РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20245001000512 по описа за 2024 година
За да се П.изнесе, взе предвид следното:
П.изводството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 30 от 12.06.2024 година, постановено по т. дело №
47/2023 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е осъдено „Б ********,
със седалище и адрес на управление с.Б. и. *************, да заплати на
„П.,р. и **********, със седалище и адрес на управление гр. С., р.
**********, сума в размер на 284 540,66 лева с ДДС, представляваща
авансово заплатени СМР по развален договор № 29 от 27.09.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
25.08.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 23 709 лева,
представляваща дължима договорна неустойка по чл.14 от договор № 29 от
27.09.2022 г.
Осъдено е „Б ********, да заплати на „П.,р. и **********, разноски за
първоинстанционното П.изводство в размер на 36 244,40 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
1
ответника в първоинстанционното П.изводство „Б 0“ ЕООД с оплаквания за
неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Оспорени са
изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че те са направени въз
основа на приетата съдебно техническа експертиза, чието заключение е
изготвено въз основа на инвестиционен Проект, предоставен от ищеца „П., р.
и о.“ ЕАД. Ставало дума за документи - одобрени строителни книжа и
разрешения за строеж, които не били приобщени като доказателства по
делото. Становището на жалбоподателя е, че изпълнението на договорните му
задължения следва да се преценява с оглед формулирания предмет на самия
договор. Твърди се, че той е изпълнил точно в количествено и качествено
отношение договора и че поставената дограма съответства напълно на
изискванията на договора, заложени в количествено-стойностна сметка от
19.09.2022 година. Възражението на жалбоподателя е, че изпълнителят не е
следвало да изпълни работата по договора съгласно одобрените и приети
П.екти на обекта, тъй като в П.ведената състезателна П.цедура за сключване
на договора възложителят не бил поставил такова условие, не бил предоставил
на изпълнителя тези проекти и те не били послужили като основа за изготвяне
на КСС. Оспорен е изводът за наличие на некачествено и неточно изпълнение,
като в тази връзка жалбоподателят се е позовал на представеното от него
писмено доказателство – доклад от служител на „П.“ ЕАД В. Г., според който
монтираната дограма съответства на 100% на спецификацията. Твърденията
на жалбоподателя са, че той не е запознат с документите, въз основа на които
е изготвено заключението, поради което го е оспорил и че той е изпълнил
работата въз основа на спецификацията и указанията, дадени му от В. Г., който
е подписал П.токола за приемане на работата от 15.04.2023 година.
Недопускането до разпит на В. Г. като свидетел от първоинстанционния съд
е посочено като съществено П.цесуално нарушение. Освен това
заключението било изготвено по документи, за представянето на които била
настъпила преклузия, а същото следвало да се изготви само въз основа на
наличните документи по делото. Допускането и изготвянето на експертно
заключение въз основа на документи, които не се намирали в кориците на
делото, било грубо нарушение на принципа на непосредственост по чл. 11 от
ГПК. По тези съображения се поддържа, че не са били налице основания за
едностранно разваляне на договора. Твърди се също, че непоставянето на
алуминиевата дограма е по причини извън контрола на изпълнителя, а
2
именно неизграждане от страна на възложителя на конструкция, върху която
тя да се постави. При посещения на обекта на представители на възложителя
никога не били възражения за неточно или некачествено изпълнение, нито
били поставяни изисквания за извършване на поправки. Поради липса на
основание за разваляне на договора, неоснователен бил и искът за връщане на
получения аванс.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението и в
частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати неустойка за неспазване
на срока на договора на основание чл. 14, като се твърди, че такава не се
дължи в хипотеза на разваляне на договора поради неизпълнение и е цитирана
задължителната съдебна практика по този въП.с.
Искането е за отмяна на решението на първоинстанционния съд, за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане и
разпит в качеството на свидетел на В. Г.. То е уважено от въззивния съд, който
е приел, че са налице предвидените в чл. 266, ал. 3 от ГПК предпоставки за
това. Показанията на свидетеля Г. ще бъдат обсъдени в мотивите на
настоящото решение заедно с останалите събрани доказателства по делото.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „П., р. и о.“ ЕАД
с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски за въззивното П.изводство. В отговора се поддържа, че доводите на
жалбоподателя, касаещи задълженията му по договора са преклудирани
съгласно чл. 370 от ГПК, тъй като не е подаден писмен отговор на исковата
молба. Освен това е посочено, че става дума за договор за строителство по
смисъла на чл. 157, ал. 1 и чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, като законът установява
права и задължения за страните по него, които ги обвързват, наред с тези,
записани в договора. Посочено е, че императивно задължение на изпълнителя
по договора за строителство е извършването на дейностите в съответствие с
одобрените и приети П.екти на сградата, които твърдения и доводи били
въведени още с исковата молба. Оспорени са доводите, свързани с
преклудиране на възможността за представяне на писмените доказателства –
техническа документация, въз основа на която е изготвено приетото
3
заключение, като се поддържа, че оспорването на заключението е
неконкретизирано и неоснователно. По отношение на разпита на свидетеля Г.
се твърди, че искането на ответника е преклудирано поради липса на писмен
отговор и забрана за въвеждане на нови факти и обстоятелства по делото.
Със събраните доказателства били установени предпоставките за разваляне на
договора и за уважаване на иска по чл. 55 от ЗЗД, както и за присъждане на
претендираната неустойка.
Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе и
събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема
следното:
Въззивната жалба е П.цесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от
ответника срещу решението, с което са уважени предявените
осъдителени искове.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По т. дело № 47 /2023 година по описа на ОС – Пловдив са предявени
два обективно съединени осъдителни иска от „П.П р и о******“ ЕАД срещу
„Б 0“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД, както и акцесорни претенции за присъждане на законна лихва върху
главниците от датата на исковата молба.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че между
страните е сключен договор № 29/2022 година, имащ за предмет изработка на
дограма на хотелска сграда и басейн - обособена позиция от дейностите по
изграждане на хотелска сграда и басейн в УПИ IV- ******** по плана на КК „
С С К Е“, за които има изготвен инвестиционен П.ект и е издадено разрешение
за строеж, посочени в исковата молба. Твърди се, че уговореният срок за
изпълнение на договора е 180 дни, като е започнал да тече от 19.10.2022
година след отпадане на забраната за строителство по морето по заповед на
Кмета на О В и подписването на акт образец 11/19.10.2022 година за
установяване състоянието на строежа и СМР при П.дължаване на
строителството при смяна на строителя. Срокът, според ищеца, е изтекъл на
17.04.2023 година.
Изрично в обстоятелствената част на исковата молба ищецът,
4
обсъждайки договора за строителство, е посочил, че в отношенията между
страните освен клаузите на сключения договор, се прилагат императивните
законови разпоредби на ЗУТ, установяващи задължения за страните. Сред тях,
според ищеца, е задължението на строителя да изпълни работата по договора
съгласно одобрените и приети П.екти за П.цесната сграда. Изложени са
обстоятелства, че до изтичане срока на договора ответникът не е изпълнил
задълженията си по него, изработил е и е монтирал само част от ПВЦ
дограмата, в отклонение от поръчката и със съществени недостатъци, които
превръщат работата в негодна за нейното договорно и обикновено
предназначение. Посочено е, че дограмата не отговаря на П.екта по
заложения в него коефициент за топлоП.водимост, със занижени показатели е,
което е съществено отклонение от поръчката и този недостатък е
неотстраним, тъй като не могат да бъдат изпълнени енергоспестяващите
мерки за обекта. Съществено отклонение имало и във вида и доставеното
количество дограма, доставена била само ПВЦ, но не и алуминиева дограма,
част от доставената дограма била счупена и усукана, делението,
разположението, отваряемите части и посоката на отваряне на вратите и
П.зорците не били съобразени с П.екта, което пречело и на П.ектираното
вътрешно обзавеждане, поради което била невъзможна нормалната употреба
на дограмата и тези недостатъци били неотстраними; вратата на много места
била разположена на неправилната страна, която с оглед П.ектираното
поставяне на мебели я правело неизползваема и блокирало достъпа до
терасата; имало обърнати посоки на отваряне на вратите и П.зорците, което
било със същия ефект; била поставена дограма не на местата, указани с
П.ектите, монтирането било в нарушение на технологичните изисквания, като
начинът на захващане не бил с неподвижда връзка и липсвала необходимата
здравина при вятър, което създавало опасност за лица и имущество при
падане; липсвал подП.зоречен перваз, част от вратите и П.зорците не се
затваряли въобще. В исковата молба е посочено, че има и други недостатъци
в работата, като констатации за тях се съдържали в доклад № 176 от
22.05.2023 година на „П.“ ЕАД, приложен като доказателство към исковата
молба.
Твърди се, че става дума за отклонение от възложената работа и
недостатъци при изпълнението, които са толкова съществени, че изпълнената
част е негодна за договорното или обикновеното предназначение и не може
5
да се поправи, както и че част от нея е неизпълнена, поради което за ищеца
като възложител и изправна страна по договора е налице основание да го
развали с едностранно изявление, което се съдържа в подадената искова
молба.
Първият от обективно съединените искове е за връщане на даденото по
разваления договор, представляващо заплатен аванс в размер на 284 540,66
лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност на първия главен иск е предявен и иск
с правно основани чл. 265, ал.1, предложение второ от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца разходите на поправката на изпълнените с
лошо качество СМР в случай, че се приеме, че става дума за недостатъци,
които могат да бъдат отстранени и поправени.
Вторият иск, предявен по делото е за неустойка в размер на 23 712 лева
/ 5% от договорената цена/, дължима на основание чл. 14 от договора във
връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като е посочено, че такава е дължи за неспазване
сроковете за изпълнение.
С молба вх. № 3152 от 05.03.2023 година е конкретизирана
обстоятелствената част на първоначалната искова молба. Посочено е, че
частичното неизпълнение се изразява в липсата на изработена, доставена и
монтирана алуминиева дограма по договора в размер на 430 кв. метра, респ.
ответникът е изпълнил само 963 кв. метра ПВЦ дограма. Конкретизация е
извършена и на некачествено изпълнените работи, изброени в исковата
молба.
С първоначалната искова молба ищецът е представил писмени
доказателства, формулирал е и доказателствени искания, включително за
изготвяне на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза,
която въз основа на материалите по делото и на архитектурния и работния
П.ект при ищеца, а при необходимост и на други строителни книжа и оглед на
строителния обект, да отговори на конкретно формулирани въП.си.
Ответникът по исковете „Б 0“ ЕООД не е подал писмен отговор в срока
по чл. 369 от ГПК, не е взел становище, не е направил възражения, не е
оспорил истинността на представените към исковата молба документи, не е
посочил доказателства и не е представил писмени такива, поради което и
6
съгласно чл. 370 от ГПК е загубил възможността на направи това по-късно,
тъй като не твърди неподаването на отговора да се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. Поради това, Произнасяйки се по
основателността на предявените искове, въззивният съд следва да съобрази
настъпилата преклузия за доказателства и възражения.
От представените към исковата молба и неоспорени от ответника
писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 03.10.2022 година между ищеца „П.,“ ЕАД като възложител и „Б
0“ЕООД като изпълнител е сключен договор № 29. Предметът на договора е
посочен в чл. 1 и се отнася до изграждане на хотелски комплекс в „С С К
*****“, етап Втори, обособена позиция 1 – изработка на дограма на описаната
хотелска сграда и басейн в УПИ IV -******* по плана на курорта. Посочено е,
че тази дейност следва да се изпълни съгласно техническата спецификация на
възложителя / приложение1/ и приетата оферта на изпълнителя / приложение
2/.
Посочената в договора оферта на изпълнителя, ведно с количествено-
стойностна сметка са приложени към исковата молба. Те не съдържат
подробно описание на дограмата, която следва да бъде поставена. Описани са
само общите характеристики на дограмата в КСС – четирикамерна дограма,
бял стъклопакет 24 мм, обков „Kale“, П.фил П.филинк – отваряема и
неотваряема, общата площ – 1393,23 кв. метра, единичната цена – 283,65 лева
без ДДС, както и общата цена без ДДС – 395195,36 лева без ДДС и 474234,44
лева с ДДС.
От останалите писмени доказателства, приложени към исковата молба,
по-конкретно от разрешението за строеж № 162/13.09.2019 година, допълнено
със заповед № А-92/02.12.2022 година се установява, че на ответника е
възложена изработката на дограма на строеж – хотелска сграда, трета
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ. В разрешението за
строеж изрично е посочено, че то се издава въз основа на одобрен
инвестиционен П.ект.
Възлагането на част от дейностите по изграждането на такъв строеж
определя изпълнителя по договора като строител по смисъла на чл. 163, ал. 1
от ЗУТ, а именно лице, в случая юридическо, което по писмен договор с
възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни
7
книжа. В разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е посочено, че
строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с
издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките
за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.
Ищецът в исковата молба се е позовал изрично на задължението на
ответника да изпълни възложената му работа в съответствие със
строителните книжа на обекта / каквито съгласно § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ са
всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за
узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване,
както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво/. Това
задължение, уредено в закона, е възпроизведено и в клаузата на чл. 8 от
сключения между страните договор, според която при изпълнение на
поръчката и отделните видове работи стриктно се спазват работните П.екти и
технологичните изисквания за качеството на влаганите материали в
съответствие с БДС.
Имайки предвид нормативната уредба и клаузите на сключения между
страните договор, както и липсата на оспорвания и възражения от ответника в
преклузивния срок, включително по този въП.с, съдът приема, че изводът му
за изпълнение, респ. неизпълнение на договорните задължения от ответника
следва да бъде направен при съпоставяне на монтираната дограма като
количество и качество с предвидената такава в П.ектите на конкретния
строеж. Императивно задължение на строителя, възП.изведено и в договора,
е да спази изискванията на П.ектите. Предоставените от него оферта и
количествено-стойностна сметка отразяват само общото количество
дейности и общата цена, без конкретни данни, касаещи вида на дограмата,
която следва да се постави на всяко едно отделно място в сградата -
материал, размер, местоположение на прозорци и врати, посока на отваряне,
показатели на топлопроводимост и др.
За изясняване на посочените по-горе обстоятелства в
първоинстанционното производство е допусната и приета комплексна съдебно
техническа и икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема
като компетентно и незаинтересовано. Неоснователно е оспорването на
заключението от ответника с довода, че е изготвено въз основа на строителни
8
книжа, неприобщени като доказателство по делото по съответния ред и в
преклузивните срокове. Задачите, поставени към експертизата, изискват
специални знания в областта на строителството, включително запознаване със
строителните книжа и няма пречка при отговора на въпросите вещите лица да
ги ползват, без да са изрично приобщени като доказателства по делото.
Отделен е въП.сът, че още с исковата молба ищецът е поискал изготвянето на
експертизата въз основа на тези документи и ответникът не е възразил срещу
това в преклузивния срок. Ответникът не е оспорил и не е установил по делото
П.ектите, по които са работили вещите лица, да са различни от одобрените за
строителството на процесната сграда. Поради това и с оглед изложените по-
горе мотиви за задълженията на ответника в качеството му на строител да
извършва възложената му дейност именно в съответствие със строителните
книжа за сградата съдът намира, че няма основание да не бъде кредитирано
заключението на вещите лица. Съдът не кредитира само онази част от
заключението, която се отнася до съответствието на изработеното с офертата
на ответника и количествено стойностната сметка към нея. Въпросите,
поставени от ответника към вещите лица, са за установяване на твърдения,
въведени в процеса извън преклузивния срок и са недопустими съгласно чл.
370 от ГПК. Освен това съдът по-горе подробно мотивира невъзможността
извършването на дейността по поставяне на дограмата да е само въз основа
на офертата и количествено стойностната сметка, без да са спазени
конкретните изисквания по П.екта на сградата.
Описанието на техническите данни на дограмата съгласно чл. 36, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 4 от 21.05.2001 година за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, се съдържа в част „Архитектурна“ на работните
проекти. В представените към исковата молба разрешение за строеж № 162
от 13.09.2019 година и заповед за допълването му № А -92/02.12.2022 година е
отразено, че за сградата има одобрен инвестиционен проект с изменения на
02.12.2022 година.
От заключението на вещите лица е видно, че те са се запознали с
одобрения инвестиционен проект на процесната сграда, съдържащ
техническите данни за дограмата на сградата в част „Архитектурна“,
„Спецификация на дограма, алуминиева“ и „Спецификация на дограма,
ПВЦ“. Същите са възпроизведени в раздел Втори от констативно-
съобразителната част на заключението. От заключението е видно, че в
9
проектите на сградата е предвидено поставяне на 452,9 кв. метра алуминиева
дограма и 971,80 кв. метра ПВЦ дограма, или общо 1423,50 кв. метра / при
посочени в КСС общо 1393,23 кв. метра/.
Ответникът е доставил и монтирал на обекта само ПВЦ дограма с
общо количество 864,77 кв. метра, по-малко със 107,03 кв. метра от
предвидената ПВЦ дограма в проекта, като е изработил и 19,60 кв. метра
дограма, непредвидена в проекта. Поставената дограма не съответства на
минималния коефициент на топлоП.водимост, посочен в проекта с оглед
енергоспестяващите мерки, а именно 1,4. Въз основа на представените по
делото протоколи за изпитване на топлопроводимостта на дограмата, които не
са оспорени, вещите лица са посочили, че е поставена дограма, чиито
коефициенти за топлопроводимост са 1,6 за профил на крило, 1,98 за П.фил на
каса и 2,59 за стъклопакет, с които не могат да се изпълнят заложените в
П.екта енергоспестяващи мерки. Заключението им е, че за да се постигнат те,
е необходимо да се постави нова дограма с по-нисък коефициент на
топлопроводимост. Освен това вещите лица са установили, че на обекта има
поставена дограма не на местата, указани с проектите / т. 6 от заключението/.
Установено е също, че цялата монтирана на място дограма е неукрепена, не е
захваната трайно и здраво за стени и тавански плоскости. Получените празни
места заради неточните, умалени вертикални и хоризонтални размери на
дограмата, са запълнени със строителна пяна и бели тухли, което според тях
било недопустимо, в нарушение на технологичните изисквания и добрата
практика. Освен това вещите лица са посочили, че монтираната дограма е
физически унищожена, тъй като поради неправилния монтаж и неукрепеност
не е устояла на природните въздействия и собствената си тежест. Това е
довело до усукване и счупване на част от дограмата и до спукване на
прозорците, като според вещите лица ¼ от общото количество дограма е
унищожена. Изводът е, че дограмата е с неотстраними недостатъци освен
поради посоченото до тук и поради несъответствието на размерите й и на
местоположението на балконските врати с проекта, водещо до функционални
неудобства, свързани с обзавеждането в помещенията. Установено е, че 12 от
всички 26 монтирани балконски врати са в обратна на посочената посока на
отваряне, което също би създало функционални неудобства при експлоатация
на сградата, че нито една от балконските врати, както и цялата дограма, не се
отварят на средна ос, както е посочено в проекта, че не е спазено членението
10
на дограмата по проекта. В т. 11 от заключението са изброени и други
несъответствия, свързани с поставяне на отваряеми прозоречни крила вместо
врати, сменени размери и др.
Според вещите лица дори останалата неунищожена дограма, с оглед
подробно изброените несъответствия с проекта, не може да бъде поправена и
се налага изработването на нова. Заключението им е, че няма качествено
извършени СМР от ответника и че не е икономически целесъобразно
отстраняването на недостатъците с оглед на техния характер. Поставената
дограма според тях следва да бъде бракувана, не може да бъде използвана за
процесната сграда.
Заключението на вещите лица, че изработеното не съответства на
проекта на сградата, не се оП.вергава от останалите събрани доказателства по
делото.
В представения към исковата молба доклад № 176 от 22.05.2023
година на прокуриста на „П.“ ЕАД, неоспорен от ответника, се съдържат
констатации, съответстващи на изводите на вещите лица.
Представеният от ответника доклад, изготвен на 15.04.2023 година от
В. Г. в качеството му на ръководител СИ в ЦУ на „П.“ ЕАД / стр. 144/ не
променя изложените по-горе изводи. На първо място представянето му е
извън преклузивните срокове по ГПК, а и той не би дал основание да се
приеме нещо различно от гореизложеното, дори да беше представен
своевременно. На първо място, видно от отразеното в него, този доклад е
изготвен от служител на дружеството – ищец, на когото е възложено
посещение на обекта и проверка за изпълнението на СМР само на кота 16,50
от сградата. В него е посочено, че е монтирана ПВЦ дограма на 100% от
спецификацията и че е уточнено с изпълнителя запълването на останалите
дребни фуги и смяна на два счупени стъклопакета. Констатациите на този
служител на дружеството, за който не е установено да има специални
познания в областта на строителството и да е съпоставил изпълненото с
проектите на сградата, не са достатъчни, за да се приеме изпълнение на
договорните задължения от ответника.
В. Г. е допуснат като свидетел пред въззивната инстанция с оглед
поддържания от ответника довод,че е изпълнявал работата въз основа на
пряко възлагане от Г., без да има достъп до П.ектите, въз основа на които е
11
изготвена експертизата. Съдът е допуснал това доказателствено искане,
приемайки, че не е преклудирано, направено е във връзка с приетата
експертизата и изразеното несъгласие с нейните изводи заради
доказателствата, въз основа на които е изготвена. Твърденията на ответника,
че е работил не по П.екта, а въз основа на указанията, давани му от В. Г., не се
установиха от разпита на свидетеля. От този разпит е видно, че В. Г. в
качеството си на началник отдел е бил изпратен от ръководството на „П.“ ЕАД
да види състоянието на П.цесния строеж и след посещението си е изготвил
обсъдения по-горе доклад. Той обяснява, че не е разполагал с П.ектите, които
са били в централата на ищеца и че само е видял на място поставената дограма
и запълнените в изпълнение на неговите указания фуги. Свидетелят отрича
да е имало представител на ищеца през целия период на строителството.
Неговите показания не променят горните изводи на съда за неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника. Следва да се отбележи, че
дори да беше установено по делото, че ответникът е работил по указания на
представител на възложителя, това не го освобождава от отговорността за
изпълнение на установените в ЗУТ и договора задължения да спазва П.ектите
на сградата и технологичните правила.
Възражението, че ответникът не е поставил никаква алуминиева
дограма на строежа в срока на договора, поради това, че възложителят не е
осигурил такава възможност, като не е изградил необходимата конструкция, е
преклудирано. Преклудирани са и показанията на свидетеля В. Г., че ищецът
се е отказал да постави профили / планки/, на които да се монтира
алуминиевата дограма заради тяхната цена. Освен това по делото не се
твърди и не се установява ответникът като изпълнител по договора да е имал
готовност да постави алуминиевата дограма и това да не е сторено именно
заради липсата на такива профили. Отделен е въпросът, че в самия договор
липсва клауза, задължаваща възложителя да постави такива профили преди
поставяне на алуминиевата дограма от изпълнителя. В подписания между
страните акт за установяване състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството при смяна на строителя на 19.10.2022
година, с който е поставено началото на изпълнението на договорните
задължения по процесния договор, също не е отразено такова задължение на
възложителя.
По изложените съображения съдът намира, че по делото са установени
12
предпоставките за разваляне на сключения между страните договор,
свързани с поведението на изпълнителя. Налице е частично неизпълнение
на работата по договора, а именно непоставяне на алуминиева дограма в
предвидения шестмесечен срок / с начало 19.10.2022 година/. Освен това е
налице несъответствие на изработеното - поставената дограма, с проекта и
технологичните правила, поради което тя е напълно негодна за употреба по
предвиденото с договора и проекта предназначение и невъзможност за
отстраняване на недостатъците й, което е основание за разваляне на
договора съгласно чл. 265, ал. 2 от ЗЗД.
Изявлението за разваляне на договора се съдържа в исковата молба,
достигнало е до изпълнителя с получаването й и от този момент договорът се
счита за развален поради неизпълнението му от ответника, което е установено
по делото.
С развалянето на договора за ответника възниква задължението да
върне получения по него аванс съгласно чл. 55, ал. 1, предложение трето от
ЗЗД. Размерът на този аванс е безспорен между страните и се установява от
приложените към исковата молба писмени доказателства – фактура и
платежно нареждане от 03.10.2022 година. Той е 284540,66 лева с включен
ДДС. Първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 25.08.2023 година, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователен е вторият обективно съединен иск за неустойка,
намиращ правното си основание в чл. 92 от ЗЗД, с цена 23709 лева. Тази
неустойка е претендирана от ищеца на основание чл. 14 от сключения между
страните договор. В чл. 14 е предвидено, че за неспазване сроковете за
изпълнение на поръчката, определени в договора, изпълнителят дължи на
възложителя неустойка в размер на 0,5% върху стойността на неизпълнените
видове работи за всеки П.срочен ден, но не повече от 5%. Т.е. става дума за
уговорена между страните неустойка за забавено изпълнение. В хипотеза
като настоящата, а именно разваляне на договора поради неизпълнение,
такава неустойка не се дължи, тъй като вземането за нея П.изтича от договор,
който се счита за несключен с оглед обратното действие на развалянето на
договори като настоящия, които не са с П.дължително или периодично
13
изпълнение. При разваляне на договора кредиторът има само правото на
неустойка за цялостно неизпълнение на договора, ако е уговорена, но в
случая в договора липсва такава клауза. Обезщетението за забавено
изпълнение предполага наличие на изпълнение на договора, макар и извън
сроковете, а в случая съдът приема, че липсва изпълнение по изложените по-
горе съображения. Такова е разрешението, дадено по задължителен за
съдилищата начин с Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 година на ВКС
по т.д. 7/2013 година на ОСГТК.
По тези съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на „П.“ ЕАД неустойка по чл. 14 от договора в размер на 23709 лева и
следва да постанови ново решение по същество, с което да отхвърли този иск.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе по дължимите от
страните разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
Разноските на ищеца за първоинстанционното П.изводство включват
адвокатско възнаграждение от 21600 лева и разноски за експертизи 2314,40
лева, както и дължимата държавна такса, която е 948,36 лева по иска за
неустойка и 11381,63 лева по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Разноските за
експертизи са направени по първия иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е изцяло
основателен. Сумата от 948,36 лева държавна такса не се дължи на ищеца
като разноски. Не му се дължат и част от разноските за адвокатско
възнаграждение, направени във връзка с отхвърления иск.
Първоинстанционният съд е приел и страните не са възразили, че на ищеца се
дължи минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е ползвана като
ориентир. Минималният размер с ДДС при иск с цена 23709 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 от тази наредба е 3040,57 лева. Тази сума също не се дължи на
ищеца заради неоснователността на иска по чл. 92 от ЗЗД. Т.е. общо
присъдените с решението разноски от 36244,40 лева за първоинстанционното
П.изводство следва да бъдат намалени с 3988,93 лева / 3040,57 лева плюс
948,36 лева/ , или за разликата над 32255,47 лева до 36244,40 лева.
Ответникът има право на разноски за първоинстанционното
производство по отхвърления иск по чл. 92 от ЗЗД. Претендираните разноски
със списъка по чл. 80 от ГПК са само 400 лева депозит за вещи лица, чиято
14
задача касае първия от обективно съединените искове. Не са претендирани
разноски по иска по чл. 92 от ЗЗД, поради което не следва да се присъждат
такива за първоинстанционното производство.
Във въззивното производство разноските на жалбоподателя „Б 0“
ЕООД, видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, включват само
заплатената държавна такса в общ размер на 6164,99 лева и депозит за
свидетел 50 лева. От тях 474,18 лева са по иска за неустойка и тази сума се
дължи на жалбоподателя като разноски за въззивното производство.
Разноските за свидетел са във връзка с възраженията срещу решението по иска
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в която част жалбата е неоснователна, поради което те
не се дължат на жалбоподателя.
Разноските на ответника „П.“ ЕАД за въззивното производство са в
размер на 21600 лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което според въззивния съд
е основателно. При преценка за прекомерност на възнаграждението съдът,
съгласно чл. 633 от ГПК, съобразява задължителните за него разяснения по
правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, съдържащи се в решение
на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 година. Според това
решение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а размерът следва да се съобрази с реално извършената
работа от адвоката по конкретното дело. Възнаграждението следва да бъде
съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото във
въззивното производство. В случая са проведени две съдебни заседания във
въззивното производство, изслушан е един свидетел, поддържани са
множество доводи и възражения, които обаче не се различават от тези в
първоинстанционното производство. Освен това става дума за защита по
жалба срещу решение, постановено по два иска, като жалбата срещу
решението по единия от тях е основателна. Съобразявайки всичко това,
съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „П.“
ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното П.изводство в общ
размер на 3600 лева с включен ДДС.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 30 от 12.06.2024 година, постановено по т.
дело № 47/2023 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъдено „Б ********, да заплати на „П.,р. и
**********, сумата от 23 709 лева, представляваща дължима договорна
неустойка по чл.14 от договор № 29/2022 г.;
-в частта, с която е осъдено „Б ********, да заплати на „П.,р. и
**********, разноски за първоинстанционното П.изводство в размера над
32255,47 лева до 36 244,40 лв. / или за 3988,93 лева/,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „П.,р. и **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., р. **********, срещу „Б ********, със седалище и
адрес на управление с.Б. и. *************, за сумата от 23 709 лева,
представляваща дължима договорна неустойка по чл.14 от сключения между
страните договор № 29 от 03.10.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 12.06.2024 година, постановено
по т. дело № 47/2023 година по описа на Окръжен съд – Кърджали В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е осъдено „Б ********, със седалище и адрес
на управление с.Б. и. *************, да заплати на „П.,р. и **********, със
седалище и адрес на управление гр. С., р. **********, сума в размер на 284
540,66 лева с ДДС, представляваща авансово заплатена сума по развален
договор № 29/2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 25.08.2023 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата 32255,47 лева разноски за първоинстанционното П.изводство.
ОСЪЖДА „Б ********, със седалище и адрес на управление с.Б. и.
*************, да заплати на „П.,р. и **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р. **********, разноски за въззивното П.изводство в
размер на 3600 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П.,р. и **********, със седалище и адрес на управление
гр. С., р. **********, да заплати на „Б ********, със седалище и адрес на
16
управление с.Б. и. *************, разноски за въззивното П.изводство в
размер на 474,18 лева заплатена държавна такса съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17