МОТИВИ към НЧХД № 798/20
Производството е образувано по
тъжба от А.А.Д.,ЕГН**********,*** против Д.А.С., ЕГН**********, от с. с. с твърдения за извършени от него против нея
престъпления от частен характер с думите „**************************************************************************”,
„*************************************та”.
В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението, като моли подсъдимият да бъдат признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
получи наказание.
Защитникът претендира приложение
на чл. 146, ал.2 в хипотезата на разменени взаимно обиди по чл. 148, ал.1,т.1 и
на основание ал.3 от тази норма, с оглед ангажираните доказателства от
разменени текстови съобщения, заключението на СТЕ-зи и твърденията на с А. и подсъдимия.
Подсъдимият признава факта на
изричане на инкриминираните изрази, на процесното място и в процесното време.
Съдът, като обсъди и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
До средата на март 2020г.
подсъдимият и тъжителката имали интимна връзка, укривана от родителите й.
Поради близките им отношения и предвид нейната месторабота – в Кметството в с.
Ковачево, тя заплатяла дължимите данъци и такси за имота на родителите на
тъжителя ( за което представя квитанция
на л. 8 ) в размер на 66.92 лева. За да
й възстанови разхода, подсъдимият й дал две банкноти по 50 лева, но тъй като тя
нямала у себе си да му върне остатъка над 66.92 лева, му върнала 100 –те лева.
След началото на март месец отношенията им започнали да охладняват
и той установил връзка с друга млада жена.
Тъжителката започнала (чрез текстови съобщения по безплатното приложение
Viber Messenger) , да настоява да й
бъдат върнати парите за данъците, на което той последователно отказвал с
довода, че ги удържа за платени изцяло от него разходи за „път и хотел“ ,
където ходили двамата ( хотелски комплекс „9-ти км“- Пловдив ).
Към средата на месеца отношенията
особено се изострили, разменяли си чрез текстови съобщения псувни, груби и
обидни реплики - той я наричал дебеля свиня“
, „с дебел гъз“, тя него –
„мръсен долен боклук, прасе, дивак, свиня, прост като пън „.
Тъжителката, прикривайки
отново връзката си с подсъдимия,
споделила на своята майка св. Д., че той се явил на 25.02.20г. при нея
на касата и заявил, че ще плати данъците, при което тя издала квитанция, която
той взел, но отказал да й даде парите.
Затова свидетелката го потърсила, но открила в дома му майка му св. А., на
която споделила проблема и от която потърсила съдействие.
След като този подход не дал
резултат, тъжителката и св. Д. отишли на 23.05.2020 г., около обяд, на гл. път
за с. Звънчево, където св. А. продавала набрани от масивите наоколо ягоди. Майка
и дъщеря Дамянови поискали от А. да повика на място подсъдимия, за да се
разберат. След известно време Д.С.
пристигнал агресивен и настроен за скандал. Тъжителката го предупредила, че ще
започне да снима с телефона си видеоклип, което той приел. Тя активирала
камерата и така заснела видеозапис, който е представен върху СД( приет като веществено
доказателство по делото и неоспорен от страните). Докато камерата била включена
подсъдимият изрекъл в присъствието на тъжителката и майка й тъжителката
следните думи и изрази, които са обективирани и на записа „**************************************************************************”,
„*************************************а”.
Докато камерата била включена тъжителката не
се поддавала на грубите провокации на подсъдимия, но след като я изключила ,
отвърнала на обидите му, наричайки го „боклук, свиня, прасе“ . След това се
качила с майка си на автомобила и тръгнали.
На 03.06.20г. тя подала
настоящата тъжба, с която иска подсъдимият за да бъде признат за виновен за
нанесена й публична обида чрез посочените горе изрази и думи и за закана по чл.
144, ал.1 от НК, осъществена чрез думите „Ще ти строша главата!”, която сочи,
че предизвикала основателен страх за осъществяването й.
На първо място следва да се
уточни,че претенцията на частния тъжител относно правната квалификация на
престъплението не е задължителна за Съда, тъй като той се ръководи за
съставомерността на конкретно деяние от инкриминираните с тъжбата факти, а не от правната им оценка в
обвинителния документ.
Част от инкриминираните факти
са представени в изложената от повереника обвинителна теза и са потвърдени с
показанията на св. Д. : на 25.02.20г. тъжителката заплатила сумата от 66.92
лева - за данъци и такси за имоти, собственост на родителите на подсъдимия.
Това обстоятелство не се отрича от него, той го признава, но сочи различни от
заявените от тъжителката причини за невъзстановяване на сумата й .
Не се доказа твърдението на тъжителката,
подкрепено с показанията на нейната майка св. Д., че подсъдимият ходил лично на
касата в Кметство Ковачево на 25 февруари и след като получил квитанцията за
плащане на 66.92 лева от тъжителката отказал да й даде парите и си тръгнал. На
първо място това се опроверга от представените от работодателя на подсъдимия
документи за осъществен от него на тази дата превоз, което прави невъзможно
присъствието му на посоченото от тъжителката майка й място, в посоченото от тях
време ( л. 49 и сл.) Наред с това –
ангажираните показания на св. С. ( л. 81) са дотолкова вътрешно противоречиви и
неубедителни ( „на 25 .02 съм го видял в Кметството, сигурен съм… може да съм
го видял, но да не е било на 25-ти февруари ), че не могат да се ползват като сигурен източник
на информация за твърдението на тъжителката, подкрепено с показанията на майка
й – че подсъдимият се явил на 25 февруари взел си квитанцията и не заплатил
сумата от 66.92.
Всъщност спорът относно
платените от тъжителката 66.92 лева като данък за имот, собственост на
родителите на подсъдимия, касае само причината
за това плащане от страна на тъжителката и отказът на подсъдимият да й
възстанови паричната сума. Спорът относно този факт е очертан от двете
противопоставени тези: обвинителната – че подсъдимият просто взел квитанцията
за плащане и си тръгнал без да плати на тъжителката на касата, поради което тя
започнала да го търси настоятелно, за да си получи парите; а защитната – че парите вече са били
предлагани на тъжителката – две банкноти от по 50 лева, но тя нямала в себе си
да върне остатъка и затова върнала 100 лева, които започнала да си иска едва след
като съществуващите интимни отношения между двамата били преустановени. Такива
отношения тъжителката категорично отрича както чрез манифестираната от
повереника й позиция, така и чрез показанията на нейната майка св. Д..
Твърденията, че тя не е имала интимни отношения с подсъдимия, са изцяло
опровергани от собствените на тъжителката изявления в рамките на разговори с
подсъдимия, проведени чрез разменени текстови съобщения по безплатното
приложение Viber Messenger. Същите са представени от подсъдимия като разпечатки
от ползвания от него мобилен телефон . Проведеното техническо изследване на
същите ( виж заключения на л. 57-58 и л.105) установи на първо място, че
соченият от подсъдимия телефонен номер, на който твърди , че поддържал
комуникация с тъжителката ( повече от три години) *******има регистриран
потребител на Вайбър с никнейм „А.“ ( личното име на тъжителката, чрез което тя
се е представила в тази комуникация ) и скрийншот( екранна снимка), съдържащ
нейна лична снимка - предвид възприятията
на Съда при явяването й. Техническият анализ е установил верността на
твърдението на подсъдимия, че между този потребител с никнейм „А.“ и привързан
към номера на тъжителката и регистриран такъв от името на подсъдимия и на
неговия телефон *******е осъществявана комуникация посредством посоченото
мобилно приложение за текстови и гласови комуникации. Принципно, вярно е
поддържаното от повереника, че апаратът на тъжителката може да е ползван от
всяко трето лице, което при знание на съответните кодове за защита, може да го
ползва и респ. да изпраща тестови съобщения от нейно име. От разменената
кореспонденция, илюстрирана чрез
разпечатките на л. 59-74 и с експертно установена автентичност ( виж заключение
на л. 58) става ясно , че именно тъжителката е водила разговорите с подсъдимия.
Доказателство за това са съобщенията на л. 68 от 7 март, в които тя настоява да
си получи парите „66.92 лева“ ( както и
на 61 и 62) , които платила „за данъци“
( виж на л. 60 и на л. 69: да си оправим сметките“) – каквито твърдения са
заявени с тъжбата и потвърдени от майка й, тоест това са твърдения , заявени от
самата тъжителка и доказани с показанията на майка й ( за това обстоятелство).
От съдържанието на част от разговорите става ясно заявеното от подсъдимия и
потвърдено от неговата майка – че тъжителката и подсъдимия са имали интимна
връзка, по повод н която дори са посещавали хотел и след обтягане на
отношенията им, които тя първоначално настоявала да продължат, той отказвал да върне
й върне парите за данъците, удържайки си „ за хотела и пътя“, „пито- платено“..(
виж на л. 66, от 10 март) . Тези изводи
са базирани на следната кореспонденция :
на 25 февруари си уреждат среща, което тя приема и се разбират „ да си прекарат
добре и без напрежение“ ( л. 73, гърба) ; на 28 февруари тя започва да настоява
това, което се е случило „ да не се коментира на други места, след което му
заявява, че „не иска да го губи“, а на следващия ден – дори, че „ няма да се
откаже от него, в което той трябва да бъде сигурен ( 1 март, л. 72), след което
все пак приема предложението му „да си
останат ПРИЯТЕЛИ“. Техническото изследване е установило освен
автентичността на съобщенията и липсата на манипулации , и периода на тяхното
създаване и размяна – 25.02.20 , 20.55ч. до 13.03.20г, като същите са били
заснети в телефона на подсъдимия на 16.06.20г., към която дата той вече е организирал защитата си срещу
подадената на 03.06.20г. против него тъжба, по която е образувано дело, за
което е призован на 12.06.20 ( виж на л. 14). В посочения период от 25 февруари
до 13 март са разменени съобщения,които в началото на периода показват едни добри
отношения, които постепенно се изострят и загрубяват в дори циничен аспект. В
този период тъжителката ясно е демонстрирала нежелание да прекрати връзката си
с подсъдимия и дори ревност : на 07 март ( л. 69-70) „тая Мима ще се побърка
щом ме подминаваш така…другите са по-важни от мен“ .
От съдържанието на разменените
съобщения става ясно ,че подсъдимият иска да преустановят връзката, което
накрая дори тъжителката приема като негово окончателно решение и започва да
настоява да си поучи парите,“тъй като й
трябват, защото има здравословни проблеми“ . Става ясно от нейните признания (
виж на л. 68) , че той й дал пари за
платените от нея данъци , които тя сочи конкретно 66.92 лева, но тя „нямала да
му върне“ и затова не взела парите. Тези признания установяват верността на
неговите обяснения, че той й предал две банкноти от по 50 лева, но тя нямала
пари да му върне за разликата над 66.92 лева и затова му върнала банкнотите.
Това обсъждане действително касае факти, които
стоят в периферията на предмета на доказване, доколкото не изясняват главния
факт, а само причините за него и последващи такива, които имат отношение към
приложения институт на реторсията.
Защото – разменените съобщения на първо място доказват, че подсъдимият и неговата майка депозират верни
твърдения относно наличието на негови интимни отношения с тъжителката, които тя
първоначално искала да продължат и след като той се отказал. Това доказва
тяхната добросъвестност и дава основание за това да се лансират техните
твърдения за развитието на инцидента след като тъжителката спряла да записва ,
защото записаното на видеофайл е възпроизведено е неспорно, а доказателствено
обезпечено с други средства.
Що се отнася до твърденията в
обратния смисъл на майката на тъжителката Д., не се прие, че тя е
недобросъвестна – тя отрича връзката на дъщеря си с подсъдимия, само защото не
е знаела за нея, а самият подсъдим признава, че тъжителката е укривала този
факт от родителите си.
Горното обсаждане обаче я
разобличи – тя имала връзка с подсъдимия , която искала да продължи и след като
той се отказал, от който момент и тя
започнала да настоява да си получи парите за данъците, което
първоначално било повече израз на ревност, отколкото имуществена претенция. Именно
с този повод тъжителката и майка й се озовават на мястото на инцидента, като
тази част от него, която съдържа инкриминираните думи и изрази е доказана и с възпроизведения запис ( л. 80), който не се
оспорва от подсъдимия и се признава като съдържание на изречените реплики от присъствалите
свидетелки А. и Д.. Изясни се, че тъжителката направила целенасочено и
преднамерено този запис и дори предупредила подсъдимия за него . Неговото
поведение като думи и действия към
момента на записа е напълно доказано и то съдържа всички инкриминирани думи и изрази, които той не отрича да е
отправял с това им съдържание,с този им адресат ( тъжителката, а за някои и
майка й) , на конкретното място и в конкретното време. По този начин, както и предвид показанията
на присъствалата на място св. К. ( л. 77-78) тези обиди са доказани, въпреки
отказа на А. в хипотезата на чл. 121 от НПК да „отговори на въпроси, с които би
уличила сина си в престъпление“ .
Изречените от подсъдимия към
тъжителката и майка й думи и изрази са „Курваляшка щерка”, „Един С. я съсипа от
ебане”, „Ще кривите дедовия”, „Беше готова да се ебе”, „П*************************************”,
„*************************************та”.
От всички тях само следните,
част от които псувни „***************айката“ съставляват
обида по смисъла на чл. 146 от НК, доколкото унижават честта и
достойнството на тъжителката, засягайки личната й самооценка и обществена
репутация. Обидата е била публична по смисъла на чл. 148, ал.1 т.1 от НК , тъй като е изречена на процесното място, което е публично по своя
характер, тъй като там: 1.са
присъствали повече от три лица, а и 2.тъй
като е установено, че макар на междуградски път , мястото е било организирано
като пазар на ягоди ( с продавач св. А.) , което предполага обективно
възможността да се съберат и присъстват повече хора.
Доказаха се обаче и
твърденията му, подкрепени с показанията на неговата майка св. А. – че след
като тъжителката изключила камерата на телефона си и преустановила процесния
запис, тя отвърнала на подсъдимия , наричайки него и майка му „боклуци мръсни“
( л. 80, гърба) и само него „боклук, свиня, прасе“( л. 80 ). Съдът възприе за
достоверни твърденията на подсъдимия и на св. А., че тъжителката е имала
ответна на отправената й словесна агресия от подсъдимия . От една страна на записът е повече от явно, че тя съзнателно и целенасочено се въздържа да
му отговори на обидите и го поставя в позиция да си дава сам отговори на
поставените към нея въпроси относно личните им отношения, по който начин
демонстрира пълната си пасивност по време на записа, който прави с единствена
цел да й послужи. Впрочем, това не е
нередно, а и възпроизведеното от него не се отрича от самия подсъдим. Тя обаче
запазва почти пълно мълчание ( по-активна е майка й ) , но след преустановяване
на записа отвръща на подсъдимия с обиди, които вече е изричала спрямо него-
заявените от А. „боклук, свиня, прасе“ са част от нецензурния речник на
тъжителката. Тя е ползвала именно тези сравнения спрямо подсъдимия и
доказателство в тази посока са собствените й изявления в рамките на коментирате
им горе текстови съобщения : на л. 60,
гърба и на 13 март е нарекла подсъдимия „боклук/ мръсен долен
боклук“, „прасе“,“свиня“, „дивак“ , „прост като пън“ . Част от тези сравнения
тя употребила спрямо подсъдимия на процесната дата съобразително - след като изключила камерата ,респ.
непосредствено след като самата тя била жертва на негова аналогична словесна
агресия.
Установи се по делото, предвид
споделения горе анализ, че непосредствено след като подсъдимият изрекъл по
отношение на тъжителката горните обиди , тя му отвърнала също с публични обиди
: „боклук, свиня, прасе“. Така при взаимната размяна на обиди Съдът, отчитайки
предходните и настоящите отношения на взаимно обидилите се, прецени за
най-справедливо приложението на института на реторсията в хипотезата на чл.
148, ал.3 вр. Чл. 148, ал.1 т.1 вр. Чл. 146 , ал1 от НК .
Изреченото от подсъдимия към
тъжителката и в нейно присъствие: „Един С. я съсипа от ебане”, „Ще накривите
дедовия”, „Беше готова да се ебе”, „През хуя ми е за твоята щерка”, „Казал съм,
че е дебела свиня”,„И двете ще ми пръднете на уя” няма съдържание и смисъл на
обида. Не може да се приеме за унизително за честта и достойнството на един
човек точно тази оценка на неговата сексуална активност и готовността да прояви
такава - „Един С. я съсипа от ебане”,
„Беше готова да се ебе”) . Изразите ; „*************** ***************са цинични и вулгарни, но не съставляват негова негативна за
тъжителката и унижаваща личността й оценка . Изреченото „Казал съм, че е дебела свиня” представлява самопризнание за извършено ( някъде,
някога и от подсъдимия ) престъпление от процесния вид (за което няма
обвинение) , но не осъществява само по себе си състава на инкриминираното
престъпление, извършено на инкриминираните дата и място.
Предвид тези съждения за
изразите „Един С. я съсипа от ебане”, „Ще накривите дедовия”, „Беше готова да
се ебе”, „През хуя ми е за твоята щерка”, „Казал съм, че е дебела свиня”,„И
двете ще ми пръднете на уя” Съдът постанови оправдателна присъда, с която
призна подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение за публична обида спрямо
тъжителката по ч. 148, ал.1 т.1 вр. Чл.
146, ал.1от Нк.
Установи се, че подсъдимият е
изрекъл спрямо тъжителката и думите ”Ще ти строша главата”, с който частното
обвинение неоснователно настоява, че е осъществен състава на престъпление по
чл. 144, ал.1 от НК. И е така, тъй като, за да има съставомерна закана с
престъпление против личността ( в случая против телесния интегритет на
тъжителката) , необходимо е заканването
да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В случая
обаче не са събрани никакви данни подсъдимият да е проявявал спрямо когото и да
е някаква форма на физическа агресия.
Няма такива индикации и от записа, който непосредственото визуализира
поведението му, в „ реална среда“. Нито в контекста на отношенията им, нито в
рамките на конкретния конфликт, нито дори предвид поведението на тъжителката,
също представено от записа, а и след него -от лансираните гласни
доказателствени средства, установяващи, че дори тя отвърнала незабавно също с
обида, може да се приеме , че изреченото ”Ще ти строша главата” е било
обективно годно да възбуди и то основателен страх за осъществяването на такова
посегателство. Поради това, при липса на обективна съставомерност и за това престъпление Съдът също оправда
подсъдимия.
Относно веществените
доказателства се постанови двата броя СД-ове да бъдат унищожени с делото, по
съответния ред.
При присъждането на разноските
се съобразиха следните обстоятелства :
1. Сторените от страните разноски по делото , които са от тъжителя -455 лева (
такса 30лв, депозит 175 лева и адвокатски хонорар 250 лв) и от подсъдимия - 925
лева ( хонорар 600 лева + депозит за в.л. 325 лева) ;2. Изплатеното на в.л. –
489.40 лева за изследване само относно текстовите съобщения, респ. относно
приложената реторсия, което е покрито от депозитите ; 3. Приложената реторсия , при която
разноските остават така, както са понесениот страните И във връзка с последното
– разноските за вещо лице остават за
сметка на страните така, както са сторени , а от платените за адв. хонорар от
подсъдимия ( предвид приложената реторсия за част от инкриминираните думи и
изрази , обосновали съставомерност (частична) на едното престъпление,
постановената оправдателна присъда в останалата част и такава за престъплението
по чл. 144, ал.1 от НК ( се възложиха съгласно чл. 190, ал.1 от НПК), в тежест
на тъжителката и полза на подсъдимия 200 лева.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: