РЕШЕНИЕ
№ 3871
гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря Б. ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110102624 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „(фирма)“ ЕАД срещу Б. П. С., с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 2030,12 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, бул.
„***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ателие № ***, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 303,38 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.05.2022 г.; сумата от
16,70 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.06.2023 г. до
окончателното изплащане; сумата от 2,29 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2020 г. до 30.05.2022 г., за
които суми на 11.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 30601/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
ателие № ***, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
1
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Б. П. С., чрез назначения от
съда особен представител адв. К., с която заявява, че не „протестира“ по сумите,
претендирани от ищеца, но моли за назначаване на СТЕ и ССчЕ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответницата топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответницата е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай с оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада по делото)
следните обстоятелства: че ответникът е собственик на топлоснабдения имот за процесния
период, и има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено фактът на
предоставяне на топлинната енергия в обема, съответстващ на претендираната цена. За
установяване на посоченото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза,
2
която съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от „(фирма)“ ЕАД. Вещото лице е установило по данни на фирмата
за дялово разпределение, че в имота има монтиран 1 брой отоплително тяло и съответно 1
бр. топлоразпределител, както и един брой водомер за отчитане на БГВ. Вещото лице
посочва, че от м. 05.2018 г, до м.04.2021 г. е извършвано дялово разпределение по реален
отчет към показанията на 1 брой топлоразпределител. За периода от м.05.2018 г. до
м.04.2021 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 бр.
водомер за топла вода. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява
на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с
кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 106 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото
лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата от 2686,27 лв., след отчитане на разликата
между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по
изравнителни сметки.
Ищецът претендира сума в по-малък размер, като с оглед диспозитивното начало,
искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от 2030,12 лв.,
дължима за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „(фирма)“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата за задължението за първия
отчетен период, считано 15.09.2019 г., за втория отчетен период – считано от 15.09.2020 г.
3
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 30.05.2022 г. възлиза на сумата от 303,38 лв., поради което искът е
основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № *** от *** г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „(фирма)“ ЕАД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Със същия страните са
страните са договорили заплащане на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз
основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно.
Ангажирани са и доказателства установяващи, че през процесния период дяловото
разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
осъществявано от „(фирма)“ ЕАД. Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител
на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение, поради което
предявеният иск се явява основателен за сумата от 16,70 лева за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2021 г.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
4
В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на
ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу Б. П. С. за сумата от 2,29 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2020 г. до 30.05.2022 г. върху
вземането за дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
97,05 лв., от които 47,05 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 747,05 лв., от които 47,05 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв.
– депозит за съдебно-техническа експертиза, 300 лв. – депозит за особен представител, и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „(фирма)“
ЕАД има право на разноски в размер на 96,96 лв. за заповедното производство и 746,32 лв.
за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***,
срещу Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ателие
№ ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Б. П. С., дължи на „(фирма)“ ЕАД, сумите, както следва: сумата от 2030,12 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***,
ателие № ***, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 303,38 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.05.2022 г.; сумата от 16,70 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане, за
които суми на 11.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 30601/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,29 лв. – лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2020 г. до 30.05.2022 г.
ОСЪЖДА Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ателие № ***2, да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 96,96 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. 30601/2022 г. по описа на СРС, 61
състав, както и сумата от 746,32 лв., представляваща разноски в исковото производство.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6