Р Е
Ш Е Н
И Е
В И
М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……….….гр.София, 10.02.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Въззивна колегия,
ІV “в” състав, в публичното заседание, проведено на седми февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 7680 по
описа за 2018 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.2123 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 156 състав от 25.01.2018г. по
гр.дело № 13258/ 2017г., с което е
отменено на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ уволнението на М.К.В., извършено
със заповед № 276/ 03.06.2015г. на основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ; допусната е
на основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ поправка на основанието за прекратяване на
трудовия договор, вписано в трудовата книжка на М.К.В. като вместо по
чл.330,ал.2,т.5 от КТ да се счита- чл.327,ал.1,т.1 от КТ; „С.“ ЕООД е осъдено
да заплати на М.К.В. сумата от 682,62лв. като обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
/20.07.2015г./ - до окончателното изплащане, като искът по чл.222,ал.2 от КТ е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 682,62лв.- до пълния предявен
размер от 1 600,00лв.; отхвърлен е предявеният от М.К.В. срещу „С.“ ЕООД иск с
правно основание чл.225,ал.1 от КТ - за сумата от 4 800,00лв. , претендирана
като обезщетение за периода 26.03.2015г. – 26.09.2015г. , както и предявения
иск по чл.224,ал.1 от КТ за сумата от 1 200,00лв., претендирана като
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 30 дни от 2014г. и 10 дни за
2015г.
Въззивникът-ищец
М.К.В., атакува
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него
искове по чл.222,ал.2 от КТ и иск по чл.225,ал.1 от КТ. Поддържа доводи за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения в резултат на които е било
нарушено правото му на защита. Твърди, че предвид добросъвестното му поведение
и обстоятелството, че е останал без работа , подходяща за неговото състояние,
незаконосъобразен е изводът на първата инстанция, че няма правото на
обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ.
Счита, че незаконосъобразно с обжалваното решение е отхвърлена
претенцията му по чл.224,ал.1 от КТ- в нарушение на разпоредбата на 155,ал.1 от
КТ, предвид липсата на писмени молби за ползване на платен годишен отпуск. С
изложените доводи, подробно развити в жалбата и писмени бележки на процесуалния
представител адв. Д.П. , въззивникът-ищец
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната от него част и постановяването на друго, с което предявените искове
да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззивникът-ответник
„С.“ ЕООД, обжалва първоинстанционното решение в частта
на уважените искове по чл.344,ал.1, т.1 от КТ, по чл.344,ал.1,т.4 от КТ и по
чл.222,ал.2 от КТ. Поддържа отвод за недопустимост на решението в частта на
уважените искове по чл.344,ал.1,т.1 и чл.344,ал.1,т..4 от КТ. По претенцията по чл.344,ал.1,т.1 от КТ
твърди, че исковата молба може само да бъде поправяна от назначения на ищеца
процесуален представител по реда на чл.21,т.3 от ЗЗП, но от последния не могат
да бъдат предявяване нови искове. Поддържа, че със собственоръчно написаната от
ищеца искова молба е заявено единствено искане за отмяна на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение и изплащане на обезщетения, като
липсват твърдения за незаконност на уволнението , нито се иска неговата отмяна.
Ето защо, счита, че при липса на надлежно предявен иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ
решението, с което той е уважен се явява недопустимо. Поддържа евентуален довод за недопустимост на
иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ като предявен след изтичане на законоустановения
2 месечен срок. Излага и евентуални съображения за неправилност на решението в
частта на уважения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ. Възразява, че изявлението на
ищеца за прекратяване на трудовия договор на основанието по чл.327,ал.1,т.1 от КТ не е породило правно действие, тъй като към момента на отправянето му ищецът
е бил в грубо нарушение на трудовата дисциплина, поради неявяване на работа
повече от 3 работни дни, което е основание за дисциплинарното му уволнение. Ето
защо, въззивникът-ответник счита, че изявлението на ищеца по чл.327,ал.1,т.1 от КТ представлява злоупотреба с право, тъй като цели избягване на налагане на
дисциплинарното наказание- уволнение и като последица от това – не е породило
правото действие на прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място
поддържа, че дори да се приеме, че изявлението на ищеца по чл.327,ал.1,т.1 от КТ е породило правната последица на прекратяване на трудовия договор, то при
тази хипотеза оспорената уволнителна заповед няма право действие, поради което
и отмяната й по съдебен /исков/ ред е недопустима. Счита, че предявения иск по чл.344,ал.1,т.4 от КТ е недопустим, поради липса на правен интерес, при предявен иск по чл.344,ал.1,т.1
от КТ. Поддържа, че неправилно с обжалваното решение е приет за доказан трудов
стаж на ищеца при него /ответника-работодател/ повече от 5 години на основание разпореждането на НОИ за
отпускане на пенсия по болест на ищеца. Възразява, че в този документ е отразен
само осигурителният, но не и трудовия стаж на ищеца, а доказателства за
последния липсват по делото. Предвид изложените съображения, подробно развити
във въззивната жалба и писмени бележки на пълномощника-адв.С.А., ответникът
заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от него
част и отхвърляне на предявените искове. Заяввяа искане за присъждане на
направените по делото разноски.
По въззивната жалба на ищеца е постъпил писмен отговор в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК от
насрещната страна по нея- ответника по предявените искове, с който отговор
жалбата е оспорена като неоснователна
и е заявено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в частите, атакувани от ищеца.
По въззивната жалба на ответника ищецът е заявил
становище в съдебно заседание за неоснователност и искане за отхвърлянето й.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединяване, искови претенции с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, чл.344,ал.1,т.4 от КТ , чл.225,ал.1 от КТ ,
чл.222,ал.2 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.
С решението на СРС, исковите претенции по чл.344,ал.1,
т.1 и чл.344,ал.1,т.4 от КТ са уважени, като е уважена частично – до размера на
сумата от 682,62лв. претенцията по чл.222,ал.2 от КТ, а за разликата над този
размер- до пълния предявен от 1 600,00лв.- последна е отхвърлена като
неоснователна. С решението на първата инстанция са отхвърлени изцяло предявените
искове по чл.225,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, с изключение на частта, с която е уважен предявеният иск
по чл.344,ал.1,т.4 от КТ. В тази част, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, поради
липса на правен интерес от търсената с нето защита. Основателно е в тази връзка
възражението на ответника, че в хипотезата на предявен от ищеца иск по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ – за признаване на незаконно и отмяна на уволнението ,
извършено на посоченото в уволнителната заповед основание, недопустим, поради
липсата на правен интерес , се явява предявен при условията на обективно
кумулативно съединяване иск с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ. Една от
правните последици на уважения иск по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ е тази ,
установена с чл.346 от КТ- вписване на отмяната на незаконното уволнение. Ето
защо, в случай на предявен иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ, липсва правен интерес
от предявяването на иска по чл.344,ал.1,т.4 от КТ. В този смисъл е и
константната съдебна практика- постановените по реда на чл.290 от ГПК- Решение
№ 193 от 16.07.2014г. по гр.дело № 5948/2013г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 31 от
19.03.2019г. по гр.дело № 2008/2018г. на
ІІІ ГО на ВКС и др. Доколкото в случая от ищеца се поддържа незаконност на
уволнението, извършено със спорната заповед на основанието по чл.330,ал.2,т.5
от КТ и се претендира неговата отмяна с предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ, с оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема ,че
предявеният иск по чл.344,ал.1,т.4 от КТ се явява недопустим и като такъв
следва да бъде върнат , а обжалваното първоинстанционно решение в частта, с
която тази претенция е уважена- обезсилено. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно заявеното от въззивника-ответник възражение за недопустимост на
обжалваното решение в частта на уважения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ, основано
на довода за липса на надлежно предявен такъв, респ. – поради неспазване на
законоустановния 2 месечния давностен срок за предявяването му. С исковата
молба, подадена в рамките на законоустановения 2 месечен срок – на 20.07.2015г.
/заповедта за уволнение е с дата 03.06.2015г. и е връчена на 10.07.2015г./ ,
макар и непрецизно правно формулирано от ищеца е заявено искане за признаване
на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна- отправено като искане да
бъде „освободен на подходящото за неговия случай основание по чл.327,ал.1,т.1
от КТ“ , поради несъгласие с издадената
заповед за освобождаването му поради
отказ да заеме предложената
работа при трудоустрояване. С исковата
молба от ищеца изрично е заявено искане за предоставяне на правна помощ, което
е уважено с определение на първоинстанционния съд от 21.07.2015г. Исковата молба е приведена в съответствие с
изискванията на чл.127,ал.1, т.4 и т.5 от ГПК в определения и законоустановен
срок от назначения на ищеца процесуален представител по реда на чл.23, ал.4 от ЗПП, вр. с чл.95 от ГПК с молба-уточнение
от 24.08.2015г., като уточнението има правно действие към датата на
подаване на исковата молба, съгласно нормата на чл.129,ал.5 от ГПК. Предвид
изложените съображения, настоящия съдебен състав намира за неснователно
възражението на въззивника-ответник за недопустимост на обжалваното решение в
частта на произнасянето на първата инстанция по иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ. Настоящата
инстанция дължи произнасяне по съществото на правния спор във валидната и
допустима част на първоинстанционното решение – по предявените искове по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ, чл.225,ал.1 от КТ, чл.222,ал.2 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.
По предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ
Исковата претенция
е основателна, като настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи
на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск,
изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на СРС по този иск. В допълнение
на тези мотиви и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба на
ответника, настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира, че не следва да бъде обсъждано, като
преклудирано, на основание чл.266,ал.1 от ГПК, заявеното от ответника за пръв
път с въззивната жалба възражение за упражняване на правото на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл.327,ал.1,т.1 от КТ в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на трудовите права,
установено с чл.8,ал.1 от КТ. Нещо повече, дори да се приеме, че възражението
на ответника като касаещо приложението на императивна правна норма подлежи на
разглеждане от настоящата инстанция, то е несонователно. Както обосновано и
правилно е прието и с обжалваното решение, от представените по делото
доказателства се установява, че решението на ТЕЛК.09.02.2014г., с което ищецът
е трудоустроен и са указани противопоказните му условия на труд е получено от
работодателя –ответник на 05.03.2015г. Законоустановения 7 дн.срок, в който
работодателят-ответник е следвало да изпълни задължението по чл.317,ал.3 от КТ
е изтекъл преди датата на подаване на молбата на ищеца за едностранно
прекратяване на трудовото правотношение на основанието по чл.327,ал.1,т.1 от КТ- 26.03.2015г., съвпадаща с датта на получаването й от ответника-
26.03.2015г. От доказателствата по делото не се установява в рамките на
законоустановения 7 дн.срок от ответника да е изпълнено задължението по
чл.317,ал.3 от КТ. Всички молби на ответника, с които на ищеца са предлагани
работи, за които по делото се
установява, че не са и подходящи за него, с оглед притежаванато образование и
здравословното му състояние, са след
26.03.2015г. В тази връзка следва да се посочи, че св.Кюлева не установява друг
по-ранен момент на отправени от ответника предложения, поради което съдът
приема, че към датата на подаване на заявлението на ищеца за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, съвпадаща с датата на получаването му
от ответника /26.03.2015г./ се установява наличието на посоченото от ищеца
основание за прекратяване на трудовия договор- по чл.327,ал.1,т.1 от КТ. Ето
защо, законосъобразно с обжалваното решение е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение е
настъпило на датата 26.03.2015г. , като основанието за прекъсване на
трудово-правната връзка между страните е това по чл.327,ал.1,т.1 от КТ.
Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че издадената впоследствие /
след настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение в преходен момент на
горепосоченото основание/ заповед за
уволнение на основание, чието наличие не се установява по делото – по
чл.330,ал.2,т.5 от КТ, подлежи на отмяна като незаконосъобразна по реда на
чл.344,ал.1,т.1 от КТ, доколкото тя съществува в правния мир до отмяната, с цел
– установяване на непораждането на
целените с правни последици за работника. В този смисъл са и
разрешенията на съдебната практика-
постановените по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 75 от 17.06.2013г. по
гр.дело № 876/ 2012г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 89 от 26.04.2011г. по гр.дело
№ 278/ 2010г. на ІV ГО на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че
предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен и като такъв- правилно
е уважен с обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част,
а жалбата на ответника – срещу решението в тази част- оставена без уважение.
По иска с правно основание чл.225,ал.1 от КТ
Исковата претенция е неоснователна.
Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че липсва
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца
без работа през исковия период от време, поради което и неоснователна е
претенцията му за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за този период, както приема
и константната съдебна практика- Решение № 89/ 26.04.2011г. по гр.дело №
278/2010г. на ІV ГО на ВКС.
Законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че през
процесния период от време оставането без работа на ищеца е последица от
прекратяването на трудовия договор едностранно от негова страна със заявлението
от 26.03.2015г. на основанието по чл.327,ал.1,т.1 от КТ, поради което и няма
правото на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ. Като законосъобразно в тази му част решението на
първата инстанция следва да бъде потвърдено, а жалбата на ищеца срещу него-
оставена без уважение.
По иска с правно основание чл.222,ал.2 от КТ
Настоящият съдебен състав намира, че правилно от първата
инстанция е прието, че при доказаното по делото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение за ищеца е възникнало правото на обезщетение по
чл.222,ал.2 от КТ. Действително, в представеното по делото разпореждане на НОИ
от 17.06.2015г., с което на ищеца е отпусната пенсия по инвалидност е
посочен осигурителен стаж на ищеца от 6 год, 4мес. и 13 дни, но твърдението на ищеца,
че този осигурителен стаж съответства на продължителността на трудовия му стаж,
не е оспорено от ответника. Още повече, че в посочения официален документ
изрично е удостоверено обстоятелството, че в рамките на тези 6 години на ищеца
е било изплащано трудово възнаграждение в посочен размер, на база на което е
определян и осигурителният му доход, а получаваното трудово възнаграждение като факт безспорно потвърждава трудовия стаж на ищеца. Размерът на дължимото
на ищеца обезщетение е определено законосъобразно с обжалваното решение, на
база на доказаното с приетата допълнителна ССЕ, брутно трудово възнаграждение
за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовия
договор от 341,31лв. Неоснователно е възражението на
въззивника-ищец за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение в
резултат, на което е нарушено правото му на защита, свързано с установяване на
твърдян по-голям размер на обезщетението. От ищеца не са ангажирани никакви
доказателства както пред първата, така и пред настоящата инстанция,
/включително и копие от твърдяния изпратен факс до СРС/, които да потвърждават
основателността на твърдението му, че той и процесуалният му представител са
били възпрепятствани по обективни причини да се явят в съдебното заседание на
13.11.2017г. и да поставят въпроси по
допълнителното заключение на ССЕ, както и да заявят допълнителни
доказателствени искания във връзка с констатациите на вещото лице.
С оглед изложените мотиви, съдът приема,че обжалваното
решение в частта на частично уважения и частично отхвърления иск по чл.222,ал.2
от КТ е правилно, а жалбите на двете страни срещу уважената, съответно-
отхвърлена част на тази претенция- са неоснователни.
По иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ
Исковата претенция правилно е отхвърлена с обжалваното
решение. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът ,
съгласно трудовия договор е имал правото на 20 работни дни платен годишен
отпуск. Като последица от това- неоснователно е твърдението на ищеца, че има
правото на 30 работни дни за 2014г. По отношение на дължимите 20 работни дни за
2014г. се установява, че Неоснователно е твърдението на ищеца, че липсват
негови молби, от които да е видно, че е правено искане за ползване на такъв. По
делото е представена молба на ищеца от 30.07.214г. /л.40 от делото на Габровски
районен съд/, с която от ищеца е заявено искане за ползване на 11 работни дни
от платения годишен отпуск за 2014г., което искане е уважено от работодателя
съгласно разпореждане от 13.05.2014г. Подаването на молбата за отпуск е потвърдено
от ищеца и в съдебното заседание на 18.09.2017г. От ищеца не са ангажирани никакви
доказателства по делото, които да установяват основателността на твърдението
му, че макар и поискан и разрешен- отпускът реално не е ползван, а ищецът е
работил. Остатъкът от 9 работни дни платен годишен отпуск за 2014г., заедно със
съответните дължими 5 работни дни отпуск за 2015г., /съразмерно на отработената
част от 2015г.- до прекратяването на трудовото правоотношение/, т.е.- общо 14
дни, са поискани и разрешени за ползване от ищеца с представената по делото и
неоспорена от него заповед на работодателя от 09.02.2015г. /л.41 от делото на
Габровски районен съд/. Фактът, че
дължимите на ищеца отпуски за 2014г. и 2015г. са изплатени се потвърждава и от приетото по делото и
неоспорено първоначално заключение на ССЕ. Ето защо, предявеният иск по
чл.224,ал.1 от КТ се явява неоснователен и като
такъв – правилно е отхвърлен с обжалваното решение, съответно- жалбата
на ищеца срещу решението на първата инстанция в тази му отхвърлителна част се
явява неоснователна.
По разноските в настоящото производство- При горния изход на делото на ищеца се дължат разноски
за първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, но тъй като от
него такива не са извършени- съдът приема, че не му се следват.
За въззивното производство ищецът няма право на разноски,
предвид неоснователността на подадената от него въззивна жалба и липсата на
доказателства за направени разноски във връзка със защитата по жалбата на
ответника.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се
дължат разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете
и съразмерно на частта по прекратеното производство по единия от тях, общо в
размер на 1 601,68лв.-адвокатско възнаграждение, поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати допълнително на ответника сумата от 200,00лв. – над
присъдените с обжалваното решение разноски от 1 401, 68лв. За въззивното
производство на ответника му се дължат разноски съразмерно на уважената част от
жалбата му срещу решението по иска по чл.344,ал.1,т.4 от ГПК в размер на
325,00лв., включващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи
такси и разноски по делото за първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от исковете и предвид постановеното с настоящото решение
частично прекратяване на производството
по делото по предявения иск по чл.344,ал.1,т.4 от КТ, дължими държавни такси
от ответника са в размер на 130,00лв.,
като за разликата над тази сума- до
пълния размер на 210,00лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено. Ответникът
дължи разноски по делото , на основание чл.78,ал.6 от ГПК за депозит за
допуснатата допълнителна ССЕ, съразмерно на уважената част от иска по чл.222,ал.2
от КТ от 85,32лв.,, които следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС,
като за тези разноски настоящата инстанция следи служебно и констатира, че не
са събрани от първоинстанционни съд.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА като
недопустимо решение на СРС, 156 състав от 25.01.2018г. по гр.дело № 13258/
2017г., в частта, с която е допусната на основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, вписано в
трудовата книжка на М.К.В. като вместо по чл.330,ал.2,т.5 от КТ да се счита-
чл.327,ал.1,т.1 от КТ.
ВРЪЩА като
недопустим, поради липса на правен интерес предявения от М.К.В.
срещу „С.“ ЕООД иск с правно основнание
чл.344,ал.1,т.4 от КТ – за поправка на основанието за прекратяване на трудовия
договор, вписано в трудовата книжка на М.К.В. като вместо по чл.330,ал.2,т.5 от КТ да се счита- чл.327,ал.1,т.1 от КТ и
прекратява производството по делото в частта по този иск.
ОТМЕНЯ решение на СРС, 156 състав от
25.01.2018г. по гр.дело № 13258/ 2017г., в
частта , с която „С.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС разликата
над дължимата държавна такса от 130,00лв.- до пълния размер от 210,00лв., на
основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 156 състав от
25.01.2018г. по гр.дело № 13258/ 2017г., в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.К.В. да заплати
на „С.“ ЕООД- сумата от 200,00лв.- допълнително дължими разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 325,00лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД да заплати по сметка на СРС – сумата от 85,32лв.- дължими разноски
за депозит за вещо лице, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.