобразно площта на
апартамента й, а именно сумата в размер на 2657,92 лева; потвърждаване на взетото
решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; оправена покана за плащане на дължимата сума по
електронен път до електронната поща на на ответника В подкрепа на изложените твърдения
са ангажирани писмени доказателства.
С отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител е оспорила
предявеният иск като недопустим – предявен от лице, което не разполага с представителна
власт спрямо представляваната ЕС, както и като неоснователен. Възразява, че задължението
за заплащане на процесната сума не е станало изискуемо, тъй като ищецът не е предоставил
сметка, по която да се преведан паритеи номер на сметка не е посочен и в исковота молба.
По повод възражението, отправено от ответника, с правно основание чл. 95 от ЗЗД, за забава
на кредитора, ищецът е депозирал писмено становище по делото, в което посочва, че
начините на плащане на дължимите такси за фонд ремонт и обновяване са следните: в брой,
в касата на Етажната собственост на адрес: град Поморие, к.с. Сънсет ризорт в град
Поморие, ул. Княз Борис 1, № 219 или по банков път по посочени две банкови сметки,
открити в Райфайзенбанк АД, и двете с титуляр „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, в
качеството му на управител на ЕС. В съдебно заседание пред районния съд, процесуалния
представител на ищеца заявява, че в комплекса винаги е можело да се плаща в брой или
побанков път, тъй като имало етажни собственици, които предпочитали да плащат в брой.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, а обосновава отказа си за плащане на
претендираната сума с това, че посочената банкова сметка е с титуляр „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД и не отговаря на изискването на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС да
представлява сметка със специално предназначение.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е
приел за безспорно обстоятелството, че ответникът, в качеството си на етажен собственик е
материално легитимиран да отговаря по същите, с оглед притежаваното от него право на
собственост върху самостоятелен обект в ЕС Сигма – ап. С3-5. На следващо място, съдът е
приел за доказано твърдението, че е налице влязло в сила решение на ОС на ЕС от
14.11.2017 г., с което е определена припадащата се на ответника сума, дължима за
извършване на необходим ремонт на общи части на сграда Сигма, равняваща се на
процесната сума. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и при наличие на подлежащо на
изпълнение решение на ОС на ЕС, съдът е приел, че управителят на ЕС има право да
предяви иск за осъждане на собственика да заплати дължимите суми, както и че ответникът
е бил уведомен за дължимата сума, както и за срока, в който следва да бъда заплатена.
Във въззивната жалба ответната страна възразява, че съдът не се е произнесъл по
5
отправеното още с отговора на исковата молба възражение по чл. 95 от ЗЗД за забава на
кредитора, поради това, че последният не бил изпълнил задължението си да открие банкова
сметка със специално предназначение.
По така направеното възражение, въззивният съд намира следното.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд „ремонт и
обновяване“ се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името
на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая, по
делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за
попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва
друга уредба било относно режима, под който се намира тази банкова сметка, нито относно
реда, по който титуляра може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо не могат да
бъдат споделени възраженията на ответницата, че тази сметка е под някакъв особен режим,
който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да контролират операциите
със същата. При липса на изрична законодателна уредба, следва да се приеме, че право на
разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, който в случая е този,
който и законът визира, а именно управителят на ЕС.
Не може да бъде споделено становището на ответника, че същата има право да откаже да
изпълни задължението си за плащане на претендираната вноска за фонд ремонт и
обновление по аргумент, че плащането по тази сметка би било ненадлежно или поради
съществуваща хипотетична опасност управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на
натрупаните средства. Следва да се спомене, че на етажните собственици са предоставени
различни правни средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на
осъществено от управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно
изразходване на средствата от ЕС. Ето защо по изложените аргументи, настоящият съд
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания от страна на
въззивницата, като намира, че задължението за заплащане на процесната сума е възникнало
по силата на взетото решение на ОС на ЕС, като същото е станало и изискуемо и като
такова подлежи на изпълнение.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано и като такова подлежи на потвърждаване.
Пред първата инстанция ищцовата страна е претендирала да й бъдат присъдени както
разноските, сторени в исковото и в обезпечителното производство в общ размер на 1385,32
лева. С оглед на така отправеното искане, в проведеното пред ПРС съдебно
заседание, процесуалният представител на ищеца е представил списък на разноските
по чл.80 ГПК, в които са подробно са изброени и разноските по обезпечителното
производство и са представени доказателства за извършването им. По делото е представен и
препис от Определение № 260144 от 03.11.2020 г. по ч.гр.д. № 697/2020 г. по описа на ПРС,
6
с което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск, тогава
посочен като бъдещ такъв, чрез налагане на възбрана върху 1/40 ид.част от собствения на
ответника апартамент, находящ се в комплекса „Сънсет ризорт“, сграда Сигма.
За да остави без уважение искането за присъждане на сторените в обезпечителното
производство разноски, първоинстанционният съд е посочил, че му е служебно известно
производство по чл. 390 от ГПК, но не му е известно определението по него да е влязло в
сила. Изложил е мотиви, че присъждането на разноските за обезпечителното производство
би било основателно само ако определението, с което е допуснато обезпечението е влязло в
сила. Тъй като в случая допусната обезпечителна мярка е възбрана, то бъдещият ответник
по иска е следвало да бъде уведомен от Службата по вписванията, а по делото не били
ангажирани доказателства в тази връзка. На това основание е приел, че молбата по чл. 248
от ГПК е неоснователна и оставил същата без уважение.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е основателна.
Съобразно тълкуванията на закона, дадени в т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Съобразно посоченото в т.1 и т.2 от същото решение, страната следва да представи списък
на разноските и доказателства, че същите са направени. В настоящия случай от
представеното по делото Определение от 03.11.2020г. по ч.гр.д.№697/20г. по описа на ПРС,
безспорно се установява, че в полза на частния жалбоподател е допуснато обезпечение на
иска срещу С.У. Бърт, чрез налагане на възбрана върху 1/40 ид.ч. от собствения му
недвижим имот. От платежните нареждания за извършени плащанияна такси и разноски
във връзка с обезпечителното производство, се установява както техния размер, така и факта
на тяхното действително извършване. Ето защо въззивният съд приема, че ищецът е
направил в производството по обезпечаване на иска по настоящото дело
претендираните разноски в размер на 555.00 лева. Страната е представила своевременно и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, което на свой ред й дава право да иска изменение на
решението, в частта, в която съдът е отказал да й присъди тези разноски.
По същество, въззивния съд приема, че обстоятелството, че определението за
допускане на обезпечение не е влязло в сила е без значение, предвид това, че ищецът може
да поиска присъждането на тези разноски само в рамките на настоящото исково
производство с оглед даденото в т. 5 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Още
повече, ч ва ностоящата инстания производството приключва. Ето защо въззивната
инстанция намира, че претенцията на ищеца за присъждане на направените в
обезпечителното производство съдебно – деловодни разноски е основателна.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени и сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 460 лева,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
7
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260043 от 18.03.2021г. постановено по гр.д.№743/2020 по описа
на Районен съд-Поморие в частта, с която е отхвърленото искането на „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“
№219, дружеството като Управител на Етажната собственост на сграда Сигма с
идентификатор №57491.509.24.3 в комплекс „Сънсет ризорт“ - град Поморие за присъждане
на разноски извършени в обезпечителното производство по ч. гр.д.№697/2020 по описа на
Районен съд Поморие за размера над 806,32 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. У. Б., гражданин на Република Ирландия, роден на **********г. в
Ирландия, Булстат *********, чрез адв.Н.Г.- БАК, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.,,Сливница“№26, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, дружеството като
Управител на Етажната собственост на сграда Сигма с идентификатор №57491.509.24.3 в
комплекс „Сънсет ризорт“ - град Поморие, сумата в размер на 555 лв. /петстотин петдесет
и пет лв./, представляваща съдебно – деловодни разноски, направени в производството по
ч.гр.д.№ 697/2020г. по описа на ПРС за обезпечение на иска по реда на чл. 390 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260043 от 18.03.2021г. постановено по гр.д.№743/2020
по описа на Районен съд-Поморие в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. У. Б., гражданин на Република Ирландия, роден на **********г. в
Ирландия, Булстат *********, чрез адв.Н.Г.- БАК, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.,,Сливница“№26, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, дружеството като
Управител на Етажната собственост на сграда Сигма с идентификатор №57491.509.24.3 в
комплекс „Сънсет ризорт“ - град Поморие, сумата в размер на 460 лева /четиристотин и
шестдесет лв./, представляваща съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9