№ 249
гр. Плевен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500156 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1723 от 18.12.2024г. по гр.д.№ 5021 по описа за 2023
година по описа на Плевенски районен съд основание чл.349 ал.2 от ГПК
съдът е възложил в дял на Ц. И. Ц. с ЕГН ********** делбения недвижим
имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
**********.***.**********.*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК – Плевен, с адрес на имота гр. Плевен, **********,
разположен на етаж 5 в сграда с идентификатор ***.***.************* с
предназначение на същата – жилищна сграда – многофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.**********; с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на
обекта – 1; с площ от 107 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение №***
и таванско помещение № 14 с площ от**********кв.м., 1,026% ид.части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
***.***.***********************, под обекта - ***.***.*************.7,
1
над обекта -***.***.****************, като в шестмесечен срок от влизане в
законна сила на решението, съдът постановил Ц. И. Ц. с ЕГН ********** да
заплати на С. И. Ш. с ЕГН ********** за уравнение на дела й сумата от
99 750,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на влизане в сила на решението до окончателното заплащане на сумата.
Със същото решение ПлРС отхвърлил предявеният от Ц. И. Ц. с ЕГН ***
против С. И. Ш. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН за
сумата от 3 065,00 лева, представляваща припадащата се на ответницата
съобразно дела й в съсобствеността на делбеният имот стойност на увеличена
стойност на имота в резултат на извършени от ищеца подобрения в имота през
периода от 1986г. до 1990г., като неоснователен и недоказан.
Осъдил на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД С. И. Ш. с ЕГН ********** да
заплати на Ц. И. Ц. с ЕГН ********** сумата от 380,67 лева, представляваща
увеличена стойност на дела на ответницата от делбеният имот, вследствие на
извършена от ищеца през 2020г. подмяна на амортизирана стара дървена
дограма на прозорците на южната спалня и на кухнята, ведно със законната
лихва на тази сума, считано от 29.03.2024г. до окончателното изплащане, като
за разликата над 380,67 лева до претендираната сума от 1714,62лв. за
увеличена стойност на дела на ответницата вследствие извършените през
2020г. подобрения отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, а за
разликата над сумата от 1714,62лв. до пълния претендиран размер от
4679,17лв. отхвърлил иска като погасен по давност.
ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Ц. И. Ц. с ЕГН ********** против С. И.
Ш. с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за сумата от
1779,77лв., представляваща половината от платени от ищеца в полза на
Топлофикация Плевен суми за доставена топлинна енергия, лихви и разноски,
присъдени в производството по ч.гр.д.№8848/2***г. по описа на ПлРС, като
погасен по давност.
ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Ц. И. Ц. с ЕГН ********** против С. И.
Ш. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за сумата
от***00**********лв., представляваща платени от ищеца в полза на
Топлофикация-Плевен суми, начислени за топлинна енергия за периода от
30**********.2***г. до 31.12.2023г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД С. И. Ш. с ЕГН **********
2
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ц. И. Ц. с ЕГН ********** сумата от 4 599,46лв.,
представляваща половината от стойността на престирани от ищеца в полза на
Л. Н. Ц.а издръжка и гледане за периода от 29.03.2019г. до 05.01.2020г. по
Договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот.акт **********2/28.12.1994г., том
ХХIХ, дело №5912/1993г. на Нотариус при ПлРС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.03.2024г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част до
пълния претендиран размер от 60 000лв. и за периода от 28.12.1993г. до
28.03.2019г., като погасен по давност.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. И. Ш. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ц. И. Ц. с ЕГН ********** сумата от 275,10лв.,
представляваща направени разноски по исковете по сметки, съразмерно
уважената им част.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ц. И. Ц. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. И. Ш. с ЕГН ********** сумата от 458,50лв.,
представляваща направени разноски по исковете по сметки, съразмерно
отхвърлената им част.
ОСЪДИЛ на основание чл.355 от ГПК, съделителите да заплатят по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху стойността на
дяловете си, както следва: С. И. Ш. с ЕГН ********** – държавна такса в
размер на 3990лв.; Ц. И. Ц. с ЕГН ********** - държавна такса в размер на
3990лв.
ОСЪДИЛ Ц. И. Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в
полза на ПлРС, съответна на отхвърлената част от предявените искове по
сметки, както следва: 122,60лв. върху отхвърления иск по чл.12, ал. от
ЗН;***7,17лв. върху отхвърлената част на иска по чл.61, ал.2 от
ЗЗД;***5,20лв. върху отхвърлените искове по чл.30, ал.3 от ЗС и 2 ***,02лв.
върху отхвърлената част от иска по чл.127, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪДИЛ С. И. Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в
полза на ПлРС, съответна на уважената част от предявените искове по сметки,
както следва: 50 лв. върху уважената част от иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД и
183,98лв. върху уважената част от иска по чл.127 ал.2 от ЗЗД.
3
Недоволна от решението е останала съделителката С. И. Ш., която чрез
адв.Н. Д. от ПлАК го обжалва с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност в Частите на същото, с която съдът на основание чл.349
ал.2 от ГПК е възложил в дял на Ц. И. Ц., ЕГН **********, делбеният
недвижим имот като в шестмесечен срок от влизане в сила на решението Ц. И.
Ц. трябва да заплати на С. И. Ш. за уравняване на дела й сумата 99 750 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на
решението до окончателното й изплащане, както и с която съдът на основание
чл.127 ал.2 от ЗЗД е осъдил С. И. Ш. да заплати в полза на Ц. И. Ц. сумата 4
599,46 лв., представляваща половината от стойността на престирани от ищеца
в полза на Л. Н. Ц.а издръжка и гледане за периода от 29.03.2019г. до
05.01.2020г. по Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт **********2, том XXIX,
дело №5912/ 1993 г. на Нотариус при ПлРС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска /29.03.2024г./ до
окончателното изплащане, а също и в частта за разноските за иска по чл.127
ал.2 от ЗЗД.
Навежда доводи, че неправилен и незаконосъобразен е извода на ПлРС за
наличие на кумулативните материално-правни предпоставки на чл.349 ал.2 от
ГПК за възлагане на делбения недвижим имот по отношение на съделителя Ц.
И. Ц..
Твърди, че след приключване разглеждането на делото в
първоинстанционното производство й е станало известно обстоятелството, че
ответникът Ц. И. Ц. е извършил разпоредителна сделка с притежавано от него
право на собственост върху недвижим имот - жилище, находящо се в
гр.Плевен. За този имот твърди, че с Договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №197, том III, рег.
№6**********, дело №452 от 2023 г. на Нотариус Сл. И., с рег. №*** при НК
и район на действие района на ПлРС, Ц. И. Ц. е дарил на дъщеря си Л. Ц.ова
Ц.а своята 1/2 идеална част от собствеността на недвижим имот - апартамент
№14, находящ се на 5 етаж от вх. Б, на жилищна сграда-*** в гр.Плевен, с
площ от 62,95 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Плевен одобрени със Заповед №РД-18-56/ 18.09.2007г. на
4
Изпълнителен директор на АГКК.
С въззивната жалба се отправя и искане съдът да приеме като
доказателство, на основание чл.266 ал.1 от ГПК, представеният по делото
нотариален акт за дарение на гореописаният недвижим имот.
Излага съображения, че въпросната сделка за дарение е извършена на
19.09.2023г., т.е. след завеждане на иска за делба от С. И. Ц.а /31.08.2023г./ и
след вписване на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното
дело. Твърди, че към момента на образуване на исковото производство за
делба, ответникът Ц. И. Ц. е притежавал и друго жилище, освен имота
предмет на делбата. Също така се твърди във въззивната жалба, че
освобождаването от правото на собственост върху това жилище, чрез
описаното дарение, от ответника по време на висящото дело за делба, е
направено недобросъвестно във връзка и за целите на самото делбено
производство. Аргумент за тази недобросъвестност в действията на ответника,
жалбоподателката посочва фактът, че предмет на делбата е наследствен
недвижим имот - жилище, което е неподеляемо.
Твърди, че неправилно и необосновано ПлРС е приел в мотивите си, че
за периода от 2004г. до 05.01.2020г. /когато на прехвърлителката по
алеаторния договор Л. Н. Ц.а, съгласно решение на ТЕЛК е призната 96,5 %
неработоспособност поради заболяване/ същата се е нуждаела от грижи при
обслужването си в ежедневието поне от 8 часа. Според жалбоподателката този
извод на съда противоречи както на писмените доказателства по делото, така
и на събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите,
разпитани пред ПлРС. Ето защо твърди, че исковата претенция с правно
основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за заплащане на половината от стойността на
престираните от ответника в полза на Л. Н. Ц.а издръжка и гледане за периода
от 2004г. до 05.01.2020г., по Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, е недоказана по основание и по размер.
Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните Части като
неправилно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с което
имотът да се изнесе на публична продан, искът за сумата с правно основание
чл.127 ал.2 от ЗЗД да се отхвърли като неоснователен, като й се присъдят
разноски за въззивната инстанция.
По делото е постъпила писмена защита с обстойни съображения в
5
подкрепа на доводите на въззивницата.
Отговор в срок не е подал Ц. И. Ц., а в съдебно заседание по същество
изразява становище, че в Тълкувателно решение №1/19.03.2004г. на ВКС, гр.
дело №1/2004г. на ОСГК, т.7, е описано всичко за което претендира
ответницата, че е дарил свое жилище на дъщеря си, че Районният съд е
поставил на основание чл.349 жилището в негов дял.
Относно втория въпрос за издръжка и гледане по делото пред Районния
съд с вещо лице било установено, че той трябва да получи 60 000лв. за
издръжка и гледане от 1993г. до 2020г., докато майка им била жива, но по
чл**********0 от ЗЗД има петгодишен давностен срок. Това, което му е
присъдено е за последните две години, той е издържал и е гледал майка им,
вещото лице е направило оценките на издръжката и гледането, той е погребал
и майка им и баща им. В този период ищцата живеела в Австралия. Майка им
пращала пари от България.
Моли съда да потвърди решението на РС - Плевен като правилно и
съобразено с всички разпоредби на ГПК, ЗЗД, ЗУТ и тълкувателното решение.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е, но е
неоснователна.
С влязло в сила на 05.03.2024г. съдебно решение №***3***.02. 2024г. на
Плевенски районен съд, ІV-ти гр.с-в, постановено по настоящето дело, е
допуснато да се извърши съдебна делба между С. И. Ш. с ЕГН ********** и
Ц. И. Ц. с ЕГН **********, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.***.**********.*** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
71/06.06.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК - Плевен, с адрес на
имота гр.Плевен, **********, разположен на етаж 5 в сграда с идентификатор
***.***.*************, с предназначение на същата - жилищна сграда-
многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
***.***.**********; с предназначение на самостоятелния обект -жилище,
6
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта - 1; с площ от 107кв.м., ведно с
прилежащите избено помещение №*** и таванско помещение № 14 с площ
от**********кв.м., 1.026% ид.части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - ***.***.***********************,
под обекта - ***.***.*************.7, над обекта -
***.***.****************.
Постановено е със същото решение от допуснатия до делба имот да се
образуват ДВА РАВНИ ДЯЛА, от които ЕДИН ДЯЛ за С. И. Ш. и ЕДИН ДЯЛ
за Ц. И. Ц..
Решението в Частта за исковете по чл.12 ал.2 ЗН и чл.61 ал.2 ЗН, за
сумата от 3 379,88лв. съответстваща на дела на ищцата от делбения имот
стойност на топлинна енергия за имота, заплатена от ответника и в
отхвърлителната Част на исдка по чл.127 ал.2 ЗЗД не е предмет на въззивна
проверка поради необжалването му в тези Части.
Безспорно по делото е, че с влязлото в сила решение по допускане на
делбата съдът се е произнесъл по въпросите за кои имоти, между кои лица,
както и при какви части за всеки съделител ще се допусне и извърши делбата.
Няма спор и относно това, че в първото по делото заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата – на 29.03.2024г., само
Ц. И. Ц. е направил искане за възлагане на неподеляемото жилище в негов дял,
както и е предявил иск по сметките по чл.346 ГПК срещу съделителката С. И.
Ш. по чл.127 ал.2 ЗЗД за сумата от 27 500лв., представляваща стойността на
гледането и издръжката на майка им от 28.12.1993г. до 05.01.2020г. – л.68 –
л.70 от делото на ПлРС за заплащане на нейната Част за изпълняваното само
от него задължение по алеаторния Договор.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предвид постановеното решение, което е валидно и допустимо, и
оплакванията по въззивната жалба, спорни по делото са въпросите да се
възложи ли в дял на ответника неподеляемия жилищен имот – Апартамент и
правилно ли е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 4 599,46лв.,
7
представляваща половината гледането и издръжката на майка им за времето
от 29.03.2019г. до 05.01.2020г.?
За да постанови обжалваното решение по тези два въпроса ПлРС е
приел, че съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то
да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат
уравнени в имот или в пари. От заключението по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, изслушано в с.з. на 18**********.2024г. намерил, че се
установява, че допуснатия до делба жилищен имот е неподеляем.
Приел, че съсобствеността е възникнала по наследяване, т.е. имота е
наследствен. Процесното имущество е било собственост на общите за ищцата
С. Ш. и ответника Ц. Ц. наследодатели – И. Ц. Ц. и Л. Н. Ц.а, в режим на СИО,
като след смъртта на И. Ц. на 15.12.1992г. част от имота е преминала в
патримониума на наследниците му по закон – преживялата съпруга Л. Ц.а и
децата им и страни в настоящото производство - С. Ш. и Ц. Ц..
Счел за установено също така в производството по първа фаза, че на
28.12.1993г. Л. Ц.а е прехвърлила на сина си Ц. Ц. и дъщеря си С. Ц.а
притежаваните права върху 4/6 ид.ч. от имота срещу задължението за
издръжка и гледане с Договор, обективиран в нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане **********2, том
ХХIХ, дело №5912/1993г. на Нотариус при ПлРС.
Така извършената сделка на разпореждане от 1993г. приел, че не
променя наследствения характер на съсобствеността и не я определя като
смесена по смисъла на ТР № 1/19.05.2004г. на ВКС, ОСГК. Позовал се на
същото, че комбинирана съсобственост е тази, която е възникнала в резултат
на повече от един юридически факт - напр. прекратена съпружеска общност и
наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др., както и на съдебната
практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, допълваща схващането за т.н.
комбинирана съсобственост - такава съсобственост не е налице съгласно
Решение №144 от**********.07.2014г. по гр.д.№7209/2***г. на ВКС, I г.о.
Посочил също и решение № 86 от 9.03.2012г. по гр.д.№**********00/
2**********г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че разпоредителните сделки
между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, защото имотът
8
остава наследствен за всички сънаследници. Разпоредителната сделка не
променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в
съсобствеността на някой от наследниците. Определящо да се приеме, че
съсобствеността не е смесена е разбирането, че въпреки разпореждането, в
съсобствеността не участват трети за наследството лица.
От показанията на свидетелите В. Ц. Б. и Н. М. Д. приел, че след развода
си ответникът Ц. И. Ц. се е върнал да живее при родителите си в процесния
апартамент, като извършвал ремонтни работи и след смъртта на баща си се
грижил за майка си, т.е. към момента на смъртта на наследодателя И. Ц., от
който черпи наследствените си права върху имота, ответникът е живял в
делбеното жилище.
Въз основа на представената декларация от ответника Ц. Ц. от
29.03.2024г. (на л.106), съдът приел, че същия не притежава друго жилище.
Отчел, че не са налице твърдения в обратна насока от страна на ищцата.
Предвид изложеното счел, че са налице основанията по чл.349, ал.2 от
ГПК по отношение на ответника Ц. И. Ц. и делбата следва да се извърши, като
процесния имот се възложи на този съделител.
Същият следва да заплати на съделителката С. Ш. за уравнение на дела
й по реда на чл.349, ал.5 от ГПК сума равна на пазарната стойност на нейния
дял от делбеното имущество. Установил от изслушаното в о.с.з. на
18**********.2024г. експертно заключение, че пазарната стойност на имота
възлиза на 199 500лв., а стойността на един дял е 99 750лв. Постановил
ответникът Ц. Ц. да заплати на ищцата С. Ш., при условията на чл.349, ал.5 от
ГПК, в 6 – месечен срок от влизане на решението, сумата в размер на 99
750лв. за уравнение на дела й, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й
заплащане.
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД против съделителката С.
Ш. за сумата от 60 000лв., представляваща половината от стойността на
престираните от ищеца по иска Ц. Ц. в полза на праводателя на страните по
алеаторен договор Л. Ц.а гледане и издръжка за периода от 28.12.1993г. до
05.01.2020г намерил, че е установено от представения в първа фаза на делбата
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане **********2, том ХХIХ, дело №5912/1993г. на Нотариус
9
при ПлРС, че майката на страните Л. Н. Ц.а е прехвърлила в тяхна полза
собствеността върху 4/6 ид.части от процесния делбен имот срещу
задължението на приобретателите за издръжка и гледане, които ще й
осигуряват до края на живота й.
За установяване на твърденията си, че сам е осигурявал грижи и
издръжка на прехвърлителката, ищецът е ангажирал гласни и писмени
доказателства.
Свидетелката В. Б. излага в показанията си, че след прехвърляне на
правата на собственост върху имота от Л. Ц.а в полза на децата й, само синът
й Ц. Ц. се грижел за нея, като живеели и в едно жилище. Твърди, че тя
страдала от множество заболявания - оперирана била от язва; два пъти падала
със счупвания, при което синът й я карал в Бърза помощ, заплащал за сложени
при операцията на крака й железа, водел я всеки ден на рехабилитация;
правена й била операция за катаракта в клиника в гр.Варна, където я водил и
плащал ищеца Ц. Ц.; страдала от високо кръвно, сърцебиене, екстрасистоли;
била трудно подвижна.
Св.Б. твърди, че грижите за домакинството, в това число пазаруване,
готвене, били полагани от ищеца Ц. Ц.. Той заплащал и консумативните
разходи. Водел майка си на всички необходими прегледи, на балнеолечение.
Свидетелката твърди също, че ответницата С. Ш. била живяла в чужбина през
периода от 2002г. до смъртта на майка си, не била полагала грижи за нея и не
пращала пари за издръжка.
Обсъдил показанията на свидетелката Н. Д. от които приел, че ищецът
Ц. Ц. се грижел за майка си, която била с влошено здравословно състояние,
правени й били операции на очите и стомаха; чупила крак; била трудно
подвижна. Всички грижи за нея били поети от синът й Ц. Ц., който я водел по
болници, на санаториум, пазарувал, готвел, заплащал консумативните
разходи.
От показанията на свидетеля И. И. установил, че майката на страните
страдала от различни заболявания и за нея се грижел синът й, който живеел в
същото жилище. Не можела да излиза сама и ищеца я придружавал навън.
Заплащал за операции, лекари, лекарства. Вършел изцяло и домакинската
работа, в това число готвене, пране, чистене.
10
Като кредитирал обсъдените свидетелски показания, т.к. в тях се излагат
факти, които са били възприети лично или узнати при общуване с
праводателката на страните, приел че кореспондират напълно помежду си и
взаимно се допълват, като не са налице основания за съмнение в тяхната
достоверност.
При така събраните гласни доказателства приел, че ищецът е осигурявал
в пълен обем необходимите на прехвърлителката издръжка и гледане през
процесния период от време.
Към момента на прехвърляне на имота, праводателката е била на 59
години и съдът намерил за недоказано твърдението на ищеца, че към същия
момент тя се е нуждаела от 8-часова грижа на болногледач. Разпитаните
свидетели излагат в показанията си факти за състояние на трудна подвижност
и множество заболявания на прехвърлителката, но същите не могат да бъдат
отнесени към този период.
От приложените по делото писмени доказателства, касаещи
здравословно състояние на прехвърлителката приел, че е видно, че същата е
претърпяла операция за лечение на карцином на стомаха на 18.09.2002г. (на
л.71) и е била освидетелствана с 96,5% трудова неработоспособност към
25.02.2004г.
Счел, че приложените на л.76 – л.97 медицински документи и
документи от ДСП-Плевен установяват и последващо влошаване на
здравословното състояние на лицето – наследодателка на страните.
В о.с.з. на 26.09.2024г. и 18**********.2024г. от изслушаните
заключения по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и
допълнителна такава и събраните по делото доказателства за получавани през
процесния период от праводателя на страните пенсия и други добавки,
социални помощи, както и приходи по Договор за рента, намерил че се
установява следното: 1. Общият доход на праводателката Л. Н. Ц.а за периода
от 28.12.1993г. до 05.01.2020г. се изчислява на 72 **********,78лв.; 2.
Разходите по гледане и издръжка за същия период се изчисляват на 120
863,75лв., при съобразяване обичайните разходи по данни от НСИ (налични за
периода след 2002г.) и размера на минималната работна заплата при 8 часов
работен ден за болногледач, необходим за осъществяване на физическата
грижа.
