№ 76255
гр. София, 20.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С. Частно гражданско дело №
20231110111333 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 20.06.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесети юни две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П.С.
гражданско дело № 11333 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „....” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от
управителя ......, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Х. П.
К., с ЕГН **********, от гр. ....., за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем
1
№ 4284953 от 13.10.2021 г., сключен между между „Изи Асет мениджмънт“ АД и Х. П. К.,
договор за предоставяне на гаранция № 4284953 от 13.10.2021 г., сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и Х. П. К., приложение № 1 от 01.09.2022 г. към рамков
договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „....“
ООД, сумата от 35,48 лв. - договорна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 04.01.2022 г.,
сумата от 83,43 лв. – лихва от 05.01.2022 г. до 21.02.2023 г., със законната лихва върху
главницата от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски,
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 20.06.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем №
4284953 от 13.10.2021 г., сключен между между „Изи Асет мениджмънт“ АД и Х. П. К.,
договор за предоставяне на гаранция № 4284953 от 13.10.2021 г., сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и Х. П. К., приложение № 1 от 01.09.2022 г. към рамков
договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „....“
ООД, сумата от 35,48 лв. - договорна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 04.01.2022 г., със
законната лихва върху главницата от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 67,36 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
сумата от 83,43 лв. – лихва от 05.01.2022 г. до 21.02.2023 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 13.10.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на законна лихва след прехвърляне на вземането по договора за
цесия, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
2
отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от управителя ......, против Х. П. К., с ЕГН **********, от гр. ....., за сумата
от 83,43 лв. /осемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ – лихва от 05.01.2022 г. до
21.02.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3