№ 315
гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520104878 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация-Русе”АД-Русе е предявил иск за установяване
съществуването на парично задължение за доставена топлинна енергия.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че ответникът е купувач на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот в гр. Русе с адрес гр. Русе, бул.
**** 130, бл. ***, вх. Г, ет. 2. Същият бил с абонатен № ***. За периода от 31.08.2020
г. – 24.09.2020 г. му била доставена топлинна енергия на обща стойност 368,10 лв., за
което била издадена фактура. Същата била с падеж 45 дни след периода на доставка и
от датата на падежа до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се
била натрупала лихва в размер на 19,73 лева. Претендирали тези суми по реда на
заповедното производство по приложеното ч. гр.д. № ***/2021 г. по описа на РсРС. По
същото съобщенията били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което били дадени указания за установяване на задължението по исков ред,
което се претендира и по настоящото производство. Претендират и за присъждане на
разноските по делото.
Ответницата П. Й. В. е призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Назначен и е особен представител - адв. Н.Н. от АК Русе, която е подала отговор на
исковата молба. Оспорва се качеството на потребител на топлинна енергия за
ответницата. Позовава се на това, че в декларация от 09.12.2004 г., срещу името на
ответницата била отбелязана само битова гореща вода, а в последствие отбелязване без
1
„БГВ“ от 14.01.2006 г. и подпис. Посочено е, че абоната няма монтиран топломер по
информация на фирмата извършваща топлинно счетоводство. В декларация от
04.03.2004 г. изобщо липсвала ответницата. С оглед това се счита, че не е доказано, че
имота е присъединен към топлопреносната мрежа, че има отоплителни тела и
снабдяване с гореща вода и такава услуга е доставяна на ответницата.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
С подадено на 08.06.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
ищецът е претендирал ответника да му заплати 368,10 лв.- неплатена цена за доставена
топлинна енергия в периода от 31.08.2020 г. – 24.09.2020 г. и 19,73 лв. лихва за забава
от периодите с начало 45 дни след фактурирането на периодичните задължения на
ответника до датата предхождаща тази на подаване на заявлението по образуваното
ч.гр.дело № ***/2021 г., ведно със законната лихва върху главницата и разноските. По
същото ответникът не бил открит по постоянен и настоящ адрес и книжата били
връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което съдът дал указания за
установяване на задължението му по исков ред, поради което е предявен и иска по
настоящото производство. За дължимите за периода суми ищецът е издал фактура за
доставена топлинна енергия за жилище на адрес гр. Русе, бул. **** 130, бл. ***, вх. Г,
ет. 2 с посочен абонатен номер. От представените по делото писмени доказателства е
видно, че сградата в горепосочени блок, а също и апартаментът на ответника, са
присъединени към топлопреносната мрежа на ищеца чрез сградна инсталация. От
представеният препис от месечна фактура за доставена топлинна енергия за абоната е
видно, че е доставена такава по две пера – за сградна инсталация и за отопление в
имота. Не са начислени количества за гореща вода за процесният период. Този извод се
потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата е-за. От същото е видно,
че размерът на задължението е общо 367,53 лв. С оглед на изложеното съдът счита, че
искът в частта за главницата е доказан до този размер, до който следва да се уважи.
При изчисление с програмен продукт съдът установи, че разликата от 0,57 лв. не се
отразява на размера на законната лихва за забава върху гламвницата, поради което този
иск следва да се уважи изцяло.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1
от ГПК, вземането на „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ********* срещу П. Й. В.,
ЕГН:********** от гр.Русе в размер на 367,53 лв.- неплатена цена за доставена
топлинна енергия за имот в гр. Русе с адрес гр. Русе, бул. **** 130, бл. ***, вх. Г, ет. 2
с абонатен номер № ***; 19,73 лв. – лихва за забава върху главницата за периода до
07.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2021 г. до
2
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за главница в останалата му част – за
горницата над 367,53 лева.
ОСЪЖДА П. Й. В., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на
„Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ********* сумата размер на 635,00 лв.- разноски
по настоящото дело и сумата в размер на 77 лв.- разноски по заповедното
производство по ч.гр.дело № ***/2021 г. по описа на РРС
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3