№ 5046
гр. Варна, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100502220 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от М. И. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“С.“ №***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис №1,
чрез адв.Й. А., против Решение №2615/10.07.2025г. постановено по гр.д.№7020/2024г. по
описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против
“ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, за заплащане на основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с
чл.399 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от целият
размер от 15000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди по недвижим имот в гр.В., к.к.Ч., ул.“П. П. Н.“ №*, изразяващи се в
увреждане на мокро помещение, находящо се на ет.3, стая ет.3, стълбище ет.3, мокро
помещение ет.2, помещение коридор партер, склад и покрив на застрахован имот, в резултат
на настъпило застрахователно събитие по Договор №*********** от 08.09.2022г. за
застраховка “Булстрад Бонус Дом“, сключен с ответника, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Производството пред Районен съд Варна е водено при участието на “ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, като третото лице помагач на страната на ответника.
С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, и също така постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съд, че предявената претенция е останала
де доказана поради липса на представена справка от НИМХ, която да установи настъпването
на застрахователно събитие-природно бедствие. Сочи се, че предявеният иск намира своето
правно основание в чл.405 от КЗ, като в хода на проведеното производство е бил доказан в
1
своята цялост, доколкото по делото е безспорно установено, че в срока на застрахователният
договор е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в силен вятър и проливни
дъждове, вследствие от което са претърпени щети по застрахованото имущество. Поддържа
се, че вредите са констатирани от застрахователя при направения оглед от негов представите,
а с ангажираните свидетелски показания и приетата и неоспорена експертно заключение, са
установени размера на вредите и причинно-следствената им връзка с настъпилия
застрахователен риск. Поддържа се, че приложимите общи условия към застрахователния
договор не съдържат изискване за представяне на справка от НИМХ за установяване на
настъпване на застрахователният риск. Наред с това се поддържа, че цитираните клаузи от
решаващия съд са неравноправни по смисъла на чл.146 от ЗЗП и като такива не следва да
бъдат прилагани. Сочи се че въпросните клауза са неясни в частта за начина на доказване на
застрахователното събитие, освен това не са уговорени индивидуално и влизат в
противоречие с императивни норми на КЗ. Сочи се, че за установяването на спорните
обстоятелства в процеса, следва да се ползват предвидените в ГПК доказателствени
средства, като коментираната справка от НИМХ, съставлява само едно от допустимите
доказателствени средства. Поддържа се, че въпреки липсата на справка, данните които се
съдържат в нея могат да се установяват по съответния ред с използването на други
доказателства за настъпването на конкретното събитие.
На следващо място се поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение при изготвяне на доклада по чл.146 от ГПК, тъй като не е разпределил правилно
доказателствената тежест между страните. Твърди се, че липсата на конкретно дадени
указания, че не са ангажирани за доказателства за подлежащите на установяване факти е
довело до нарушаване на правото на защита на ищецът-въззивник в настоящото
производство.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и на третото лице-
помагач, като същите не са депозирали отговори по делото.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Жалбоподателят е направил искане за събиране на писмени доказателства на
основание чл.266, ал.3 от ГПК, като е изложил съображения за допуснати от Районен съд
Варна процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е указал на страната, че е представила
достатъчно доказателства по делото и съответно не му е посочил необходимостта от
събиране на допълнителни или конкретни такива.
С определението, с което е изготвен доклад по делото, първоинстанционният съд е
посочил /указал/ на ищеца, че е ангажирал достатъчно доказателства, като с обжалваното
решение е отхвърлил иска, поради лиса на представено конкретно писмено доказателство.
Въпросното противоречие, налага извод, че при разпределението на доказателствената
тежест е допуснат пропуск, който подлежи на поправка в настоящото производство.
2
Ето защо, съдът намира, че направеното доказателствено искане от страна на
въззивника за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се сдобие с
информация от Национален институт по Метеорология и Хидрология, от която да е видно
имало ли е дъждове на територията на гр.Варна от 01.11.2022г. до 24.11.2022г., и ако е
имало, какви количества валежи са паднали, следва да бъде уважено, като допустимо и
относимо за правния спор.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от М. И. М., с ЕГН
**********, против Решение №2615/10.07.2025г. постановено по гр.д.№7020/2024г. по описа
на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против “ЗЕАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“Позитано“ №5, за заплащане на основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.399 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД на сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от целият размер от
15000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
по недвижим имот в гр.В., к.к.Ч., ул.“П. П. Н.“ №*, изразяващи се в увреждане на мокро
помещение, находящо се на ет.3, стая ет.3, стълбище ет.3, мокро помещение ет.2, помещение
коридор партер, склад и покрив на застрахован имот, в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Договор №*********** от 08.09.2022г. за застраховка “Булстрад
Бонус Дом“, сключен с ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ДА се издаде, след представяне на доказателства за внесена ДТ в размер от 5лв.,
поисканото въззивника-ищец съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Национален институт по Метеорология и Хидрология, с горепосоченото съдържание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително третото лице помагач на
страната на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3