Р Е Ш Е Н И
Е № 9
гр. Търговище, 22.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 273 по описа на АС – Търговище
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Д.М. ***
срещу заповед № 19 - 0308 - 000281 от 06.11.2019г. на Началник РУ Омуртаг при
ОД на МВР - Търговище, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство: лек автомобил „фолксваген каравел“ с
рег. № …, за срок от
шест месеца, като в тази връзка са отнети два броя регистрационни табели.
Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди, че заповедта е издадена при
съществени процесуални нарушения. Обосновава, че не му е съставян акт за
извършено от него административно нарушение по чл. 177, ал.1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и не е могъл да изложи съображения за това, че не е допуснал или
предоставил автомобила си за управление от племенника си. По тези съображения
се прави се искане обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Разноски по делото не се претендират.
Ответникът по жалбата не се ангажира
със становище по делото.
Административен съд – Търговище,
втори състав, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № 363з – 1478 от 08.10.2018г. Директорът на ОДМВР – Търговище е
оправомощил определени категории длъжностни лица да издават ПАМ по чл. 171,
ал.1, т. 1, т. 2, т. 2а от Закона за движението по пътищата, сред които и
началникът на РУ – Омуртаг.
Оспорената принудителна
административна мярка е наложена със заповед № 19-0308 - 000281 от 06.11.2019г.,
издадена на основание чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП на Началник РУ Омуртаг при
ОД на МВР – Търговище. Мярката е наложена спрямо С.Д.М. и се изразява в прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „фолксваген каравел“
с рег. № …., чийто
собственик е М., за срок от шест месеца, като в тази връзка са отнети два броя
регистрационни табели. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че субектът на
ПАМ като собственик на автомобила е допуснал управлението на автомобила от Д. Г. Д., чието СУМПС е било отнето по административен ред. Към
преписката е представен АУАН № 3587 от 06.11.2019г., издаден спрямо Д. Г. Д. за това, че на 06.11.2019г. в гр. Омуртаг управлява
лек автомобил „фолксваген каравел“ с рег. № …,
собственост на С.М. с отнето по административен ред СУМПС.
Не е спорно обстоятелство по делото,
че лек автомобил „фолксваген каравел“ с рег. № … е
собственост на жалбоподателя, както и че Д. Г. Д. към 06.11.2019г. е бил с отнето по административен
ред СУМПС.
Чрез разпита на свидетелите и
представеното писмено доказателство се установяват обстоятелства, при които Д.
е взел за ползване автомобила на жалбоподателя. Жалбоподателя се върнал през
нощта на 05.11. срещу 06.11. от чужбина в дома си в с. Беломорци. Сутринта със
своя чичо тръгнал за преглед при лекар в гр. Търговище с друг автомобил. Неговият
е автомобил останал в с. Беломорци. Ключовите на автомобила оставил в дома си в
с. Беломорци, който обичайно не се заключвал. Докато бил в Търговище разбрал,
че племенникът му Д., с който не се бил видял след завръщането си и на който не
бил давал разрешение да ползва автомобила му, бил установен от контролните
органи да го управлява в гр. Омуртаг. Съдът дава вяра на свидетелските
показания, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Заповедта за налагане на ПАМ е
връчена на 11.11.2019г., а жалбата срещу заповедта е подадена на 12.11.2019г.
Установените по делото факти не са
спорни между страните.
Предвид
установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на
обжалвания акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което
е допустима.
