Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260002; 19.01.2021 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд- Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на единадесети
януари, две хиляди деветнадесет и първа година , в състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Валентина Войникова
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 651 по описа за 2020 г., по описа
на Районен съд- Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК;
Ищецът “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.София, твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 25.03.2019
г., „Сити кеш” ООД е цедирал
на ищеца вземането си по договор за кредит №208288 на 31.08.2018г., сключен между
ответника Р.Й.Д. *** и „Сити кеш” ООД. Ищецът твърди, че по силата на договор за
кредит, ответникът е получил в заем сумата от 600 лв. Страните са договорили
лихва по договора в размер на 49.84 лв., при което общата стойност по договора
възлиза на 649.84 лв. Кредитът е следвало да се погасява на равни седмични
вноски от по 36.10 лв. Първата погасителна вноска е била на 07.09.2018 г., а
последната на 04.01.2019 година. Ответникът не изпълнявал задълженията си по
договора, а срокът му изтекъл. Поради горното ищецът е депозирал заявление по
чл. 410 от ГПК , като в негова полза е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумите от 600лв., представляваща главница по договор за
заем за периода 07.09.2018г. до 04.01.2019г.; сумата от 49.84лв.,
представляваща договорна лихва за периода 07.09.2018г. до 04.01.2019г.; сумата
от 250.16лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 07.09.2018г. до 04.01.2019г.; сумата от 234.68лв., обезщетение за
забава за периода 07.09.2018г. до 09.12.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 09.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както
за сумата от 25лв. – внесена държавна такса и 50лв.-юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК. Заповедта е връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът е предявил
настоящите искове и моли съда да постанови решение, с което да признае
съществуване ето им, ведно със законните последици.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. В.П. ***, упражни правото си на
отговор, с който признава, предявените искове.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят за това, че
ответникът е сключил със „Сити кеш” ООД
договор за кредит №208288 на 31.08.2018г., за сума от 600 лв., като
вземанията по договора са цедирани на настоящия ищец
с Договор за цесия от 25.03.2019 г., която е съобщена на ответника.
От процесния
договор за
кредит е видно, че е сключен за срок от 18 седмици, като първата вноска е на 07.09.2018,
а последната – 04.01.2019 година. Лихвеният процент е фиксиран от 40.08 %, ГПР 49.36 %. Ответникът е поел задължение да
възстанови сумата на равни седмични вноски п-две вноски от по 4.68 лв. и 16
вноски по 40.03 лв. Договорът е подписан при действия на ОУ, предоставени на
ответника при сключването му. Кредиторът „Сити кеш“ ООД е прехвърлил вземането
си по договора на ищеца. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като кредиторът е
упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД на длъжниците. По делото са приложени две
уведомления за цесия от 29.03.2019 година и от 03.06.2020 год., изходящи от
ищеца, като пълномощник на цедента, за извършеното
прехвърляне, адресирани до ответника. Първото съобщение от 29.03.2018 година,
кредиторът е направил опит да връчи на ответника чрез „Български пощи“.
Пратката е върната, тъй като не е била потърсена от адресата. Второто съобщение
от 03.06.2030 година е изпратено чрез
друг куриер, като е отразено от куриера, че: „няма никого на адреса“. Адресът , на който
длъжникът е търсен от кредитора съвпада със заявения постоянен и настоящ адрес
от самия него. От тук следва извода, че кредиторът е положил достатъчно усилия,
за да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне и е бил добросъвестен при
извършване на уведомяването, а последният от своя страна е направил опит да се
укрие, което от своя страна не следва да се вмени във вина на кредитора и да
носи неблагоприятните последици от неправомерното поведение на длъжника.
Поведението на длъжника, следва да бъде приравнено на отказ да получи
съобщението. Ето защо, съдът намира, че длъжникът е бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на неговите задължения.
От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като безпристрастно
и отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът не е погасил
нито една вноска от задължението си по договора за кредит, като задълженията са
в размер на 600 лв., главница, договорна
лихва, в размер на 49.84 лв., за периода 07.09.2018 г. до 04.01.2019 г.,
обезщетение за забава в размер на 76.50 лв., върху главницата по договора, за
периода 07.09.2018 г. до 09.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, неустойка в размер на 250.16 лв., за периода 07.09.2018
г. до 04.01.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради факта, че се касае за сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит и съгласно трайната практика
на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи
извършването на служебна проверка по валидността и действителността на договора
за потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице
неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност респективно
до нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит. Извършването
на служебна проверка относно наличие на противоречие на договора на императивни
материално-правни разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали
някоя от страните се позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
заплащане на дължимите седмични вноски, като ищецът твърди, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, договора е обявен за предсрочно
изискуем. Видно от съдържанието на договора, същият е сключен лично между
кредитен инспектор и ответникът, а сумата е предадена в брой, спрямо него е
неприложима регламентацията по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), а следва да се приложи тази по Закона за потребителския
кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът
има служебно задължение да следи за спазването на императивния материален
закон. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби
следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при
който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. Договорът за кредит както и
останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и
действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на
ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са
предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Приложения по делото договор притежава изискуемите по ЗПК
клаузи, същия е действителен и е породил както права, така и задължения за страните
по него. Поради това предявените установителни искове
за съществуването на вземания по процесния договор за
сумата от 600 лв., главница, договорна
лихва, в размер на 49.84 лв., за периода 07.09.2018 г. до 04.01.2019 г.,
обезщетение за забава в размер на 76.50 лв., върху главницата по договора, за
периода 07.09.2018 г. до 09.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, са основателни и доказани. Предявеният иск за заплащане
на обезщетение за забава до пълния размер от 234.68 лв., следва да се отхвърли
като неоснователен.
С
оглед задължението на съда да се произнесе по валидността и действителността на
договора за потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице
неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност респективно
до нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит, независимо
дали има възражения от страна на ответника в тази насока, съдът дължи
произнасяне и по въпроса за неравноправността на клаузата за неустойка при неизпълнение
на договора. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Основната цел на така уговорената клауза за неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в
договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка имат за цел да
бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите. Заобикаляйки по този начин императивните
ограничения на закона, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК се явява нищожна. Освен
горното договорения размер на неустойката се доближава до размера на главницата
по договора за кредит, което води и до извода, че е необосновано висока и това
задължение по договора противоречи на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП. С оглед на
изложеното предявеният иск за заплащане на сумата от 250.16 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода 07.09.2018 г. до
04.01.2019 г., е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, разноските направени в заповедното и в настоящото
производство, а именно 25 лв. – внесена държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение, разноски в заповедното производство и 1 034.43 лв.,
разноски в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК *********, представлявано
от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Е.Р., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 от Р.Й.Д.
с ЕГН-********** ***, за сумата от 600
лв., главница по договор за кредит № 208288 на 31.08.2018 г.,сключен
между ответника и „Сити кеш“ ООД, договорна лихва, в размер на 49.84 лв., за
периода 07.09.2018 г. до 04.01.2019 г., за което е издадена Заповед № 1107 от 10.12.2019
г., по ч.гр.д.№ 2146/19 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА,
на основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК, чл.99 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София,
ЕИК *********, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Е.Р., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис
4 от Р.Й.Д. с ЕГН-********** ***, за сумата от 76.50 лв., представляваща
обезщетение за забава, върху главницата по договора, за периода 07.09.2018 г.
до 09.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за
което е издадена Заповед № 1107 от 10.12.2019 г., по ч.гр.д.№ 2146/19 по описа
на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на основание
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК, чл.99 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
размер от 234.68 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК *********,
представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Е.Р., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4
против Р.Й.Д. с ЕГН-********** ***, установителен иск за съществуване на вземания за сумата от 250.16
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за
периода 07.09.2018 г. до 04.01.2019 г., за което е издадена Заповед № 1107 от
10.12.2019 г., по ч.гр.д.№ 2146/19 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.Й.Д.
с ЕГН-********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт Е.Р.,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, направените в заповедното
производство, в размер на 75 лв., разноски в
заповедното производство и 1 034.43 лв., разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия: