№ 12063
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110110321 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от И. М. Я. против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за недължимост на сумите по издаден в полза на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД изпълнителен лист от 20.07.2011 г. по ч. гр. дело № 14604/2010 г. по описа на РС
Варна.
Исковата молба е подадена в Районен съд гр. Варна, като е образувано гр. дело
№ 13624/2024 г. по описа на съда. С Определение № 681/17.01.2025 г. съставът при РС
Варна е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на
Софийски районен съд, като е счел, че не е местно компетентен да се произнесе по
иска, тъй като не се касае за потребителски спор.
Настоящият състав не споделя изложените съображения в произнесеното
определение от 17.01.2025 г., като на собствено основание следва да извърши преценка
за местна подсъдност на делото.
Видно от служебно изготвената справка от НБД „Население“ е, че към момента
на образуване на делото ищецът И. М. Я. е с регистриран настоящ адрес в **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а
при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск за недължимост
на претендирано парично задължение, възникнало във връзка със сключен договор за
кредит. В рамките на твърдяното правоотношение ищецът несъмнено се явява
потребител по смисъла на дефинитивната разпоредба на §13, т. 1 от ДР към Закона за
защита на потребителите, тъй като е физическо лице – страна по договор, и не действа
в рамките на своята професионална или търговска дейност, и в качеството си на
потребител предявява претенцията по настоящото дело.
Процесуалният закон установява императивно местно компетентните съдилища
по исковете на и срещу потребители. Установената подсъдност за потребителите има
изричен и императивен характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния /в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по
ч. т. д. № 2870/2019 г., І т. о./.
Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови
1
молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит,
настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана например в определение
№ 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС, в което се
приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение
за качеството потребител на едно физическо лице. Доколкото новонастъпилите
правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на
взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на
изпълнителното производство, то безспорно се касае за потребителски спор.
Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета
също и в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о.,
определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение
№ 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 г., І т. о. и други на ВКС, а така също и
в практиката на окръжни съдилища: напр. определение № 563/30.01.2025 г. по в. ч. гр.
дело № 126/2025 г. на ОС Варна по повдигнат спор за подсъдност между районни
съдилища.
В случая, видно от служебно изготвената справка в НБД „Население“,
настоящият адрес на ответника е в **********, считано от 29.04.2020 г. – преди
предявяване на исковата молба.
Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл.
113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание, т.е след влизане в сила на ЗИДГПК (Изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна
подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му
е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
По изложените мотиви, съдът намира, че производството по делото следва да
бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд гр.
Девня, в чийто съдебен район се намира с. Изгрев, общ. Суворово.
Поради горното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10321 по описа за 2025 г. на
Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Девня.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Районен съд
Девня.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2