№ 259
гр. Враца, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420102927 по описа за 2021 година
Предявен е от Р. П. П. от гр.Враца против ЕВГ. Г. Д. и Н. СТ. Д. от с.гр. иск за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нот.акт № 54, т.5, н.дело № 491/2007г. на нотариус рег.№ 338 Венцислав
Василев. Ищцата поддържа, че ответникът е нейн син, а ответницата негова съпруга, поради
което имотът предмет на алеаторния договор е придобит в СИО. Твърди, че двамата
ответници не изпълняват задълженията си по договора и въпреки влошеното й здравословно
състояние не полагат никакви грижи за нея. Счита, че е налице виновно неизпълнение на
сключения договор от страна на ответниците, поради което моли за уважаване на иска.
Искът е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В писмен отговор, подаден извън срока по чл.131 ГПК /съобщенията са връчени на
24.08.2021г., а отговорът е подаден в съда на 27.09.2021г./ ответниците оспорват иска и
фактите на които се основава. Твърдят, че ищцата действително е живяла в с.Девене в
собствен имот, където е отглеждала животни, но ответникът твърди, че й помагал, а водел и
двете си деца, за да не се чувства баба им самотна. През м.11.2019г. се завърнала в
жилището в гр.Враца, когато контактите между майка и син прекъсват, но причината не е
дезинтересираност на ответниците. Сочи се също, че през м.01.2020г. след обаждане на
ищцата синът й отишъл веднага в къщата, заварил я в тежко състояние и извикал лекарска
помощ.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
1
Не се спори по делото, че ищцата, от една страна, и двамата ответници, от друга, са
били в облигационно-правни отношения, по силата на сключен между тях договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
нотариален акт № 54, т.5, н.дело № 491/2007г. на нотариус рег.№ 338 Венцислав Василев с
район на действие РС-Враца. По силата на този договор, шщцата прехвърлила на ответника
Е.Д., неин син, целите притежавани от нея 4/6 ид.части от 1/2 ид.част от Поземлен имот с
идентификатор № 12259.1024.25, находящ се в гр.Враца с адрес ул.“Проф.Димитър Йоцов“
№ 15, целият с площ: 265 кв.м., с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 3100, кв.198, парцел 3 при съседи: 12259.1024.17, 12259.1024.23,12259.1024.26, и
ЦЕЛИТЕ притежавани от нея 4/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 12259.1024.25.1.1, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005г.
на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.Враца, ул. „Проф. Димитър Йоцов“
№15, ет.1, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
12259.1024.25.1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 12259.1024.25, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, състаящ се от две стаи, хол, кухня с килер и сервизни помещения,
брой нива на обекта: 1, посочена в документ площ: 79.00 кв.м., прилежащи части: 1/2 ид.ч.
мазе, 1/2 ид.ч. таван, съответните ид.ч. от общите части и от правото на строеж при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма,
стар идентификатор: няма, срещу задължение на приобретателя да гледа, храни и издържа
прехвърлителката ищца, докато е жива, а след смъртта й да я погребе според възприетите в
страната обичаи. Прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху имотите,
докато е жива.
Не се спори, а това се установява и от изисканата служебна справка за родствени
връзки между ответниците, че същите са в законен граждански брак, сключен на
04.05.1996г. и имотът е придобит от тях в режим на СИО.
Събрани са гласни доказателства за установяване на отношенията между страните, в
частност – за полаганите грижи от страна на ответниците към прехвърлителката на
недвижимите имоти по процесния договор.
Свидетелите на ищцата Наталия Петрова /нейна сестра/ и Ели Тодорова в
показанията си твърдят, че ответниците след придобиване на имотите не са полагали грижи
за ищцата. И двете са категорични, че тя от 2002г. живее в наследствен от съпруга й
недвижим имот в с.Девене, в който отглеждала домашни животни – овце, кози, прасе,
пилета, кокошки, както и градина, за които се грижела сама. Битовите условия свидетелите
описват като мизерни. Твърдят, че в къщата нямало вода, а таванът бил порутен. Имало
малко помещение, пригодено за тоалетна с поставена тоалетна чиния, където ищцата
поддържала личната си хигиена, използвайки вода от тенджера и канче. Вместо закачалки
на стенната имало забити пирони, дрехите си държала в кашони, поради липса на гардероб.
2
Отоплявала се на дърва, като сама си палела печката, сама си пазарувала, готвела и перяла
на ръка. Свидетелките твърдят, че ищцата е с много заболявания, правени са и и няколко
операции, след които синът й ответник веднага след изписването от болница, я връщал на
село. В период около месец, два след операциите свидетелката Наталия Петрова твърди, че е
била до сестра си и се е грижела за нея, като в тези периоди сина и снаха й не са идвали да я
перат, готвят или да й чистят. През есента на 2019г. ищцата се почувствала много зле и се
прибрала да живее в дома си в гр.Враца, където има по-добри удобства. Оттогава
ответниците не поддържат с нея никакви контакти. Разсърдили се, че в нейно лице са
загубили един „слуга“. Св.Петрова твърди, че е чула разговор по телефона между ищцата,
която помолила сина си Евгений да й набави дърва за огрев за къщата във Враца, но той
отказал. Ищцата сама си плаща консумираната вода, електричество, телефон, включително и
телефоните на семейството на сина си Евгений.
Свидетелите на ответниците Румяна П. и Иван Пеловски твърдят, че откакто ищцата
дошла да живее в с.Девене през 2001г. ответникът Евгени Д. винаги се е отзовавал на
повикванията й, полагал грижи за нея, доставял е храна за животните, а когато боледувала
идвал при нея. Според първата свидетелка в периода до 2019г. Евгени си идвал на село
четири, пет пъти в седмицата, много пъти е и преспивал. Сам си работел градината в двора
със съпругата си. Св.Р.П. потвърждава, че през есента на 2019г. Райна е напуснала с.Девене
и се е прибрала в дома си в гр.Враца и не знае кой сега се грижи за нея, но докато била в
с.Девене с храна, лекарства и дърва за огрев я снабдявал Евгени. Според втория свидетел в
двора на имота в с.Девене има къща и пристройка, като Евгени бил започнал да прави
ремонт на пристройката, но спрял. Първата свидетелка споделя, че е живяла в с.Девене в
периода 1981г. до 1997г., но и сега си ходи, защото има градинка, а втория свидетел
посочва, че по лична карта е с местожителство гр.Враца, но нощува в с.Девене, като през
последните няколко месеца постоянно живее в с.Девене.
Представени са от ищцата копия от множество медицински документи, издадени от
болнични заведения - епикризи, удостоверяващи, че в периода 2010г. до м.03.2020г. ищцата
е постъпвала на лечение в „Хирургично отделение“, Отделение по Кардиология, както и
фактури за закупувани лекарства.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Страните в настоящото производство са обвързани от договор за гледане и издръжка.
Този договор е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти
свободно да определят съдържанието на сделките, по които са страни, доколкото то не
противоречи на императивните законови норми и на добрите нрави. В това отношение
съдебната практика е категорична приемайки, че договорите за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка, макар и ненаименовани не противоречат на закона. Те
имат социална цел и предназначение – да обезпечат на прехвърлителя, който по правило е в
напреднала възраст, по-добри социално-битови условия за преживяване. Задълженията за
гледане и издръжка са наситени с нравствено-етични и социално-битови елементи. Както по
своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречие със закона, поради
3
което са допустими и валидни (Решение № 500 от 23.08.2010 г. на ВКС по гражд. д. №
1702/2009 г., ІV г. о.).
Обемът и съдържанието на поетите задължния с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните
съгласие. (в този смисъл е Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гражд. д. № 46/2009 г.,
ІІІ г. о). При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка
и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение №
343 от 26.05.2004 г. на ВКС по гражд. д. № 609/2003 г., II г. о .). Видно от процесния
договор, недвижимият имот е прехвърлен от ищцата на ответника срещу задължението да
се грижи за нея, като й осигури всички необходими условия за нормален живот, в т.ч.
подслон, храна, отопление, осветление, медицински и хигиенни грижи, а след смъртта й да я
погребе според възприетите в страната обичаи. Липсва ограничение в обема на възложените
с договора задължения, както и ограничение във времево отношение – кога, в какъв момент
и при какви предпоставки да се осигуряват необходимите грижи.
По своята същност изпълнението на задължението за гледане и издръжка не търпи
забава. То трябва да се изпълнява ежедневно, системно и непрекъснато (в този смисъл
Решение № 633 от 01.07.2002 г. на ВКС по гражд. д. № 944/2001 г. и Решение № 1024 от
26.11.1997 г. по гражд. д. № 1404/1997 г.).
Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и
продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще бъде нуждата на
прехвърлителя, нито каква ще е продължителността на живота му. При неизпълнение на
алеаторната престация, кредиторът има право да развали договора изцяло, когато
неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Според установената съдебна
практика, кредиторът има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в
размера, съответстващ на вида и обема на уговореното. Нуждата на кредитора от издръжка
и грижи не може да остане неудовлетворена и дори при негова забава длъжникът трябва да
поиска трансформация на натуралната престация в парична, като до постановяване на
решението е длъжен да продължи изпълнението в паричен еквивалент, именно защото
нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. В
обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според
уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за
съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с
оглед времето на неизпълнението (в този смисъл е Решение № 327 от 25.02.2015 г. по гр. д.
№ 1205/2014 г. на Върховен касационен съд).
Задължението за издръжка и гледане, породено от сключения между страните
алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника.
Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителят
да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, това
неизпълнение е значително и обосновава развалянето на договора.
4
От анализа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
грижите на ответниците, като приобретатели към прехвърлителката ищца са били частични,
непълни и непостоянни. Този извод намира опора в събраните по делото гласни
доказателства, в продължилото в последните 2 години /след есента на 2019г., когато ищцата
се премества в гр.Враца/ отсъствие на комуникация, грижи и внимание към
прехвърлителката, което установяват всички свидетели, поради което не може да се приеме,
че ответниците са изпълнявали задълженията си за издръжка и гледане постоянно,
ежедневно и системно.
Следва да се посочи, че основателността на иска за разваляне на процесния договор
предполага да е налице негово неизпълнение - обстоятелство, което в случая е установено.
Установена е незаинтересованаст от страна на ответниците към нуждите на техния родител,
прехвърлител по договора. Налице е отчуждение, породено от тяхното поведение, за
същуствуването на което са категорични свидетелите на ищцата, които споделят, че
ответниците след завръщането на ищцата във Враца не поддържат никакъв контакт с нея.
Ирелевантно за спора е дали това отчуждение е настъпило поради намесата на трето
лице, евентуално другия син на ищцата или поради други причини. Задължението за
издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор, изисква
постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е
непостоянно и непълно, не се престират грижи и издръжка, съответстващи на конкретните
нужди, това води до невъзможност прехвърлителя да живее спокойно, несмущавано и без
намаление на жизнения стандарт и обосновава развалянето на договора. Въпреки
напредналата си възраст (ищцата е на навършени 79г.) прехвърлителката е оставена сама,
без грижи и внимание от приобретателите и разчита само на себе си и своята пенсия.
Липсват по делото доказателства и не се навеждат твърдения, включително от свидетелите
на ответниците, същата да е била подпомагана материално от приобретателите на имота.
Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава
издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички свои насъщни нужди, което в
конкретния случай не е доказано от ответниците по иска. Следва да се съобрази, че
изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителката, още
повече, че в текста на договора изрично е предвидено задължение за цялостна издръжка и
гледане до края на живота й. Освен това основно задължение на приобретателя по
алеаторния договор е да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да
престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Само
ако това не е изпълнено от приобретателя, както е в случая, неизпълнението по договора
следва да бъде определено като съществено.
Освен това в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже
какво и как е изпълнил. Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои
неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост,
което поражда насрещното задължение на приобретателя да предоставя уговорените
издръжка и грижи (в този смисъл е Решение № 82 от 05.04.2011 г. на ВКС по гражд. д. №
5
1313/2009 г., ІV г. о.). Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ответниците не е
доказано полагането на грижи в обхвата и обема, посочени в договора. Ангажираните
гласни доказателства не установяват изпълнението на техните задължения постоянно, без
прекъсване и в пълен обем. Още повече и доказателствената стойност на твърденията им е
разколебана от факта, че св. Р.П. е живяла в с.Девене до 1997г., а сега само ходи заради
градината си, което е сезонна работа от пролетта до есента, а другия св.Иван Пеловски
твърди, че живее в с.Девене в последните няколко месеца, поради което наблюденията им не
могат да се възприемат за убедителни.
С оглед изложеното следва да се приеме, че задължението за издръжка и гледане,
породено от сключения между страните алеаторен договор, не е изпълнено от ответниците,
нито са предприемани действия от страна на последните чрез предявяване на иск с правно
осн. чл.97 вр. чл.95 от ЗЗД за трансформиране на задълженията им за издръжка и гледане в
паричен еквивалент, ако прихвърлителката ищца неоправдано не е приемала предложено й
от длъжника изпълнение или не е давала нужното съдействие за изпълнение. Изискването за
постоянност и непрекъснатост на изпълнението на задълженията от страна на
приобретателя и съпругата му обуславя неговото разваляне. Ето защо искът като
основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
В производството ищцата е претендирала заплащане на направените деловодни
разноски и с оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени на осн. чл.78, ал.1
от ГПК да заплатят на ищцата направените от нея деловодни разноски (платени държавни
такси и адвокатско възнаграждение) в размер на 1105.43 лв., съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК.
Воден от горните съображения, ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД договор за прехвъляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване от 25.04.2007г.,
обективиран в нотариален акт № 54, т.5, н.дело № 491/2007г. на нотариус рег.№ 338
Венцислав Василев с район на действие РС-Враца, сключен между Р. П. П., ЕГН **********
от гр.Враца, като прехвърлител и ЕВГ. Г. Д., ЕГН **********, като приобретател, поради
неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка.
ОСЪЖДА ЕВГ. Г. Д., ЕГН ********** и Н. СТ. Д., ЕГН ********** от гр.Враца,
ул.“Подбалканска“ №112 да заплатят на Р. П. П., ЕГН ********** от гр.Враца,
ул.“Проф.Димитър Йоцов“ №15 направените деловодни разноски в размер на 1105.43 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7