РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Русе , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 ГПК, след отмяна от ВКС на РБ на Решение
№ 473/5.12.2019 год., постановено по в. гр. дело № 648/2019 г. на ОС Русе и връщане
на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни
указания.
Образувано е по въззивна жалба от С.А.И. от гр. Русе чрез адв. П.Г. АК Русе
против решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6334/2018 г., с
което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС и чл. 59 ЗЗД и е
уважен предявеният против нея насрещен иск. Излага доводи за неправилност на
решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
съществените процесуални правила. Оспорва изводите на районния съд относно
момента на построяване на новата ограда между имотите на страните, както и тези,
касаещи придобиването по давност на процесната част от имота. Намира, че
последното противоречи на забраната по ЗТСУ /отм./ и ЗУТ да се придобива по
давност реална част от имот в чертите на населено място. Претендира отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените
от нея искове и да бъде отхвърлен насрещния иск при законните последици.
Ответниците по жалбата А.Е.А. и М.А.А., и двамата от гр. Русе чрез адв. Е. К. АК
Русе оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по
1
чл. 263 ГПК. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице - ищец, имащ
процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е
валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно
наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
С.А.И. против А.Е.А. и М.А.А., с която са предявени искове с правно основание чл.
108 и чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД -да бъде призната за собственик на площ, образуваща
правоъгълник с размери около 28 кв. м. по границата на недвижим имот - дворно
място с площ от 195 кв. м., находящо се в гр. Русе, кв. “Дружба 2“, ул. “Ж.“ № 13,
представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 и имот с идентификатор
63427.4.2074, собственост на ответниците; ответниците да бъдат осъдени да й предадат
тази част от имота и да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й
основа, както и да й заплатят обезщетение за лишаване от ползване на частта от
недвижимия й имот по 10,00 лева месечно, считано от датата на поканата.
В производството по делото са приети за разглеждане насрещни искове на А.Е.А.
и М.А.А. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае за установено по
отношение на С.А.И., че те са собственици на частта от поземлен имот с
идентификатор 63427.4.2075, намираща се по дължината на имотната граница с техния
поземлен имот с идентификатор 63427.4.2074 и представляваща правоъгълник с площ
от около 28 кв. м., неправилно заснета към поземлен имот с идентификатор
63427.4.2075 при одобряването на кадастралната карта на гр. Русе със заповед № РД-
18-91/15.12.2007г.
Видно от приложения на л. 5 от делото нот. акт за дарение на недвижим имот №
88, том IV, рег. № 4502, нот. дело № 496/25.09.2002 г. на Нотариус рег. № *** с район
на действие РРС, ищцата С.А.И. придобила от съпруга си Х.И.И. недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в гр.Русе, кв.“Дружба 2“, ул.“Ж.“ № 13, с
площ 195 кв. м, съставляващо парцел 574 в кв. 621 на гр. Русе и построените в него
жилищна сграда с пространство около 36 кв.м и долепена до нея лятна кухня. От
приложената по делото на л. 6 скица № 15-490047/17.07.2018 г., издадена от СГКК
2
Русе се установява, че поземленият имот е с идентификатор 63427.4.2075 и е с площ
222 кв. м. Към делото е приобщен и протокол за трасиране на границата на ПИ
63427.4.2075. По делото е установено, че ответниците А.и са собственици на съседния
имот с идентификатор 63427.4.2074 с площ от 246 кв. м.
В първоинстанционното производство са приобщени към доказателствения
материал и нотариалните актове, които легитимират първоначалните собственици на
двата имота. С нот. акт № 178 от 4.11.1955 г. /л. 56/ за право на собственост върху
недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, К.Д.Б.. е призната за собственик
на недвижим имот – празно дворно място /нива/ от 5 дка в землището на гр. Русе, в м.
“Под левента“. С нот. акт № 147 от 2.12.1955 г. /л. 55/ Б. продала на А.Х.Б. от нивата си
с площ от 5 дка, при съседи: път от двете страни, В.В., Ф.А., общинско лозе и П.И.
само 241 кв.м., при съседи за тази част: от две страни пътища, от двете страни
продавачката, намираща се в северната страна (откъм града) на нивата. Впоследствие с
нот. акт за дарение № 197 от 26.12.1977 г. на РН /л. 77/, А.Х.Б. и съпругата му Х.А.Б.
даряват на Х.И.И. - брат на дарителката, собствения си недвижим имот от 195 кв. м.,
съставляващ парцел 574 в кв. 621, ведно с построените в него жилищна сграда от 36 кв.
м, лятна кухня, шопрон, дъсчен клозет.
С нот. акт за продажба на недвижим имот № 191/20.06.1956 г. /л. 65/ Х.Р.А. –
майка на ответника А.Е.А., е закупила от „нивата от 5 дка, находяща се в Русенско
землище, местността „Под левента”, която от прокаран път през същата е разделена на
две части, запазена от обща площ от 3028 кв.м., от която част продавачката е продала
по-рано 1545 кв.м., само от останалите непродадени, в които не се включва площта,
предоставена за път през нивата, 250/1483 кв.м. идеални части като купувача си запазва
правото на изключително ползване от 250 кв. м. от нивата, включително и да построи
постройки върху тях, при съседи за тези 250 кв. м.: път, А.Х.Ф. /праводателят на Х.И.
по нот.акт от 1977 г./, М.А. и С.С. С нот. акт по обстоятелствена проверка № 31, том
XVI, нот. д. № 4233/1998 г. на нотариус при РРС, А.Е.А. е признат за собственик на
имот пл. № 715, кв. 610 в комплекс „Дружба 2“, с площ 250 кв.м., заедно с едноетажна
жилищна сграда с площ от 126 кв.м., построена през 1956 г.
Приложено е и разрешение № 159/29.03.1963 г. за строеж /л. 81/, издадено на
А.Б., видно от което му се позволява да построи неплътна ограда върху 10 м на
собственото си място в кв. 624, парцел І-577.
Св. Ю.А., който живее с ищцата на семейни начала, заявява, че спорът за
границата е от около 10 години. Когато техниците отишли да замерят границите и
трасират, втората ответница предложила на ищцата пари. Свидетелката С.С. – съседка
на ищцата заявява, че познава добре и двата имота от почти 55 години. Спомня си, че
между имотите имало дървена ограда-стобор. На стобора имало дърво-липа и казвали,
3
че липата е граница. През 2004 г. направили телена ограда, но не на същото място, а
навлезли с почти 1,25 м в имота на И.. Роднини на А. изсекли липата. Оттогава
страните имали разправии, но в този период на преместване на оградата от страна на
съседите, С.И. гледала тежко болния си съпруг и нямала кураж да влиза в конфликти с
тях. Св. М.С. също изнася данни за това, че новата ограда навлиза в имота на ищцата и
това ясно си личало от поставения маркер. Дава показания, че новата ограда е
направена през 2004 г., когато била махната дървената ограда. В тази насока са и
показанията на св. Р.Е. също съседка на страните. Свидетелства още, че когато била
направена новата ограда Х. бил болен на легло.
От страна на ответниците са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Б.С., Х.И., Б.Р. и К.М., които са заявили, че оградата от телена мрежа с
бетонна основа е била изградена между двата имота още през 1992 г. Причината да се
махне старата дървена ограда и да се изгради новата – с бетонна основа, била, че
имотът на Ибрямов се падал по-ниско от другите и когато завали силен дъжд водата от
съседните имоти се стичала в неговия като наводнявала гаража му. Новата ограда с
бетонова основа била изградена по настояване на Х.И., за да препятства оттичането на
дъждовна вода. Св. Б.Р. дава показания, че той е построил оградата, той бил майсторът.
И св. Раифов, и св. Сакаллъ заявяват, че новата ограда, построена през 1992г., е
изградена на същото място на старата дървена ограда като дори Х.И. е присъствал
лично при изграждането й. И според двамата свидетели до трасирането на имота на
ищцата никога не е имало спор относно местоположението на оградата.
Представено е по делото и ЕР № 1371/19.03.2002г. на ТЕЛК съгласно което
Х.И., тогава на 71 г., е с определена диагноза „Болест на Паркинсон“ и 95% трайна
неработоспособност, с дата на инвалидизиране 28.09.2000г. В същото е посочено, че
освидетелствуваният е пенсионер и че отпреди 4 години имал скованост и тремор.
В изпълнение на дадените от ВКС задължителни указания пред настоящата
инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение относно кадастралното и регулационното положение на двата поземлени
имота с идентификатори 63427.4.2075 и 63427.4.2074 по плановете от 1957, 1964 г.,
1987г. и 2002 г., както и статута на спорната реална част при действието на тези
планове.
Според експерта процесните поземлени имоти с идентификатори 63427.4.2075 и
63427.4.2074 по КККР на гр. Русе по първия известен план на местността „Божкова
махала” (Под левента) от 1940 година, представляват част от имот пл. № 120. Няма
запазен разписен лист към плана. По този план имот пл. № 120, се разделя от улица на
две части, попадащи в кв. 41 и кв. 42 и за имота (120) е имало отреждане на парцели по
регулация. При изслушването му в о. с. з. на 22.06.2021 г. вещото лице разяснява, че
4
конфигурацията на парцелите, отредени с регулационния план от 1940 г. не съвпада с
конфигурацията на парцелите, отредени с плана – дворищно-регулационен план от
1964 година. Те са били разположени в два реда по протежението на ул. „Изидор
Айзнер“, а улица „Ж.“ не е съществувала. Това се установява и от приложения на л. 57
- 59 от делото план на „Божкова махала“ от 1940 г.
През 1957 година е започнало изготвянето на кадастрален план на ж. к.“Дружба
II”. Планът от 1957 г. е изчертан върху картони и е приет от технически контрол на
11.09.1958 г. Върху картоните на кадастралния план с молив са нанесени регулациите.
От картоните по-късно е изчертан върху платно кадастралния план заедно с
регулационните линии. Кадастралният и регулационен план от 1964 г. е одобрен със
Заповед № 358/22.12.1964 год. За плана от 1957 г. няма запазена заповед за одобряване.
В кадастралния план от 1957 г. за пръв път е отразено фактическото владение на
имотите след извършените по-рано продажби през 1955 и 1956 г. Имотът на ищците е с
пл. № 574 с отреден парцел по регулация I-574, а имотът на ответниците е с пл. № 571
с отреден парцел по регулация XII-571 в квартал 621. В имотите и на двете страни са
показани новопостроените жилищни сгради. Имотната граница между двата процесни
имота по графични данни е показана на 1 метър южно от построеното паянтово
жилище в имот пл. № 574. Площта на имот 574 по кадастралните планове от 1957 г. и
от 1964 г. е 243 кв. м., а площта на отредения парцел I-574 е 207 кв. м.
Съгласно регулационния план от 1964 г., улица „Изидор Айзнер“ (сега „Йосиф
Цанков“) е с ширина 10 метра. От кадастралния план от 1957 г. се установява, че улица
„Изидор Айзнер“ е била по-тясна и се е предвиждало по регулационен план за нея да
бъде отчуждена и част от имота на ищцата.
Площта на имот 574 след прилагане на уличната регулация по улица „Изидор
Айзнер“ по плана от 1964 г. е 194 кв. м.
По регулационен план се е предвиждало и разширяване на улица „Ж.” и съответно
отчуждаване на части и от двата процесни имота по ул. „Ж.“. Уличната регулация по
ул. “Ж.“ не е приложена.
Регулационната граница между парцели I-574 и XII-571, кв. 621 е предвиждала и
придаваемо място по регулация от имот 571 на ответниците към парцела на ищцата I-
574 от 46 кв. м.
Процесната площ от 28 кв.м., предмет на спора, по КРП от 1964 г. представлява
част от придаваемото място от имот 571 на ответниците, към парцел I-574, кв.621 на
ищцата и от улица „Ж.“ по неприложената улична регулация.
5
Със Заповед № 110/11.03.1970 г. е отреден терен за здравно заведение върху
терена на комбинирано детско заведение, а по-късно, със Заповед № 316/11.06.1970 г.,
целият кв. 621 в кв.“Дружба“ се отрежда за поликлиника и детско заведение като
процесната имотна граница е съгласно действащия кадастрален план от 1957 г. и 1964
г.
През 1987 г. със Заповед № 182/12.05.1987 г. е одобрен нов КРП на кв. “Дружба
II“. Съгласно новия план от 1987 г., процесните имоти попадат в парцел II – за детско
заведение.
По плана от 1987 г. имотът на ищцата е с пл. № 718, а този на ответниците с пл. №
715, в квартал 610. По кадастралния план от 1987 г. имотната граница съвпада с
имотната граница от предходните планове от 1957 и 1964 г. По плана от 1987 г. между
двата имота 715 и 718 в кв. 610 няма дворищно-регулационна граница, тъй като по
регулация те са част от отредения парцел II – за детско заведение. Площта от 28 кв. м.,
предмет на спора, представлява част от имот 715 на ответниците по кадастралната част
на плана от 1987 г.
Със Заповед № 300-4-21/02.04.2002 г. е одобрен следващия кадастрален план за кв.
”Дружба II”. В този план процесната южната имотна граница на ищцата, преминава на
2,40 метра от построената къща. Площта от 28 кв. м., предмет на спора, по
кадастралния план от 2002 г. е включена в площта на имота на ищцата. По
кадастралната карта от 2007 г. имотната граница е идентична с кадастралния план от
2002 г. и процесните 28 кв. м. са причислени към имота на ищцата.
Имотната граница между процесните имоти е променена с кадастралния план от
2002 г., а по късно е възпроизведена в кадастралната карта от 2007 г.
По делото е изготвена комбинирана скица на плановете от 1957, 1964, 1987, 2002 и
кадастралната карта 2007 г.
Във връзка с изготвянето на експертизата е извършен оглед на място и са
направени контролни замервания като е установено, че лицето на парцела на ищцата до
материализираната ограда по ул.„Ж.“ е 9,30 м. Разстоянието между изградената ограда
и маркера на трасираната точка 4 по комбинираната скица е 1,30 м. Разстоянието от
западния ъгъл на къщата на ищцата до оградата е 1,15 м. Разстоянието от източния
ъгъл на къщата на ищцата до оградата е 1,03 м. Имотите се владеят по
материализираните граници.
Според вещото лице, от направените измервания се установява, че от 1957 г. до
момента, материализираната на място граница с ограда между бившите имоти 571 и
574 не е местена. Заснета е първо на картона като имотна на КП от 1957 г., след това в
6
КП от 1964 г. и 1987 г., т. е материализираната граница с ограда се намира от
югозападния ъгъл на къщата на ищцата на 1,15 м. и от югоизточния ъгъл на къщата ѝ
на 1,03 м.
От комбинираната скица е видно, че кадастралните (имотни) граници по
плановете от 1957, 1964 и 1987 г. и изградената на място ограда, са идентични. Данните
на кадастралните планове от 1957, 1964 и 1987 г. са получени от дигитализиране и в
рамките на графичната точност са идентични. Процесната площ от 28 кв. м. е
заключена между цифрите 1, 2, 3 и 4. Придаваемата част от имот 571, към парцел І-574
е 46 кв. м. и е заключена между точките 5, 6, 7 и 8.
В периода на действието на регулационния план от 1964 г. до 1970 г. няма данни
за прилагането на регулацията и заемане на имота от бившите собственици. Нито в
общината, нито по делото има данни за извършено плащане и нотариален акт по
регулация за придаваемата част на името на А. Х.ов Б. (Ф.).
Заключението на вещото лице се кредитира изцяло от настоящия състав като
компетентно, обективно, безпристрастно дадено и отговарящо изчерпателно на
поставените въпроси.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира въззивната
жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С исковата молба ищцата се е легитимирала като собственик на поземлен имот с
идентификатор 63427.4.2075 с площ от 195 кв. м. и е поискала от съда да бъде призната
за собственик и да й се предаде владението на правоъгълник с площ от около 28 кв. м.,
находяща се на границата на нейния поземлен имот и имот с идентификатор
63427.4.2074, собственост на ответниците. Последните от своя страна, с отговора на
исковата молба, са възразили, че имотите винаги са се владели по имотни граници
съгласно кадастралния план от 1957 г., което владение първоначално е упражнявано от
майката на А.А., а след брака му с втората ответница и смъртта на майка му от
двамата, в съществуващите на място граници на имота. Заели са позиция, че е налице
грешка при отразяване на имотната граница в кадастралния план от 1987 г., която е
пренесена в следващия КП от 2002 г. и възпроизведена в кадастралната карта от 2007 г.
Предвид това, правилно и съответно на твърденията на страните, районният съд е
приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е собственик на
поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 с площ от 195 кв. м., а ответниците - на
имот с идентификатор 63427.4.2074 като спорът между страните се е съсредоточил
единствено върху материализираната между поземлените имоти на страните ограда и
показаната в КККР имотна граница.
7
Съгласно§ 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на
този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния
ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Според §. 8, ал. 1 от ПР на
ЗУТ след изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. С ТР №
3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС е прието, че отчуждителното
действие на такива планове се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега §
8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Това разрешение съгласно приетото в Решение № 41/9.07.2018 г., постановено по гр. д.
№ 1919/2017 г. на ВКС , І Г. О. следва да се съобрази не само по отношение на части от
имоти, придадени към съседни парцели с последния дворищнорегулационен план, но и
по отношение на такива, придадени с предходния план, когато спорът между страните
се свежда до това приложена ли е предходната регулация и последният кадастрален
план отразява ли вярно имотните граници.
Това от своя страна поставя на разглеждане въпроса кога следва да се счита за
приложен предходният дворищнорегулационен план. По този въпрос е налице съдебна
практика, обобщена в с ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС. С него е прието, че
дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи
трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал.
1 и 2 ЗТСУ /отм./. Прилагането на плана, може да се осъществи чрез заемане на
придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет
години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. С тълкувателния
акт е прието и това, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-
ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия
одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.
Макар да е постановено при действието на ЗТСУ /отм./, посоченото по-горе
Тълкувателно решение намира приложение и при придаване по регулация,
осъществено при действията на предходните благоустройствени закони, какъвто е
ЗПИНМ (отм.). В този смисъл е постановеното по чл. 290 ГПК Решение № 200 от
11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., I г. о., ГК.
В конкретния случай се установи, че процесните поземлени имоти по първия
известен план на местността „Божкова махала” (Под Левента) от 1940 г., представляват
част от имот пл. № 120 и за него е имало отреждане на парцели по регулация. Данните
по делото налагат категорично извода, че планът от 1940 г. не е бил приложен.
8
Аргумент за това е индивидуализацията на имотите в нотариалните актове на
праводателите и на двете страни /А.Х.Б. и Х.Р.А./. С обективираните в тях договори,
сключени при действието на плана от 1940 г., са закупени 241 кв. м. и 250 кв. м. от
нива от 5 дка като и в двата акта изрично е посочено правото на ползване за всяка от
закупените части. Пръв е закупен имотът на ищцата по границите, описани в нот. акт –
от две страни продавачката и от другите две пътища. После е закупен и имотът на
ответниците, на който вече като съсед се явява Б..
Според приетата СТЕ през 1957 г. е започнало изготвянето на кадастрален план
на ж. к. “Дружба II”, който е приет от технически контрол на 11.09.1958 г. В него за
пръв път е отразено фактическото владение на имотите след извършените по-рано
продажби през 1955 г. и 1956 г., в т. ч. и новопостроените след закупуването на
имотите през 1955 г. и 1956 г. жилищни сгради и изградената между тях дървена
ограда, поставена съобразно разпределеното с нот. актове за покупко-продажба право
на ползване. Имотът на ищците е с пл. № 574 с отреден парцел по регулация I-574, а
имотът на ответниците е с пл. № 571 с отреден парцел по регулация XII-571 в квартал
621. Именно при изработването на кадастралния план от 1957 г. имотите са получили
отделни имотни номера и са записани собствениците им към момента на изготвянето
му, което се установява и от приложените към заключението на вещото лице разписни
листи. Действително, за плана от 1957 година няма запазена заповед за одобряване, но
индиция за съобразяване на този план от администрацията е и издаденото разрешение
№ 159/29.03.1963 г. за строеж на ограда /л. 81/ на А.Б., независимо от разминаванията в
последната цифра на пл. № имота – 7 вместо 4.
Безспорно се установи също така от изслушаната пред настоящата инстанция
СТЕ, че спорната площ от 28 кв. м. е представлявала част от придаваемо място от
имота на ответниците към имота на ищцата само по дворищнорегулационния план от
1964 г. до 1970 г., когато кв. 621, в който попадат и имотите на страните, е бил отреден
за обществено строителство на поликлиника и детско заведение и планът от 1964 г. е
отпаднал.
При съобразяване на указанията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. №
2/93 г. на ОСГК на ВС и анализ на събраните по делото доказателства, се установява по
безспорен начин, че тази дворищна регулация не е била приложена. Вещото лице дава
заключение, че в общината, а и по делото няма данни за извършено плащане и
нотариален акт по регулация за придаваемата част на името на А. Х.ов Б. (Ф.).
Аргумент за това, че дворищнорегулационният план от 1964 г. не е приложен е и
извършеното през 1977 г., след промяната на регулационните предвиждания за кв. 621,
дарение в полза на съпруга на ищцата от А.Б.. Видно от нотариалния акт, той е дарил
имота след прилагане на уличната регулация по ул. „Изидор Айзнер“, а не парцела по
9
дворищно-регулационния план от 1964 г. Тоест липсват не само доказателства за
заплащане на придаваемото място, но и за неговото заемане.
Отделно от това, с одобряването на следващия регулационен план през 1987 г. е
запазена (кадастралната) граница между процесните два имота – 571 и 574 съгласно
КП от 1957 и 1964 г., т. е. отчетено е неприлагането на дворищнорегулационния план
от 1964 г., вкл. и при промяната на регулационните предвиждания за кв. 621 през 1970
г. Спорната площ от 28 кв. м. представлява част от имот 715 на ответниците по
кадастралната част на плана от 1987 г. като между двата имота (вече 715 и 718 в кв.
610) няма дворищнорегулационна граница, тъй като по регулация те са част от отреден
за детско заведение парцел.
По делото и от двете страни са ангажирани гласни доказателства относно
спорните между страните обстоятелства - кога е била сменена старата дървена ограда
между имотите на страните с нова, с телена мрежа и бетонна основа и имало ли е при
това изграждане навлизане в имота на ищцата като показанията на двете групи
свидетели – тези на ищцата и тези на ответниците, са противоречиви. След внимателен
и обстоен анализ, правилно районният съд е дал вяра на свидетелите на ответниците
Б.С., Х.И., Б.Р. и К.М. като се е обосновал с непосредствено придобитите от тях
възприятия, взаимоотношенията им с праводателите на страните, както и с
обстоятелството, че изнесеното от тях се подкрепя от другите ангажирани по делото
доказателства – СТЕ и епикриза на Х.И.. При съвкупната им преценка се налага
безспорният извод, че до трасирането на имота през 2018 г. между страните не е имало
спор за границата. Новата ограда е била изградена през 1992 г. като това било
наложено от стичащата се в имота на Х.И. вода, която наводнявала гаража му. По
негово настояване била изградена новата ограда с бетонна основа, на същото място,
където се е намирала старата като той лично участвал в строежа й. Показанията на
свидетелите на ответниците са логически и взаимно свързани и непротиворечиви за
разлика от тези на ищцата, които правилно районният съд не е кредитирал, доколкото
същите нямат непосредствени впечатления от изграждането на новата ограда, липсва
конкретика в изнесеното от тях и противоречат на писмените доказателства и приетата
СТЕ. Отчетено е и противоречието в показанията на фактическия съжител на ищцата
св. Ю.А. относно това от кога датира спорът за границата между страните.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага
категорично извода, че по отношение на двата процесни имота с идентификатори
63427.4.2075 и 63427.4.2074 не е налице приложен дворищнорегулационен план.
Безспорно се установи, че имотите са се владяли от страните и техните праводатели по
имотните граници от 1957 година като вътрешната граница между тях по
кадастралните планове от 1957, 1964, 1970 и 1987 г. съвпада с материализираната на
10
място ограда, която не е местена след изграждането й, а само е сменена с нова през
1992-1993 г. През годините до 2018 г. не е имало спорове между страните и техните
праводатели относно границите и начина на ползване на имотите. Имотната граница
между процесните имоти е променена с кадастралния план от 2002 г., а по-късно е
възпроизведена в кадастралната карта от 2007 г. като процесните 28 кв. м. са
причислени към имота на ищцата. Тази граница не отразява нито една предходна
граница. Промяната е необоснована, тъй като липсват фактически основания за нея –
не е налице разместване на собственост по регулация, нито по друг способ. В периода
на действието на КРП от 1987 до 2002 г. липсва дворищна регулация, поради което не е
възможно тази част да е била предвидена за придаване към ПИ с идентификатор
63427.4.2075. Няма основание, на което ищцата да е придобила спорната площ от 28
кв. м. Заснемането й в нейна полза има само декларативно значение и не създава права.
При така изложеното, предявените от нея искове се явяват неоснователни, доколкото
същата не е доказала, че е собственик на процесната площ от 28 кв. м.
Категорично се установи също така, че е налице грешка в кадастралната карта,
състояща се в заснемане на спорната площ от 28 кв. м. към имота на ищцата, без да са
взети предвид имотните граници, отговарящи на правото на собственост на
ответниците. Съвкупната преценка на доказателствата – СТЕ, писмени и гласни, налага
извод, че тази част е включена в имота, който първоначално майката на отв. А., а след
смъртта й, той заедно със съпругата си, са владяли, считано от 1957 г. до настоящия
момент. Ответниците са се позовали и съответно са доказали упражнявана фактическа
власт върху имот, самостоятелен обект на право на собственост, а не върху реална част
от него, поради което забраната по чл. 59 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 200 ЗУТ е
неприложима. Владението им е било явно и необезпокоявано и е продължило много
повече от 10 години, считано от 1957 г., при което е осъществен фактическият състав
на чл. 79, ал. 1 ЗС, което налага извод за основателност на предявения от тях насрещен
иск.
Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението като краен
резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства,
сторените от въззиваемите разноски следва да бъдат възложени в тежест на
въззивницата. Такива се претендират съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК в общ
размер на 4380 лв., представляващи платени държ. такси пред ВКС и адв.
възнаграждения за трите инстанции – при двете разглеждания на делото пред РОС и
пред ВКС. От страна на въззивницата е своевременно въведено възражение за
прекомерност, което въззивният съд намира за неоснователно, отчитайки броя на
предявените искове и фактическата и правна сложност на делото.
11
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1288 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. №
6334/2018 г. на Русенския районен съд
ОСЪЖДА С.А.И., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Ж.“ № 13 да заплати на
А.Е.А., ЕГН ********** и М.А.А., ЕГН **********, и двамата от гр. Русе, „Ж.“ № 15
сумата в общ размер на 4380 лв. /четири хиляди триста и осемдесет лева/,
представляващи разноски по делото пред въззивната и касационната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12