№ 204
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200330 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „Б” ЕООД с ЕИК: ****, депозирана
чрез законния му представител, срещу Наказателно постановление № 627498-
F639403/10.03.2022 г., издадено от С. Д. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на основание чл. 179 ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се
оспорва, че справка-декларация по ЗДДС за процесния период не е била подадена в срок, но
се счита, че конкретиката на случая обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка
се посочва, че справката е с нулеви стойности, защото дружеството не е извършвало
дейност. В допълнение се посочва, че счетоводителят, който е бил ангажиран с
осъществяване на дейността по подаване на справка-декларация за дейността на
дружеството, е бил освободен от задълженията си, предвид преустановяването на дейност
на дружеството.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, макар и редовно
призовано, не се представлява. Депозирано е становище, идентично по съдържание с
жалбата.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт С., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички
законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление
1
и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от известието за доставяне на л. 8 гръб по
НАХД 431/2022 г. по описа на Районен съд-Карнобат - НП е връчено на представител на
дружеството на 15.11.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана на 30.11.2022 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Търговското дружество „Б” ЕООД с ЕИК: **** е било регистрирано по ЗДДС на
06.08.2019 г. и като такова е следвало да подава справка- декларация (СД) по ЗДДС за всеки
данъчен период. При извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и
подадените от тях СД по ЗДДС, свидетелката П.-С.- главен инспектор по приходите в ТД на
НАП - гр. Бургас, констатирала, че търговецът не е подал в срок (до 14.10.2021 г.) СД по
ЗДДС за данъчен период - м. септември 2021 г. Същата е отчела, че съгласно чл. 125, ал. 1
ЗДДС - всяко регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация, като
съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС декларацията следва да се подаде до 14-то число на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася. В случая декларацията се отнася за месец
септември 2021 г., поради което и крайният срок за подаването й е 14.10.2021 г.
Св. П.-С. преценила, че с горното е извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС,
поради което и на 20.10.2021 г. изпратила покана до търговеца за поддаване на СД и
явяването му в ТД на НАП-Бургас за съставяне на АУАН (л. 12 по НАХД №431/2022 г. по
описа на Районен съд-Карнобат).
В указания срок, представител на дружеството (управителя) не се е явил и св. П.-С.
съставила срещу дружеството АУАН с № F639403/23.12.2021, квалифицирайки горните
факти като нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
Актът бил предявен на представляващия дружеството, който получил препис от
него, като писмено изложил на 19.01.2022 г. възражения, идентични с жалбата.
На 10.03.2022 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл. 179
ЗДДС търговецът бил санкциониран с „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, като потвърждава, че не е подал СД в срок, но счита, че не следва
да понася отговорност, доколкото не извършва дейност и макар със закъснение е подал СД.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от Заповед №
ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г., находяща се на 17 по НАХД №431/2022 г. по описа на РС-
Карнобат) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението за неспазен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, доколкото
тримесечният срок, уреден в тази разпоредба, в конкретния случай е започнал да тече на
15.10.2021 г. и е изтекъл на 15.01.2022 г., а АУАН е съставен на 23.12.2021 г.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати нарушения на процедурните правила.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, която вменява задължение на
търговците, регистрирани по ЗДДС, да подадат справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри, за всеки данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е следвало да
подаде СД за месец септември 2021 г. до 14.10.2021 г., но не го е сторил, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл. 179 ЗДДС, предвиждащ, че
лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията
по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове
(съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС срокът е до 14-то число на следващия месец), се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая всички
признаци на състава на нарушението са доказани, поради което и правилно АНО е
ангажирал отговорността на дружеството.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че декларацията не била подадена поради
незнание за тази необходимост от страна на законния представител на дружеството с оглед
на прекратената търговска дейност, от една страна, а от друга, на това, че счетоводителят
бил освободен. От съществено значение е, че жалбоподателят е юридическо лице, чиято
отговорност е обективна.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ по
смисъла на ЗАНН, в която насока са и следващите възражения на жалбоподателя.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за
3
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да
се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано. В случая нарушените норми са
насочени към спазване на финансова дисциплина от търговците, вкл. и с оглед превенция на
фиска, поради което не могат да бъдат заобикаляни посредством института на маловажния
случай. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път също не обосновава
приложение на чл. 28 от ЗАНН, а може да обоснове налагане на санкция към най-ниския
размер, предвиден в закона, както е и в настоящия случай. До извод различен от изложения
не би могло да се стигне и въз основа на обстоятелството, че декларацията е „нулева“, както
и че реално не се е стигнало до вреди за фиска, доколкото настъпването на вреди не е
съставомерен признак на това нарушение. Санкционираният е търговец, който следва да
организира дейността си по начин, който да му позволява да спазва законовите изисквания.
С оглед изхода на делото и при наличие на направено искане за присъждане на
разноски в полза на АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, то такова следва да му
бъде присъдено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 627498-F639403/10.03.2022 г.,
издадено от С. Д. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на „Б” ЕООД с ЕИК: ****
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева
ОСЪЖДА „Б” ЕООД с ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП-София сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5