Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
24.01.2022 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети ноември през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Нели
Първанова,
след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 530 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка
с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20227931 от 17.10.2020 г., постановено по
гражданско дело № 49300 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158
състав, била отхвърлена молба с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от И.В.М., действащ
лично за себе си и като представител на малолетното дете И.И.М. срещу Е.Г.Ж.,
като отказал да издаде заповед за защита; осъдил И.М. да заплати на Е.Ж.
деловодни разноски в размер на 600 лева, а на СРС държавна такса в размер на 25
лева.
Недоволен от така постановеното решение останал И.В.М.,
действащ лично за себе си и като родител на малолетния И.И.М., молител в
първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото
с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилна оценка на
доказателствения материал. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания съдебен акт изцяло, като уважи молбата на двамата молители за
издаване на заповед за защитата им. Претендира сторените деловодни разноски за
двете съдебни инстанции, в това число заплатено адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира
разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН насрещната страна по
въззивната жалба Е.Г.Ж., ответница в първоинстанционното и въззиваема страна в
настоящето производство, не е депозира писмен отговор.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
остави същата без уважение, като бъде потвърди обжалвания съдебен акт.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим
съдебен акт.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба,
подадена от И.В.М., действащ лично за себе си и като представител на
малолетното дете И.И.М. с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие в тяхна полза по ЗЗДН срещу Е.Г.Ж.. Молителят твърдял, че ответницата е майка на
малолетното дете И., както и, че на 23.08.2019 г., около обяд, при телефонен
разговор между молителите (малолетния се намирал при майка си), ответницата
взела телефона от детето и казала на баща му „Ей, боклук, повече няма да чуваш
и говориш с детето“, след което блокирала телефонния номер на молителя. Твърдял
също, че на 24.08.2019 г., около обяд, в гр. София, ж. к. „Овча купел“, на
пазара, в присъствието на страните, съпругът на ответницата, негов приятел и
приятел на молителя, в близост до блока, в който ответницата живеела,
ответницата го възпрепятствала да прегърне детето, което тя държала за ръка, като
когато той се приближавал до него, тя рязко и грубо го дърпала назад, бутала с
ръка молителя в гърдите и рамото, обиждала го с думите „нещастник“, „идиот“,,
„боклук“ и го заплашвала „ще те пребия“, „ще те вкарам в затвора и там ще те
убият“, „няма да ти дам детето“, като същевременно казвала на детето „като
дойдат полицаите, ще им кажеш, че не искаш да ходиш при баща ти. Запомни ли
какво ти казах?“. Тя непрекъснато дърпала детето зад себе си и количката на
бебето си, докато се придвижвали по този начин от пазара към входа на блока, в
който тя живеела. Тя викала, детето гледало жално и нищо не казвало, като
ответницата и съпруга й непрекъснато възпрепятствали опитите на молителя да се
доближи до детето. На опитите му да говори с него, ответницата реагирала с
обиди „нещастник“, „идиот“,, „боклук“ , „да умреш дано“, като дърпала детето И.
зад себе си и зад количката на бебето, а съпругът й заставал пред него. Когато
стигнали до блока, ответницата влязла вътре с децата, а съпругът й застанал на
входа и му попречил да говори с детето. Впоследствие той се отдръпнал и го
пуснал да влезе във входа. На вратата на асансьора ответницата за пореден път
започнала да го обижда - „нещастник“, „идиот“,, „боклук“ , „ще те убия“,
„детето остава да живее при мен, тук е домът му“, вкарала грубо детето в
асансьора, блъскайки го вътре, след което се обърнала си ш ударила по челото
молителя с ключовете, които държала в ръка, той се хванал за челото, а мъжът на
ответницата го избутал настрани, затворил вратата на асансьора, който потеглил
нагоре с ответницата и двете деца. Молителят излязъл навън и позвънил на 112, а
след него излязъл съпругът на ответницата. Около 11.50 часа дошъл полицейски
екип, разговаряли с молителя и ответницата и съставили протокол. Впоследствие
молителят отишъл в 06 РУ-СДВР с приятеля си, за да подаде жалба, а след
известно време там дошла ответницата с приятеля на съпруга си. Като го видяла в
приемната, ответницата започвала да го обижда „ето го боклукът, дошъл е да
пуска жалба“, а по повод сандвича и напитката, донесени му от приятеля му
казала „така ще ти носят в затвора; там ще изгниеш и ще пукнеш нещастник такъв!
Сега аз ще пусна жалба, ще напиша, че си бил шамари, те на мен ще повярват, ето
водя и свидетел, който ще каже същото.“
Ответницата оспорвала молбата.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Молителят и ответницата са родители на малолетния И..
По делото била представена декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, касаеща случилото се на 23.08.2019 г., която не съдържала деклариране
но възприети от декларатора факти, а само заявление, че спрямо него е извършен
акт на домашно насилие от страна на ответницата.
Същата декларация, касаела и случилото се на 24.08.2019
г., като предвид наличието на свидетели на тези актове на домашно насилие, тя
следвало да се преценява с останалите доказателства по делото, а не се ползвала
от формална доказателствена сила.
От справка он МВР,
Дирекция „Национална система 112“, се установявало, че на 24.08.2019 г.
постъпили обаждания на тел. 112 от номер
******** в 11.50 часа, от лице, представило се като Г. Ж.и от телефон ********
в 11.51 часа от лице, представило се за И.М..
Първоинстанционният съд не кредитирал показанията на
доведения от молителя свидетел И.Г.,
като противоречиви, като те не кореспондирали и с твърденията на молителя.
Останалите събрани доказателства, както и представения
социален доклад, съдът не обсъждал, като неотносими към предмета на доказване,
респективно възпроизвеждащи единствено твърденията на самия молител, а отделно
от това не подкрепяли тезата на молителя.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
Въззивният съд споделя в общи линии установената от
първоинстанционният съд фактическа обстановка, като споделя и изводите,
изложени в обжалвания съдебен акт относно доказателствената сила на представенатаот
И.В.М. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззивният съд прецени показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели И.Г. Г. и Н.Г. М., двамата без
родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, като кредитира показанията на
свидетеля М. в частите им, възпроизвеждащи личните впечатления на този свидетел
относно факти и обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по делото.
Въззивният съд също не дава вяра на показанията на свидетеля И.Г.. Те са неясни
и противоречиви и дадени явно с единствената цел да са в услуга на молителя.
Извън това показанията му съдържат взаимноизключващи се твърдения, като се
опровергават от други, събрани по делото доказателства. Така например,
свидетелят твърди, че още при случайната им среща с въззиваемата на пазара на
ж. к. „Овча купел“ въззивникът позвънил на тел. 112, но съобразно представената
на лист 40 от делото справка той е осъществил само едно повикване в 11.51 часа,
минута, след обаждането, направено от Г. Ж.в 11.50 часа. Извън това, не е
спорно по делото, че през цялото време докато въззиваемата, с децата влязла в
жилищната си сграда, с тях бил и свидетелят М., както и съпругът на
въззиваемата и бебето им, но показанията на този свидетел не отразяват
присъствието им. Свидетелят не може ясно да посочи своето местонахождение и
местонахождението на въззивника, но твърди по отношение на въззиваемата, че с
една ръка тя държала ръката на детето И. и го дърпала, докато с дясната си ръка
удряла въззивника по гърдите и рамото и го бутала. Същевременно заявява, че
мъжът й помагал за количката, което означава, че докато и двете й ръце били
заети въззиваемата успявала и да бута количката с новороденото си бебе с крак,
за което съпругът й само й помагал. Описаното освен, че е житейски неправдопобно,
тъй като предполага тя да е ритала количката на бебето си, подпомагана в това
от съпруга си, с което постоянно го е поставяла в риск от нараняване, е и практически
невъзможно при качеството на пътните и пешеходните настилки в гр. София, като
за придвиждането на детска количка в тези условия са необходими двете ръце и
цялото внимание на бутащия я, а нерядко и помощта на трети лица. Извън това,
свидетелят дава противоречиви показания и за собственото си местонахождение,
когато бил нанесен твърдения удар от въззиваемата на въззивника. Заявява, че 1.
влязъл във входа (на блока) точно когато тя ударила въззивника и той видял
ръката й; 2. тръгнал да влиза навътре към стъпалата на входа и видял как Е.
ударила въззивника с връзката ключове в челото; 3. тъкмо бил тръгнал да се
качва на площадката и видял как ръката й да се подава и го удря. Едновременно с
това твърди, че след като ударила въззивника, тя го бутнала и се качила нагоре
към етажа. Заявява също, че това събитие станало пред вратата на асансьора.
Също така заявява, че въззиваемата била в асансьора и в асансьора нямало друг
освен нея. Всички тези противоречия в показанията на свидетеля са обясними
единствено с липсата на лични възприятия относно описаното събитие. Поради
това, въззивният съд, макар да няма преки и непосредствени впечатления от
поведението на този свидетел по време на разпита му, не дава вяра на
показанията му, като счита, че правилно първоинстанционният съд, който има
такива впечатления, не е кредитирал показанията му в нито една тяхна част.
Други относими доказателства за твърденията на
страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е изцяло неоснователна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните
изводи на първоинстанционния съд, касаещи липсата на доказателства за осъществяването
на актове на домашно насилие от страна на въззиваемата спрямо въззивниците,
изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Оплакванията досежно показанията на свидетелят И.Г.,
въззивният съд намира за изцяло неоснователни, предвид изложеното по-горе
относно причините поради които не им дава вяра. Всъщност, с изключването им от
доказателствената съвкупност, липсват други ангажирани от въззивника
доказателства в подкрепа на подписаната от него декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН относно твърдените актове на насилие от 24.08.2019 г.. В този смисъл,
оплакванията, че не са изследвани останалите сочени от него актове на насилие
от 24.08.2019 г. са изцяло неоснователни. В нито една своя част декларацията му
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се подкрепя от приетите по делото доказателства.
Несъстоятелни са и доводите, касаещи приетия по делото
социален доклад. По своето естество социалният доклад има характера на мнение
на специализирана администрация със законово възложени специални функции за
закрила на децата, като не представлява
писмено или гласно доказателство по смисъла на ГПК. От друга страна, липсва
яснота, социалната служба изготвила доклада, да е консултирала, в рамките на
правомощията си, пострадалото лице-малолетния И., за да има докладът й характера
на доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН. В случая
от социалния доклад не става ясно дали малолетният е бил консултиран от същата
социална служба, тъй като едновременно се сочи, че докладът е изготвен след
посещение на адреса, среща и разговор с бащата и детето, както и, че при
изготвянето на настоящия доклад не е проведена среща и разговор с детето, тъй
като към момента то било при майка си, но се възпроизвеждат изявления на
детето, които не е ясно кога и пред кого са направени. Извън това, дори да се
вземе предвид горния доклад, сам по себе си, същият не обуславя различни правни
изводи от направените в обжалвания съдебен акт. Направените в същия изводи за
данни за емоционално насилие спрямо детето по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН
се основават не на обективни факти, проверени от социалната служба, а на
твърденията на самия въззивник.
Същевременно, макар и пространна, жалбата е бланкетна
и в нея не се съдържат други конкретни оплаквания за пороци на обжалвания
съдебен акт.
При цялостната проверка на валидността и допустимостта
на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира решението да страда от посочените
пороци. В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани
доказателства, които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в
обжалвания съдебен акт за липсата на доказателства, че на посочените дати и места,
въззиваемата осъществила сочените актове домашно насилие спрямо бившия си съжител
и малолетният им син, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Правните изводи на
първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт кореспондират на
доказателствената съвкупност и на възприетата фактическа обстановка.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния
съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните
пороци и следва да бъде оставено в сила.
По разноските :
Съдът е сезиран с искане за присъждане на деловодни
разноски от само от страна на въззивника, като при този изход на спора,
претенцията му с явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във
връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът следва да се осъди
за дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на
въззивната жалба, вносима по сметка на Софийски градски съд. В случая се касае
за няколко акта на домашно насилие, два от които се твърди да са осъществени спрямо
него, като за всеки от тях се дължи държавна такса, като въззивният съд не е
обвързан от неправилното определяне на дължимата държавна такса за образуване
на делото от първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
17, ал. 5, предложение І от Закона за защита от домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 20227931 от 17.10.2020
г., постановено по гражданско дело № 49300 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА
въззивницата И.В.М., с
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията
на въззивника И.В.М. за присъждане на сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ:
1. …………… 2. ……………