Определение по дело №242/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №324

гр. Варна,16.05.2019г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 242/19г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство и против различни части на постановеното по т.д. № 101/18г. на ОС-Силистра решение № 6/11.01.19г., поправено с решение № 28/11.04.19г., както следва:

            1.Въззивна жалба, подадена от Община Дулово, представлявана от адв. Ир. Р. ***, в частите му, с които са отхвърлени исковете на общината за присъждане на сумата от 2728.02лв., представляваща разликата над присъдения размер от 25 000 лв. до претендирания размер от 27728.02 лв., на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, и за присъждане на сумата от от 2672.89 лв., представляваща мораторна лихва от датата на реализираното плащане 28.07.17г. до датата на депозиране на исковата молба – 09.07.18г. (съобразно уточнението, извършено с молба, озаглавена „допълнителна въззивна жалба“ с вх. рег. № 1280/18.04.19г. на ОС-Силистра). Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението в тези му части и се претендира отмяната му и уважаване на претенциите в пълния им размер. Посочено е, че решението в обжалваните му отхвърлителни части е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материални и процесуалния закон. Не се споделят изводите на съда, че на ищеца не се дължи половината от заплатените в рамките на изпълнителното дело лихви и разноски. В тази връзка се излага, че спрямо общината не е имало заявена извънсъдебно претенция за плащане на присъденото обезщетение, нито кредиторът е посочил своя банкова сметка, ***ие. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване изцяло на исковата претенция, ведно с произтичащите от това законови последици и присъждане на направените разноски и за двете инстанции.

            В предвидения срок липсва отговор на въззивната жалба, който да е подаден от насрещната страна.

            2. Въззивна жалба, подадена от „ГАЛЕКО“ АД, гр. София чрез адв. Тр. С. ***, в частта на решението, с която дружеството е осъдено да заплати на Община Дулово сумата от 25 000 лв. на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.07.18г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 2 905 лв. – разноски по делото. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на решението в тази му част, ведно с формулирано искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Посочено е, че дружеството не е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр.д. № 81/15г. на ОС-Силистра. Освен това не е установено наличието на солидарна отговорност между страните по настоящото дело за задължението на Община Дулово да заплати обезщетение за претърпените от бащата на загиналото делото неимуществени вреди. Поддържа се, че не е налице солидарна отговорност между възложителите на работата по чл. 49 от ЗЗД, а такава има само между съизвършителите на деликта, за които единствено е налице възможността да предявяват регресна претенция по чл. 127 от ЗЗД.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Община Дулово, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдебните инстанции по гр.д. № 81/15г. на ОС-Силистра са приели, че е налице приложението на нормата на чл. 127 от ЗЗД, като отговорността на Община Дулово и дружеството „Галеко“ АД е солидарна. Последното произтича от нормата на чл. 53 от ЗЗД, тъй като задължението за обезопасяване на водната площ, разположена върху терени на общината и дружеството, е именно тяхно.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на решението в неизгодните за всяка от тях части, при надлежна представителна власт за процесуално представителство и удовлетворяване на изискванията за редовност, поради което и се явяват допустими.

Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно съдът намира, че не се налага служебно да събира или да указва на страните събирането на допълнителни доказателства. Производството по въззивните жалби следва да се насрочи в открито с.з.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на 05.06.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители - по телефона, на осн. чл. 42, ал. 3 от ГПК, предвид необходимостта да се спази изискването на чл. 56, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: