РЕШЕНИЕ
№ 248
10.07.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 18.06.2019г., при участие на секретаря Златка Стоянова в следния
състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 251 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивнa жалбa от В.К.И. чрез
адвокат Б. срещу Решение № 1478 от 18.01.2019г., постановено по гр. д. № 3629/2017г.
по описа на Пернишки районен съд.
С обжалваното
решение ПРС е разпределил ползването на съсобствено дворно място съгласно един
от вариантите на изготвена СТЕ – Вариант три.
Жалбоподателката счита решението за необосновано, тъй
като съдът не изложил мотиви защо намира този вариант за целесъобразен.
Счита, че е следвало разпределението да се допусне при
вариант I
на експертизата-тоест без зона за общо
ползване при ремонти около сградата с ширина 1.10 м. Счита, че било
неопределено за какви ремонти е обособена тази зона и дали има нужда от нея.
Иска се отмяна на решението и допускане на
разпределение на ползването по вариант 1 на експертизата.
Няма постъпил отговор на жалбата
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата
си. П. и Н. И. искат потвърждаване на решението.
ПОС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По същество решението е и правилно по следните
съображения.
От фактическа страна няма спор между страните по
фактическото състояние на имота и сградата в него и по въпросите за
собствеността и квотите и няма и оплаквания в жалбата относно приетите за
установени от ПРС факти по делото, поради което и ПОС възприема изцяло
установената от ПРС фактическа обстановка и по отношение на нея препраща на
основание чл. 272 към фактическата обстановка в решението на ПРС.
Спорния въпрос е кой измежду два от трите варианта по
заключението на вещото лице Ц. да се приеме от съда. Жалбоподателката иска да
се приеме разпределение по вариант 1, а ответниците поддържат приетият от ПРС
вариант 3.
Както е посочила и в жалбата и в ОСЗ адв. Б. - пълномощник
на Жалбоподателката) разликата между тези два варианта е в обособената и очертана
зона за общо ползване на мястото около сградата с ширина 1,1 метър.
Оплакването в жалбата е че нямало мотиви защото третия
вариант е по-целесъобразен от 1-ви вариант и не било посочено какви са ремонтите
и авариите.
Оплакванията са неоснователни. ПРС е посочил защо
счита този вариант за най-целесъобразен, а именно защото осигурява еднаква
възможност за ползване и обслужване на терасите и на ищеца и на ответниците, а
не само на ответниците по отношение тяхната тераса (каквото е било
предвиждането по вариантите на първоначалната експертиза от друго вещо лице) и
защото се урежда зона за ползване от всички съсобственици при необходимост от
ремонти. ПОС споделя напълно това виждане на ПРС. Следва да се добави, че няма
как да се посочат изчерпателно какви ремонтни дейности биха могли да се наложат
по етажите на сградата които са собственост на страните. Следва обаче да се има
предвид, че външните стени на цялата сграда са обща част по силата на чл. 38 от
ЗС, койот е приложим в случая. Това се отнася и до покрива и до основите на
сградата. При това положение една от възможните хипотези е да се наложи замяна
на външни мазилки компрометирани от климатично влияние например или подмяна на
водосточни тръби и улуци, чието повреждане би довело до отичане на вода в
основите на сградата. Всеки от съсобствениците е длъжен да участва в
запазването на общите части, а щом е длъжен значи следва има възможност да
изпълни това си задължение включително като има достъп до тези части от нивото
на терена, а именно такъв достъп се осигурява чрез третия вариант на вещото
лице Ц., правилно възприет от ПРС. Посочените по горе хипотези изобщо не
изчерпват възможните случаи които да наложат ремонтни дейности и правилно ПРС е
не е изброявал видове ремонти в само в случаите на които да се ползва тази
зона.
Поради горното следва решението да се потвърди.
Разноски страните не са искали за въззивното дело, а
държавната такса остава за сметка на бюджета на съда с оглед обстоятелството,
че Жалбоподателката е била освободена от ПРС от задължението за плащане на
такси разноски и се прилага чл. 83, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1478 от 18.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 3629/2017г. по описа на Пернишки районен съд
Настоящото решение е окончателно на основание чл. 280,
ал. 3, т. 2, предл. 9 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.