На
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или на
оправомощени от тях длъжностни лица. Предвид тази правна уредба и представената
по делото заповед № 363з – 1478 – 03.05.2017г. на директора на ОДМВР –
Търговище, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С
оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона
форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК. Фактическите основания за
издаване на заповедта са изложени достатъчно ясно и изчерпателно. Релевантните
факти са изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваната
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила – такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат
административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни
нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли
да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Обжалваният
акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира
безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът съобрази следното:
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения ЗДвП
допуска да се прилагат определени принудителни административно мерки. Видно от
текста на закона, субект на мярката по чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП може да е
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишено от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Предвид тази правна уредба съдът приема, че предпоставките,
уредени в обсъжданата правната норма за налагане на принудителната
административна мярка са налице, наложената мярка е със срок на действие,
предвиден в закона и то в минималния срок, следователно заповедта не страда от
порока материална незаконосъобразност. Във връзка с възраженията на
жалбоподателя, следва да се посочи следното: от обстоятелството, че на него
като собственик на автомобила не му е съставен акт за административно нарушение
той не може да черпи благоприятни за себе си правни последици. На следващо
място по делото се установи, че собственикът на автомобила не е положил
дължимата грижа и е допуснал поради небрежност ползването му от лице, което е
сред изброените в хипотезата на чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП. Обстоятелството,
че племенникът на жалбоподателят има свободен достъп до неговия дом и до
ключовете на автомобила, а очевидно няма и задръжка да ползва автомобила без
специално разрешение, не може да автоматично да освободи от отговорност
собственика на автомобила. Напротив, доколкото няма официални данни за
противоправно отнемане на автомобила от племенника, нито дори твърдение в тази
насока, съдът приема, че жалбоподателят с поведението си е допуснал извършване
на нарушението.
Макар да е издадена изцяло в
съответствие с материалния закон – чл. 171, ал.1, т. 2а от Закона за движение по пътищата, съдът
следва да провери дали наложената мярка не ограничава по недопустим начин
правото на собственост, гарантирано в чл.1 на протокол № 1 към Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи: „Βсяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите
притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на
обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин
правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с
общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления
или глоби.”
Съгласно чл. 5 от Протокол № 1,
чл.1, чл. 2, чл. 3 и чл. 4 са допълнителни членове на Конвенцията, а Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Република
България със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992
г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Съгласно чл.5, ал.
4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са
част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат.
Европейският съд по правата на
човека чрез своята съдебна практика е дал критериите, въз основа на които се
определя дали е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1. Първо следва да се
провери дали е налице право на собственост, което да попада в приложното поле
на разпоредбата; 2) след това следва да се прецени дали е налице намеса на
държавата при упражняване на това право от лице, ползващо се със защита и какво
е естеството на тази намеса. Накрая следва да се установи дали намесата е
позволена съгласно чл. 1, Протокол № 1, като предпоставките за това са тя да е
предвидена в закона, да е в интерес на обществото и да е спазен справедлив
баланс между конкуриращите се интереси, т.е. намесата трябва да е съразмерна.
Понятието „собственост“ по
Конвенцията има автономно значение, което не се ограничава с притежаването на
вещи. В случая обаче се касае за типично право на собственост върху движима
вещ, каквото е правото на собственост на жалбоподателя върху автомобила, което
безспорно попада в приложното поле на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията,
затова няма смисъл да се обсъжда подробно обхватът на понятието по Конвенцията.
Процесната принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от шест месеца, несъмнено представлява намеса на държавата при
упражняване на правото на собственост на жалбоподателя върху автомобила, тъй
като го лишава от възможността за шест месеца не само той лично, но и чрез
друго лице да си служи с вещта, която притежава.
Както бе посочено по-горе тази мярка
е законоустановена, със Закона за движение по пътищата. Мярката е предвидена в
интерес на обществото – с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата, тъй като управлението на МПС от неправоспособен водач или водач с
отнето СУМПС е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на водача,
евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението, както и за
материални щети. Мярката е годна да изпълни целта си – несъмнено е, че по време
на дерегистрацията, автомобилът не може да бъде предоставен за ползване на
други неправоспособни водачи и по този начин да се създадат предпоставки за
пътнотранспортни произшествия.
Доколко е налице справедлив баланс
между правата на засегнатото лице и интереса на обществото, следва да се
преценява с оглед конкретната ситуация: По делото се установи допускане на
ползване на автомобила поради небрежност от водач, чието СУМПС е отнето по
административен ред. Като собственик на автомобила жалбоподателят е длъжен така
да си служи с него, че да не допуска поради небрежност автомобилът да се ползва
от лице, което няма право да управлява МПС. Като не е изпълнил това си
задължение, съдът приема, че в конкретния случай правото на собственост на жалбоподателя
не е засегнато по недопустим от Конвенцията начин.
Жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Д.М.
*** срещу заповед № 19 - 0308 - 000281 от 06.11.2019г. на Началник РУ Омуртаг
при ОД на МВР - Търговище, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство: лек автомобил „фолксваген каравел“ с
рег. № Т1570АК, за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: