МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 36/07.03.2019 г. по НОХД № 3/2019 г.
Обвинението против подс.Д.М.А. е за това, че в периода
от средата на месец юни 2018 г. до средата на месец септември 2018 г. в с.********,
общ.Тополовград, в сградата на бившето училище „Христо Ботев” и народно
читалище”Паисий Хилендарски” при условията на продължавано престъпление,
действайки като извършител се е съвкупил с лице не навършило 14-годишна възраст
– с А.Д.М. *** – родена на *** г., като извършеното не представлява
престъпление по чл.152 от НК и А. макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по
чл.151 ал.1, вр.чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В с.з. представителят на ЯРП поддържа обвинението срещу
подсъдимия, като пледира, че то е доказано по безспорен и несъмнен начин и се
подкрепя от събрания доказателствен материал. Поради това моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по обвинението и да
определи наказание при условията на чл.55, ал.2, б”б” от НК, като по отношение
на деянието му определи наказание
„Пробация” с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от една година; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза
на обществото – 200 часа в рамките на една година.
Подсъдимият се явява лично в с.з., признава се за виновен, като се възползва
от правото си да не дава обяснение. По отношение на наказанието е съгласен с
исканата от РП – Ямбол присъда.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В началото на 2018 г. подс.Д.А. предложил на св.А.М.
да станат приятели и да излизат заедно. В средата на месец юни 2018 г. в края
на учебната година подс.А. се обадил по телефона на М. и я извикал да отиде в
двора на училището в с.Орлов дол, общ.Тополовград. Тя отишла там, след което
двамата влезли в стая на първия етаж на училището, започнали да се целуват,
след което се съблекли голи от кръста надолу и осъществили полов акт, като
подс.А. с члена си проникнал във влагалището на св.А.М.. След този случай до
средата на месец септември двамата са осъществили още 10 полови акта в
училището и читалището на село Орлов дол., общ.Тополовград. В показанията си
св.М. заявява, че всички полови актове са осъществени с нейно съгласие,
доброволно.В обясненията си подс.А. посочва, че при осъществяването на половите
актове не е насилвал св.М..
От събраните по делото доказателства е видно, че св.М.
е родена на *** г., т.е. към времето на извършване на деянието същата не е била
навършила 14-годишна възраст. Касае се за извършване на престъпно съвкупление,
без насилие от страна на подс.А.. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил непълнолетен, като видно от приложената справка-характеристика
същият се води на отчет в ДПС като извършител на противоправни деяния. Видно от
приложената справка за съдимост се установява, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият А. е бил неосъждан.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателства – признанията на подсъдимия и
показанията на свидетелите, които съдът кредитира, тъй като са обективни,
безпротиворечиви и безпристрастни.
В подкрепа на така установената фактическа
обстановка са и писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй
като са документи, издадени в съответната форма и ред.
На основата на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че подс. Д.М.А. е извършил престъплението, в което е обвинен.
От обективна
страна се установи, че от средата на месец
юни 2018 г. до средата на месец септември 2018 г. в с.Орлов дол,
общ.Тополовград, в сградата на бившето училище „Христо Ботев” и народно
читалище”Паисий Хилендарски” при условията на продължавано престъпление,
действайки като извършител се е съвкупил с лице не навършило 14-годишна възраст
– с А.Д.М. *** – родена на *** г., като извършеното не представлява
престъпление по чл.152 от НК и А. макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си– престъпление по
чл.151 ал.1, вр.чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне на наказанието съдът се съобрази със следното: В НК за
престъпление по чл.151 ал.1 е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2
до 6 години. Тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил
непълнолетен, предвид редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК, това наказание се
заменя с „лишаване от свобода” до 3 години. В случая, съдът като взе предвид
младата възраст на подсъдимия, съдействието му за разкриване на обективната
истина по делото, сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието
и на дееца, определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б”б” като
замени наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”. Конкретните пробационни
мерки, които съдът определи са по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК, а именно:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител за срок от осем месеца; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца и безвъзмезден
труд в полза на обществото – 100 часа в рамките на една година. Съдът счита, че
така наложеното наказание ще съдейства за поправяне и превъзпитание на осъдения
към спазване на законите и добрите нрави и ще въздейства предупредително върху
него и възпитателно предупредително върху другите членове на обществото.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
22.03.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: