№ 14442
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110113631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. против Н. Е. Н..
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради което делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Ищецът „А. е предявил против Н. Е. Н. обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит,
сключен на 11.02.2015г. между „К. и Н. Н., вземането по който е прехвърлено с Договор за
цесия, сключен между „К. и „А. на 03.03.2021гг., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 423,49 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.03.2015г. до 20.06.2016г.; сумата от 973,88 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.03.2015г. до 23.02.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 33587/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че на 11.02.2015г. Н. Е. Н. е сключила Договор за потребителски
кредит № 420439 с „К., по силата на който получила сумата от 1 500 лв., срещу което се
съгласила да върне 16 броя вноски по 123,44 лева в срок до 20.06.2016г., когато падежирала
последната вноска. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/ страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Н. Н. ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К. като
1
цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „А., за което ответникът бил уведомен на посочената от него в
договора електронна поща на дата 01.04.2021г.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането
на крайния срок за погасяване на кредита, с оглед на което било инициирано производство
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Била издадена
заповед за изпълнение, като във връзка с дадени от съда указания, ищецът предявява
настоящите установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител – адв. Х. Г.
депозира отговор, в който оспорва предявените искове. Възразява, че Приложение № 1 към
договора за кредит не е подписано от ответницата. Позовава се на изтекла погасителна
давност, мотивирайки се с предвиденото условие за автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост на всички вземания, договорено в чл. 9 от процесния договор за
кредит. На база на тази клауза прави възражение за погасяване на цялото вземане.
Алтернативно, прави възражение за изтичане на давността по отношение на част от
претендираната сума за главница. Прави възражение за изтекла давност и на претенциите за
възнаградителна и мораторна лихва. Оспорва действителността на разпоредбата, касаеща
определянето на фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишния процент
на разходите по кредита. Навежда доводи за тяхната прекомерност, неяснота и
неравноправност. Оспорва валидността на договора за цесия.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно
отношение с ответника; получаване на паричната сума от ответника; настъпване на падежа
на задължението за връщане на вноските по заема; размер на дълга за главница и договорна
лихва. С оглед конкретиката по делото ищецът следва да докаже и надлежната цесия на
вземането и уведомяването на длъжника за нея.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи: парично задължение на ответника; настъпила забава на последния за
изпълнение на паричното задължение.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже факти, които спират и
прекъсват давността.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
2
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба документи се явяват
относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
Съдът констатира, че ИМ не е подписана от процесуалния представител на ищеца, а
приложените към ИМ документи в копие не са заверени за „вярно с оригинала“, поради
което следва да бъдат указания на ищеца в тази насока.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
УКАЗВА на ищеца „А. най-късно до първото по делото съдебно заседание негов
процесуален представител да подпише исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, както и да завери за „вярно с оригинал“ приложените към ИМ документи.
Предупреждава ищеца, че при неизпълнение указанията в дадения срок, приложените
към ИМ документи ще бъдат изключени от доказателствения материал.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2023г. от
14.45ч., за която дата и час да се призоват страните.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и възможност
за становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3