Решение по дело №6178/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5672
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20181100106178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

……..

гр. София, 25.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 6178 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.Н.Т. против П.НА Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

            Ищецът И.Н.Т. твърди, че на 06.07.2011 г. е бил привлечен като обвиняем с постановление за извършено престъпление с правна квалификация чл. 123, ал. 1, пр. второ, алт. първа от НК. Твърди, че било  образувано н.о.х.д. № 5599/2013 г., НО, 35 състав, СГС, което е завършило с оправдателна присъда № 300/24.11.2014 г., потвърдена с Решение № 197/18.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 310/2015 г., НО, САС, потвърдена окончателно с Решение № 261/23.02.2017 г., НО, ВКС. Поддържа, че до привличането му към наказателна отговорност, като лекар се е ползвал с добро име сред колегите си. Бил директор на болница в страната, а в София работил като лекар в ИСУЛ, предстояла му научна кариера и конкретно кандидатстване за асистент. Всичко това било поставено на сериозно съмнение след повдигане на обвинението. Променил се психически, бил уплашен, че е обвинен за смъртта на малко дете, чувствал се унизен и пред собственото си дете, колегите му в болницата говорили в насока, че вероятно е виновен, това го потискало още повече. За състоянието му допринесли и медийни публикации, представящи го в негативна светлина. За защитата си платил на адвокат сума в размер на 1 500 лв. хонорар по договор за правна защита от 05.11.2009 г. по н.о.х.д. № 5599/2013 г. по описа на СГС, НО, 35 състав, както и 1 200 лв. по договор за правна помощ от 06.07.2011 г.по ДП 33/2011 г. по описа на СГП- СО; 1000 лв. по договор за правна помощ от 12.03.2014г. по нохд № 5599/2013 г. по описа на СГС, НО, 35 състав, 1000 лв. по договор за правна помощ от 08.06.2015 г. по в.н.о.х.д.  № 310/2015 г. по описа на САС, НО, 5 състав и 500 лв. по договор за правна помощ от 16.11.2016 г. по нд. № 953/2016 г. по описа на II наказателно отделение на ВКС. Въз основа на изложеното претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди (платено адвокатско възнаграждение) в размер на 5 200 лв. и неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно с законна лихва от 23.02.2017 г. (датата на окончателното решение на ВКС) до момента на изплащане. Претенидра разноски.

            Ответникът П.НА Р.Б.оспорва исковете по основание и размер. Твърди липса на причинна връзка между воденето наказателно производство и твърденията на понесени от ответника вреди. Поддържа, че такива дори не са настъпвали в неговата правна сфера. Сочи, че прокуратурата не е поддържала обвиненито пред СГС, а инстанционното му разглеждане е по инциатива на частните обвинители. Счита, че липсват доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение.  Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

            С Постановление от 08.01.2011 г. на Прокурор при СГП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че в периода от 08.12.2010 т. до 23.12.2010 г. причинил смърт на Г.П.И.поради незнание и немарливо изпълнение на занятие – лекарска професия, практикувана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

            С Постановление от 06.07.2011 г. на следовател при СО при СГП по досъдебно производство № 33/2011 г. И.Н.Т. е привлечен като обвиняем за това, че 23.12.2010 г. в гр. София в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ като лекар ординатор  в КАИЛ поради немарливо изпълнение (знаейки правилата за упражняване на съответната медицинска дейност, но действайки в разрез с тях) на занятие източник на повишена опасност  - лекар с диплома за завършено висше образование сер. МУС № 01362, издадена от Медицински университет гр. София, без призната специалност причинил по непредпазливост смъртта на Г.П.И.– престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2-ро, ал. 1. При разпита на обвиняемия си е ползвал правна защита и съдействие от  адв. И.А. по силата на договор № 0198278/07.07.2011 г. , в което не е уговорено адвокатско възнаграждение.

            С Постановление от 06.11.2012 г. на прокурор при СГП частично е прекратено досъдебно производство по ДП № 33/2011 г., пр.пр. № 47/2011 г. по описа на СГП водено срещу И.Н.Т.. С Определение от 03.12.2012 г. по н.ч.д. № 5745/2012 г. по описа на СГС постановлението е отменено и делото е върнато за продължаване на разследването.

            С Постановление от 17.10.2013 г. на следовател при СО при СГП И.Н.Т. е привлечен като обвиняем, за това, че в периода от 08.12.2010 г. до 23.12.2010 г. в гр. София като лекар ординатор в КАИЛ на УМБАЛ „Царица Йоанна – И.“  ЕАД без призната специалност в условията на независимо съпричинителство с М.Б.М., И.П.С.и Ю.Д.Р., причинил смъртта на Г.П.И., следствие на внезапно спиране на сърцето, причинено от хипокалемия, настъпила на фона на остра кръвозагуба, поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност – на 23.12.2010 г. не е изискал определяне на кръвната група на системите АВО и Rh на Гергана Илиева, не е предприел своевременни действия за компенсиране на кръвозагуба на детето, както и не е включил Калий, което е довело до спиране на сърцето и хипокалемия – престъпление по чл. 123, ал1, пр. 2, алт. 1 от НК.

            С Постановление от 11.11.2013 г. на следовател при СО на СГП на И.Н.Т. е предявено разследването.

            На 12.12.2013 г. Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд Обвинителен акт против М.Б.М., Ю.Д.Р., И.П.С.и И.Н. Р., по който е било образувано НОХД № 5599/2013 г. по описа на Софийски градски съд. Във връзка с осигуряване на защитата си в съдебното производство И.Н.Т. е сключил договор за правна защита и съдействие №  0090771/07.05.2014 г. с адв. Звезделин Лазаров като му е заплатил сумата от 1500 лева – адвокатско възнаграждение. На 24.11.2014 г. е постановена присъда, с която И.Н.Т. е признат за невиновен по повдигнатите обвинения и го оправдава.

            По жалби на частните обвинители и на част от подсъдимите е образувано ВНОХД № 310/2015 г. по описа на САС. С Решение от 18.05.2016 г. е потвърдена присъдата, постановена от СГС в частта, с която И.Н.Т. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

            По касационна жалба на частните обвинители, част от подсъдимите и протест на прокурора е образувано КНОХ № 953/2016 г. по описа на ВКС. С Решение № 261/23.02.2017 г. е Решението на САС  е оставено в сила.

            По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж.Й.Ч.и В.С.М.. В показанията си свидетелят Ч.- колега и приятел на ищеца, установява, че по време на инцидента бил заместник – началник на клиника. Бил извикан първи и присъствал в последните минути в реанимацията, когато се случил фаталния инцидент с детето. Д-р Т. действал в състояние на крайна необходимост и неизбежен риск. Положил е максимум усилия, за да предотврати усложнението. Всички се учудили, че бил подведен под съдебна отговорност. Ищецът го преживял тежко. Цялата ситуация била подложена на медиен натиск. Една от медиите даже ги обвинила, че са убийци в бели престилки. Т. имал намерение за започне работа по дисертационен труд, но се забавили нещата. Забавил се с явяването на изпит за придобиване на специалност, но въпреки това при първото си явяване взел успешно изпита си, въпреки медийния натиск. Благодарение на този натиск имало недомлъвки, изказвания, мнения от други специалности и когато свидетелят правел разпределението на кадрите по операционните зали, в отделенията и в клиниките, гледал да не праща ищеца в УНГ – отделението. След повдигане на обвинението ищецът станал по-неспокоен, реагирал по – експанзивно, на моменти с изблици на гняв. Преди не бил имал такова поведение. Свидетелят гледал да го предпази от конфликтни ситуации максимално като административен асистент тогава и началник отделение.  С течение на времето, ищецът малко се поускопокил . През първата и втората година бил напрегнат. Притеснявал се, че обвинението може да достигне до крайна присъда. Имало притеснение да загуби работата си. На моменти си личало, че просто е обхванат от това дело и реагирал не по нормалния начин. В някой моменти трудно общувал в резултат на стреса, който преживявал.

            В показанията си свидетелката М. установява, че познава ищеца от 2009 г., когато започнала работа в болницата като анестезиологична сестра. Съдебният процес продължил много дълго и това видимо се отразило на д-р Т.. С него се виждали почти ежедневно в клиниката. Той много преживявал процеса. Затворил се в себе си, разграничил се от всички колеги. Идвал сутрин на работа без да поздравява, сякаш искал да се скрие и да е невидим за всички. На моменти бил раздразнителен до гневен. Всички изпитвали огромно напрежение да работят с него, тъй като неговото напрежение се предавало. В един момент, той наистина се почувствал виновен от това непрекъснато вменяване на вина и започнал да страни от колегите си. Станал мнителен. Започнал да проверява работата на останалите, което не се случвало преди. Не искал да говори. Почувствал се огорчен от това, че част от колегите престанали да общуват с него, разграничили се. Свидетелката предполага, че това се дължало и на медийните изяви за процеса, в които били наричани убийци. Тогава започнал и отлив на пациенти от ушната клиника. Започнали да проверяват имената на лекарите, които ще лекуват и които ще дават анестезиите. Ищецът потънал, изменил се. Отслабнал много. Бил много огорчен. Преди това имал идея за научен труд, но това пропаднало. Успял само да вземе изпита си за специалност.

            По делото са представени договора за правна помощ от 06.07.2011 г., от 12.03.2014 г., 08.06.2015 г. и 16.11.2016 г., сключени между И.Н.Т. и адв. И.А., с които са уговорени адвокатски възнаграждение в общ размер на 3700 лева, за които е посочено, че са платени от ищеца.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

            Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).

            Основателността на предявения иск се  предпоставя от това по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато  обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.

            От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска градска прокуратура обвинение за извършено престъпление, свързано с осъществявана лекарска дейност от ищеца, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции, стрес, накърняване на доброто му име в обществото и на професионалния му авторитет.

            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди

При определяне на конкретния му размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е отразило на състоянието на ищцата: тежестта на обвинението, обстоятелството, продължителността на наказателното производство около 5 години, като прокуратурата е поддържала обвинението само до постановяване на оправдателна присъда на 24.11.2014 г. От съществено значение при определяне на размера на дължимото обезщетение е обстоятелството, че незаконното обвинение е повдигнато на ищеца за дейност, която той упражнява, а именно като лекар-ординатор, който е предприел действия по реанимация на дете. Повдигнатото обвинение освен това е било разгласено чрез средствата за масово осведомяване. Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 15000 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в  този размер.

Основателността на предявения иск за имуществени вреди е поставена в зависимост от това те да бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване, както и да е налице причинна връзка с повдигнатото и поддържаното от прокуратурата обвинение. От събраните по делото доказателства се установява, че в наказателното производство ищецът е направил разноски за правна помощ в размер на 1500 лева, като адвокатското възнаграждение е платено и доказателства за това са представени в наказателното производство.  Следователно предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 1500 лева и да бъде отхвърлен за разликата.        

Отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган-23.02.2017 г. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

            Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на И.Н.Т., ЕГН-***********,*** сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс в хода на ДП №33/2011 г. по описа на ОС-СГП, пр.пр. № 47/2011 г. по описа на Софийска градска прокуратура, по което обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан по НОХД № 5599/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля иска за разликата над сумата от 15000 лева до предявения размер от 50000 лева, както и за разликата над сумата от 1500 лева до предявения размер от 5200 лева като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                           

СЪДИЯ: