Решение по дело №2345/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1550
Дата: 11 ноември 2024 г.
Съдия: Пламен Колев
Дело: 20231100902345
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1550
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20231100902345 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал.1 и чл. 409 от КЗ.
Ищецът „Е.***“ ООД, при твърдени за наличие на валидно застрахователно
правоотношенипо застрахователна полица № 0802X0080764 от 01.04.2021г., моли да бъде
осъдено ответното Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, да му заплати сумата :
361 000 лв., след увеличението, направено с молба от 20.02.2024 г., представляващи
застрахователно обезщетение във връзка с вреди от настъпил пожар на 05.09.2021г., заедно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и всички
разноски по водене на делото;както и 30 685,00 лв., представляващи законна лихва за забава
по чл. 409 от Кодекса за застраховане, за периода от 10.03.2022г. до датата на исковата
молба.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че застрахованото дружество не е
титуляр на вземания за застрахователно обезщетение. Счита, че рискът не е покрит, а
посоченият пожар и евентуално причинените от него вреди не представляват
застрахователно събитие.
Оспорва следните фактически твърдения в исковата молба: че на 05.09.2021 г. в процесната
сграда е възникнал пожар; че същият е причинен от неизвестни лица (палеж); че в резултат
от пожара са унищожени сградата и намиращите се в нея съоръжения, машини, оборудване
и инвентар, както и че същите са изгорели напълно; че сградата не е годна за
възстановяване; че посочените в полицата съоръжения, машини, оборудване и инвентар са
се намирали в сградата към момента на пожара. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на увреждане на застрахованите обекти и причинно- следствената връзка между
1
пожара и уврежданията.
Оспорва твърдения факт за настъпило застрахователно събитие. Твърди, че събитието, за
което се претендира застрахователно обезщетение, не е застрахователно, поради което и
обезщетение не се дължи. В конкретния случай уврежданията, настъпили при пожара от
05.09.2021 г. не представляват покрит застрахователен риск поради наличието на изключен
риск по т.10.8 от Общите условия по застраховката, а именно; „нарушени противопожарни
норми, изисквания, правилници и стандарти“. Твърди, че процесният ресторант не е бил
снабден с изискуемите системи за пожароизвестяване и пожарогасене. На отделно
основание твърди, че липсатана адекватно осигуряване на посочените системи е довела до
обективна невъзможност пожарът да бъде потушен бързо (противопожарните екипи са се
борили с огъня повече от 5 часа).
Оспорва твърдения факт за настъпило застрахователно събитие. Твърди, че събитието,
за което се претендира застрахователно обезщетение, не е застрахователно, поради което и
обезщетение не се дължи. В конкретния случай уврежданията, настъпили при пожара от
05.09.2021 г. не представляват покрит застрахователен риск поради наличието на изключен
риск по т.10.11 от Общите условия по застраховката, а именно: "груба небрежност или
бездействия на Застрахования, неговия персонал и лица, поели охраната на застрахованото
имущество". Видно от сведение от И. Г. - управител на ресторанта, 3 дни преди пожара в
ресторанта е имало инцидент - „пререкания и саморазправа“ с посетители, със съответни
заплахи. Обичайното и разумно поведение в този случай от страна на застрахованото лице
би било ангажирането на жива охрана в заведението или най-малкото инсталирането на
видеонаблюдение, което не е сторено. Неполагането на тази минимална дължима грижа в
случая е в причинна връзка с настъпилото събитие.
Оспорва твърдения факт за настъпило застрахователно събитие. Твърди, че събитието, за
което се претендира застрахователно обезщетение, не е застрахователно, поради което и
обезщетение не се дължи. В конкретния случай и съгласно т.95.2 от Общите условия по
застрахователния договор не се покриват вреди при неосигуряване на застрахованите сгради
(помещения) с декларираните при сключване на застраховката предпазни съоръжения и
заключващи устройства, както и когато същите не са били заключени/задействани или не са
били изправни.
При условията на евентуалност оспорва дължимостта назастрахователното обезщетение,
като твърди, че в конкретния случай е налице неизпълнение на множество задължения по
застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя, поради
което и "ЗАД А." АД се е произнесло с отказ:Ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си по т.50.1 от Общите условия да стопанисва застрахованото имущество с
грижата на добър стопанин, като не е ангажирало жива охрана в заведението, не е
инсталирало видеонаблюдение и не е спазило релевантните противопожарни норми,
изисквания, правилници и стандарти. Същевременно то не е осигурило застрахованите
сгради (помещения) с декларираните при сключване на застраховката предпазни съоръжения
и заключващи устройства, като отделно от това същите не са били заключени/задействани
2
или не са били изправни.
Ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по т.50.3 от Общите условия да вземе
необходимите мерки, за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие, като не
е ангажирало жива охрана в заведението, не е инсталирало видеонаблюдение и не е спазило
релевантните противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти.
Съгласно уговореното в т.51 от ОУ, ако настъпването на застрахователното събитие е
следствие на неизпълнение на задълженията по т.50, Застрахователят може да откаже
плащане, като в конкретния случай „ЗАД А.“ АД е упражнило правото си по посочената
хипотеза (пълен отказ) поради тежестта на неизпълнението и множеството нарушени
уговорки но договора.
При условията на евентуалност твърди, че неизпълнението на задълженията на
ищцовото дружество, посочени в тт. 2-5 по-горе, е от естество да обуслови редукция на
претендиралото застрахователно обезщетение с не по-малко от 90% от размера на
претендиралата главница. Моли това да бъде прието като възражение за редукция на
претендиралото застрахователно обезщетение, при условие, че се приеме исковата претенция
за основателна, с не по-малко от 90% от размера на претендираната главница.
Оспорва размера на главницата. Сочи, че застрахователят, съгласно КЗ и Общите условия,
изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на вредите към датата на
събитие. Съгласно т.58 от Общите условия, действителният размер на вредата се определя
чрез предвиждане на необходимите разходи за труд, материали, механизация и начисления за
извършване на ремонт, т.е. за възстановяване на имуществото в състоянието, в което е било
към датата на настъпване на застрахователното събитие или чрез процентна обезценка на
имущества, които не могат да се ремонтират. В тази връзка твърди, че евентуално
дължимото застрахователно обезщетение не надхвърля: В частта сгради - сумата от 148 003
лв., формирана от действителната стойност на основната сграда (178 222,лв.), редуцирана
със стойността на годната конструкция и зидария (47170лв.). Към получения резултат се
прибавя действителната стойност на навеса (16 951.00лв.); В частта МСО - сумата от 52
723лв. съобразно приложена индивидуална амортизация на всеки отделен вид актив,
включен в счетоводните записи на застрахования и периодът му на експлоатация; В частта
компютри и друга офис техника - сумата от 1 912лв. съобразно приложена индивидуална
амортизация на всеки отделен вид актив, включен в счетоводните записи на застрахования и
периодът му на експлоатация; В частта стопански инвентар - сумата от 517.09лв. съобразно
предоставена фактура.
При условията на евентуалност твърди, че е налице подзастраховане, тъй като към датата
на процесното събитие действителната стойност на всяка група застраховани обекти
надхвърля застрахователната сума за съответната група. Доколкото не се касае за пълна
загуба на застрахованото имущество, прави възражения за редукция на обезщетението
според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност.
Оспорва по основание и размер акцесорния иск за мораторна лихва, претенцията за законна
3
лихва, както и претенцията за разноски по производството
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен протокол за оглед на местопризшествие от 05.09.2021 г. изготвен от
полицай от РУ-Перник, осъществен в 07,15 ч., по време на който е установено, че покривът
е пушел и горял, всичко в помещенията е било изгоряло и обгоряло. На място са били били
няколко екипа на РС ПБЗН – Перник, които са довършвали работата си по потушаване на
пожара. При огледа са направени снимки, съдържащи се в депозирания албум, приобщени
посредством оглед на тези веществени доказателства.
Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, ползващ се с
материална доказателствена сила относно възприете и отразени от длъжностното лице
факти и обстоятелства, както и по отношение на момента и обстоятелствата относно
изготвянето на снимките.
От приобщеното удостоверение то МВР служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” от 27.01.2022 г. съобщение за наличие на пожар на обекта е бил подаден на
05.09.2021 г. към 05,30 ч.
Наличието на пожар да 05.09.2021 г. се установява и от разпита на св. Р. и Г., като
последният е бил уведомен за неговото наличие по телефона от майка му около 05.15 – 05.20
ч.
Съгласно удостоверение на ОД на МВР – Перник е било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.330, ал.1 от НК относно палежа на процесната сграда,
осъществено на 05.09.2021 г. около 05,20 ч.
То е било водено срещу неизвестнен извършител и е било спряно с прокурорско
постановление от 13.01.2022 г.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на тези доказателства се налага несъмнения
извод относно наличието на пожар, възникнал на 05.09.2021 г. към 05,30 ч. в ресторанта на
ищеца.
Съгласно заключението на комплексната пожаро-техничесска и икономическа експертиза, в
нейната първа част, първоначалното огнище е в ресторанта в помещенията охранявани от
СОТ техника (зона 1 и зона 6). Пожарът е предизвикан умишлено от човешка дейност и за
бързото разпространение на пожара е допринесло използването на значителни количества
лесно запалима течност. При отчитане на вида и характера на обекта е достигнало до извода,
че той не е от категорията изискаваща монтирана система за пожарогасене.
ВЛ е констатирало, че понастоящем не е възможно да бъде установено наличието и
окомплектоването на обекта с пожаротехнически средства за първоначално гасене на
пожари в помещения, съоръжения и инсталации, в т.ч. свободни дворни площи, съгласно
изискванията на Наредба № 1з-1971. Наличието на противопожрни средства обаче се
установява от показанията за разпитаните свидетели.
4
Съдът кредитира екпертизата в пожаротехническата й част. Тя е обоснована и кореспондира
с останалите доказателства и констатациите на следствените органи и прокуратурата.
Застрахователят е изготвил на 08.09.2021 г. констативен протокол по образуваната
щена, приложен по делото, явяващо се признание на отразените в него факти..
Съгласно заключението на приетата от съда комплексна ТИЕ, изтовена въз основа на
извършен на място оглед от вещите лица на 01/04/2024г., приложените в кориците на делото
документи, снимков материал, свидетелски показания и т.н. те са установили следното:
Сградата находяща се в имота, представляваща сграда -ресторант се състои от: основна част
масивна сграда, монолитна конструкция в Г-образна форма, като пред нея по дългата страна
от изток е вграден вагон, който също е част от ресторанта и така са се обособили две зали за
хранене показани и на чертежа на л.40 от делото, като двете части са свързани помежду си с
врати. В северозападния ъгъл на масивната част е имало тоалетни за посетители /мъже и
жени/ с преддверие и коридор. В противоположния ъгъл на залите за хранене и останалата
част от масивната сграда са се намирали : бар, в обхвата на вагона, зад него миялно
помещение, от което посредством коридор се отива до кухня и подготовки, тоалетна с
битови за служители и по втори коридор до складови помещения, хладилна камера, котелно
и т.н. От зала за хранене /вагона посредством външни стълби се слиза в закрита градина,
която също се състои от две части: стара градина пред вагона и нова Пристройка -Навес, за
която има проект от 2017г. и УВЕ, описани в т.З по-горе. С този проект за преустройство и
изграждането на Пристройката - навес, основно е ремонтиран целия ресторант. Свален е
стария покрив и е изграден нов покрив който обхваща цялата Г-образна сграда с масивната
част, вагона, кухня и др. спомагателни помещения описани по-горе , старата градина и
новата пристройка-навес. Покривът е дървена конструкция с обшивка с дъски на покритите
градини, отгоре с топлоизолации, хидроизолация и битумни керемиди. С този проект
старата част от навеса и Пристройката - навес са обединени в една обща зала (наричана по-
нататък покрита градина). По границата между вагона и покритата градина е била изградена
стена от газобетонни блокчета на метални колонки , а пристройката-навес напред е лека
конструкция, с дървени колони в лицето с големи витрини по цялата височина. По късата
страна ролята на стена е играела плътната ограда, от север и стената на складовите
помещения от юг. Настилките са описани в Констативния протокол: каменна настилка в
покрита градина, ламинат в залите за хранене, гранитогрес в сервизни възли за посетители, в
спомагателни помещения, облицовки в спомагателни помещения по стени с фаянс. Имало е
окачен таван в двете вътрешни зали за хранене. Оградната дограма е била ПВЦ витрини на
Пристройката -навес, отзад по западната фасада с бяла алуминиева даграма. Отпред към
улицата (от изток) и от север е изпълнена плътна ограда от тухлена зидария, с мазилка и
шапка с керемиди. Влизането в заведението става през входна врата на оградата, оформена с
входна козирка - дървена конструкция с керемиди. В зоната от плътната ограда до влизането
в Пристройката-Навес е била изградена пергола, видно от приложения сн. материал,
представляваща конструкция с вертикални насадени колонки оформящи касети по оградата,
с винилов покрив с площ ок.72 кв.м. Цялата тази конструкция - покривна и по вертикала е
5
доставена и монтирана комплексно от фирма М. гр.Димитровград и представлява
„Автоматични касетъчна ветрозащитна конструкция“ с 11 бр.касети. Покривът и
вертикалните касети са се отваряли автоматично с дистанционно управление. Оградата по
северната граница е играела роля на ограждаща стена за покритата градина, а за перголата е
служела като ограждаща стена от север и изток.
Техническите параметри на сградите са: Застр.площ Г- образна сграда: по проект 192,30м2,
а по КК 196 кв.м.; Застроена площ покрита градина вкл. пристройка -навес: по проект 126,63
кв.м., по КК 129 кв.м.; Застроена пергола: 72 кв.м.
ВЛ са определили възстановителната стойност на сградата към датата на събитието/пожара -
05.09.2021г.
Определянето на възстановителната стойност на сградите ВЛ са базирали на разходите за
възстановяване/придобИ.е/създаване на нови, аналогични активи според настоящо им
използване и предназначение, при отчитане на овехтяването на обекта.
Изготвени са подробни количествено-стойностни сметки поотделно за груб строеж и
довършителните работи. За възстановителна стойност на вагона е възприето възстановяване
чрез изграждане на метална конструкция. Във вида СМР са включени разходи за труд,
материали, допълнителни разходи, доставно - складови разходи, печалб и накрая на отделен
ред накрая е начислен Д ДС. В отделна колона е отчетено овехтяването. Както е отразено по-
горе Г-образната сграда, монолитната част с навес пред нея е строена 2008г., като има
издадено УВЕ от 2008г. С проекта от 2017г. е предвидено допълнително изграждане на
Пристройка-навес, приети с УВЕ от 2021г., което е възприето като дата /период / на
извършване на всички видове стр.дейности .
В отделни таблици ВЛ са изчислили разходите за разчистване на площадката, разходи за
проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол съгл. кн.5, СЕК 2021г., които са
както следва:
Размер на разходите за ново проектиране, ново строително разрешение и строителен надзор
за аналогичен на опожарения обект:
19 437 лв. без ДДС
23 324,40 лв. с ДДС
Размер по пера на КСС на необходимите материали за изграждане на обекта / бетон, желязо,
дървен материал и др./ до степен груб строеж:
121 347,19 лв без ДДС
145 616,63 лв с ДДС
Размер на разходите за довършване на обекта до степен годен за приемането му от
приемателна комисия и издаване на Разрешение за ползване:
135 785,33 лв без ДДС
162 942,40 лв с ДДС
6
Размерът на разходите за разчистване и извозване на негодните опожарени елементи на
обекта за подготовка за ново строителство:
Стойност по табл.4.
15 585,90 лв без ДДС
18 703,08 лв с ДДС
Ответникът е оспорил експертизата в о.с.з. при нейното приемане. Съдът намира
възражението за неоснователно. Експертизата е подробно обоснована, като тя е изготвена
въз основа на всички събрани по делото доказателства. ВЛ подробно са мотивирали своите
заключения в съответните научни области, поради което и съдът приема напълно
направените от тях изводи.
Ответникът е оспорил експертизата в о.с.з. при нейното приемане. Съдът намира
възражението за неоснователно. Експертизата е подробно обоснована, като тя е изготвена
въз основа на всички събрани по делото доказателства. ВЛ подробно са мотивирали своите
заключения в съответните научни области, поради което и съдът приема напълно
направените от тях изводи.
По отношение на движимите вещи, увредени от пожара, по делото е изслушано
заклюючение на СОЕ от 29.08.2023 г. Тя е дяла заключение относно придобитите от
дружеството материални активи въз основа на платежни документи, осчетоводените такива,
както и относно стойността им при отчитане на амортизацията.
По отношение на тяхната пазарна стойност ВЛ е дало своето заключние в икономическата
част на комплекстанта пожаротехническа и икономическа експертиза.
Съдът кредитира заключенията като обосновани.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съобразно нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Следователно при предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение ищецът
следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователното събитие и размера на щетата. Ответникът-застраховател следва да
установи наличието на правоизключващите или правопроменящите си възражения, които е
въвел в процеса.
При липса на спор относно наличието на застрахователния договор, съдът намира за
безспорно установено настъпването на застрахователното събитие, по изложените по-горе
обстоятелства –възникаването на пожара и степента на увреждане на сградата,
съоръженията към нея, както и намиращите се там движими вещи, осчетоводени при
дружеството, както и тези за които е налице установената от ВЛ първична счетоводна
документация. Доказано е и наличието на причинно следствена връзка между събитието и
щетата.
7
В съотвествие с правилото на чл. 346 от КЗ застрахователна сума (лимит на отговорност) е
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в
застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.
В случая общия лимит на отговорността по застрахователната полица е 361 000 лв., по пера
– сгради 220 000 лв.; стопански инвентар – 30 000 лв.; компютри и друга офис техника 8 000
лв. и МСО 103 000 лв.
По отношение на сградите, тяхната възставовителна стойност, при съобразяване, че
само конструкцията на перголата следва да се включи тук, като се приспадне сумата 14 500
лв., съгласно уточенията направени от ВЛ в о.с.з. на 27.09.2024 г., надхвърля посочения по
горе лимит и следователно застрахователят отговаря до сумата 220 000 лв.
По отношение на останалите пера, които не са конкретно посочени,
индивидуализацията следва съответните счетоводни сметки, видно от заключението на СИЕ
на ВЛ А., а именно: машини, съоражения оборудване – сметка 204; компютърна техника –
сметка 208. Стопанският инвентар, макар да има самостоятелна сметка, не е осчетоводен по
нея. Следователно застрахователното покритие в тази част обхваща движими вещи, част от
имуществото на търговеца, които са съществували към момента на сключване на договора,
по естеството се се отнасят към съответната счетоводна сметка и са унищожени или
увредени в следствие на настъпването на застрахователното събитие.
Лимита на отговорност за перо компютърна и друга техника е 8 000 лв. Видно от
заключението на КПТИЕ в нейната икономическа част, дала отговор на въпроса относно
пазарната оценка на движимите вещи, стойността им то това перо е 5 571.00 лв., до който
размер се дължи обезщетение.

Лимита на отговорност в частта МСО е 103 000 лв., като стойността на вещите по сметка
204 е в размер на 104 185,52 лв. Съгласно заключението на КПТИЕ пазарната стойност на
увредените вещи по това перо е 61 240.00 лв., до който размер се дължи обезщетение.
Лимита на отговорност в частта на стопанският инвентар е 30 000 лв. Съгласно КПТИЕ
увредените вещи са на стойност 87 006.00 лв. Следователно обезщетението се дължи в
пълен размер.
Неоснователни са възраженията на ответника, основани на предпоставките на чл.408 КЗ, във
връзка с твърдението за неизпълнение от страна на застрахования на множество задължения
по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя.
Предвид конкретните обстоятелства установени по делото, не може да се направи
извод, че полагането на дължима грижа е изисквало ангажирането на жива охрана в
заведението или инсталиране на видеонаблюдение. Наличието на пререкание между член
от персонала и клиент не надхвърлящ обичаните за този тип обекти отношения, и не се
явява събитие с такъв характер, че да налага промяна в режима на сигурност, който да е
различен от този, при който застрахователя е сключил договора и е получавал
8
застрахователните премии. Не се установи и това събитие да е в причинно следствена връзка
с пожара.
Не се констатира и наличие на неспазване на релевантните противопожарни норми,
изисквания, правилници и стандарти. Видно от заключението на СПТЕ не са налице
нарушения на наредбата за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопастност при пожар.
Неоснователно е възражението основано на неосигуряване на застрахованите сгради
(помещения) с декларираните при сключване на застраховката предпазни съоръжения и
заключващи устройства, както и същите да не са били заключени/задействани или да не са
били изправни. Съгласно показанията на разпитаните свидетели, всички мерки за сигурност,
включително заключване на помещенията, са били осъществени при напускането на
сградата преди пожара. Не се установи и твърдяното подзастраховане.
Горното налага извода, че не са налице нито условията за отказ за плащане, нито за
намаляване на дължимото обезщетение.
Съгласно нормата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на
чл. 380, ал. 3.
По делото не е бил спорен момента на изтичане на срока за плащане, поради което и след
неговото изтичане е налице аабава, като ответникът дължи обезщетение в размер на
29153.77 лв. за периода 10.03.2022г. - 29.01.2023 г.
Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„А.“ АД, ЕИК:*******, гр. София, ул. „******* да заплати на „Е.***”ООД,
ЕИК: *******, гр.Перник, ж.к.”Изток”, ул. „******* чрез адв. Й., гр.София, ул.******* сума
в общ размер на 316 811 лв. на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ по застрахователна полица №
0802X0080764 от 01.04.2021г. за щети от пожар, възникнал на 05.09.2021 г. в ресторант
„Вагона”, гр. Перник, ул.*******, ведно с законна лихва от 29.01.2023 г. до изплащане на
сумата по главницатака, както и лихва за забава на осн. чл. 409 от КЗ в размер на 29153.77
лв. за периода 10.03.2022г. - 30.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
пълния предявен размер 361 000 лв., както и за лихва по чл. 409 от КЗ за сумата над
уважения размер до пълния предявен размер 30 685,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.


9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10