М
О Т И В И
по Присъда № 260003/25.11.2020 г., постановена
по НОХД № 519/2020 г. по описа на КнОС
Производството по делото протече по реда на
глава ХХVІІ НПК - в частност при хипотезата
на чл.371 т.2 НПК.
Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и поддържа
обвинение срещу подсъдимия Г.И.К., ЕГН **********,*** за това, че на 23.05.2019 г. около 12,30 часа, в
град Дупница, в района на кръстовището
между ул."Втори януари" пред № 29 и ул."Отец Паисий" пред №
42, при управление на
моторно превозно средство - комбиниран багер марка "Комацу", с регистрационен
№ ***9***, собственост на „*******" ООД, като участник в движението по пътищата, е нарушил правилата за
движение, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП - като участник в движението по
пътищата е бил длъжен с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората (на пешеходката Н.П.К.от град Дупница);
чл. 5, ал. 2, т.1 ЗДП - като водач на
пътно превозно средство е бил длъжен да бъде
внимателен към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците (в случая Н.П.К.от град Дупница);
чл. 20, ал. 1 ЗДП - като водач на ППС е бил длъжен
непрекъснато да контролира пътното превозно
средство, което е управлявал;
чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП - като водач
на пътно-превозно средство е бил длъжен да намали
скоростта и в случаи на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението;
чл. 40, ал.1 ЗДП - като преди да
започне движение назад като водач на пътно-превозно средство е бил длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението;
чл. 40, ал. 2 ЗДП - като по време на
движението си назад като водач на пътно-превозно средство е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности,
и по непредпазливост е причинил
смъртта на Н.П.К.от град
Дупница - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в"
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Подсъдимият призна всички факти по ОА и
изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
производството протече при хипотезата на чл. 371 т.2 НПК, призна се за виновен
и изрази съжаление за случилото се.
Прокурорът пледира за доказаност по несъмнен
начин на съставомерността на деянието от обективна и субективна страна при
установената в ОА фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия и за
налагане на наказание”лишаване от свобода” под
законовия минимум – за срок от 1 година с прилагане на чл.66 ал.1 НК
поради чистото съдебно минало на подсъдимия, както и за налагане на справедливо
наказание по чл.343 г НК.
Не са конституирани по делото частни обвинители и граждански ищци поради
липса на молби за това.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Е.В.
пледира за доказаност на обвинението, тъй като производството е по глава
ХХVІІНПК и подсъдимият е признал всички факти по обвинението. Затова защитата акцентира върху начина на определяне на наказанието на
подсъдимия, което счита, че следва да се определи при условията на чл.55 НК
поради чистото му съдебно минало и липса на административни наказания като
водач на МПС/само една глоба от 20 лв. за целия му стаж като шофьор/, направил
е всичко зависещо от него и е оказал помощ на пострадалата и се е признал за
виновен и е изразил съжаление за случилото се. Относно наказанието по чл.343 г НК защитата счита, че то следва да се определи съобразно обществената опасност
на дееца и обстоятелството, че упражнява труд, свързан с управление на МПС.
Подсъдимият К. в лична защита изрази
съгласие с казаното от защитника му. Като последна дума изрази съжаление за
случилото се и моли съда за справедлива присъда, с молба за по-малък срок за
отнемането на СУМПС поради това, че той изхранва семейството си, а съпругата му
не работи.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценяване на доказателствения материал по делото при условията на
диференцираната процедура по чл. 372,373 ал.2 и 3 и 374 НПК, прие следното от
фактическа и правна страна:
1.
По фактическата обстановка.
Подсъдимият Г.К.
е роден на *** *** , българин, със средно образование, женен, неосъждан. Той е
професионален шофьор. Притежава СУМПС ******* и категории АМ, В1, В, С1, С, Ткт, както и свидетелство за правоспособност
за машинист на пътни и строителни машини.
През 2019 г. подсъдимият работел като
багерист във фирма „*****" ООД - гр. Б. с управители св. А.М. и св. Р.К.. Фирмата имала
сключен договор от 13.05.2019 г. с фирма „******" ЕООД - гр. Б. за
извършване на строителни работи на обект „Инжинеринг“, включващ изготвянето на
работен проект за ремонт на съществуваща и изграждане на нова улична мрежа, полагане на тротоарни настилки, шахти и нови
бетонови бордюри, изграждане на
светофарна уредба и 13 спирки за нова автобусна линия в гр. Дупница, изпълнение
на предвидените в проекта строително - монтажни и ремонтни работи и осъществяване на авторски надзор по
време на строителството.
В зоната на ремонтните дейности и по - точно в този участък от улиците, движението не е спирано или
пренасочвано, преминавали са автомобили и други ППС,
тъй като пътното платно е било широко и е имало възможност да се работи, без да се затварят улиците. Не е имало
поставени указателни табели или пътни
знаци, указващи изпълнението на вида ремонтни дейности.
Комбинираният
багер марка "Комацу", с регистрационен № ******, собственост на „*******" ООД и управляван от подс.
Г.К., е бил напълно изправен, в добро техническо състояние и преминал
съответния годишен технически
преглед.
На 23.05.2019 г., в изпълнение на служебните си задължения
и след предварителен инструктаж, подс. Г.К. работел, управлявайки комбинирания багер марка "Комацу", с
регистрационен № ******, собственост на
„*******" ООД, като разтоварвал палета с бетонни елементи от полуремарке на товарна композиция с влекач „Скания“
в района на кръстовището между
улиците „Втори Януари" пред № 29 и „Отец Паисий" пред № 42 в град Дупница. Поради дължината, товарната композиция е
била паркирана пред № 29 на улица
„Втори Януари" за улесняване на разтоварването на товара.
Около 12:30 часа пострадалата Н.К. заобиколила отпред влекача „Скания“
от товарната композиция, вървейки покрай лявата му страна в посока към гарата. Когато се е
намирала срещу предната част на полуремаркето
и вече била изминала около 5-6 метра, К. е променила траекторията си на
движение, като с бърз ход се насочила към отрязаното дърво, намиращо се на улица „Отец Паисий" пред склада на фирма
"******" ЕООД. В същото
това време подс. К. е продължил да управлява к.б. "Комацу"със скорост от около 10,6 км/ч
в посока назад, като машината с десните габарити е навлязла в обхвата от близката лента на улица „Втори
Януари". Подсъдимият, докато
връщал багера назад, на последната маневра, погледнал в огледалата, огледал хубаво и не видял да има хора
наблизо. Затова продължил движението на багера на заден ход и изведнъж чул писък /вик/ - „Ох" от женски
глас. Веднага предприел действия по спиране
на багера, но явно вече бил закъснял с тази си реакция. Усетил, че от лявата страна багерът леко се повдигнал и леко
подскочил откъм задната лява гума. Слязъл
веднага от багера и видял, че между
предна и задна леви гуми на багера лежи неподвижно възрастна жена, която все още била жива. Той я напръскал с вода, за да се свести, като
много се притеснил и уплашил от
случилото се.
Пострадалата К. е била ударена от к.б. "Комацу" със супорта на
багерната уредба, разположен непосредствено до
зоната на заден ляв габарит. При този удар поради прекрачването на движещата се
К., стъпката на десният стабилизатор е
натиснала подбедрицата на десен крак на височина около 11 сантиметра от
нивото на улицата. Този контакт, поради натоварването на десният крак с
тежестта на тялото, е довел до счупване на костите и загуба на равновесие в
тялото на К.. Почти едновременно с удара в
дясната подбедрица е последвал и удар от супорта в областта на бедрото и таза
на пешеходката. Вследствие от продължилото постъпателно движение на к.б.
"Комацу", значителната маса на машината, съчетана с по-високата й
скорост и значително високата задна част, в тялото на К. внезапно е възникнала голяма инерционна сила.
Вследствие от тази инерционна сила с вектор, насочен в посоката на
движение на машината, е последвало отхвърляне на тялото пред машината в същата
посока. След отхвърлянето на тялото е
последвало падане на К. върху настилката в позиция перпендикулярно спрямо надлъжната ос на машината.
Почти веднага е последвало преминаване на задната лява гума на к.б.
"Комацу" през падналото тяло, а непосредствено
след това спирачната уредба е сработила.
Св. Б.Ц. - технически ръководител към фирма „******"
ООД и св. И. - шофьор на камиона-влекач веднага сигнализирали за случилото се на тел. 112.
На мястото на ПТП пристигнали дежурната следствена оперативна
група /ДСОГ/ и екип на Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Дупница и се
провел оглед на местопроизшествието. Дошлият медицински екип констатирал смъртта на пешеходката - пострадалата Н.П.К..
Подс. К. бил
изпробван от полицейските служители с техническа
средство „Алкотест Дрегер" 7410, като пробата била отрицателна.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установяват следните травматични
увреждания на Н.П.К.: Счупване на ребра двустранно.
Масивни дълбоки кръвонасядания в дясната хълбочна област, поясната област срединно и в гърба в долната
част в дясно.
Многофрагментно счупване на таза. Масивно кръвонасядане на меките тъкани в малкия таз. Счупване на
дясната бедрена кост през големия трохантер. Счупване на дясната подбедрица. Охлузване на левия
лакът. Кръвонасядане на лявата ръка външно в
областта на петата предкиткова кост. Големи разкъсно-контузни рани, охлузвания
и кръвонасядания по долните крайници. Масивно размачкване
с отслояване на меките тъкани на долните крайници с оформяне на големи
подкожни джобове, изпълнени с кръв и размачкана мастна тъкан. Анемия на вътрешните органи. Стар исхемичен
мозъчен инсулт. Хипертрофия и
дилатация на сърцето. Атеросклеротична миокардиосклероза. Генерализирана атеросклероза.
Причината за смъртта на пострадалата Н.П.К.е
тежката травма в областта на таза и долните
крайници с развитието на травматичен и хеморагичен
шок /масивна остра кръвозагуба и дразнене на нервни окончания/. Травматичните
увреждания са получени приживе. Същите са получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети със значителна сила по механизма на удари и притискане и
могат да се получат при ПТП, респ. прегазване, каквито данни се съдържат в
предварителните сведения. Между травматичните
увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка.
Видно от заключението на назначената физико-химична експертиза е, че в кръвта, иззета от трупа на Н.К.,
не се констатира наличие на етилов алкохол.
От заключението на назначената по делото АТЕ е установено, че подсъдимият е управлявал к.б.
"Комацу" с начална скорост и скорост в момента на удара от около 10,6
км/ч, насочен със задната част в посока напред по улица „Отец Паисий". При
това движение машината навлиза в кръстовището
с улица" Втори Януари", а водачът К. е имал намерение да заобиколи отрязано дърво, паднало
върху част от улица „Отец Паисий" и намиращо се отляво спрямо
посоката за движение на машината. Този
маневра е била наложителна, за да може к.б. "Комацу" да извърши завой
надясно със задната част, като се
насочи с предната част към полуремаркето, от което са били разтоварвани
бетонни елементи, необходими за ремонта на улицата.
Техническите възможности за предотвратяване на ПТП са били, както следва:
= От страна на водача К. - със спиране чрез своевременно задействане на спирачната уредба от разстоянието
за виждане при наличие на техническа възможност за виждане на
пешеходката в дясното огледало за обратно виждане.
= От страна на пешеходката К. - със спиране на място и преустановяване на пресичането на улиците
при наличие на техническа възможност да вижда движещия се на заден ход
към нея к.б. КОМАЦУ.
Непосредствената причина за възникването на ПТП е закъснение на водача в конкретната пътна
обстановка, да се увери чрез огледалата за обратно виждане за липса на обекти,
създаващи предпоставка за ПТП. Водачът, поради навлизането в улица „Втори
Януари", е предприел пряко визуално наблюдение при управлението на машината в посока
назад. Това е поставило пешеходката в невидима за водача зона с пряко наблюдение, но в положение, при което
е било видима с
технически средства (огледала за обратно виждане). Липсват действия от страна на пострадалата К.
за преустановяване на пресичане при наличието на технически възможности за това. В зоната на кръстовището
към момента на ПТП е
нямало поставени знаци, указващи извършване на ремонтни дейности и/или временна
промяна в организацията на движение. Липсвали и ленти за заграждения, указващи безопасен
периметър около отрязаното
дърво в кръстовището. Знаци с номера „А23 - Участък от пътя в ремонт", „В2 - Забранено влизането на пътни превозни
средства от двете посоки" и „Г8 - Движение само наляво след знака" са
били поставени на обща стойка по улица „Отец Паисий" в дясната лента, на
около 40-50 метра след кръстовището, гледано в посока към центъра на град
Дупница. В участъка на кръстовището и в участъка до знаците имало изсипан пясък
и инертни материали за ремонт и били наредени
палети с бетонни елементи (организиран временен склад). Организацията
на движение и поставянето на знаци за временна
организация на движението при извършване на ремонти в градска среда се
регламентира с наредба на община Дупница. Предписания към изпълнителя на
ремонта се издават от заместник кмета по строителството, респективно
отговорника в отдел транспорт и организация на движението. Мястото на ПТП е в
района на дълго кръстовище между улиците „Отец Паисий" и „Втори Януари", в обхвата на лентата за движение от
улица „Втори Януари" в посока за движение на МПС в посока към
гарата. В участъка от кръстовището и
по-конкретно около разтоварните дейности с к.б. "Комацу" на бетонни
елементи (бордюри), както и на зоната на ремонтните дейности, движението не е спирано или пренасочвано, няма
поставени указателни табели или
пътни знаци, указващи изпълнението на вида дейности.
Изложената фактическа обстановка се установява и доказва от доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие, скица
и фотоалбуми на ПТП /том №1 л.27-38/, справка
за съдимост /том №1 л. 24/, показанията на свидетелите К.И. /том №1 л. 39/, Г.К. с приложения /том № 1, л.
40-47/, Б.Ц. /том №1 л. 48/, В.И. /том №1 л. 49/, Й.К. /том №1 л. 50/, А.М. /том №1 л. 51/, Г.П. /том №1
л. 52/, Р.К. /том №1 л. 53/, М.С. /том №1 л. 54/, В.С. /том №1 л. 55/, Р.Е.
/том №1 л. 56/, В.Р. /том №1 л. 57/, Д.К. /том №1 л. 58/, С.Д. /том №1 л. 59/, Е.П. /том №1 л. 60/, К.Н. /том №1 л. 61/, Д.Г. /том №1 л. 62/, В.В. /том №1 л. 65/,
Й.В. /том №1 л. 66/, Т.Ц. /том №1 л. 75/, заключение
на автотехническа експертиза /том № 1 л. 85 -101 /, съдебномедицинска експертиза /том №1 л.107-111/,
химическа експертиза /том № 2, л.
37/, копие на договор за изпълнение на СМР /том №1 л. 116-127/, копие на свидетелство за правоспособност и инструктажна
книга /том №1 л. 128-131/, работен проект /том № 2, л. 1-24/, копие на
АУАН /том № 2, л. 43/ .
Така описаните доказателства се кредитират изцяло
от съда като обективни. Те са взаимнодопълващи се, непротиворечиви са и
преценени в тяхната цялост, очертават гореустановената фактическа обстановка. Свидетелските
показания очертават фактите около възникналото ПТП и непосредствено след него,
които са възприети от свидетелите, както и вида и мястото на извършваните СМР,
в които е участвал подсъдимият с управлявания от него багер“Комацу“. Показанията
им се подкрепят от снимковия материал и от заключенията на отделните
експертизи. АТЕ установява причините за възникналото ПТП, както и при какви
условия то би било предотвратимо както от подсъдимия, така и от пострадалата и
очертава обстановката в района на ПТП – липсата на обозначителни табели и знаци
за ограничаване движението на пешеходци. СМЕ установява причинените на
пострадалата увреждания и механизма на причиняването им, както и връзката между
причинените й от ПТП увреждания и настъпилата вследствие на тях нейна смърт.
2. От правна страна.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1,6. "в" във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, като на 23.05.2019 г.
около 12,30 часа, в град Дупница, в района на кръстовището между ул."Втори януари" пред № 29 и
ул."Отец Паисий" пред № 42 при управление на моторно превозно
средство - комбиниран багер марка "Комацу", с регистрационен № Е04171, собственост на „*******"
ООД като участник в движението по
пътищата е нарушил правилата за движение по чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП.
Чл. 40, ал. 1 ЗДП разпорежда, че преди да започне движение назад като водач на пътното превозно средство, подсъдимият е бил длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.
Чл. 40, ал. 2 ЗДП - като по
време на движението си назад като водач на пътно-превозно средство е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Като
е нарушил горепосочените правила за движение, подценявайки ситуацията и
предоверявайки се на професионалния си
опит като шофьор, подсъдимият К. по непредпазливост е причинил смъртта на Н.П.К.от град Дупница.
Непосредствената причина за възникването на ПТП е закъснение на водача в конкретната пътна
обстановка, да се увери чрез огледалата за обратно виждане за липса на обекти,
създаващи предпоставка за ПТП. Водачът, поради навлизането в улица „Втори
Януари", е предприел пряко визуално наблюдение при управлението на машината в посока
назад. Това е поставило пешеходката в невидима за водача зона с пряко наблюдение, но в положение, при което
е било видима с
технически средства (огледала за обратно виждане). Отсъствието на непрекъснат контрол
върху управляваното МПС, включващ в себе си внимателно
наблюдение над системите за управление и
цялостната пътната обстановка при извършваното движение назад на управлявания
от подсъдимия багер“Коимацу“, е довело до игнориране на значима реална опасност за движението, каквато е представлявала
движещата се пешеходка.
Пострадалата
обаче с поведението си също е допринесла за причинения вредоносен съставомерен
резултат. Нейното съпричиняване се изразява в това, че тя е заобиколила отпред влекача
„Скания“ от товарната композиция, вървейки покрай лявата му страна в посока към гарата. Когато се е
намирала срещу предната част на полуремаркето и вече била изминала около
5-6 метра, К. е променила траекторията си на движение, като с бърз ход се
насочила към отрязаното дърво, намиращо се
на улица „Отец Паисий" пред склада на фирма "Д." ЕООД.
Липсват действия от страна на
пострадалата К. за преустановяване на пресичането при наличието на технически възможности за това.
Според съда трябва да се посочи изрично, че за възникналото ПТП са
допринесли и други фактори, които са извън поведението на подсъдимия и
пострадалата. В зоната на кръстовището към момента на ПТП е нямало поставени знаци, указващи
извършване на ремонтни дейности и/или временна промяна в организацията на
движение. Липсвали и
ленти за заграждения, указващи безопасен периметър около отрязаното дърво в кръстовището.
Знаци с номера „А23 - Участък от пътя в ремонт",
„В2 - Забранено влизането на пътни превозни средства от двете посоки" и
„Г8 - Движение само наляво след знака" са били поставени на обща стойка по
улица „Отец Паисий" в дясната лента, на около 40-50 метра след
кръстовището, гледано в посока към центъра на град Дупница.
От обективна страна е налице причиняване на смърт по
непредпазливост на Н.П.К.от подсъдимия К. чрез управление на МПС по см. на
чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 НК.
Този тежък съставомерен резултат е последица от ПТП, възникнало поради нарушаване на горепосочените правила за движение по
пътищата от страна на подсъдимия като водач
на моторно превозно средство. Пострадалата К. е била ударена от к.б.
"Комацу" със супорта на багерната уредба, разположен
непосредствено до зоната на заден ляв габарит. При този удар поради
прекрачването на движещата се К., стъпката
на десният стабилизатор е натиснала подбедрицата на десен крак на височина
около 11 сантиметра от нивото на улицата. Този контакт, поради натоварването на
десният крак с тежестта на тялото, е довел до счупване на костите и загуба на
равновесие в тялото на К.. Почти едновременно с
удара в дясната подбедрица е последвал и удар от супорта в областта на бедрото
и таза на пешеходката. Вследствие от продължилото постъпателно движение на к.б.
"Комацу", значителната маса на машината, съчетана с по-високата й
скорост и значително високата задна част, в тялото на К. внезапно е възникнала голяма инерционна сила.
Вследствие от тази инерционна сила с вектор, насочен в посоката на
движение на машината, е последвало отхвърляне на тялото пред машината в същата
посока. След отхвърлянето на тялото е
последвало падане на К. върху настилката в позиция перпендикулярно спрямо надлъжната ос на машината.
Почти веднага е последвало преминаване на задната лява гума на к.б.
"Комацу" през падналото тяло, а непосредствено
след това спирачната уредба е сработила.
Причината за
смъртта на пострадалата Н.П.К.е тежката травма в областта на таза и долните крайници с развитието на травматичен и хеморагичен шок /масивна остра кръвозагуба и
дразнене на нервни окончания/. Травматичните увреждания са получени
приживе в резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила по
механизма на удари и притискане и могат да се получат при ПТП, респ.
прегазване, каквито данни се съдържат в предварителните сведения. Между травматичните увреждания, получени при ПТП и
настъпилата смърт е налице пряка
причинно-следствена връзка.
От субективна страна подсъдимият е проявил непредпазливост под формата на
небрежност. Той не е предвиждал общественоопасните последици от движението на
багера при управлението му назад – поглеждане в огледалата за обратно виждане,
за да се увери, че няма препятствия за извършване на това движение - но безусловно е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, спазвайки стриктно разпоредбите
на чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП.
Т.е. подсъдимият обективно е причинил
престъпния резултат – смърт на едно лице,
без субективно да е съзнавал това, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
вредоносния резултат.
С присъдата си съдът не сподели обвинителната
теза за нарушаване от подсъдимия на разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП – че като не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което е управлявал – е причинил вредоносния резултат. Липсва причинна
връзка между нарушаването на тази разпоредба и настъпилия вредоносен резултат.
Както се посочи вече, единствената причина за настъпилото ПТП, което е било
предотвратимо от подсъдимия, е неспазването правилата за движение при управление на багера“Комацу“
на заден ход, визирани в чл.40 ал.1 и ал.2 ЗдВП. Тези две материални норми са
специални по отношение на разп.на чл.20 ал.1 ЗдВП и затова последната не намира
приложение в настоящия случай.
Неприложима
е и разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗдВП
по аналогични съображения. Тази норма задължава водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
Установи се, че скоростта на движение на багера на заден ход е била 10,6 км/час
преди и по време на ПТП. Тази скорост първо не е висока и несъобразена и второ
– тя няма пряко отношение към възникналото ПТП, а и се явява обща норма по
отношение на специалните разпоредби на
чл.40 ал.1 и ал.2 ЗдВП, съдържащи задължителни правила за водачите при движение на МПС на заден ход.
Що се отнася до поддържаното обвинение за нарушение от подсъдимия на
сочените в ОА правила за движение по чл.5
ЗдВП, то съдът намира обвинението и в тази част за несъставомерно. Чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП изисква от
участниците в движението по пътищата с поведението си да не създават опасности и пречки за
движението и да не поставят в опасност живота
и здравето на хората. Т.е. според съда тази норма е твърде обща и не
регламентира конкретни правила, които водачът да нарушава, а предвижда общо
задължение за водачите да не поставят в опасност с поведението си като водачи
на МПС живота и здравето на хората. Чл. 5, ал. 2, т.1 ЗДвП също въвежда общо задължение за
водачите на пътно превозно средство да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Видно е от съдържанието
на двете цитирани норми, че първата от тях е с препоръчителен характер, а
втората въвежда твърде общо задължение за всички водачи на ППС. Това налага извода, че двете цитирани в ОА
норми от чл.5 ЗДвП са общи спрямо настоящия казус, тъй като ПТП е възникнало
при движение назад на управлявания от подсъдимия багер и нямат никакво пряко
отношение към настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалата. А
движението назад е регламентирано именно от специалните норми на чл.40 ал.1 и
ал.2 ЗДвП.
По
горните съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия за невиновен при
извършване на престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 НК да е нарушил правилата за движение, визирани
в чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, чл.20 ал.1 ЗдВП, чл.20 ал.2 изр.ІІ
ЗдВП и го оправда по тази част на обвинението.
3. По наказанието.
Систематичното място на престъплението по
чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 НК
е в глава ХІ от НК:”Общоопасни престъпления”, раздел ІІ от нея:”
Престъпления по транспорта и съобщенията”. То засяга и нарушава права на
неограничен брой хора. Ето защо този вид престъпление е с висока степен на
обществена опасност.
Вземайки предвид обаче
конкретната ситуация – пренебрегване и неспазване правилата за движение в чл.40
ал.1 и ал.2 от ЗДвП от подсъдимия, от
една страна и от друга страна – личността на подсъдимия, който не е осъждан за
друго умишлено или непредпазливо деяние и липса на административни наказания за
нарушаване на ЗДвП през дългия му стаж на професионален шофьор/ с изключение на
една глоба от 20 лв./, съдът прие
обществената опасност на дееца за ниска.
Подбудите за извършване на
деянието се коренят в несъобразяване и пренебрегване от подсъдимия в конкретния
случай на нормативно уредените правила при движение на МПС на заден ход и
предоверяване на професионалния си опит и по този начин - създаване на опасност
за околните от собственото неправомерно, макар и по непредпазливост поведение.
За инкриминираното деяние с посочената в ОА
правна квалификация законодателят е
предвидил наказание”лишаване от свобода” от 2 до 6 години.
Доколкото съдебното следствие се
проведе по диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК - тази на чл.371 т.2 НПК, съгласно разп.на
чл.373 ал.2 НПК съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58 а НК. Последната материалноправна норма регламентира няколко хипотези на
определяне на наказанието като благоприятна последица за подсъдимия и като
компенсация на процесуалното му поведение
- признаване на фактите по ОА и съгласие да не се събират доказателства за
тях в съдебното производство и те са:
= чл.58 а ал.1 НК -
намаляване с 1/3 на определеното наказание;
= чл. 58 а ал.4 НК – при
едновременно наличие на условията по ал.1-3 на чл.58 а НК и на чл.55 съдът прилага само чл.55 , ако е
по-благоприятен за дееца.
В настоящия случай съдът определи наказанието
на подсъдимия К. при условията на чл.58 а ал.4 НК, по следните
съображения:
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото
съдебно минало на подсъдимия, липсата на сведения за негови противообществени
прояви и липса на нарушения на ЗДвП прие дългия му стаж на професионален шофьор,
ниската степен на обществена опасност, както и поведението му след ПТП към
пострадалата и изразеното съжаление за случилото се, трудовата му ангажираност.
При
определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи вината му
обстоятелства и двата вида обективни факти, които са извън неговото посочено по-горе
противоправно поведение -
съпричиняването от пострадалата и липса на обозначителни табели и знаци
на мястото на извършваните СМР, които, ако ги имаше, биха изострили вниманието
на пешеходците при преминаване през процесното кръстовище.
Така
установените смекчаващи обстоятелства според съда осъществяват фактическия
състав на чл.55 ал.1 предл.ІІ НК и представляват многобройни смекчаващи
обстоятелства, при наличието на които и най-ниското, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Затова и съдът прие, че
наказанието”лишаване от свобода” на подсъдимия следва да се определи при хипотезата на чл.58 а ал.4 НК, към чието приложение препраща
разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК.
По тези съображения и на
посоченото правно основание съдът наложи
с присъдата си на подсъдимия
наказание”лишаване от свобода”
под законовия минимум от 2 години, а именно - в размер на 1 година. Този размер според съда отговаря
най-адекватно на тежестта на извършеното непредпазливо престъпление и
същевременно в най-пълна степен ще
съдейства за постигане целите на специалната и генерални превенции.
За постигане целите на специалната
превенция съдът прие, че подсъдимият не е необходимо да изтърпява ефективно
това наказание. Откъсването му от нормалната социална среда би оказало
негативно въздействие върху него и би било неоправдано тежка репресия. Безспорно са налице са условията на чл.66
ал.1 НК за отлагане изпълнението на
наказанието ЛС – размерът на наложеното наказание ЛС е под 3 години,
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и за поправянето му по изложените съображения не се налага той
реално да изтърпи наказанието. Изпитателният срок съдът определи в размер на 3
години, ръководен от наличните многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Императивната норма на чл.343 г НК, препращаща
към общата норма на чл.37 ал.1 т.6 НК, предвижда във всички случаи на чл.343 НК
кумулативно налагане на наказанието”лишаване от права”, в случая от право да се
управлява МПС. А чл.58 а ал.5 НК изрично изключва приложение на правилата на
ал.1-4 на този текст при определяне на наказания по чл.37 ал.1 т.2-11 НК. Съобразявайки това съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Този размер съдът
съобрази с целите на специалната и генерална превенции, с горепосочените
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства и че той е професионален шофьор по занятие и това
му служи за препитание на семейството, както и с изискването на чл. 49 ал.2 НК.
На осн.чл.301 ал.1 т.12 във
вр. с чл.189 ал.3 НПК подсъдимия беше осъден с присъдата да заплати разноските по делото по сметка на РУ – Дупница към ОД на МВР -
Кюстендил сумата от 1097 лв.
Веществени доказателства по делото няма.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: