Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,
05.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гра дело № 14861 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от „А.Б.Б.“ АД против С.В.М., ЕГН **********
и И.С.М., ЕГН ********** за обявяване за относително недействителни по
отношение на ищеца на четири разпоредителни сделки, с които ответникът С.В.М.
се е разпоредил с различни идеални части от собствени недвижими имоти,
придобити по време на брака със съпругата му К.П.в полза на втория ответник И.С.М.
- негова дъщеря, както следва:
1. Договор за покупко-продажба на 1/4 идеална част от недвижим имот -
АПАРТАМЕНТ № 57, находящ се в гр. София, СО, Р-н „Изгрев“, на бул. „*********,
в жилищна сграда - блок № 1, във вх. „Г“, на V етаж, с площ от 95,63 кв. м., заедно със зимнично помещение, сключен с нотариален
акт за покупко-продажба на имот № 34, том III, рег. № 8371, дело № 379 от 2013 г. на нотариус В.В.,
рег. № 268 на НК;
2. Договор за продажба на недвижим имот, в частта, с която ответникът С.М.
се е разпоредил с припадащата му се 1/2 ид. част от следния недвижим имот,
притежаван в режим на СИО, а именно: ГАРАЖ № 77, находящ се в гр. София, СО, р-н
„Младост“, ж.к. „*****“, в жилищната сграда бл. №***, в сутерена на сградата, с
площ от 22,68 кв. м., заедно с 0,10435% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, в който е построена, представляващ имот с ид. 68134. 4089.456.2.173,
сключен с нотариален акт за покупко-продажба на имот № 83, том III, рег. № 9082, дело № 421/2013 г. на нотариус В. В..
3. Договор за продажба на недвижим имот, в частта, с която ответникът С.М.
се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от недвижим имот,
притежаван в режим на СИО а именно: ГАРАЖ № 76, находящ се в гр. София, СО, р-н
„Младост“, ж.к. „*****“, в жилищната сграда бл. №***, в сутерена на сградата, с
площ от 22,68 кв. м., заедно с 0,10435% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, представляващ имот
с ид. 68134.4089.456.2.172, сключен с нот. акт за покупко-продажба на имот №
81, том III, рег. № 9079, дело № 419/2013 г. на нотариус В. В..
4. Договор за продажба на недвижим имот, в частта, с която ответникът С.М.
се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от следния недвижим имот,
притежаван в режим на СИО, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в град София, СО,
р-н „Младост“, ж.к. „Младост“ III, в жилищна
сграда бл. №***, вх. 5, на трети етаж, с площ от 142,94 кв. м., заедно с избено
помещение № 3, с площ от 8,94 кв. м., заедно с 0,8165% ид. ч. от общите части
на сградата и заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху имота, в
който е построена сградата, представляващ имот с ид. 68134.4089.456.2.67, който
обект се намира в сградата № 2, на 10 етажа, в ПИ с ид. 68134.4089.456, сключен
с нотариален акт за покупко-продажба на имот № 170, том I, рег.№ 3978, дело № 151/2014г. на нотариус В.В.,
рег. № 268 НК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.07.2007г. е сключен договор за
потребителски банков кредит № 24813, с който „А.Б.Б.“
АД е предоставила на ответника С.В.М. банков кредит в размер на 96 800 лева с
краен срок на погасяване до 25.06.2010 г. Като обезпечение, в полза на Банката
е бил учреден особен залог с Договор за учредяване на залог върху безналични
ценни книжа по реда на ЗОЗ от 02.07.2007г., сключен между „А.Б.Б.“ АД, С.В.М. и УД „Б.А.М.“ АД върху 1000 броя акции,
емитирани от ИД „Бенчмарк Фонд 2“, за които е била издадена Депозитарна
разписка № 20947000С от 14.02.2007г.
Ищецът излага, че на крайния падеж по договора за кредит - 25.06.2010 г.,
ответникът С.М. не е погасил задълженията си, поради което между страните е
било постигнато съгласие за доброволна продажба на заложените акции, в резултат
на което на 11.04.2011 г. е останала за погасяване по дълга сумата от 155
867,22 лв. Поради факта, че длъжникът не е погасил остатъчния размер от дълга, в
полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.06.2011 г. по ч. гр. д. № 20008/2011 г. на CPC, II ГО,
5 с-в, с които ответникът С.М. е осъден да заплати на „А.Б.Б.“
АД посочените в исковата молба суми.
Впоследствие по молба на ищеца от 25.07.2011 г. е образувано изп. дело №
20118580401246 по описа на ЧСИ У.Д., по което на 08.08.2011 г. на длъжника С. М.
е била връчена покана за доброволно изпълнение, която е получена лично. Твърди
се, че в хода на изпълнителното производство на длъжника С.М. е била изпратена и
Призовка за принудително изпълнение, с която същият е уведомен, че на 29.11.2013
г. ще се пристъпи към опис и оценка на движими вещи, находящи се в жилището му
в гр. София, жк. „*****, която е била получена лично от него на 12.11.2013 г. На
14.12.2015 г., на ответницата И.М. също е връчено Съобщение за наложена възбрана,
изх. № 55670/20.11.2015г. върху 1/4 ид. ч. от недвижим имот, собственост на С.М.,
находящ се в с. Бистрица, СО.
В исковата молба се посочва, че и към момента изпълнително дело на ЧСИ Д. е
висящо, а остатъчният дълг на С.М. към 08.11.2017г. е в размер на 227 279,81
лв.
Ищецът твърди, че в много кратък
срок след връчването, първият ответник С.М. се е разпоредил с идеални части от
собствени си недвижими имоти с посочените по-горе четири разпоредителни сделки.
Наред с това се излага, че ответникът С.В.М. е баща на И.С.М..
Във връзка с изложеното, ищецът твърди, че се легитимира като кредитор на
ответника С.М., въз основа на съществуващо парично вземане, възникнало по
валидно сключен между тях договор за кредит и издадени впоследствие в негова
полза срещу длъжника С.М. заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
На следващо място се сочи, че с разпореждането с идеални части от правото на
собственост върху притежаваните, съвместно със съпругата му в режим на СИО
недвижими имоти, ответникът С.М. е намалил имуществото си, служило на неговия
кредитор за удовлетворяване на остатъчния дълг, от което следва, че с извършените
сделки, длъжникът е увредил кредитора по см. на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Сочи се
също така, че в процесния случай е налице и знание на длъжника за увреждащото
действие на сделките, както и знание на приобритателя по сделките за
увреждащото им действие, като в тази връзка ищецът се позовава на разпоредбата
на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, съгласно която знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е низходящ на длъжника.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
обявена относителната недействителност по отношение на него на четирите
договора за покупко-продажба, с които ответникът С.М. се е разпоредил в полза
на дъщеря си и втора ответница по делото И.М. с притежаваните от него идеални части
от посочените недвижими имоти. Претендира разноски по делото.
В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, ответникът С.В.М. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените исковете като
недопустими и неоснователни.
В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, ответницата И. С.М. е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорва исковата молба като нередовна. В
съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв. Р., който
оспорва предявените искове като неоснователни по изложени съображения за това.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен договор за потребителски банков кредит № 24813/02.07.2007
г., сключен между ТБ „А.Б.“ АД и С.В.М. - кредитополучател, видно от който Банката
му е предоставила потребителски кредит в размер на 96 800 лв. с краен срок
за погасяване до 25.06.2010 г. Съгласно чл. 9.1 от договора, за обезпечаване
изпълнението на задълженията на кредитополучателя, в полза на Банката е учреден
особен залог по реда на ЗОЗ. Видно от представения по делото Договор за
учредяване на залог върху безналични ценни книжа по реда на ЗОЗ от
02.07.2007г., сключен между „А.Б.Б.“ АД, С.В.М. и УД
„Б.А.М.“ АД, същият се сключва за обезпечаване вземанията на Банката от
залогодателя по Договор за банков кредит № 24813 от 02.07.2007 г., за което
залогодателят учредява особен залог по реда на ЗОЗ върху 1000 броя акции,
емитирани от ИД „Бенчмарк Фонд 2“, за които е издадена Депозитарна разписка №
20947000С от 14.02.2007г.
По делото е представена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 08.06.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 20008/2011 г. на СРС, ІІ ГО, 54
с-в, видно от които длъжникът С.В.М. е осъден да заплати на „А.Б.Б.“ АД следните суми: 96 800 лв. - главница; 27 586,20 лв.
- текущи лихви от 03.07.2007 г. до 24.06.2010г.; 15 704,19 лв. - просрочени
лихви от 25.06.2010г. до 08.05.2011г.; 19 609,95 лв. - наказателна лихва от
25.06.2010г. до 08.05.2011г.; законна лихва от 09.05.2011 г. до окончателното й
изплащане; 3194,01 лв. - държавна такса; 2047 лв. - адвокатско възнаграждение
на основание Извлечение от счетоводна сметка по Договор за потребителски кредит
от 02.07.2007 г.
Видно от представената молба от „А.Б.Б.“ АД с вх.
№ 11399 от 25.07.2011 г. до ЧСИ У.Д.по повод на издадените в полза на кредитора
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист от 08.06.2011 г. по ч.гр.д. №
20008/2011 г. на СРС, 54 с-в е образувано изп. дело № 20118580401246 на ЧСИ У.Д..
По делото е представена Покана за доброволно изпълнение, изх. № 15787/25.07.2011 г. по изп. д. №
20118580401246 на ЧСИ Д., рег. № 858 до длъжника С.М.. Видно от отбелязването
върху нея, същата е връчена лично на длъжника на 08.08.2011г.
По делото е приложено копие от изпълнителното дело № 20118580401246 на ЧСИ У.Д.,
рег. № 858. Видно от приложената Призовка за принудително изпълнение, изх. №
34407 от 07.11.2013г., изпратена до длъжника С.В.М., същият е уведомен, че на
29.11.2013 г. съдебният изпълнител ще пристъпи към опис и оценка на движими
вещи в жилището му в гр. София, ж.к. „***********която е получена лично от него
на 12.11.2013 г.
Видно от Съобщение за наложена възбрана изх. № 55670 от 20.11.2015 г., на длъжника
С.М. е съобщено за наложена възбрана от съдебния изпълнител върху 1/4 ид. ч. от
негов собствен недвижим имот, представляващ - Масивна вилна сграда на два
етажа, находяща се в с. Бистрица, р-н Панчарево, СО. Видно от отбелязването,
съобщението е получено от ответницата И.М..
По делото е представено Удостоверение за размера на дълга изх. №
59761/25.10.2017 г., издадено от ЧСИ У.Д., видно от което изп. дело №
20118580401246 на ЧСИ У.Д.е висящо, а остатъчният дълг на С.В.М. към „А.Б.Б.“ АД към 08.11.2017г. е в размер на 96 800 лв. -
главница; 64 216,13 лв. - законна лихва за периода от 09.05.2011 г. до
08.11.2017 г.; 57 194,81 лв. - неолихвяеми вземания и 9068,87 лв. – ТТР към
ЗЧСИ.
Видно от отбелязването върху изпълнителния лист от 08.06.2011 г. приложен
по изп. д. № 20118580401246 на ЧСИ Д., последно постъпилата сума за погасяване
на дълга е на 24.10.2018г. и е 734,24 лв.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на идеална част
от недвижим имот № 34, том ІІІ, рег. № 8371, дело № 379/2013 г. на нотариус В.В., рег. № 268 на НК /вписан в АВ с вх. № 58470/21.11.2013
г., акт № 112, том СХL, дело № 45717/2013 г./, от който се установява, че на 21.11.2013 г.,
ответникът С.В.М. е продал на своя съсобственик и дъщеря И.С.М. собствената си
1/4 идеална част, придобита по
наследство и представляваща негова лична собственост от следния техен съсобствен
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 57, находящ се в гр. София, СО, р-н „Изгрев“,
на бул. „*********, в жилищна сграда - блок № 1, във вх. „Г“ /със стар адрес
бул. „***********на V етаж, със застроена площ от
95,63 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения,
при съседи: стълбище, двор, бул. „Цариградско шосе“, Н.И.С.и К. и Н.М., заедно
със зимнично помещение, без посочени номер и площ, при съседи: коридор, бул.
„Цариградско шосе“, С. и З.М. и С. и П.М., заедно с 1,095% ид. ч. от общите
части на сградата и заедно с 1,095% ид.ч. от правото на строеж върху имота, в
който е построена жилищната сграда-държавна собственост в м. „Изток“ по пл. на
гр. София за сумата от 14 600 лв., която продавачът е заявил, че е получил
изцяло.
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 83, том ІІІ, рег. № 9082, дело № 421/2013 г. на нотариус В.В., рег. № 268 на НК /вписан в АВ с вх. № 64646/17.12.2013
г., акт № 122, том СLVІІ, дело № 50789/2013 г./ е видно, че на 17.12.2013 г. С.В.М. и К.Н.П.са
продали на своята дъщеря И.С.М. собствения си недвижим имот, придобит чрез
покупко-продажба по времето на брака им и представляващ СИО, а именно: ГАРАЖ №
77, находящ се в гр. София, СО, р-н „Младост“, ж.к. „*****“, в жилищната сграда
блок №***, в сутерена на сградата, със застроена площ от 22,68 кв. м., при
съседи: изток - пътека, запад - мазета, север - гараж № 76 и юг - гараж № 78 и
заедно с 0,10435% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху имота, в който е построена сградата - държавна земя, който гараж съгласно
актуална схема на самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с
идентификатор 68134.4089.456.2.173, с адрес на имота: гр. София, СО, р-н
„Младост“, ж. к. „*****“, блок №***, ет. -1, гараж № 77, с предназначение на
самостоятелен обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 22,68 кв. м., прилежащи части: 0,10435% ид. ч. от общите части
на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни обекти имоти с ид.: на същия
етаж: 68134.4089.456.2.174 и 68134.4089.456.2.172, под обекта: няма, и над
обекта: няма, като самостоятелния обект се намира в сградата № 2, на девет
етажа, разположена в ПИ с ид. 68134.4089.456 за сумата от 11 900 лв.
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 81, том ІІІ, рег. № 9079, дело № 419/2013 г. на нотариус В.В., рег. № 268 на НК /вписан в АВ с вх. № 64637/17.12.2013
г., акт № 154, том СLVІІ, дело № 50838/2013 г./ е видно, че на 17.12.2013 г. С.В.М. и К.Н.П.са
продали на своята дъщеря И. С.М. собствения си недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба
по времето на брака им и представляващ СИО, а именно: ГАРАЖ № 76, находящ се в
гр. София, СО, р-н „Младост“, ж.к. „*****“, в жилищната сграда блок №***, в
сутерена на сградата, със застроена площ от 22,68 кв. м., при съседи: изток -
пътека, запад - мазета, север - гараж № 75 и юг - гараж № 77 и заедно с
0,10435% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,
в който е построена сградата - държавна земя, който гараж съгласно актуална
схема на самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с ид.
68134.4089.456.2.172, с адрес на имота: гр. София, Столична община, р-н
„Младост“, ж.к. „*****“, бл. №***, ет. -1, гараж № 76, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 22,68 кв. м., прилежащи части: 0,10435% ид. ч. от общите части
на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата имоти с ид.: на същия етаж: 68134.4089.456.2.173 и 68134.4089.456.2.171,
под обекта: няма и над обекта: няма, като самостоятелният обект се намира в
сградата № 2, на 9 етажа, разположена в ПИ с ид. 68134.4089.456 за сумата от 11 900 лева.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
170, том I, рег. № 3978, дело № 151 от 2014 г. на нотариус В.В.,
рег. № 268 на НК /вписан в АВ с вх. № 31170/25.06.2014 г., акт № 106, том LXXIV, дело 23610/2014 г./ на 25.06.2014 г. С.В.М. и К.Н.П.са продали на своята
дъщеря И.С.М. собствения си недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба по
време на брака им и представляващ СИО, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в
град София, Столична община, р-н „Младост“, ж.к. „Младост“ III /, в жилищна сграда блок №***, вход 5, на трети етаж, със застроена площ
от 142,94 кв. м., състоящ се от: три стаи, дневна, столова, с кухненски бокс и
обслужващи помещения, при съседи: изток - паркинг, запад - улица, север -
апартамент № 4 от вх. 4 и юг - апартамент № 4 от вх. 5, заедно с избено
помещение № 3, с полезна площ от 8,94 кв. м. при съседи: изток - мазе № 4,
запад - ОВ помещение, север - мазе № 14 от съседен вход и юг - коридор, заедно
с 0,8165% ид. ч. от общите части на сградата и заедно със съответните ид. части
от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя,
който апартамент съгласно актуалната схема представлява имот с ид.
68134.4089.456.2.67, с адрес на имота: гр. София, СО, р-н „Младост“, ж.к.
„Младост“ 3, блок №***, вход 5, етаж 3, апартамент № 3, с предназначение на
самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 142,94 кв. м., прилежащи части: избено помещение № 3, с площ от
8,94 кв. м. и 0,8165% ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор
няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата имоти с ид. на същия етаж:
68134.4089.456.2.68 и 68134.4089.456.2.52, под обекта: 68134.4089. 456.2.65 и
над обекта 68134.4089.456.2.69, като самостоятелният обект се намира в сградата
№ 2, на десет етажа, разположена в ПИ с ид. 68134.4089.456. за сумата от
110 000 лева.
От приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, издадено на
05.03.2019 г. от СО, р-н „Младост“ се установява, че ответникът С.В.М. е
разведен, а втората ответница по делото И.С.М. е негова дъщеря.
По делото е представено Писмо от „Централен депозитар“ АД от 28.04.2011 г.
до С.М., видно от което във връзка с вписания договор за особен залог между С.М.
и „А.Б.Б.” АД върху 1000 броя акции от емисия
BG1100007068, молят в срок от 5 работни дни да предостави в Централен депозитар
АД документи, от които да е видно, че са спазени разпоредбите на чл. 9 и чл. 27
от ЗОЗ.
Приложено по делото е и Писмо от 09.05.2011 г. до „Централен депозитар“ АД,
видно от съдържанието на което С.М. уведомява, че дружеството, емитирало
финансовите инструменти, предмет на залога е разгласило публично и оповестило
извършените корпоративни действия, за което той не е бил изрично информиран
дали УД „Б.А.М.” АД като страна по Договора за учредяване на залог върху
безналични ценни книжа по реда на ЗОЗ от 02.07.2007 е довела до знанието на ТБ
„А.Б.” АД направените промени.
По делото са приложени и Справки за събрани суми по изп. дело №
20118580401246 на ЧСИ У.Д.от длъжника С.М. за периода от 1.2011 г. до 5.2018 г.,
видно от които общо събраната сума в периода е в размер на 14 190 лв.
По делото са представени 5 броя преводни нареждания, извършени по сметка в
„ЦКБ“ АД, видно от които ответницата И.С.М. е превела по сметка на К.П., както
следва: на 22.11.2013 г. - 18 750 лв.; на 27.11.2013 г. сумата от
28 500 лв.; на 03.12.2013 г. сумата от 27 250 лв.; на 11.12.2013 г.
сумата от 15 550 лв. и на 18.12.2013 г. сумата от 9950 лв. с посочени
основания: покупко-продажба имот. Общо платената сума е в размер на
100 000 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за
недействителни по отношение на ищеца „А.Б.Б.“ АД на
четири разпоредителни сделки, с които ответникът С.В.М. се е разпоредил с
различни идеални части от недвижими имоти, в полза на втория ответник И.С.М. -
негова дъщеря.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Чрез иска по чл. 135 ЗЗД
се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на
правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително
недействително спрямо кредитора – ищец. Конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД е
правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на
длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си,
предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите и
по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора.
Уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД предполага установяване на следния
фактически състав: 1/ ищецът да има качеството на кредитор на длъжника, т.е. да
е налице на вземане в полза на ищеца против ответника като без значение е
неговия вид – парично или непарично; 2/ извършването на правно действие
(сделка) от длъжника, което да е валидно; 3/ действието (сделката) да уврежда ищеца;
4/ длъжникът да е знаел за увреждането.
В разпоредбите на чл. 135, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗЗД се прави разграничение
между безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като
при безвъзмездните сделки се придава правно значение единствено на знанието на
длъжника и се дезинтересира от знанието/незнанието на третото лице, в чиято
полза е извършено разпореждането; обратно - при възмездните сделки законът
обуславя недействителността на извършеното от длъжника действие не само от знанието
на длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от знание на третото
лице, с което длъжникът е договарял.
В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е въведена и оборима презумпция за знание, когато
третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра,
низходящ или възходящ на длъжника.
Липсата на която и да било от посочените кумулативни предпоставки
препятства възникването на правото по чл. 135 ЗЗД и обуславя неоснователност на
иска на кредитора, чрез който се иска отмяна на сключена от длъжника
разпоредителна сделка.
С оглед на изложените правни съображения, съотнесени към установената в
разглеждания случай фактическа обстановка, че извършените разпоредителни сделки
от длъжника са възмездни и пред вид поставеното от законодателя изискване когато
увреждащото действие е възмездно и длъжникът, и третото лице, с което е договарял,
да са знаели за увреждането, съдът намира, че в настоящата хипотеза е
необходимо да е налице знание за увреждане и по отношение на длъжника и по
отношение на приобритателя – третото лице.
Качеството кредитор е налице, ако ищецът твърди и съществуването на
вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на присъдено нещо.
Качество „кредитор“ по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД
притежава всяко трето лице, титуляр на действително вземане по отношение на
ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на
вземането, т.е. то вземането може да не е ликвидно и изискуемо към момента на
осъществяване на разпоредителната сделка /Решение № 4 от 26.01.2011 г. по гр.д.
№ 551/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Възникването на правото не е обусловено и от
установяване на вземането със сила на пресъдено нещо. Достатъчно е вземането да
е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой от предвидените в
закона правни способи. В производството по Павлов иск, съдът не може да
проверява съществуването на вземането, което легитимира ищеца като кредитор
освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение /Решение
№ 552 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на ІV г.о. на ВКС; Решение 639 от
06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. на ІV г.о /.
В тежест на ищеца по делото е да установи качеството си на кредитор, имащо
характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от
които черпи правен интерес /Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2009
г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
От събраните писмени доказателства по делото се установи, че на 02.07.2007
г. е бил сключен Договор за потребителски банков кредит № 24813, с който ищецът
„А.Б.Б.“ АД е предоставил банков кредит в размер на
96 800 лева на ответника С.В.М. с краен срок на погасяване до 25.06.2010 г..
Установи се също така, че за обезпечение за задълженията по договора, в полза
на Банката е бил учреден особен залог с Договор за учредяване на залог върху
безналични ценни книжа по реда на ЗОЗ от 02.07.2007г., сключен между „А.Б.Б.“ АД, С.В.М. и УД „Б.А.М.“ АД върху 1000 броя акции,
емитирани от ИД „Бенчмарк Фонд 2“, за които е издадена Депозитарна разписка №
20947000С от 14.02.2007г.
По делото се установи също така, че на крайния падеж за погасяване на
задължението по договора за кредит, оветникът С.М. не
е погасил остатъчния размер от дълга, във връзка с което в полза на ищеца „А.Б.Б.“ АД са били издадени Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.06.2011 г. по ч.гр.д. № 20008/2011 г. на СРС, ІІ
ГО, 54 с-в, с които длъжникът С.В.М. е осъден да заплати в полза на „А.Б.Б.“ АД сумите от: 96 800 лв. - главница; 27 586,20 лв. -
текущи лихви от 03.07.2007 г. до 24.06.2010 г.; 15 704,19 лв. - просрочени
лихви от 25.06.2010 г. до 08.05.2011 г.; 19 609,95 лв. - наказателна лихва от
25.06.2010 г. до 08.05.2011 г.; законна лихва върху главницата от 09.05.2011 г.
до окончателното изплащане; 3194,01 лв. държавна такса и 2047 лв. адвокатско
възнаграждение на основание Извлечение от счетоводна сметка по Договор за
кредит от 02.07.2007 г.
Следователно, настоящият състав намира за безспорно установено, че ищецът „А.Б.Б.“ АД е придобил качеството на кредитор по отношение на
ответника С.М. на основание издадени в негова полза Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 08.06.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20008/2011 г. на
СРС, ІІ ГО, 54 с-в.
По делото се установи също, че на 25.07.2011 г. по молба на ищеца „А.Б.Б.“ АД е било бразувано изп. дело № 20118580401246 на ЧСИ У.Д.,
по което на длъжника С.М. е връчена и покана за доброволно изпълнение на 08.08.2011г.
- лично.
От приложеното копие от изп. дело № 20118580401246 на ЧСИ У.Д., към което е
приложен изпълнителния лист от 08.06.2011 г., както и от Удостоверение за
размера на дълга, изх. № 59761 от 25.10.2017г. на ЧСИ Д. се установи, че
изпълнителното производство е висящо, а остатъчният дълг на длъжника С.М. към „А.Б.Б.“ АД към 08.11.2017г. е в размер на 96 800 лв. -
главница; 64 216,13 лв. - законна лихва от 09.05.2011 г. до 08.11.2017 г.; 57
194,81 лв. - неолихвяеми вземания и 9068,87 лв. – ТТР към ЗЧСИ.
В настоящата хипотеза няма данни претенцията на ищеца, обуславяща
качеството му на кредитор, да е отхвърлена с влязло в сила решение, което
настоящият съдебен състав следва да съобрази, с оглед цитираната по-горе
съдебна практика.
Следователно, съдът намира, че по делото е установена първата предпоставка
от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно: че ищецът има качеството
на кредитор на длъжника С.М. - ответник по настоящото дело.
На следващо място се установи, че първият ответник С.М. се е разпоредил в
полза на втората ответница И.М. с идеални части от собствени недвижими имоти,
придобити по време на брака със съпругата му К.Н.П.в режим на СИО с четири
разпоредителни сделки, както следва:
На 21.11.2013 г. с договор за покупко – продажба, ответникът Стоян М. е
продал на втората ответница И.С.М. 1/4 ид. част от
собствения си недвижим имот – Апартамент № 57, находящ се в гр. София, р-н
Изгрев, бул. „*********, в бл. ********** ет., с площ от 95,63 кв.м.,
обективиран в нот. акт № 34, том ІІІ, рег. № 8371, дело № 379 от 2013 г. на
нотариус В.В..
На 17.12.2013 г., ответникът С.М., заедно със съпругата си К.П.са продали
на втората ответница И.М. ***, в
жилищната сграда бл. №***, в сутерена на сградата, с площ 22,68 кв. м., който
представлява имот с ид. № 68134.4089.456.2.173, обективиран в нот. акт № 83,
том ІІІ, рег. № 9082, дело № 421 от 2013 г. на нотариус В. В..
На същата дата ответникът С.М., заедно със съпругата си К.П.са продали на
ответницата И.М. ГАРАЖ № 76, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, в жилищната сграда блок №***, в сутерена на
сградата с площ от 22,68 кв.м., който представлява имот с ид. №
68134.4089.456.2.173, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 81, том ІІІ, рег. № 9079, дело № 419/2013 г. на нотариус В.В., рег. № 268 на НК.
На 25.06.2014 г., ответникът С.М. заедно със съпругата си К.П.са продали на
своята дъщеря И.С.М. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им
и представляващ СИО, а именно: Апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост“ III, в жилищна сграда блок №***, вх** ет.,
с площ от 142,94 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 8,94 кв. м.,
обективиран в нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 170, том I, рег. № 3978, дело № 151 от 2014 г. на нотариус В.В..
Проявните форми на увреждането на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат различни: или длъжникът да се е лишил изцяло от своето
имущество; или да е намалил имуществото си; или с правните си действия
длъжникът да затруднява удовлетворяването на кредитора (Решение № 219 от
17.02.2010 г. по т. д. № 752/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Прехвърлянето на
собствеността върху описаните недвижими имоти чрез договори от първия ответник
в полза на втория ответник представлява правно действие, което уврежда ищцовата
страна, в качеството й на кредитор на отчуждителя, защото намалява имущество на
длъжника, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи като общо обезпечение на неговите
кредитори, от което те да могат да се удовлетворят. Фактът на увреждането се
преценява към момента на сключване на сделките, чиято недействителност се иска
да бъде обявена, а към този момент – 21.11.2013г. /датата на първата
разпоредителна сделка/, ищецът вече е имал качеството на кредитор на ответника.
Неоснователни са възраженията на ответника С.М., че с действията си не е
увредил интересите на кредитора, тъй като в посочения период освен Банката е
имал и други кредитори, чийто вземания е успял да удовлетвори с паричните
средства, които е придобил в резултат от извършените продажби. Съгласно
константната практика на ВКС, отразена в редица решения /решение №
261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 320 от
05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 322 от
29.10.2015 г. по гр. д. № 2761/2015 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 48 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., ІV г.о. на ВКС/ „увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали
длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.“ Изхожда
се от разпоредбата на чл. 133 ЗЗД, според която цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Това
означава, че кредиторът може да избере начин, по който да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и
друго имущество извън разпореденото, както и с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В
случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му
послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на
основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка
би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника, обаче кредиторът
би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед
интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от
притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е
предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД /Решение
№ 407/29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г., ВКС, ІVг.о./. Поради това, напълно
без значение е и на каква точно (пазарна) стойност са отчуждените имоти.
Следователно, изхождайки от основния принцип, че цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – чл. 133 ЗЗД, следва
да се приеме, че с продажбата на своите имоти, длъжникът е извадил от
патримониума си вещни права, към които ищецът би могъл да насочи претенциите
си.
В настоящия слуай ответникът С.М. е сключил процесните договори за продажба първият от тях на
21.11.2013 г., вторият и третияг на 17.12.2013 г. и четвъртият на 25.06.2014
г., с които е продал на втората ответница И.М. притежаваните от него идеални
части от посочените недвижими имоти. Посочените разпоредителни сделки,
представляват правно действие, увреждащо ищеца, тъй като осуетяват възможността
на кредитора да се удовлетвори, поради това, че длъжникът намалява имуществото
си. В този смисъл е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл.
135, ал. 1 ЗЗД - наличие на увреждащо действие, защото такова е всяко действие,
с което се намаля възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника. Извършеното разпореждане с идеална част от притежаван имот, безспорно
намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице и втората предпоставка от
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – наличие на увреждащо действие /сделка/.
На следвящо място настоящият състав намира, че ищецът е кредитор на първия
ответник С.М., като в случая увреждащият резултат е постигнат и с четирите
последователни разпоредителни сделки, тъй като чрез тях ответникът С.М. обективно
е намалил имуществото си, поради което увреденият кредитор може да иска
обявяването и на четирите сделки за относително недействителни спрямо него. В
случая няма значение, че това е станало не с една, а с четири последователни
сделки, т.к. независимо от броя на сделките с имоти, увреждането е налице и
предпоставка за уважаване на иска е дали и по отношение на третото лице/а –
приобретател/и по сделките е налице знание за това, че с тези сделки се уврежда
кредитора на първоначалния длъжник.
Доколкото, в случая са налице възмездни сделки – продажби за уважаването на
предявения иск ищецът следва да докаже, че длъжникът и съдоговорителят му
/третото лице/ са знаели за увреждането.
По делото е установено, че именно срещу ответника С.М. е била издадена Заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.06.2011 г. по ч.гр.д. №
20008/2011 г. на СРС, ІІ ГО, 54 с-в, които са били надлежно връчени на същия.
Наред с това, до длъжника С.М. е била изпратена и Покана за добровлоно
изпълнение, изх. № 15787 от 25.07.2011
г. по изп. д. № 20118580401246 на ЧСИ Д., която е била връчена лично на същия
на 08.08.2011г., а впоследствие длъжникът е получил и Призовка за принудително
изпълнение изх. № 34407 от 07.11.2013г., с която е уведомен, че на 29.11.2013
г. съдебният изпълнител ще пристъпи към опис и оценка на движими вещи, находящи
се в жилището му в гр. София, ж.к. „***********която също му е била връчена
лично на 12.11.2013 г. /т.е. преди първата извършена разпоредителна сделка на
21.11.2013 г./.
В тази връзка, съдът намира, че по делото се доказа и наличието на знание
за увреждането у длъжника – С.М., поради което е налице и тази предпоставка за
уважаването на иска.
По отношение на знанието у съдоговорителят /третото лице, в чиято полза са извършени разпоредителните действия -
И.М., съдът намира, че в случая следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - оборимата презумпция
за знание за увреждането. Според чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
От представеното по делото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
издадено на 05.03.2019 г. от СО, р-н „Младост“ се установи, а този факт не е и спорен
между страните също така, че купувачът по увреждащите сделки И.С.М. – втори
ответник по делото е дъщеря на прехвърлителя С.В.М.,
от което следва, че по отношение на
ответницата съществува оборима презумпция за знание за увреждането по чл. 135,
ал. 2 ЗЗД. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на
доказване е за ответната страна, която следва да докаже незнание, което в
случая не е сторено.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай са
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради
което предявените искове с правно основание чл. 135, ал. 1, във вр. ал. 2 ЗЗД са
основателни и доказани и следва да се уважат.
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото в
общ размер на 5013,82 лв., съгласно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК/л.
158./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на „А.Б.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника адв. М.М.,***, офис № 5 по
предявени искове против С.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.М., ЕГН **********,
с адрес: *** следните разпоредителни сделки, сключени между С.В.М. и И.С.М., а
именно:
1. Договор за покупко-продажба на 1/4 идеална част от недвижим имот, сключен
на 21.11.2013 г. с нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот № 34, том ІІІ, рег. № 8371, дело № 379/2013 г. на нотариус В.В., рег. № 268 НК /вписан в АВ с вх. № 58470/21.11.2013 г.,
акт № 112, том СХL, дело № 45717/2013 г./, с който С.В.М. е продал на своя съсобственик и
дъщеря И.С.М. собствената си 1/4 идеална част, придобита по наследство и
представляваща негова лична собственост от следния техен съсобствен недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 57, находящ се в гр. София, СО, р-н „Изгрев“, на
бул. „*********, в жилищна сграда - блок № 1, във вход „Г“ /със стар адрес бул.
„Ленин“, блок № 11/, на V етаж, със
застроена площ от 95,63 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, бул. „Цариградско шосе“, Н.И.С.и
К. и Н.М., заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, без посочени номер и площ съгласно доказателствения
нотариален акт, при съседи: коридор, бул. „Цариградско шосе“, С. и З.М. и С. и П.М.,
заедно с 1,095% ид. части от общите части на сградата и заедно с 1,095% ид.
части от правото на строеж върху имота, в който е построена жилищната сграда -
държавна собственост в м. „Изток“ по плана на гр. София.
2. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.12.2013 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том ІІІ, рег. № 9082,
дело № 421/2013 г. на нотариус В.В., рег. № 268 на НК
/вписан в АВ с вх. № 64646/17.12.2013 г., акт № 122, том СLVІІ, дело № 50789/2013 г./, в
частта, с която С.В.М. се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от
недвижим имот, притежаван заедно със съпругата му К.Н.П.в режим на СИО, а
именно: 1/2 идеална част от ГАРАЖ № 77, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Младост“, ж. к. „*****“, в жилищната сграда блок №***, в
сутерена на сградата, със застроена площ от 22,68 кв. м., при съседи: изток -
пътека, запад - мазета, север - гараж № 76 и юг - гараж № 78 и заедно с
0,10435% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
имота, в който е построена сградата - държавна земя, който гараж съгласно
актуална схема на самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с
идентификатор 68134.4089.456.2.173, с адрес на имота: гр. София, Столична
община, район „Младост“, ж. к. „*****“, блок №***, ет. -1, гараж № 77, с
предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1,
с посочена в документа площ: 22,68 кв. м., прилежащи части: 0,10435% ид. ч. от
общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни
обекти в сградата имоти с идентификатори: на същия етаж: 68134.4089.456.2.174 и
68134.4089.456.2.172, под обекта: няма, и над обекта: няма, като самостоятелния
обект се намира в сградата № 2, на девет етажа, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.4089.456.
3. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.12.2013 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том ІІІ, рег. № 9079,
дело № 419/2013 г. на нотариус В.В., рег. № 268 НК
/вписан в АВ с вх. № 64637/17.12.2013 г., акт № 154, том СLVІІ, дело № 50838/2013 г./ в
частта, с която С.В.М. се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от
недвижим имот, притежаван заедно със съпругата му К.Н.П.в режим на СИО, а
именно: 1/2 идеална част от ГАРАЖ № 76, находящ се в гр. София, СО, р-н
„Младост“, ж.к. „*****“, в жилищната сграда блок №***, в сутерена на сградата,
със застроена площ от 22,68 кв. м., при съседи: изток - пътека, запад - мазета,
север - гараж № 75 и юг - гараж № 77 и заедно с 0,10435% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата - държавна земя, който гараж съгласно актуална схема на самостоятелен
обект в сграда, представляващ: имот с идентификатор 68134. 4089.456.2.172, с
адрес на имота: гр. София, Столична община, район „Младост“, ж. к. „*****“,
блок №***, ет. -1, гараж № 76, с предназначение на самостоятелния обект: гараж
в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 22,68 кв. м.,
прилежащи части: 0,10435% ид. части от общите части на сградата, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата имоти с
идентификатори: на същия етаж: 68134.4089.456.2.173 и 68134. 4089.456.2.171,
под обекта: няма, и над обекта: няма, като самостоятелния обект се намира в
сградата № 2, на девет етажа, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4089.456..
4. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 25.06.2014 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том I, рег. № 3978, дело № 151 от 2014 г. на нотариус В.В.,
рег. № 268 на НК /вписан в АВ с вх. № 31170/25.06.2014 г., акт № 106, том LXXIV, дело 23610/2014 г./, в частта, с която С.В.М. се е разпоредил с
припадащата му се 1/2 идеална част от следния недвижим имот, притежаван в режим
на СИО, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, Столична община, р-н
„Младост“, ж.к. „Младост“ III /, в жилищна
сграда блок №***, вход 5, на трети етаж, със застроена площ от 142, 94 кв. м.,
състоящ се от: три стаи, дневна, столова, с кухненски бокс и обслужващи
помещения, при съседи: изток - паркинг, запад - улица, север - апартамент № 4
от вх. 4 и юг - апартамент № 4 от вх. 5, заедно с избено помещение № 3, с
полезна площ от 8,94 кв. м., при съседи: изток - мазе № 4, запад - ОВ
помещение, север - мазе № 14 от съседен вход и юг - коридор, заедно с 0,8165%
ид. части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя,
който апартамент съгласно актуалната схема представлява имот с идентификатор
68134.4089.456.2.67, с адрес на имота: гр. София, СО, р-н „Младост“, ж.к. „********,
апартамент № 3, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 142,94 кв. м., прилежащи части:
избено помещение № 3, с площ от 8,94 кв. м. и 0,8165 % ид. части от общите
части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата имоти с ид.: на същия етаж: 68134.4089. 456.2.68 и
68134.4089.456.2.52, под обекта: 68134. 4089.456.2.65 и над обекта
68134.4089.456.2.69, като самостоятелният обект се намира в сграда № 2, на
десет етажа, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4089.456.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН ********** и И.С.М., ЕГН ********** да заплатят на „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 5013,82 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: