№ 406
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100507599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №3980 от 28.02.2022 г., постановено по гр. дело №
45513/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ответникът „С.Г.“ ЕООД е
бил осъден да заплати на ищеца Ю. Д. Б., на основание чл. 128, т. 2 КТ,
сумата от 3 078 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода от м. февруари 2020 г. до м. август 2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен иска по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 610 лв., представляваща обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; иска по чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни
дни, със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата като неоснователни, както и
предявеният от ответника насрещен осъдителен иск по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за
заплащане на сумата от 3 206,36 лв., представляваща невъзстановени от
работника – ищец служебни аванси за периода от 05.05.2020 г. до 17.07.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в частта, в
1
която са отхвърлени исковете по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 610 лв., представляваща обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни дни, със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. В жалбата се излага становище за незаконосъобразност
на решението в обжалваната част. Поддържа се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че трудовото правоотношение между страните не е
прекратено, доколкото не са били представени доказателства за достигане на
волеизявлението на работника по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ до работодателя.
Заявява, че изявление за прекратяване на договор може да се прави с исковата
молба. Предвид изложеното моли съда да отмени решението в частта, в която
са отхвърлени исковете по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ и да постанови
решение по съществото на спора, с което да ги уважи.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба – „С.Г.“ ЕООД
е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като
неоснователна и необоснована. Излага становище, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно и
моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3 078 лв. за
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2020 г. до м.
август 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, иск с правно
основание по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на
сумата от 610 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и иск с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни
дни, със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Ответникът „Саларс Груп“ ЕООД, е
предявил насрещен иск с правно основание по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за
заплащане на сумата от 3 206,36 лв., представляваща невъзстановени от
работника – ищец служебни аванси за периода от 05.05.2020 г. до 17.07.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
2
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен безсрочен трудов
договор № 15 от 13.02.2020 г., по силата на който същият се е задължил да
полага труд на длъжност „шофьор на товарен автомобил /международни
превози/“, а ответникът да заплати месечно трудово възнаграждение в размер
на 610 лв. Заявява, че работодателят не му е заплатил нито едно трудово
възнаграждение, поради което на 01.09.2020 г. е подал едностранно писмено
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал.1, т. 2 КТ. Поддържа, че заповедта на работодателя на основание чл.
325, ал.1, т. 1 КТ, която му е била връчена по електронен път, е била
съставена много по-късно и без да са налице предпоставките за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и при липса на молба или
изявление от негова страна в този смисъл. На следващо място, твърди, че при
прекратяване на трудовото правоотношение не му е било изплатено и
обезщетението за 11 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 340
лв., както и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието по чл. 221 КТ в размер на 610 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – „С.Г.“ ЕООД е депозирал отговор,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на
ищеца, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на
основание чл. 327, ал.1, т. 2 от ищеца, като навежда довод, че трудовият
договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ съгласно
представената от ищеца Заповед № 1/01.09.2020 г., получена от ищеца,
предвид което оспорва и иска на ищеца за обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 610 лв. по чл. 221 КТ като неоснователен. Твърди,
че претендираните от ищеца месечни трудови възнаграждения са изплатени
лично на работника, което се потвърждавало и от проверка, извършена от
Инспекцията по труда на 31.05.2021 г.
На основание и в срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен
иск за заплащане на сумата от 3 206,36 лв., представляваща невъзстановени
от работника – ищец служебни аванси за периода от 05.05.2020 г. до
17.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С молба вх. №
98807/30.11.2021 г. ищецът по насрещния иск е уточнил, че предявява иска на
договорно основание за периода от 24.04.2020 г. до 19.06.2021 г. Поддържа,
че служебните аванси са били предоставени на работника за разходи за
гориво и пътни такси по време на командировки в чужбина при управление
на товарен автомобил с рег. № СА 4282НВ. Твърди, че получените служебни
аванси е следвало да бъдат отчетени до началото на следващия курс на
работника.
Със становище вх. № 116240/29.12.2021 г. работникът-ищец е уточнил,
че не може да възстанови изпратеното по електронен път писмо до
работодателя на основание чл. 327, ал.1, т, 2 КТ, поради което отправя такова
изявление с предявената искова молба. С отговора на предявената от
ответника насрещна искова молба, е оспорил предявените искове, както и
твърдението, че са му били предоставени служебни аванси. Излага
становище, че предоставените суми касаят плащания за дневни и квартирни
3
разходи, дължими съгласно §3 от ДР на Постановление № 133 от 14 юли 1993
г.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – Лиценз №
19016 от 23.03.2018 г. за международен автомобилен превоз на товари,
издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, с валидност до 22.03.2028 г. ответното дружество – „С.Г.“
ЕООД е юридическо лице, което упражнява дейност по извършване на
международни превози на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно обстоятелството, а и
се установява от приложеното по делото писмено доказателство – трудов
договор № 15/13.02.2020 г., че страните са сключили безсрочен трудов
договор, по силата на който ищецът, в качеството си на работник се е
задължил да положи труд на длъжност „шофьор“, а ответникът, в качеството
си на работодател – да му заплати съответното месечно трудово
възнаграждение.
Приложена е заповед №1/01.09.2020 г. за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, за която не са налице данни да е
връчена на работника, но доколкото същата е представена от ищеца-работник
с исковата молба, следва да се приеме, че заповедта е била сведена до
знанието му към момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба.
А и самият ищец посочва, че същата му е била връчена по електронен път,
което представлява признание за неизгоден факт. Към кориците на делото са
приобщени и писмени доказателства – Протокол от 31.05.2021 г. за
извършена проверка от Главна инспекция по труда, която е приключила с
предписание за отстраняване на констатирани нарушения от страна на
работодателя и допълнително споразумение към трудов договор № 11 от
01.05.2018 г., сключен между ответното дружество, в качеството му на
работодател и лицето С.Л.Г., в качеството му на работник, които писмени
доказателства нямат относимост към предмета на настоящия спор и следва да
бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е
неоспорена от страните и се кредитира и от настоящата съдебна инстанция
като компетентно и обективно изготвена, съгласно която нетният размер на
дължимото трудово възнаграждение на работника за процесния период от м.
февруари 2020 г. до м. август 2020 г. е в размер на 3 100, 45 лв., за която сума
не са представени ведомости за заплата за изплащане и получаване на сумата
лично от работника Ю. Б.. Съгласно заключението на вещото лице, на
работника се полага обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл. 224 КТ за 11 дни в размер на 319,52 лв. Относно дължимото обезщетение
на основание чл. 221 КТ за срока на предизвестието, е дадено становище, че
възлиза на 610 лв., като вещото лице е констатирало, че в предоставена от
Национална агенция по приходите справка липсва информация за плащане на
сумата. По отношение на претенцията на ищеца по насрещния иск за връщане
на предплатени служебни аванси вещото лице е изразило становище, че не
може да се установи дали претендираните суми са били предоставени на
4
работника през процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 221
КТ и чл. 224 КТ. В останалата част решението е влязло в сила поради
необжалването му.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 610 лв., представляваща обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание по чл. 224, ал. 1
КТ за заплащане на сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни
дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
По иск с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ настоящият съдебен
състав намира следното:
За да се уважи искът по чл. 224 КТ, ищецът следва да докаже наличие
на валидно трудово правоотношение с работодателя и прекратяване на
същото на някое от основанията по чл. 325 – 331 КТ, както и наличието на
неизползван платен годишен отпуск в определен размер.
В настоящия случай между страните не е спорно, че е прекратено
трудовото правоотношение, което е възникнало по силата на безсрочен
трудов договор №15 от 13.02.2020 г. Спорно е обаче основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение – с едностранно изявление на
работника на основание чл. 327,ал.1, т. 2 КТ или по взаимно съгласие по реда
на чл. 325,ал.1, т.1 КТ.
Съгласно чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят
забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този
кодекс или по общественото осигуряване. В конкретния случай ищецът е
въвел такива оплаквания още с исковата молба, като също на етап размяна на
книжа е уточнил, че не може да възстанови електронното писмо, с което е
известил работодателя си по този ред. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият
договор се прекратява писмено и се счита за прекратено от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
Следователно, при липса на представени доказателства за изпращане на
писмено изявление от страна на работника и получаването му от
5
работодателя, не може да се приеме тезата на работника, че действието на
трудовия договор е било прекратено по реда на чл. 327, ал.1, т. 2 КТ.
По делото е представено обаче от ищеца и копие от Заповед №
1/01.09.2020 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на
основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ. Вярно е по принцип, че фактическият състав
на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ изисква за прекратяване на договора да е налице
писмено предложение и съответно приемане, в който момент трудовият
договор се счита за прекратен, а самата заповед единствено констатира този
факт. Следва да се има предвид обаче, че заповедта, издадена по реда на чл.
325, ал.1, т. 1 КТ е годна да констатира прекратяване на трудовия договор,
получаването на която съгласно чл. 335, ал. 2, 3. 2 КТ поставя край на
трудовото правоотношение между работодателя и работника. Въпросът дали
уволнението е законно или незаконно може да се реши единствено по съдебен
ред с предявяване на исковете по чл. 344 КТ от работника. В този смисъл
Решение № 244 от 03.10.2016 г. по гр. д. № 2123 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение. Доколкото в случая нито се твърди, нито
се установява да е налице такова оспорване, и доколкото не са представени
други доказателства, които да разколебаят този извод, следва да се приеме, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно
съгласие на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, по силата на Заповед №
1/01.09.2020 г.
Съгласно чл. 224, ал.2, вр. чл. 177 КТ, размерът на дължимото на
работника обезщетение по този ред се изчислява на базата на среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, който
съгласно експертизата е в размер на 319,52 лв. Предвид обстоятелството, че
работникът претендира обезщетение в размер на 340 лв. предявеният от
работника иск по чл. 224 КТ следва да бъде уважен съответно на доказаната
част в брутен размер от 319,52 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до
предявения размер.
По иск с правно основание по чл. 221, ал. 1 КТ настоящият съдебен
състав намира следното:
Съгласно чл. 221, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по
чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение. Следователно за уважаване на този иск работникът
следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с
работодателя и прекратяването му с едностранно изявление на някое от
изчерпателно посочените в закона основания по чл. 327, ал.1, т.2, т.2 или т. 3а
КТ. Както вече беше посочено, в рамките на настоящия съдебен процес нито
пред първата инстанция, нито пред въззивната инстанция ищецът не доказа,
че процесният трудов договор е бил прекратен по реда на чл. 327, ал.1, т. 2
КТ. Неоснователно е и оплакването на въззивника – работник, че исковата
6
молба следва да се приравнява на изявление за едностранно прекратяване,
изискуемо по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, доколкото беше установено, че трудовото
правоотношение е било прекратено в по-ранен момент, а именно със Заповед
№ 1/01.09.2020 г. Следователно, при подаване на исковата молба за работника
не е било налице субективно право за едностранното му прекратяване по чл.
327, ал.1, т. 2 КТ. Поради недоказване на елементите на фактическия състав
на чл. 221, ал.1, вр. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, искът следва да бъде отхвърлен.
При частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен иска по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 319,52 лв. и да бъде
потвърдено в останалата обжалвана част.
По разноските:
До приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция
страните не са направили изрично изявление за заплащане на съдебно-
деловодни разноски.
Предвид трудовия характер на спора и с оглед изхода от въззивното
обжалване, въззиваемият „С.Г.“ ЕООД следва да бъде осъден, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд държавна
такса за разглеждане на иска по чл. 224, ал.1. КТ в размер на 46,99 лв.,
съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и по сметката на Софийския
градски съд държавна такса в размер на 23,49 лв., съгласно чл. 18, ал. 1 от
Тарифата.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3980 от 28.02.2022 г., постановено по гр. дело №
45513/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 180 състав, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от
319,52 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2020 г за 11 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба /02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на
сумата и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Панчарево, ж.к. „Горубляне, ул. „****“, № 10 да
заплати на Ю. Д. Б., ЕГН **********, с дрес: гр. София, ул. **** на основание
чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 319, 52 лв., представляваща брутен размер на
неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. за
11 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба /02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
7
ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Панчарево, ж.к. „Горубляне, ул. „****“, № 10 да
заплати по сметката на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 46,99 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на иска
по чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Панчарево, ж.к. „Горубляне, ул. „****“, № 10 да
заплати по сметката на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 23,49 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8