№ 8
гр. Кюстендил, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „********“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ***********, действащо чрез процесуалният
представител по пълномощие юрисконсулт Радина Иванова Илиева, насочена срещу
разпореждане №834 от 29.10.2021 г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.
№2138/2021 г. по описа на същия съд.
Постановеният от първостепенния съд съдебен акт се обжалва в частта, с която
съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от „********“ ЕООД, ЕИК ******** срещу В.Г.АТ., ЕГН ********** за
вземане за сумата от 247.50 лева – неизплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст, 742.50 лева – неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Флекс и 20 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането във
връзка с договор за потребителски кредит №30037979090 от 09.07.2019г.
Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС – Дупница разпореждане,
релевирайки доводи за неговата неправилност. По-конкретно се твърди, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права. Изтъква, че за
да се прецени дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски
договор, то същата следва да е обявена за такава по надлежния процесуален ред.
Акцентира, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от
ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна
от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Относно процесното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
се позовава на §1 от ДР на ЗПК, където е посочено, че в годишния процент на
разходите /ГПР/ не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на споразумение за допълнителни услуги не е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Сочи, че пакетът от допълнителни услуги предоставя право на
длъжника да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно получаване
на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение – възникване на
1
непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията
си съгласно уговорения погасителен план. Иска отмяна на разпореждането на ДнРС в
обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение и относно тези претендирани
вземания.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан
на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок
срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е
допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че
тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното
разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от
ГПК от „********“ ЕООД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за
изпълнение против В.Г.АТ. за парично вземане в размер на: 832.07 лева неизплатена
главница; 294.05 лева – договорно възнаграждение за периода от 25.09.2019 г. до
02.10.2020 г., 247.50 лева – неизплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст, 742.50 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Флекс и 20 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането във връзка с договор за
потребителски кредит №30037979090 от 09.07.2019г.; 123.34 лева – лихва за забава за
периода от 26.07.2019 г. до 02.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Към заявлението, съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК са представени:
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №********** от
09.07.2021 г. и Погасителен план към процесния договор за потребителски кредит.
РС – Дупница с обжалваното разпореждане е отхвърлил искането за вземане за
сумата от 247.50 лева – неизплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, 742.50 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекс и
20 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането във връзка с договор за
потребителски кредит №30037979090 от 09.07.2019г., като за останалите претендирани
със заявлението вземания, заповедният съд е издал заповед за изпълнение. За да
постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е констатирал нарушение на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Отчел е, че претендираните разходи по пакет допълнителни услуги, не са
включени в ГПР, като по този начин е нарушен ЗПК. Позовал се е на разпоредбата на
чл.19, ал.5 ЗПК, регламентираща че клаузите, които предвиждат възнаграждения за
допълнителни услуги, надвишаващи посочените в ал.4 от същата разпоредба, са
нищожни. По отношение на сумата, представляваща такса за разноски за извънсъдебно
събиране на вземането е приел, че същата противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.3
и ал.4 ЗПК, при което и в тази част е отхвърлил заявлението.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички
необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното
2
производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се
основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва
да бъдат съобразени от съда служебно. Съдът намира, че посоченото възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона.
Сключеният между „********“ ЕООД и В.Г.АТ. договор, представлява договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими
разпоредбите на този закон. Заявителят е претендирал сума в размер на 247.50 лева за
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и 742.50 лева
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси.
Според чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е. възнаграждение/ за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но тези дейности не може да са
свързани с управлението на кредита и освен това трябва да са точно и ясно определени
в договора. В обстоятелствената част на заявлението заявителят е посочил, че услугата
„Фаст“ е била предоставена на длъжника и последният я е използвал още при
сключването на договора за потребителски кредит, като е получил приоритетно
становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителски кредит
преди клиенти, без закупена допълнителна услуга Фаст. Посочено е също, че услугата
Флекси предоставяла право за едностранна промяна на погасителния план от страна на
клиента. В своята жалба заявителят поддържа, че сключването на допълнително
споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата
воля. В заявлението е посочено обаче, че плащането на това възнаграждение е
включено в общия размер на месечната вноска по кредита, според погасителния план.
При така описаните допълнителни услуги, съдът не споделя твърденията на
жалбоподателя, че тези услуги не са свързани с дейността на заявителя по
кредитиране, а само с необходимостта от скорошно получаване на исканата сума и с
непредвидени житейски обстоятелства, които го препятстват да изпълнява
задълженията си по погасителния план, поради което не е налице забраната по чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Касае се за дейности, които представляват типични и характерни
договорни права – да се одобри кредитът, да се измени падежната дата, да се
реорганизира правоотношението, да се адаптира към променените условия и т. н.,
които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между
равноправни субекти кредитодател и кредитополучател. Съдът намира, че описаните
допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на
кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и
изисква заплащане на подобни такси. Изложените от жалбоподателят доводи, че
длъжникът е подписал договора при свобода на договарянето и при личната си
преценка да поеме задължението, не могат да бъдат споделени от съда, тъй като се
касае до заобикаляне на закона по смисъла на чл.33 от ЗКП.
Не може и да се сподели и твърдението на жалбоподателя, че тези услуги са
били реално използвани от потребителя. Дори да се презумира вероятна възможност
искането на кредитополучателя да е било приоритетно разгледано предвид закупения
пакет Фаст, то безспорно се касае за дейност, свързана с отпускането на кредита, която
представлява дейност по усвояване на кредита и за същата уговорка е приложима
забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще
има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване
на становище“. По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника, същият ще
може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора
схема за плащания. По същество тази дейност касае управление на кредита по смисъла
3
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и предоставяне на допълнителна услуга, свързана с
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
От друга страна заплащането на допълнително възнаграждение Флекси от
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
Договор. Според настоящия състав възможността за предоставяне на тези
допълнителни услуги не е равностойна на реалното им предоставяне. Отделно, за да се
възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се
изисква одобрение от кредитора, което, освен всичко останало, означава, че той следва
да плати предварително за възможност, която обаче изцяло зависи от волята на
кредитора.
Наред с изложеното клаузите за уговорени пакети допълнителни услуги се
явяват нищожни и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправна клауза в
потребителски договор, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съобразена общо като стойност с останалите договорни
ангажименти, дължимата сума за допълнителен пакет услуги надхвърля лимита,
въведен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което определя тази клауза за неравноправна. Таксата е
и несъразмерно висока спрямо отпуснатия кредит - видно е, че при отпуснат кредит в
размер на 900 лв., уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги Фаст е 270 лева, а Флекси – 810 лева, което води до съществено и неоправдано
обременяване на потребителя.
Що се касае за възнаграждението за извършени административни разходи за
извънсъдебно събиране на вземането по кредита, то същото е недействително поради
противоречието му с разпоредбата на чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК. Извънсъдебното
събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира
като допълнителна услуга. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. С
уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33
ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй
като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Отделно от изложеното, съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за
което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т.
12 на заявлението твърдяните разходи са посочени общо, като не става ясно как точно
е определен размерът на това задължение.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд
не разполага с правомощия да се произнася по валидността на договорни клаузи,
настоящият съдебен състав счита, че същото е неоснователно, тъй като съдът може
служебно, без въведено възражение от страната да констатира противоречието на
договорни клаузи със закона или добрите нрави и/или дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ГПК. Допълнителен аргумент за това е и че съгласно практиката на съда
на ЕС, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и по този начин
да компенсира тази неравнопоставеност /в този смисъл решения по дела С-40/08, С-
137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С-
618/10/. Доколкото потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо търговеца
от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от
4
търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, то несъмнено съдът
може служебно да констатира и противоречието на договорни клаузи в
потребителските договори със закона или добрите нрави, без това да представлява
нарушение на диспозитивното начало.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
По изложените правни съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №834 от 29.10.2021 г. на Районен съд –
Дупница, постановено по ч.гр.д.№2138/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която
съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от „********“ ЕООД, ЕИК ******** срещу В.Г.АТ., ЕГН **********, с
адрес: с. Джерман, община Дупница, област Кюстендил, ул. „Кокиче“ №5 за вземане за
сумата от 247.50 лева – неизплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, 742.50 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекс и
20 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането във връзка с договор за
потребителски кредит №30037979090 от 09.07.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5