11
Тук съдът съобразил и непосочените в експертизата разходи за
болногледач в размера на МРЗ от 28.12.1993г. до 31.12.1993г. - в размер на
0,27лв., за 1994г. - в размер на 21,26лв., за 1995г. - в размер на 26,72лв., за
1996г. - в размер на 45,90лв. при отчитане деноминацията на лева.
При установеното въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намерил, че по сключения Договор за издръжка и
гледане на един прехвърлител от двама или повече приобретатели, последните
поемат заедно задължението да гледат и издържат прехвърлителя срещу
имота, който той им прехвърля, поради което се приема, че Договорът е
възмезден и поражда насрещни права и задължения за страните по същия.
Поетото от приобретателите задължение е неделимо по своя характер и всеки
от тях има качеството на солидарен длъжник по отношение на прехвърлителя
- кредитор, като последният може да иска от всеки от тях пълна издръжка и
гледане. Ако един от съдлъжниците престира дължимото, освобождават се и
останалите, тъй като кредиторът не може да откаже да получи издръжката и
гледането, които му се предлагат в пълен размер само от един от длъжниците.
В случай, че между съдлъжниците по алеаторния договор не е уговорено
как ще се разпредели участието им в изпълнението и кредиторът е поискал и
получил изпълнението от единият от тях, то договорът е изпълнен и
кредиторът не може да търси отговорност от неизпълнилия длъжник. В този
случай с оглед оборимата презумция по чл. 127, ал. 1 от ЗЗД за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, при
условията на ал.2 от същата разпоредба този от тях, който е изпълнил повече
от своята Част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В този
смисъл се позовал на разясненията в ТР № 6/2**********г. от 15.05.2012г. по
т.д. № 6/2**********г. на ОСГК на ВКС.
При събраните и обсъдени доказателства, съдът приема, че от 2004г.,
когато вследствие заболяванията й е била определена 96,5% трудова
неработоспособност макар без чужда помощ на праводателката на страните,
същата се е нуждаела от физическа грижа при обслужване в ежедневието си
поне от 8 часа. Въпреки, че не е било признато право на придружител, от
показанията на разпитаните свидетели приел за ясно, че здравословното й
състояние е налагало целодневна помощ в обслужването й, за да води
нормално съществуване.
12
За периода преди освидетелстването на прехвърлителката – 2004г.,
съдът счел, че само въз основа на гласните доказателства не може да се
приеме, че тя се е нуждаела от целодневна чужда физическа грижа. С оглед
установеното от гласните доказателства, че само ищеца по разглеждания иск
Ц. Ц. е осигурявал издръжката и гледането на прехвърлителката, този
приобретател има иск срещу ответницата С. Ш. за половината от стойността
на престираните издръжка и гледане.
При остойностяването на дължимите и престирани по алеаторния
договор грижи и издръжка отчел, че не са от значение доходите на
прехвърлителя, т.к. се касае за възмезден договор, при който приобретателите
дължат изцяло на прехвърлителя грижите и издръжката, които са необходими
за нормално съществуване. Доходите на кредитора са ирелевантни. Съгласно
установената практика, задължението на приобретателя да осигурява
издръжка включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от
имуществото и доходите си. Възможностите на длъжника да предостави
договореното са без значение, като е без значение и дали прехвърлителят има
собствени средства за издръжка – издръжката се дължи винаги в пълен обем, в
който смисъл счел че са решения на ВКС, № 863/ 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/
2009 г., ІV г.о. и решение № 82/ 05.04.2********** г. по гр.д.№***13/ 2009 г.,
ІV г.о. и др).
Така приел, че стойността на грижите и издръжката, дължими на
прехвърлителката за процесния период от 28.12.1993г. до 05.01.2020г. са
установените от експертното заключение по съдебно икономическата
експертиза - 120 769,60лв. При това, за периода от 1993г. до края на 2003г., за
който в експертизата не е посочена стойност на разходи, поради липса на
данни от НСИ приел, че стойността на необходимите за издръжката на
прехвърлителката разходи са били в размера на минималната за страната
работна заплата, за която са налице данни.
За същия този период счел, че не са събрани доказателства за нуждата от
целодневна 8-часова грижа, която е остойностена с размера на минималната
работна заплата, но тази стойност следва да се отчете като такава на дължима
издръжка.
Ответницата дължи на ищеца половината от стойността на престираните
13
от ищеца грижи и издръжка или сума в размер на 60 384,80лв. Ответницата е
направила възражение за погасяване на претенцията по давност и съдът
намерил, че приложим в случая е 5 годишния давностен срок, предвиден в
чл**********0 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.**********4, ал. 1 от ЗЗД
погасителната давност по вземанията, започва да тече от деня в който
вземането е станало изискуемо, поради което съдът приема, че погасителната
давност за вземанията на ищеца за половината от стойността на престираните
грижи и издръжка е започнала да тече от момента на престирането им в полза
на прехвърлителя.
Така погасена по давност се явява претенцията за периода от
28.12.1993г. до 29.03.2019г. За периода от 29.03.2019г. до 05.01.2020г.
стойността на престираните грижи и издръжка възлиза на 9 198,92лв., а
половината от тази стойност изчислил на 4 599,46лв.
Предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД счел за
основателен и доказан до размера на сумата от 4 599,46лв. и осъдил
ответницата да заплати на ищеца тази сума, представляваща половината от
престираните по алеаторния договор издръжка и гледане в полза на
прехвърлителката за периода от 29.03.2019г. до 05.01.2020г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 29.03.2024г. до
окончателното изплащане. Исковата претенция в останалата част до пълния
претендиран размер от 60 000лв. и за периода от 28.12.1993г. до 28.03.2019г.
претенцията отхвърлил като погасена по давност.
Тези изводи се споделят от настоящия състав на ОС Плевен и съдът
препраща към мотивите по реда на чл.272 ГПК при обосноваване на
настоящото решение.
Оплакването, че имотът следва да се изнесе на публична продан, а не да
се възлага на ответника е неоснователно. Представеното пред въззивната
инстанция писмено доказателство – нот. акт за дарение на Една втора идеална
част от Апартамент от 62,95кв.м. от 19.09.2023г. е обхванато от преклузията
по чл.266 ГПК. Ищцата е могла да узнае за същото – Договорът за дарение на
идеална част от недвижим имот се вписва в СВ при АВ Плевен и е
общодостъпен след справка по името на ответника, а ищцата не сочи особени
и непредвидени обстоятелства, които са й попречили да се снабди
своевременно с него.
14
Но дори и да се преценява по въпроса дали ответника има друго жилище
по смисъла на чл.349 ал.2 ГПК, това доказателство не прави искането за
възлагане неоснователно. Ищцата не е заявила претенция за възлагане.
Разясненията на т.7 от ТРОСГК № 1/19.05.2004г. на ВКС са в смисъл, че ако
съделителят отговаря на всички други условия по чл.349 ал.2 ГПК, както в
настоящия случай, и няма друга възлагателна претенция, извършеното
разпореждане е неотносимо към спора. Към това следва да се отчете и
легалната дефиниция за Жилище по смисъла на пар.5, т.30 ДР на ЗУТ,
„Жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства,
обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на
жилищни нужди. Жилището трябва да има самостоятелен вход, най-малко
едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна, и
складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Идеалната част от Апартамент не е Жилище по смисъла на чл.349 ал.2 ГПК,
защото не е самостоятелна.
Оплакването, че неправилно ПлРС е приел, че Л. Н. Ц.а се е нуждаела от
непосредствени грижи осем часа от денонощието за периода от 2004г. до
смъртта си – 05.01.2020г. също е неоснователно. Макар освидетелстването от
ТЕЛК през 2004г. да е за 96,5% без чужда помощ за спорния период от
29.03.2019г. до 05.01.2020г. – по-малко от година преди смъртта й тя дори се е
нуждаела от денонощна грижа при съобразяване на писмените доказателства
– л.73 – л.97 от делото на ПлРС. Била е на 84г., с множество заболявания,
трудно подвижна, освидетелствана и оценявана от ДСП Плевен за ТНР и
степен на увреждане, за които и за отпускани помощи и специални средства за
облекчаване на инвалидността й. Показанията на свидетелите несъмнено
установяват нуждата й от непрекъснати денонощни грижи, които е
осъществявал ответникът предвид факта, че от 2002г. ищцата е била в
чужбина – Австралия.
При тези данни изводите на ПлРС по спорните въпроси са
законосъобразни и решението следва да се потвърди.
След като жалбата се явява неоснователна, на жалбоподателката не се
дължат разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1723 от 18.12.2024г. по гр.д. № 5021/2023г.
на Плевенски районен съд, ІV-ти граждански състав, в ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16