№ 95
гр. Варна, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600180 по описа за 2024 година
Предмет на въззивна проверка е присъда 2/03.04.2024г. по НОХД
80/2024г. по описа на ОС - Силистра, с която подсъдимия А. Г. А. бил признат
за виновен в това, че:
На 24.10.2023г. на кръстовището между път I-7 с път II-21 и път III-
213, обл.Силистра, при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ СС 8246 АХ нарушил правилата за движение по:
-чл.46 ал.2 от ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва на водачите на ППС, че
са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът“
-чл.47 ал.3 от ППЗДвП - забранителен знак В26 - „забранено е
движение със скорост по-висока от означената - 50км/м, като се движи в
зоната на кръстовището със 106,13 км/ч, въпреки наличието на забранителен
знак В26, и по непредпазливост причинил смъртта на пътника в лекия
автомобил В. И. И.,
поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК му
било наложено наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на
1
основание чл.66 от НК било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК бил лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото; съдът
се разпоредил и с ВД по делото.
Срещу така постановената присъда постъпили две жалби - от подс.А. и
от адв.М. Я. от АК-Добрич, повереник на частните обвинители И. Ц. И. и Ж.
Х. И.. И в двете се твърди явна несправедливост на наложеното наказание. И
двете са бланкетни. Единствено от адв.Я. в срок постъпило допълнение по
чл.320 ал.4 от НПК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от адв.Я. и частните
обвинители. Повереникът излага в устно допълнение следните съображения:
обръща внимание, че превишената скорост в случая е над двойно по-висока от
разрешената; че множеството предходни знаци и различни видове маркировка
не били отчетени/забелязани от подс.А., съответно не били съобразени, което
води до извод за безкритично безразсъдство. Иска се завишаване на
наказанието; отмяна на разпоредбата на чл.66 от НК; завишаване на санкцията
по чл.343г от НК.
Защитникът на подс.А. заявява, че депозирал жалбата само защото
видял, че има подадена такава от частното обвинение, но на практика изразява
доволство от така постановения съдебен акт. Набляга на обстоятелството, че
подс.А. признал вината си и демонстрирал искрено разкаяние, а също и че
следва да се търси превенция, а не репресия.
Подс.А. отново изразява съжаление за случилото се. Моли за условна
присъда.
Представителят на Апелативна прокуратура счита и двете въззивни
жалби за неоснователни, излага аргументи.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид
жалбата, както и становищата на страните, констатира следното:
Производството се развило пред ОС по реда на чл.371 т.2 от НПК по
искане на подс.А.. Желанието му било изрично заявено чрез самопризнание на
2
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
отказ от събирането на доказателства за тези факти по общия ред.
Признанието е ясно и недвусмислено, заявено и подкрепено и от защитника
му - адв.Б..
Съгласно ТР № 1 от 6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело №
1/2008г. на ОСНК, т.8.2. „цялостното признаване от подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя
ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки
на въззивното решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната
дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на диференцираното производство – т.е. наличните предпоставки за
прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по
чл.371 т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка);
спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено
съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията
на чл.373 ал.2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава
27 от НПК предписания, въззивният съд не разполага с процесуална
възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна
от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,
несъвместими с признатите факти.“. При проверка изрядността на
процедурата по чл.372 ал.4 – 374 от НПК, въззивната инстанция не установи
нарушения на първостепенния съд.
Според АС от фактическа страна по делото е установено следното:
Подс.А. А. (ЕГН **********) бил роден на 22.12.2003г. в тр.Тутракан,
живущ в гр.Силистра, български гражданин от турски произход; със средно
образование; неженен; работи; неосъждан. Водач на МПС от май 2022г.
На 24.10.2023г. подс.А. последователно взел с автомобила си св.Динчер
и постр.И.. Било вечер, решили да се повозят извън гр.Силистра. Подс.А.
управлявал л.а.„Фолксваген Голф“ с рег.№ СС8246АХ. До него седнал
св.Динчер, а на задната седалка зад подс.А. - постр.И.. Подс.А. и св.Динчер
били с поставени обезопасителни колани, а постр.И. - не. Л.а. потеглил по път
I-7, посока гр.Шумен. Времето било благоприятно за пътуване нощно време -
ясно, с добра видимост, при суха пътна настилка. Лицата в автомобила
слушали силна музика, говорили, смеели се. При движението си подс.А.
3
приближил кръстовището образувано между път I-7 с път II-21 и път III- 213.
На това кръстовище, път I-7 завива наляво и продължава към гр.Шумен, път
II-21 продължава направо към гр.Русе, а път III-213 надясно се насочва към
гр.Силистра. Скоростта на л.а. била около 106,13км/ч. Целта му била да завият
надясно по път III-213 към гр.Силистра. Подс.А. отклонил вниманието си от
пътя по време на разговорите, което станало причина да не намали скоростта и
да не забележи групата пътни знаци и пътна маркировка, предупреждаващи за
предстоящото кръстовище: опасност след 100м., табели за направление на
движението след кръстовище, ограничение на скоростта до 50км/ч, знак за
опасност по протежение на 200м., знак „Стоп“ след 100м., както и самият знак
„Стоп“. В самото кръстовище подс.А. свил волана надясно, но поради
високата скорост автомобилът се занесъл и навлязъл в лявата част на път III-
213 в посока гр.Силистра. Преминавайки през лявото пътно платно към
гр.Силистра, автомобилът го напуснал и първоначално преминал косо през
затревен участък косо с предно лява страна на л.а., а после и в терен с храсти и
дървета. Първоначално л.а. чрез приплъзващ удар се ударил с лявата си страна
в дърво, при което била изкъртена външната облицовка на задната лява врата.
От този удар л.а. се завъртял обратно на часовниковата стрелка, като от
възникналите инерционни сили, тялото на постр.И., който бил без поставен
предпазен колан, се придвижило напред и наляво. Последвал страничен удар в
дърво в областта на задна дясна врата, при което автомобилът се завъртял по
посока на часовниковата стрелка. От възникналите инерционни сили тялото
на постр.И. се придвижило надясно и напред. Следващият удар бил в областта
на предната дясна част на автомобила: челно-страничен, при който било
прекратено завъртането на автомобила в посока на часовниковата стрелка и се
получило завъртане в обратна посока. От възникналите инерционни сила
тялото на постр.И. се придвижило напред и наляво, като се озовало на
мястото, където той седял преди произшествието. След преустановяване
движението на автомобила, подс.А. и св.Динчер успели да излязат от
автомобила и св.Динчер се свързал с тел.112. В този момент на
местопроизшествието пристигнали свидетелите Камарашева и Минчев, като
последният взел телефона от св.Динчер и обяснил на диспечера къде точно
било ПТП. Пристигналия на място екип на ЦСМП установил смъртта на
постр.И..
По делото били изготвени следните експертизи:
4
1/СМЕ установила причината за смъртта на В. И., на 16 години - тежка
съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма довела до централно мозъчна
дисфукция поради счупване на черепа с кръвоизливи на меките мозъчни
обвивки, вентрикулната система и контузия на мозъчната кора съчетана с
тежка дясностранна белодробна контузия и фрактури на ребрата в ляво
парастерално. Непосредствената причина за смъртта била в пряка причинна
връзка с травмите причинени по време на ПТП.
2/Двете СХЕ установили, че в кръвта на подсъдимия и пострадалия не
било констатирано наличие на алкохол или наркотични вещества.
3/КАТСМЕ установила, че безопасната скорост за устойчиво
преминаване на десния завой е 50,76 км/ч, а подс.А. управлявал лекия
автомобил и предприел завой на дясно със скорост от около 106,13 км/ч.
Движението с тази значително надхвърляща разрешената, а и възможната за
безпрепятственото преодоляване на предприетия завой надясно, била причина
подс.А. да загуби контрол над автомобила и при завъртането на волана
надясно от негова страна, автомобилът се занесъл, което довело до навлизане
в лявата част на път III-213, в посока на гр.Силистра, а след това и попадането
извън пътното платно на терен с храсти и дървета. Според вещите лица по
КАТСМЕ, подс.А. в създалата се ситуация имал възможност да избегне ПТП,
ако вместо рязкото завиване надясно бил продължил движението си направо
по път II-21 в посока на гр.Русе, но според ВЛ за извършването на тези
действия било необходимо умение, опит и самообладание, каквито
подсъдимия не успял да развие в достатъчна степен за времето, през което бил
правоспособен водач на МПС. КСМАТЕ уточнила механизма на ПТП като
при късното забелязване на опасното кръстовище и с високата скорост,
подс.А. свил вдясно, което довело до занасяне на л.а. и излизане в ляво на
пътното платно 213 към гр.Силистра, последвано от косо навлизане с предно-
лява част в тревист терен, а после в терен с храсти и дървета. Първият удар в
дърво бил приплъзващ в лявата страна на л.а. с изкъртване на външната
облицовка на задна лява врата. От този удар л.а. се завъртял в посока на
часовниковата стрелка, като от инерционните сили тялото на постр.И. (без
колан) се придвижило напред и в ляво. Последвал страничен удар в дърво в
областта на задна дясна врата, при което л.а. се завъртял отново в посока на
часовниковата стрелка, като от инерционните сили тялото на постр.И. се
придвижило надясно и напред. Последвал челно-страничен удар в предната
част на л.а., при който се прекратило завъртането на л.а. в посока на
часовниковата стрелка и започнало въртене в обратната посока. Тялото се
5
придвижило напред и наляво, озовавайки се в изходното си положение.
Непосредствена причина за ПТП била високата скорост, с която л.а.
навлязъл в завоя, което не дало възможност на водача да премине завоя без
занасяне. Водачът не регистрирал и четирикратното преминаване на л.а. през
предупредителното набраздяване на пътната лента със специална боя, не
видял множеството предупредителни знаци, „забравил“ за кръстовището.
Техническото състояние на л.а. било неопределимо, поради
състоянието на автомобила след ПТП, но ВЛ счели, че кормилната уредба
била изправна, щом имало реализирано завиване вдясно и занасяне на колата.
Състоянието на спирачната система, според ВЛ, е без значение, при
положение, че след завиванетото вдясно чрез спирачната система не би могло
да се повлияе на траекторията и скоростта на л.а.
Според експертите безопасната скорост за преминаване през
кръстовището без занасяне била 50,76 км/ч.
Вариант за избягване на ПТП със скорост 106,13 км/ч. бил да се
продължи направо за гр.Тутракан, което обаче изисквало умения и
самообладание, каквито според експертите подс.А. не притежавал все още
(съобразно липсата на опит). За недопускане на ПТП, той като млад водач на
МПС, следвало да държи вниманието си към пътя и да не управлява МПС
нощно време с такава висока скорост.
Между причинените травми от ПТП (тежка ЧМТ и гръдна травма) и
смъртта на постр.И. има пряка причинно-следствена връзка.
За тежките травми на постр.И. допринесло и обстоятелството, че бил и
без предпазен колан. Защото при първият удар тялото се придвижило напред и
в ляво, което вероятно довело до лявата гръдна травма; последвало движение
на тялото в дясно и напред, когато вероятно били получена дясната гръдна
травма; а при третия удар (челно страничен) тялото се върнало в изходна
позиция.
4/ТЕ на телефона на постр.И. не установила използване на мобилния
телефон непосредствено преди ПТП (каквито твърдения има в обясненията на
подс.А. от ДП).
Според сторения оглед движението се осъществявало по пътно платно
с достатъчна широчина - път I-7 преди кръстовището бил двупосочен, като в
6
кръстовището бил с две ленти за движение в посока на гр.Силистра: дясната -
с широчина 4,10м.; лявата-2,85м. Лентата за завиване на дясно била с
широчина от 5,7м.; широчината на път III-213 към гр.Силистра бил с
широчина от 13,90м.; сух асфалт, ясно време, добра видимост, без наличието
на други участници в движението.
Аналогична фактическа обстановка установил и ОС, основавайки
изводите си на депозираното самопризнание, както и на доказателствата по
делото, които подробно анализирал. Всички доказателствени средства и
според АС-Варна (включително и самопризнанието на подсъдимото лице),
анализирани по отделно и съвкупно, дават категоричен отговор на въпросите,
включени в предмета на доказване по начин, че да не оставят никакво
съмнение по отношение съставомерността и авторството на деянието.
Така АС споделя изводите на ОС от правна страна до извода, че в
резултат на неправомерното поведение на подс.А. свързано с високата скорост
на движение, съчетано с нарушеното императивно задължение за спиране при
наличието на пътен знак Б2 – „Стоп“, се стигнало до невъзможността той да
продължи да контролира управлявания от него автомобил, поради което се
създала ситуацията, която завършила с ПТП. Подс.А. не съобразил наличната
пътна маркировка /М6/ и пътния знак Б2; не се движил с разрешената за
конкретния пътен участък скорост на движение съобразно наличието на пътен
знак В26 – 50 км/ч. Подс.А. не усетил, респективно не реагирал и на
напречната шумна маркировка М20. Така с ПТП, настъпило именно в резултат
на тези нарушения, била причинена смъртта на постр.И.. Т.е. нарушенията са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпИ. резултат. Установявайки
горната връзка ОС приел, че подс.А. осъществил престъпния състав на чл.343
ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК.
За извършени нарушения, които имали пряка връзка с резултата ОС
приел следните:
-чл.46 ал.2 от ППЗДвП- „Пътен знак Б2 указва на водачите на ППС, че
са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът“ и
-чл.47 ал.3 от ППЗДвП - забранителен знак В26 - „забранено е
движение със скорост по-висока от означената - 50км/м“, като се движил в
зоната на кръстовището със 106,13 км/ч, въпреки наличието на забранителен
знак В26.
ОС приел, че другите две нарушения от ЗДвП, посочени в ОА, не са в
7
причинно-следствена връзка с настъпИ. съставомерен резултат.
Според ОС разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП
регламентира общ вид задължения за участниците в движението, а в случая
подс.А. нарушил специални норми, регламентиращи правилата за движение,
свързана с ограничителния режим на скоростта и императивното задължение
произтичащо от наличието на пътен знак Б2, поради което и приел, че тези
специални норми изключват приложението на общата, която не може да
запълни бланкета на престъпния състав.
ОС приел също, че доколкото едно от нарушения, които допуснал
подс.А. било свързано с режима на скоростта, то за съда било ясно, че той се
движил с несъобразена скорост. Според съда обаче атмосферните и пътни
условия са били изключително благоприятни за движение нощно време, като
по делото нямало данни за каквито и да е външни фактори (от т.нар.
придвидими опасности), с които подсъдимия следвало да съобразява
поведението си, за да бъде изведено нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
Тези изводи се споделят и от въззивната инстанция, а и страните не спорят по
тях.
Поради горното и АС приема, че безспорно на инкриминираната дата
подс.А. управлявал лек автомобил, в който постр.И. бил пътник. В резултат на
загуба на контрол върху управлението на МПС настъпило ПТП, довело до
смъртта на пострадалия. Подсъдимият не бил под влиянието на алкохол или
наркотични субстанции, което било установено по надлежен ред. Подс.А.
нарушил разпоредбите на: 1/чл.46 ал.2 от ППЗДвП като не спрял на „стоп
линията“, 2/забранителен знак В26 - „забранено е движение със скорост по-
висока от означената - 50км/ч“, като се движил в зоната на кръстовището със
106,13 км/ч, като двете нарушения довели до преустановяване на контрола
върху МПС и не му дали възможност да предотврати ПТП (така както го
пояснява и АТЕ – че при разрешената скорост ПТП би било предотвратимо).
Нарушенията са в пряка причинно-следствена връзка с настъпИ. резултат, тъй
като по време на ПТП постр.И. получил телесни увреждания в резултат на
които починал, тъй като те се оказали несъвместими с живота. Съгласно
горното и предвид констатациите на въззивния съд относно фактите в ОА
следва да се отбележи, че правните изводи, направени съобразно тях,
несъмнено сочат на виновно поведение от страна на подс.А.. Произшествието
8
е настъпило от загуба на контрол над управлението на автомобила от страна
на водача му поради сторените нарушения. Това са факти, които намират
своята доказателствена опора в ДП, изрично посочени в обвинителния акт, с
които подс.А. се съгласил, правейки изявление, че желае производството да
протече по реда на чл.371 т.2 от НПК. При законосъобразна проведената
процедура по чл.372 ал.4 от НПК, пред въззивната инстанция не могат да се
оспорват приетите по делото факти, а единствено правилността на преценката
за наличието на съответствие между признанието по чл.371 т.2 от НПК и
доказателствата, събрани в хода на ДП. Такова съответствие е налично,
съобразно горното изложение. А възражение срещу констатираното
съответствие освен че не е наведено от страните, не се и констатира служебно
от съда.
По възраженията за несправедливост на наложеното наказание:
Производството по настоящото дело протекло по реда на чл.371 т.2
НПК, в рамките на което първостепенният съд определил наказанието на
подсъдимия около средния размер, като в мотивите си посочил, че го
определил в размер над минималния при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства (което не е коректно). При граници на
предвиденото наказание лишаване от свобода от две до шест години, съдът
отмерил наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода (т.е.
над средния размер), което редуцирал по реда на чл.58а ал.1 от НК с една
трета – до размера от три години лишаване от свобода. Доколкото въпросната
редукция е резултат от приложението на императивните разпоредби на чл.373
ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, и представлява елементарно аритметично
действие, то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка.
Единственото условие за нейната приложимост е финализиране на
първоинстанционното съдебно производство по реда на чл.371 т.2 от НПК, а
това условие е налице.
Заради горното вниманието на въззивния съд следва да се насочи към
проверка законосъобразността на аналитичната дейност на съда, извършена в
рамките на Глава V от Общата част на НК по чл.54 от НК, в каквато насока са
оплакванията и в двете жалби.
В мотивите си ОС посочил следното:
От субективна страна счел, че деянието е непредпазливо при форма на
9
вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), тъй като подс.А. не
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед
конкретните обстоятелства бил длъжен и могъл да ги предвиди. Приел, че
деянието било извършено при много добри пътни и атмосферни условия
нощно време, като не са били налице никакви обективни причини, които да
оправдаят неправомерното му поведение, т.е. той освен че имал възможност
да предвиди и предотврати престъпния резултат и бил длъжен да го стори.
Вследствие на неправомерното поведение на подс.А., свързано с приетата от
него скорост на движение (56,13км/ч. над разрешената за този пътен участък),
както и несъобразяване с пътен знак Б2, при конкретните климатични и пътни
условия, той се поставил сам в невъзможност да контролира управлявания от
него автомобил.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства отчел:
-чисто съдебно минало,
-искрено съжаление,
-процесуално поведение,
-самопризнание,
-добри характеристични данни,
-трудова ангажираност,
-млада възраст.
Приел обаче, че те са многобройни, не са изключителни и по никакъв
начин не обосноват прилагането на чл.55 от НК. Извод, който се споделя и от
въззивната инстанция.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство приел данните за
предходни наложени административни наказания като водач на МПС.
Заради приетото наложил наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства (така посочил в мотивите си ОС): четири години
и шест месеца ЛС, което намалил с 1/3 и определил на три години ЛС като
приложил разпоредбата на чл.66 от НК с максимА. изпитателен срок.
АС намира нужно да коригира преценката на ОС в някои аспекти, като
така даде отговор и на наведените от жалбоподателите доводи:
1/По оплакването на частното обвинение досежно формата на вината:
Съгласно т.5 на ТР 2/2016г. от 22.12.2016г. на ВКС по т.д.2/2016г. на ОСНК,
съдилищата всякога в мотивите си следва да взимат отношение по
субективната страна на деянието чрез разграничаване на формите на
непредпазливост - самонадеяност и небрежност. В обвинителния акт
прокурорът не се ангажирал с подобно посочване, освен споменаването, че
10
деянието било непредпазливо. В мотивите на ОС се съдържа изричен
коментар по този въпрос, който се споделя от настоящата инстанция. С оглед
данните по делото и съгласно разграничителния критерий, въззивната
инстанция счита, че ОС правилно приел, че се касае за небрежност. Подс.А.,
като съвсем неопитен водач на МПС, в тъмната част на денонощието (но при
липсата на трудни пътни или атмосферни условия) управлявал МПС с двойно
над разрешената скорост; преминал през изключително опасен участък с
увеличена музика до степен, че нито видял и съобразил вертикалната
маркировка (по отношение скорост и знак „Стоп“), дори не усетил напречната
шумна маркировка М20 - изобщо не й реагирал. С тези си действия сам се
поставил в ситуация, в която не успял да задържи контрол върху управлявания
от него автомобил. Подс.А. следвало да предвиди и предотврати настъпването
на обществено опасните последици, но очевидно малкият му шофьорски опит
и младата му възраст го подвели в тази му оценка. Заради това и не може да се
сподели становището на адв.Я. за форма на вина престъпна самонадеяност, за
която се изисква предвиждане на настъпването на последиците, а също и
съзнание/представа за способност да бъдат предотвратени. Липсват
каквито и да било данни по делото, които да подкрепят един такъв извод за
предвиждане на опасност от страна на подс.А. при неговия почти нулев опит
като водач на МПС, както и за увереност в умение за предоствратяването й.
т.е. АС не сичта, че има доказателства, на които да се стъпи, за да се стигне до
извод за самонадеяност - предвиждане на настъпването на съставомерните
последици, но увереност, че те могат да бъдат предотвратени (увереност в
опит и умения, при надценяване на възможности). Липсват данни в
интелектуалния аспект на представите на подс.А. да се е включвало
абстрактното предвиждане за настъпване на вредните последици, както и
доказателствена основа за извличане на налична у него увереност, че той ще
бъде в състояние да избегне подобен инцидент, уповавайки се на опит или
собствени изключителни професионални качества в конкретната сфера
(каквито той изобщо не притежавал). Т.е. аргументите на частното обвинение
в тази насока не се възприемат.
2/По оплакването на частното обвинение досежно високата
обществената опасност на конкретното деяние: тя е такава, но не може да се
отличи с нищо oт типичните случаи зa този вид престъпления (тези по чл.343
ал.1 б.“в“ от НК) и не може дa бъде определена като завишена или
11
изключителна.
3/По твърденията на частното обвинение за висока обществената
опасност на подс.А.. АС счита опасността на дееца за леко завишена.
Наличието на трите предходни нарушения по ЗДвП не е в състояние
самостоятелно да я завиши в такава висока степен, както претендира частното
обвинение. Все пак иде реч за млад човек, неосъждан, който упражнява труд.
По отношение вида на предходните нарушения АС ще посочи основания по-
долу защо не ги намира за твърде тежки и защо те, макар и три, не са от
характер, който да доведе до извод за завишена обществена опасност на
подс.А..
4/По смекчаващите отговорността обстоятелства. Както се вижда горе,
изброените от ОС са седем на брой. Тук следва да се внесе една корекция - те
са многобройни. Но АС не счита, че те са от естество да се разсъждава по
приложението на чл.55 от НК, точно както е приел и ОС. Т.е. тяхната
многобройност не може да доведе до извод, че и най-ниското наказание би се
оказало прекалено тежко за стореното. Поради което и правилно тази
разпоредба не е приложена.
5/Към така посоченото обстоятелство от втората категория –
отегчаващи, АС счита, че следва да се споделят аргументите на адв.Я.. Към
тези обстоятелства следва се отнесе и факта, че подс.А. не просто шофирал
със скорост над фиксираната такава от знак В26 - 50км/ч. Нещо повече - той
карал с малко повече от двойно на посочената разрешена скорост, което без
съмнение следва да се отчете като сериозно отегчаващо отговорността му.
Първо: допуснатите от него нарушения, довели до ПТП са повече от едно: те
са две. Второ: освен, че са две, те са изключително тежки: касаят основни
правила за движение: 1/спиране на знак „Стоп“, както и 2/превишена скорост.
Спирането на знак „Стоп“ е сред базисните правила на ЗДвП, които са в
основата на безопасността на движението. Същото касае и превишаването на
определената скорост – друг основен регулатор за безопасност на пътя. В
случая второто нарушение е особено тежко, тъй като разрешената скорост е
превишена с малко над два пъти. Всичко това иде да покаже, че обсъдените
нарушения придават една допълнителна сериозна тежест, която задължително
следва да намери място при определяне на наказанието.
6/Съдът не може безкритично да приеме фиксирането върху
изтъкнатото от повереника на частните обвинители отегчаващо вината
обстоятелства, свързано с предходните нарушения на ЗДвП от страна на
подс.А.. Данните по делото сочат за три нарушения, които са извършени в
кратък период от време, но не са за тежки нарушения – свързани са с
правилото за шофиране на къси светлини денем; за носене на пожарогасител и
за носене на документи за регистрация на МПС. Т.е. те няма как да се
оценяват като много тежки, така щото да надделеят в полза на становището,
че подс.А. е рецидивиращ нарушител, който брутално неглижира правилата за
безопасност на движението и с поведението си поставя в риск участниците в
12
него. Но те така или иначе са факт и има своето място в групата на
отегчаващите отговорността обстоятелства.
При така доразвитата картина по глава Глава V от Общата част на НК и
чл.54 от НК, АС констатира следното:
Наказанието не е наложено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Предвиденото наказание е в размер от две до шест години
лишаване от свобода, поради което средния му размер е четири години.
Наложеното по делото е при относителен баланс (и лек превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства) и това се отчита като правилно от
АС, тъй като не механичният брой, а тежестта на тези обстоятелства е от
значение. Сериозността на нарушенията, обсъдена горе, както и предходните
административни наказания, дава основание да се приеме тъкмо този лек
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и да се определи едно
наказание около и над средния размер, точно както е сторил ОС всъщност.
Заради това АС счита, че няма основания да се коригира размера на
наложеното наказание (особено в посока намаляване, както се иска в жалбата
на защитата; нито в посока завишаване). Т.е. така наложеното наказание преди
редукцията е над средният размер (за какъвто размер впрочем пледирал пред
ОС и адв.Я.), поради което и се отчита от АС като справедливо претеглено и
съобразено с всичко допълнително изложено горе от въззивния съд досежно
дейността на съда по глава Пета от НК.
7/Въззивният съд намира, че липсват основания за корекция досежно
приложението на разпоредбата на чл.66 от НК, каквито са исканията на
частното обвинение. Защото:
Както се посочи наложеното наказание е около и над средният размер,
поради което и се отчете по-горе от АС като справедливо определено и
съобразено с всички допълнителни анализи на въззивния съд, свързани с
определяне на наказанието по чл.54 от НК.
Отделно: касае се за неосъждано лице, в твърде млада възраст, което
полага обществено полезен труд, т.е. личност, която въпреки младостта си
вече е добре интегрирана в обществото. Затова и поставянето на подс.А. в
изолация от обществото не би допринесла за благото на когото и да било.
Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове на
обществото би постигнало единствено едно справедливо наказание.
Санкцията трябва да бъде индивидуализирана и съобразена с особеностите на
конкретната личност, с характеристиката на деянието, изводими от
доказателствата по делото. Затова АС намира, че наведените аргументи от
частното обвинение не могат да послужат за валидна обосновка в полза на
утежняване на наказателната репресия спрямо подс.А.. Наказателната
репресия не трябва да се осъществява самоцелно. Нейното основно
предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху
него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената й
значимост винаги се поставя в пряка зависимост от повлияването на
конкретния индивид като субект на конкретната наказателна отговорност.
Очевидно е, че повереникът отдава приоритет на генералната превенция -
ефективното въздействие върху останалите членове на обществото, но
становището му не се споделя от този състав. ВКС в редица свои решения
13
изрично е застъпвал и поддържал виждането, че единствено тежестта на
съставомерния резултат, както и видът на допуснатите нарушения на
правилата за движение, не елиминират изначално възможността за
приложението на чл.66 от НК. Въпросът за отлагането на изпълнението на
наложеното наказание се решава конкретно за всеки отделен случай и
обсъждането му не се изключва предварително за нито една категория
престъпления. Преценката дали да се приложи института на условното
осъждане се прави във всеки конкретен случай при отчитане на конкретната
обществена опасност на деянието и дееца и постижимостта на целите по чл.36
от НК чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието (Решение №
60 от 16.06.2020г. на ВКС по н.д. № 133/2020г., III н.о., НК, Решение № 97 от
31.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 280/2019 г., I н. о., НК). Според трайната
съдебна практика „при тази преценка не се отчитат съставомерни елементи на
престъплението, нито се преценяват наново отегчаващите, респ.
смекчаващите обстоятелства, доколкото това вече е сторено при дейността на
съда по определяне на наказанието по реда на гл. V от НК“. Акцентът следва
да бъде поставен върху възможността деецът да се поправи без
изтърпяване на наложеното наказание, тъй като специалната превенция е
приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието,
без да се пренебрегва общопревантивният ефект.
В този ред на мисли следва да се отбележи и проявената от подсъдимия
критичност към поведението му, довело до загубата на един млад живот
(постр.И. бил едва на 16 години), както и на дълбокото му разкаяние,
осъзнаването на собствената му вина, изразена в рамките на ДП, както и пред
двете съдилища. В разпита си по ДП той освен, че разказал чистосърдечно за
случилото се, заявил: „макар и да минаха три месеца, още преживявам
всичко, … Вальо ми беше приятел… осъзнавам вината си, … не знам как ще
погледна близките в очите, …, съжалявам много, защото бяхме приятели, а
Вальо вече го няма“ (л.30-31 от ДП, том 1). Пред ОС заявил: „съжалявам
много за моя приятел В.“. Аналогично поведение той демонстрира и пред АС-
Варна. Всичко изложено навежда на извод за вече започнал поправителен
процес, който изключва поставянето в изолация, т.е. отмяната на
приложението на чл.66 от НК. Принудителното изолиране на личност като
подсъдимия от нормалната му семейна, трудова и социална среда не е нито
необходимо, нито оправдано, тъй като не би допринесло с нищо за
поправянето и превъзпитаването му, а това е основната цел на наказанието, по
отношение на която общопревантивната му функция не може да има
приоритет. Приложението на чл.66 ал.1 от НК в конкретния случай не е за
сметка на генералната превенция. Целите й могат да се реализират успешно и
чрез прилагане на института на условното осъждане, тъй като то също има
своето предупредително и възпиращо въздействие, породено от възможността
наказанието да бъде приведено в изпълнение, ако подсъдимият допусне
противоправно поведение. Тази угроза в продължение на пет години (колкото
е изпитателния срок), би съставлявала сериозен стимул за подс.А. да се
придържа към законосъобразно поведение. За успешното обезпечаване на
обществения интерес и осигуряване на безопасността на движение по
пътищата съществено допринася и кумулативното наказание по чл.343г от
14
НК.
8/Лишаването от право да управлява МПС по принцип гарантира, че
подсъдимото лице няма да участва като водач на МПС в движението по
пътищата и няма да представлява опасност за другите участници в него.
Наложеното по делото от ОС кумулативното наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ е в размер на четири години. АС намира, че то следва да
бъде коригирано в посока завишаване с една година, така щото вече
завършената комплексна санкция (лишаването от свобода ведно с лишаването
от права) да е достатъчно строга, че да обезпечи в пълнота реализацията на
целите на наказанието по чл.36 от НК. Увеличаването на продължителността
на лишаването от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, съобразена и с разпоредбата
на чл.49 ал.2 от НК по отношение на срока, се отчита като необходима за
гарантиране на безопасността на движението по пътищата, както и създава
увереност у съда за това, че ще изиграе и пълноценна превъзпитателна роля
спрямо подсъдимия. Заради което и в тази част искането на частното
обвинение следва се отчете като основателно.
По повод съпричиняването, прието от ОС, въззивният съд го споделя,
като не се съгласява с доводите на адв.Я., изложени пред първата инстанция,
че такова няма, защото то принципно е причина за тежки травми само при
челни удари, какъвто процесния не е.
В наказателноправен смисъл съпричиняването представлява принос на
пострадалия за настъпване на общественоопасните последици. Същите се
дължат на съчетаното въздействие на виновното поведение на извършителя и
на поведението на самия увреден (такова твърдение се съдържа в ОА и в
диференцираната процедура подс.А. е признал тези факти). Извън деянието на
подсъдимия съпричиняването предполага наличие на конкретно поведение
(действие или бездействие) на пострадалия, противоправност на това
поведение и пряка причинна връзка между осъщественото от пострадалия
поведение и настъпИ. общественоопасен резултат, при което неправомерното
поведение на пострадалия е част от каузалния процес (решение № 258/2019г.
по н.д. № 972/2018г., I н.о.).
Непоставянето на предпазен колан от страна на пътника е факт и е
отчетено с достатъчна категоричност в заключението на КСМАТЕ, според
която между причинените травми от ПТП (тежка ЧМТ и гръдна травма) и
смъртта на постр.И. има пряка причинно-следствена връзка; а за тежките
травми на постр.И. допринесло и обстоятелството, че бил без предпазен
колан. При първият удар тялото му се придвижило напред и в ляво, което
вероятно довело до лявата гръдна травма; последвало движение на тялото в
15
дясно и напред, когато вероятно били получена дясната гръдна травма; а при
третия удар (челно страничен) тялото се върнало в изходна позиция. В тази
насока е и трайната практика на ВКС, според която липсата на поставен
обезопасителен колан може да бъде отчетено като съпричиняване, само ако
бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че ако той е бил поставен,
не биха настъпили съставомерните последици (в този смисъл Решение №
52/2020г. по н.д. № 161/2020г. ІІІ н.о., Решение № 129/2020г. по н.д. №
487/2020г. ІІ н.о., Решение № 60113/2021г. по н.д. № 421/2021г., ІІІ н.о.,
Решение № 236 от 17.04.2024г. на ВКС по н.д. № 1113/2023г., I н.о., НК, и др.).
В заключение: Наказанието е установена от закона мярка за държавна
принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се
изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва
отрицателната оценка на държавата относно лицето и деянието, което е
извършило. То има за цел да предотврати извършването на нови престъпления
от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях
възпиращо и поправително-възпитателно. При осъществяването на
цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието АС отчете не
общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а
специфичната обществена опасност на конкретното деяние и на подс.А.. С
анализа на съвкупността от обстоятелства, изложена тук от АС при
разрешаването на въпроса за наказанието, както и крайният извод по
наказанието, въззивната инстанция намира за постигнат баланса в посочените
в чл.36 от НК цели – поправянето и превъзпитанието на подс.А. и
общопревантивната функция на наказанието.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за
изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от
НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 2/03.04.2024г. по НОХД 80/2024г. по описа на ОС
– Силистра като:
16
УВЕЛИЧАВА наложеното на подс.А. А. наказание по чл.343г от НК
„лишаване от право да управлява МПС“ от четири на ПЕТ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок,
считано от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17